Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                         /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор създаден от англичаните и руснаците след Втората световна война е долина между Пакистан и Афганистан, водеща към тройната граница с Китай при паса Тагерман Чу.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

На това място се събират планините-великани Каракорум, Тиан Шан и Памир. През тази долина, най-кратъкия път на коприната, са минавали  керваните от Китай към Киргизия. От там е минал и Марко Поло.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

В Пакистан недалеч от Хиршад пас на път към коридора и Таджикистан имах късмета да срещна номади киргизи.

Hirsad Pas

Среща незабравима.

Каракорум

Този район е твърде беден и отдалечен от всичко и от всички, поради това не интересен за талибаните.  (В Афганистан, в тази изстрадала и фантастична страна,  туризмът не е желателен, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират там вече трети международен маратон, също ски през зимата. )

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на коридора, който е дълъг 200 километра. Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добрите в района.

Chipursan

Местните жители нямат и не ползват пари. Вероятно това е последното място, предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен все още е възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха колко трудно се адаптират в места с различна култура. По този повод стана дума за все по-рядко срещаните номади в класическия смисъл на думата. От хилядолетия насам без да си задават въпроси тези хора с начина си на живот са създавали мостове между различни култури и цивилизации. Днес на тяхно място разполагаме с модерния номадизъм, който ускорено променя света и неудържимо ни отдалечава от природата. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… създават контакти, развиват отношения. Важен е обмена на всички нива. Искаме да сме заедно, дори това да става виртуално. Но парадоксално, колкото по-„заедно“, усещаме по-голяма самота. Въпрос на избор (все още).

nomads                                           / Тибет /

Ето няколко идеи, които са правили пътуването на тези смелчаци лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш и я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си различни.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости свързани с номадизма и валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в определен момент губи смисъл.

–       Самото пътуване, дори то е временно.

nomads-4

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, блокирани от страх да се огледат и да посмеят да изразят себе си отвъд каквото им е наложено. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам е най-изразим в авантюрите, които ни предлага живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме и при всяка възможност да го обменяме с ближните си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЗа пътешествениците: Тръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Следвате обратно пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир и навлизате в страховитияу фантастичен Каракорум. Още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. По тези величави места не сте повече от едно малко пясъчно зрънце, а в Каракорум със стотиците гиганти седем хилядници забили върхове в безкрайните небеса, всички събрани в тяхната Агора, загубвате представа за себе си. Тук върховете са споделили със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи представляват най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. По тези места климатът се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху  стара, пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и се пасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизтическия период в България невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. Това за мен се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да стигнете до градовете наоколо беше като отиване в чужбина. Ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите по пътя  сме “нечисти”, недостойни за Рая. Въпреки това, особено високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: