МИСЛИ, ВЪПРОСИ, ЧУВСТВА

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

19 Ani Ivanovska-1                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

Четиво                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнали до въпрос, вече сме близо до отговора. В противен случай не бихме могли да формулираме въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който асимптота се приближава до  цялото.

Ani Ivanovska-1                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно представляват смесица от емоции и въображения. Всяка вибрация е енергия, променяща материята, която е израз на енерегия. Причина човек да гради или руши с мислите си. Пример от ежедневието е лекотата, с която соматизираме.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

Paris-2                                                                    / Париж /

Фотографията дава тяло на това, което носим в себе си.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Големия поет-калиграф как би погледнал на фотографията? Величините са несравними. Фотографията не може да си пъха носа в дълбоката Празнота, която докосва калирафа с виталният си дъх, преминал през четката във видимия свят. Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да се получи това, необходим е трети елемент, който да изрази скритата динамика на Реалното. Той се намира в Празнотата. Връзката Време-Пространство е възможна само благодарение на Празнотата. За китайският артист не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, с вътрешното си единство и капацитет за вариации, ще слее Единицата с Множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен, или не се получава. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една проста, изразяваща всичко черта. В съответствието Пълно-Празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата ще въплати едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, конкретно и въображаемо. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, когато самият той, свързан с дъха на Всемира.

Търсенето да се уловят вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с китайската идея за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия е едно и също. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. “Красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картини не се излагат, те се пазят на свитъци, които не биха правили дома по-красив, а се вадят при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

PariФотография и калиграфия2s-2                                           / Булонския лес/
Фотографията, родена в културата на гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Търсим хармония и съвършенство в геометрични форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращи от геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл и едва тогава се промъква идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от Празното. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплащават непрекъснато менящото се настояще. Празнотата помага на пълното да извади верен външен израз, скрит за обикновения поглед. Празното е Пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисувате дърво, растете, издигате се заедно с дървото. Вгледайте се в белите полета в рисунъка на голям майстор. Те дават изразната сила на безкрайните нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Не само неповторимата Черта, но и всяка точка, намерила изразна жизненост в Празнотата, трябва да има качествата на посято, вечно цъвтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, защото са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно. Това се вижда и в бойните изкуства, родени заедно с калиграфията.

Подобно на калиграфа, на когото според израза на големия поет и художник  Франсоа Ченг “ дъхът се превръща в знак“, когато снимам нещо изключително, забелязвам как губя дъх. След това въздъхвам щасливо или се тюхкам, ако съм пропуснал нещо. За фотографът най-доброто творческо състояние е, когато превернат в антена, изчистена от претенции и целомъдрия, забрави себе си. Да опростим максимално всичко, е единствения начин да надникваме зад воала на видимия свят.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Защо снимам

We are playing with things that desappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Ние си играем с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

Wild donkeys, Tso Moriri, India-2                                     /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът е нов във всеки момент. Дали това ме плаши, не мога да измеря, но знам, че ме стимулира да ловя моментите, които ме привличат и няма да се повторят. Ето тези диви магарета на фона на вълшебна Природа. Само миг, после ги няма. Дали бяха реални? Виждам ги като хубав сън, до който се докоснах физически.

Човек се засмива, има искрен поглед, вие го снимате, а след това го помолете да повтори изражението си… Снимате, защото сте готови да уловите добрия момент на доброто място. Няма нищо за осмисляне или изчисляване. Движите се в собствените си сънища и поезията, с която сте дошли на този свят. Качествата, с които сте се родили, ви задължават да ги развивате – вероятно единственото задължение в живота. Школите се учат и забравят, само тогава преоткриваме външния свят какъвто е, винаги различен. Чувствителност не се учи, нито търсещия поглед. Когато ги има, те се развиват. Между гледам и виждам има голяма разликата. Контактът с външния свят добавя възможността вътрешно и външно да се изразят в геометрична форма. Пространство и време се свързват. Няма как да не е интензивно, моментът е винаги взискателен.

Снимането не е за мекошави хора, нито за диктатори или егонцентрици. необходимо е да забравите себе си и да се слеете със света, който сте любопитни да откриете. Живеете без претенции за себе си. Няма какво да доказвате, нещата се представят или не. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците, фотографияте коват мига, участват в момента и визират безмълвно, без да размътят терена. Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата.

Снимате с почерка, с който бихте написал идея, разказ, поезия. Пътят ви се превръща в романа, който нащраквате, както усещате живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно или студийно.  Едни се ровят във вечно променящото се битие, за да търсят истории. Други ги измислят, за да ги представят различно, но всички фотографи се движим върху една и съща, вечно меняща се сцена.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Желания – Реалност и Фотография

Vietnamжелание фотография                                                                               / Виетнам /

Желанията ни в общия случай се уповават на липси, които свързваме с реалност. Но реалността няма грижа за това, че съществуваме. Светът не е, за да ни прави удоволствие и в крайна сметка самата реалност не представлява център на интерес, защото живеем с променящи се желания в сферата на навици, на които тя убягва и във всеки момент  е различна.

Много хора виждат фотографията като фиксирана реалност. Докоснатият миг е наистина фрагмент от това, което приемаме за реално и в това е магията на фотографията, да направи от мига история. Тази магия намира най-добър израз в музиката, в която преживяваме духовно всеки звук. Той вибрира в пространството и намира в тялото ни конкретен материален израз.

Силата на фотографията е да въздейства с откраднатата от реалността история, уловена за миг и разправена извън времето.

Ролята на изкуството е да събере автора, произведението и любителя в творение, което да е различно, според погледа на всеки.

Vietnamжелание фотография-4                                                                    /Angkor, Cambodia /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: