МИСЛИ, ВЪПРОСИ, ЧУВСТВА

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

19 Ani Ivanovska-1                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

Четиво                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнал до въпрос, човек е близо и до отговора. В противен случай не би могъл да формулира въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който е асимптота към цялото.

Ani Ivanovska-1                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно политат в смесица от безкрайни емоции и въображения. Всяка вибрация, приета като енергия, води до промяна в материята, която също е енерегия. Това е и причина човек да може да гради или да руши с мисъл. Пример от ежедневието е колко лесно соматизираме.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

Paris-2                                                                    / Париж /

Фотографията дава тяло на това, което носим в себе си.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Аз говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                             / Булонски лес, Париж /

В горния стих малко претенциозно ми се прииска да сложа фотоапарат в ръката на големия поет-калиграф. Величините са несравними. Фотографията не може да си пъхне носа в дълбоката Празнота, от която е тръгнал калирафа. Виталният дъх минава през четката във видимия свят на картината. Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да стане това, необходим е трети елемент, който да изрази скритата динамика на Реалното. Това е Празнотата. Мутацията Време-Пространство е възможна само благодарение на Празнотата. За китайския артист не е достатъчно изображението да изразява външен аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, с вътрешното си единство и капацитет за вариации, ще слее Единицата с Множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен или нещата не стават. Есенцията на  рисунъка е в маркирането с четка и мастило на вид простата, но изразяваща всичко Черта. В съответствието Пълно-Празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата ще въплати едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, конкретно и въображаемо. Рисунъкът започва да добива формите на външния свят в реален вид. Това минава през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той, свързан с дъха на Всемира. Търсенето да се уловят вътрешните принципи в структурата, заедно с връзките между нещата в живота, датира в Китай от близо 2500 години.
Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с китайската идея за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. “Красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не правят дома по-красив. Вадят се само при случай, за да изразят скритото истинско.

PariФотография и калиграфия2s-2            / изпълнена до пренасита импресия в Булонския лес, празно няма/
Фотографията, родена в културата на гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Търсим хармония и съвършенство в геометрични форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращи от геометрия да влизат в Академията. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл. Едва тогава се промъква идея за вечност.
Традиционните китайски майстори обратно, тръгват от Празното. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплащават непрекъснато менящото се настояще. Празнотата помага на пълното да извади верен външен израз, скрит за обикновения поглед. Да, Празното е Пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисувате дърво, растете, издигате се заедно с дървото. Вглеждайте се в белите полета в рисунъка на голям майстор. Те дават изразната сила на безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Не само неповторимата Черта, но и всяка точка, намерила изразна жизненост в Празнотата, трябва да имат качествата на посято, вечно цъвтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, защото са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно.

Давам си сметка как с известен усет за  празнота понякога правя успешни фотографии. Главата трябва да е празна. Но за разлика с калиграфа, на когото според израза на големия поет, художник и калиграф Франсоа Ченг „дъхът се превръща в знак“, за себе си мога да кажа, че в момента на снимане губя дъх. После неминуемо въздъхвам – щасливо или понякога се тюхкам. Явно не става дума за същото Празно. И често си казвам, че най-доброто творческо състояние е да се превернем в антени, изчистени от претенции и целомъдрени мисли. Да опростим максимално всичко – това е единствения начин да проникнем и разберем какво крие зад воала си видимия свят, в който сме забили поглед.

След Шри Оробиндо, сина на Майка Индия, заедно с евреите автори на Тора и Кабала, Китай, въпреки комунистическите язви, е третата оцеляла до днес култура. И трите са оживяли без прекъсване във времето, запазили са корените си оживяват и напредват  от близо пет хилядолетия.  Това са оси, около които се движи миналото и бъдещето на планетата.
Ако темата ви забавлява, влезте в предишните блогове за Китай: кликнете върху „Страни и фотография“. Проявилите интерес към блоговете кликнете в RSS, за да се абонирате за следващите. Споделете, ако имате идеи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Защо снимам

We are playing with things that desappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Играем си с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

Wild donkeys, Tso Moriri, India-2                                     /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът е веднъж завинаги, във всеки момент винаги нов. Именно това ме стимулира да уловя нещото. После край, идва друго. Ето дивите магарета на фона на вълшебната природа. Само за миг, после ги няма. Дали бяха реални?

Човек се засмива, поглежда ви искрено, хайде помолете го да повтори същия поглед! Снимате го, защото сте готови в добрия момент, на доброто място. Няма нищо за осмисляне, за изчисляване. Движите се в собствения си сън, в поезията, с която сте дошли на този свят. Качествата, с които се раждате ви задължават да ги развивате. Школите се забравят, за да преоткриваме всичко всеки път различно. Чувствителността не се учи, нито търсещия поглед. Между гледам и виждам разликата е огромна. Контактът с външния свят добавя останалото. Вътрешно и външно, изразени в геометрична форма, се сливат. Време се свързва с пространство, разписвате се, продължавате нататък. Няма как да не е интензивно, моментът е винаги взискателен. Фотографирането не е за мекошави, нито за диктатори или егонцентрици. Забравяте себе си, сливате се със света, който сте любопитни да откриете. Все повече живеете без претенции истинското в себе си. Няма какво да се доказва, нещата идват сами. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците във фотографията ковете мига, участвате в момента. Визирате безмълвно, не размътвате терена. Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата. Снимате с почерка, с който бихте написали идея, разказ, поезия. Накрая пътят ви се превръща в романа, който сте нащракали така, както сте усещали живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно, студийно… Такова е разнообразието на човешката природа. Едни се ровят във вечно променящото се битие, търсят реалност. Други го измислят, искат да го представят различно, въпрос на натура. Всички се движим на една и съща, вечно меняща се сцена.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Реалност – Желание – Фотография

Vietnamжелание фотография                                                                               / Виетнам /

Желанието в най-общия случай се уповава на липса, която приемаме за реалност. Започваме да търсим образа, който сме си създали и преследваме. Но нито такова желание е задоволимо, нито пък подобна реалност съществува. Позиция, от която бихме показали каква е реалността е невъзможна. Как да излезем от „реалността“, за да я определим като такава?! Живеем това, което ни се случва под мотора на непрекъснато сменящи се желания. Когато излизаме от сферата на личното, вълната на всеобщото ни грабва в социалния климат на моди, реклами и масови желания от съответната култура, с която дори се гордеем. Реалността не я е грижа за това, че съществуваме. Светът не е тук, за да ни прави удоволствие и в крайна сметка самата реалност като такава  не е център на интерес. Ние живеем в навици, на които реалността убягва, а самата тя във всеки момент е различна.  Много хора виждат фотографията като представена реалност. Действително, докосваме се до миг, фрагмент от реалността в представите ни за реалност. В това е магията и тя е най-добре изразена в музиката, вероятно единствено доказателство за реалност. Ловим звука със слух и на момента го преживяваме духовно и физически. Тоновете в пространството за момент вибрират в тялото, намират конкретен материален израз. Добрата фотография, макар фрагмент от реалността, въздейства, приближава до изплъзващата ни се реалност. Ефектът е толкова по-силен, колкото е по-искрено желан и търсен извън наложените кодове на поведение. Водещо е вътрешното желание, а не егоизма на протагониста. Вероятно в най-висшата си форма изкуството остава достатъчно за себе си, подобно на розата, която не си задава въпроси.

Vietnamжелание фотография-4                                                                    /Angkor, Cambodia /

Този блог за фотография съвсем реално е номер двеста.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: