Булонски лес

Игриви потоци, необезпокоявани от сезоните се промъкват между дърветата на Булонския лес. Ноември се стопява в декмври. Последни есенни листа куражливо  оглеждат остатъка от разкошните си багри, вибрират в раздвижените огледала на потоците. Водата винаги жива, дава тонус за последно сбогом на заглъхващите тонове. Есенната симфония на гората преминава в зимен унес.

Reflets Bois de Boulogne-2

Bois de Boulogne nov.2009-2

03 Bois de Boulogne nov.2009

04 Bois de Boulogne nov.2009

05 Bois de Boulogne nov.2009

06 Bois de Boulogne nov.2009

07 Bois de Boulogne nov.2009

08 Bois de Boulogne nov.2009

08 Reflets Bois de Boulogne

10 Bois de Boulogne nov2.2009

11 Bois de Boulogne nov.32009

12 Bois de Boulogne nov.2009

Казваме : « снимаме, за да не говорим ». Вярно е, несподелимото не може да се напише или изрази с думи, които извън поезията губят богатството си, втвърдяват и обезличават. Реенето на мисли няма общо с интуицията, ловяща момента. Фотограф, който приказва и снима, вероятно не е наясно какво прави. Фотографията дава свобода, простор извън задуха на мисълта и това e сравнимо с живописта, музиката, поезията…

Снимките в блога изразяват трудността да се съчетаят думи с фотография. Отраженията във водата се интерепретират различно от музикант, от поет, от някой японец, ескимос или пък от гръцки пожарникар по горите… Имаме ли право да отнемем думата мисълта, идеята, полета… на зрителя, при положение, че вече сме я провокирали с изложеното ? Затова често се казва: снимаме, за да не говорим.

В случая миловидните, тромави изречения, написани по-горе преди фотографиите, ограничават образите. В галерия 72 от сайта ако си направите слайд-шоу, ще се съгласите, че думите са излишни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*