Памир

03 Pamir from Allay

Говорим често за приятелство и какво ли не е изписано на тази тема.  Като млади сме искрени, често идеалисти, очароваме се лесно от връзки, чрез които откриваме себе си и другите. С годините ставаме по-скептични, играем все повече роли, отговарящи на изискванията на обществото.  Ако няма искрено взаимно разбиране с респект към разликите във всеки, ако няма изградена безусловност в отношенията, приятелството се превръща в обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Намирам се между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин. Руснаци и българи се готвят да атакуват върха. На мен ми е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м), да зърна залеза над пурпурния хоризонт към Тян Шан, Мустаг Ата, Хан Тенгри… Нямам какво да си доказвам, а усилието за изкачване на върха ще отнеме от незаменимото богатство и атмосфера на далеч по-живия свят в долината. Вкусил от силата на планината, слизам по-ниско, за да търся човешки обмен.

Една слънчева сутрин решавам да се разкърша  по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Следвам развихрените води на потока, за да набера височина към ледника на върха заобиколен с охрено обагрени планини. Налага се да пресека потока, превърнал се вече в река.  Без щеки бързеите са опасни. Намествам се удобно до кънтящата симфония откъм реката и забил поглед към  рисунките на орлите по небосклона се унасям в приятен сън.

10 Kirgiz

Лентата се завърта. Юрти, дим, топъл качамак… Човек огладнява и на сън… Наоколо стадо коне, кучета, вече не помня. Отварям очи с примрежен поглед. От другата страна на реката истински, разкошен, катранено черен кон. „Не е сън“, смотулевям. Забоден като статуя на коня  ездач с пушка. Махам с ръка за поздрав. Статуята кимва с глава. Раздвижвам  ръка, напред назад, жест показващ желание да пресека реката. Статуята кимва с лека усмивка. Нямам думи. Дори не снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката. Статуята, слята с животното,  остава с непроменено изражение, рисувано от неизвестен живописец.  Обувката на ездача се изтегля от стремето, за да сложа крак и се кача зад него. В танца към отсрещния бряг сме двама. Плъзвам се да сляза от коня, търся думи с бедния си руски. Слънцето ме заслепява, искам да благодаря…, да, но очилата ми са останали от другата страна между камъните. Показвам с пръст очите си, после брега отвъд реката. Последва трето действие със своеобразен балет. Казакът споделя изкуството си. То му е в кръвта. Без да слиза от коня, приведен до земята, в няколко къси диагонала, с два пръста той прихваща очилата от земята.

19 PamirПредставлението завършва. Насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната усмивка се разширява:  “спасибо” чувам гласа на ездача. Следва кратко колебание, въпросителни погледи, насочени към наострените зъбери. Въздържам емоцията си и поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново се изважда от стремето.  Поканен съм да споделя нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Ловецът не е словоохотлив. Моят руски също е слаб. Това не ни попречи да се чувстваме добре, нещо повече, да прекараме чудесно. Качваме се малко над 5000 метра, до пещера, където при удачен лов ловецът преспива. Без да разбирам от ловжийство, пушката му е красива, архаична, с подписа на някой от дедите. Скътани от вятъра полагаме везана бохча. После домашна питка, сол и сметана.

Денят запада, стигам до каймака на историята. Казакът усетил възторга ми към черния жребец и най-неочаквано ми предлага да го кача. На колебанието ми  той сочи пътя към базовия лагер в долината. За коня да не се тревожа, той ще си го прибере. И това съвсем естествено.

08 PamirПо пътя надолу ни  наскачат големи овчарски кучета. Цели вълци. Вдигам високо крака над стремената. Конят продължава безпрепятствено, нали е у дома си. Минават часове. Осветен от луната, ловецът, със спокойно лице и същата лека усмивка идва да си прибере коня. Умората от дългия ден и слизането до лагера не му личат. Беше разбрал, че обичам коне.

Бих пожелал на всеки подобно, макар кратко приятелство. Животът е изтъкан от моменти.

Cusco, Peru                                    / Гужарат, Индия /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после Бутан, продължавате в непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак доКашмир. Навлизате в страховития фантастичен Каракорум. Ако отидете още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Навсякъде по тези величави места не сте повече от малко пясъчно зрънце, а когато стигнете до Каракорум със стотици гиганти забили върхове в безкрайните небеса, събрани в своята Агора, загубвате представ за себе си. Тук върховете споделят със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Климатът по тези места се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху същата пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри. (особено сравнено с изкуствените европейски пилета!) Спасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизма невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. За мен това се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпнах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да се стигне до градовете наоколо се изискваше специално разрешение. Сега преминавам през десетки граници и продължавам да се вълнувам, дори там, където няма нищо.  Скоро ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Потопени сме в атмосферата на ислям, примесен с будизъм. Това не пречи за мюсюлманите наоколо , да ни имат за “нечисти”, тоест недостойни за Рая. Въпреки всичко в Корана по традиция гостенина, особено високо в планината, е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно заради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате за какво вълнение става дума. Как да не пресека границата!

Между групата носачи двама от местните не искат да ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан е сякаш нарисувана от Рьорих. Готов съм да остана да снимам с месеци. Представям си Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  фантастични пътешественици, които без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места . Всяка крачка е била откритие. Затова пък ние нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост недалеч в долината. Говори се за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня доразвинтват вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия, реализирали  фотографии-икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и се качвам на граничен връх с поглед носталгично насочен към свят, който ме тегли, който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Светът зад граница!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: