Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                         /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор, дълъг 200 километра, е създаден от англичаните и руснаците след Втората световна война. Това е долина между Пакистан и Афганистан до тройната граница с Китай привисокопланинския пас Тагерман Чу.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

На това място се събират три планини-великани Каракорум, Тиан Шан и Памир и е най-кратъкият път на коприната, през който са минавали  кервани от Китай към Киргизия и Узбекистан. От там е минал и Марко Поло.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

В Пакистан недалеч от Хиршад пас връзка с Вакхан коридор за късмет срещнах номади киргизи.

Hirsad Pas

Тръгнах след тях, за да надникна по места отвъд Пакистан и забранени за туристи.

Каракорум

Районът е твърде беден, отдалечен от всичко, поради това без интерес за талибаните.  (Туризмът в Афганистан, тази изстрадала, фантастична страна,  туризмът е опасен, въпреки че английската агенция http://www.untamedborders.com/ организира по тези места трети международен маратон и ски през зимата за някои по-луди пътешественици. )

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на Коридора.  Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добри в района.

Chipursan

Местните жители не ползват пари. Вероятно последното място и не за дълго, където чистия безпаричен обмен е все още възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудността да се адаптират в места с различна култура. По този повод стана дума за все по-рядко срещаните истински номади (в класическия смисъл на думата, различен от електронният номадизъм, завладяващ планетата ).

По начина им на живот от хилядолетия насам номадите, без да си задават въпроси, са били мостове между различни култури и цивилизации. Модерният номадизъм днес променя света и неудържимо ни отдалечава от Природата. Фейсбук, ай-падове и сателитни антени, самолети като таксита и какво ли не още създават виртуални контакти, развиват изкуственото заедно. И колкото по-„заедно“, ставаме все по-самотни и индивидуалисти.

nomads                                           / Тибет /

Но ето няколко идеи, които правят пътуването на номада лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваши я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй и давай, за да вземеш. Обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си винаги различни.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Също няколко библейски мъдрости, свързани с номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на едно място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в определен момент губи смисъл.

–       Самото пътуване е също временно.

nomads-4

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, блокирани от страх да се огледат и да посмеят да изразят себе си извън което им налагат другите. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам, се изразява най-добре във всичко, които не спира да ни предлага живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим на Земята, е да напредваме и с всяка крачка и възможност да обменяме с ближните си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се чувстваме малки и голями едновременно във всекидневието често се смесва в мъгляво самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЕто една идея за пътешествениците, където тези две усещания се сменят непрекъснато. Тръгвате от Бурма, пресичате Асам и през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате петте осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир, за да навлезете във фантастичния Каракорум, една кулминация, бих казал в планинските ви авантюри. Тук не сте повече от малко пясъчно зрънце, между стотиците седем хилядници, забили върхове в небето, събрани в една своеобразна Агора. К2 с могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Описах ви какво ражда фантазията ми да направя в някой следващ живот, ако междувременно не разрушим планетата Земя, която така вълшебно ни е подслонила.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма друго интересно, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и да се спасите  нагоре към планината по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравям от къде съм тръгнал и моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натоплиш изморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с близък приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете на Пакистан  сме “нечисти”, недостойни за Рая, но високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Там живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: