На земята има ключови места, които в определени периоди имат по-определена роля в историята на човечеството. Израел е такова място и държава по структура и развитие, единствена по рода си.

Изградена на границата на възможното, тя е стимул и провокация. Събрани от цял свят, донесли заедно със себе си, всички култури, в продължение на три хиляди и петстотин години отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират отново там, откъдето са тръгнали. Цената за това са шестте милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствения пример на държава с народ, просъществувал над три хилядолетия, който за няколко десетилетия успява да създаде своята млада държава при това на сухата палестинска земя, която превръща в градина. Това е  неминуема провокация за околния архаичен свят, освен това между народи с общи корени, които държат за една и съща земя. Въпрос неразрешим, както между Каин и Авел, първото братоубийство, модел за все още неузрялото ни човечество – примери на всички нива навсякъде по света.

Странна държава, изтъкана от противоречия, което е чудесен мотор за прогрес. Оцеляват тези, които са с една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е да създаде „заинтересован алтруизъм“, измислен преди три хиляди години, основа на еврейското мислене и условие за оживяване, и прогрес на всеки човешки колектив. Доброто състояние на всеки зависи от това на неговия ближен, нещо трудно смилаемо за места, където липсва култура и където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, а тя се засилва, когато задлъжняваме. Светът дължи на евреите идеята за Бога, както и за паричната обмяна, начин за откупване на свобода. Първоначално пари, с които църковните канони в средновековието са насилвали евреите да се занимават.

В Израел всичко е лесно и едновременно трудно. Нещата стават бързо и ефикасно, най-често на ръба на възможното. Избор няма, освен да се изпреварват другите, за да се оцелее. Това мотивира и напряга. Жителите са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столицата на трите монотеизма, е извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи са намерили общ език.

В Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море драматично спада с по един метър на година. Това не ви пречи удобно излегнати да четете вестник в най-богатата минерална баня на земята и да наблюдавате декора от непрекъснато променящия се цвят на пустините наоколо.

черни фигури обилно намазани с кал от морето, се оглеждат в големи огледала… В процъфтяващите оазиси в пустинята, всяко растение, за да остане живо и красиво, получава необходимата капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с Тибетската. Менящите се тонове, сенки и отражения, са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. 400 метра под морското равнище, човек не изгаря от слънцето, въздухът е чист, богат на кислород.

На север по продължение на реката Йордан декора е съвсем различен. Сред митичните пеизажи  тежащи от история, се намира средновековният Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от квартала Меа Шарим на крайно религиозните в Йерусалим, тук никой не пречи да снимате. На въпросите ви отговарят любезно и с желание.

Храната в Израел е екологично чиста, с вкус на земята, на която според еврейския закон се дава почивка всеки шест години. Опитвате от всички кухни на земята, донесени от преселниците.

За разлика от Китай, където надписите в страната са само на китайски, тук се ориентирате на четири езика. Колите карат бързо, полицаите имат достатъчно други грижи, но цифрова техника на високо ниво има око за всичко и нарушителите се наказват.

Преди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Потушават най-големия бунт в античността като избиват близо един милион евреи. От Храмът в Йерусалим е останала Стената („стена на плача“ е европейско название, чуждо на евреите). Разпръснати по света, евреите са свързани помежду си със Закона, написан в Тората, дар Божи, превърнат в основа на всички прогресивни закони, урок и същевременно провокация за всички.

Създаването на Израел подписва в известен смисъл края на юдаизма. Тема двузначна, изразяваща многостранността на евреите, голяма част от които са извън страната. Израел е демократична държава с религиозен аспект. Трудна комбинация, обратна на също трудния за разбиране Иран, най-голям враг за Израел. Талмуда казва, че религия, която се меси в политика, е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. Юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, дори не предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не да притежава нещо трайно. Притежанието, когато го има, трябва да се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Голяма част от съвременните млади хора в страната, обхванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. От друга страна крайно религиозните  не признават Израел за държава преди идването на Месията, взет като символ на световно братство между народите (а не като божество в човешка форма!).

И най-голямото противоречие: правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване и при военен конфликт агресията е неминуема. Това е извън кодовете на еврейската традиция, в основата на която има стремеж за сдобряване на вълка с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно, ако всяка сутрин на вълка му се доставя по едно ново агне. Нещо, което палестинците не биха отказали, но балами има най-малко сред евреите. Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това се вижда изострената форма на общочовешки проблеми, засягащи целия свят, които засега нямат изход.

Евреите казват на майтап, че шестима от тях са променили човешката история: Моисей с всичко е в Закона; Христос с всичко е обич; Спиноза с всичко е Природа; Маркс с всичко е пари; Фройд с всичко е секс и Айнщайн с всичко е относително.

Евреинът, ако не сте евреин, може да ви стане най-близък и най-далечен. Това остава неразбрано, освен ако не го преживеете като привилегия или като наказание…