Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е изписано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, очароваме се лесно от връзки, с които откриваме себе си и другите. С годините ставаме скептични, заобиколени от роли, свързани с изискванията на обществото.  Ако няма взаимно разбиране с респект към разликите във всеки и изградена безусловност в отношенията, получава се обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин руснаци и българи се готвим да атакуваме върха. Не всички, за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м) да снимам залеза с пурпурния хоризонт зад Тян Шан с Мустаг Ата, Хан Тенгри и други красоти наоколо. Усилието да изкача върха ще ми отнеме от  богатата атмосфера и фолклорния свят в долината.

Една слънчева сутрин тръгнах да се разтъпча по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Увличам се нагоре по развихрените води на потока и неусетно набирам височина към ледника под върха с охрено обагрени планини наоколо. Потокът се  превръща в река, иска ми се да премина от другата страна, където в далечината се мяркат юрти, но без щеки бързеите са опасни. Отказвам се да продължа и наместен удобно между два камъка, заслушан в кънтящата симфония на реката, следя кръженето на местните орли.

10 Kirgiz Заспивам приятно унесен, присънват ми се юрти, дим, топъл качамак…, кучета, коне… Нещо изтраква, отварям очи и сънят ми сякаш иска да продължи – от другата страна на реката виждам разкошен, катранено чер кон, на който като статуя стои забоден ездач с пушка. Махам му за поздрав. Статуята се раздвижва, кимва. Съвсем разбуден махам с  ръка, напред назад, с жест да покажа желанието си да пресека реката – нещо като оправдание за присъствието ми на място, където не се срещат чужденци. Човекът кимва с едва загатната усмивка и пред очите ми неочаквано се разиграва сцена, която дори не успявам да снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката с ездач, слят с животното като нарисуван от неизвестен живописец.  Коженият ботуш на казака се изтегля от стремето, знак да си пъхна крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг този път сме двама. Скачам на земята, търся думи с бедния си руски, слънцето ме заслепява, искам да му благодаря…, но очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показвам с пръст очите си и правя знак към брега отвъд. Последва трето действие със своеобразения балет. На казакът беше приятно да сподели изкуството, което му е в кръвта. С няколко къси диагонала без да слезе от коня, приведен до земята той прихваща очилата ми с два пръста и усмихнат ги размахва във въздуха.

19 PamirПредставлението е завършило, насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната усмивка се разширява с едно  “спасибо” и най-после чувам гласа на ездача. След кратко колебание и въпросителен поглед  към наострените високо горе зъбери, поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново отпада от стремето,  явна покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът се оказа ловец. Той не е словоохотлив, а моят руски е слаб, но това не пречи да се разбираме и да прекараме чудесн моменти заедно. Спираме до пещера на около 5000 метра, където ловецът понякога преспива. Пушката му е стара, красиво изписана, наследство от дедите. Седнали на завет казакът изважда везана бохча  и споделя домашната си питка със сол и сметана.

В късния следобед ловецът, усетил възторга ми към черния жребец неочаквано ми предлага да го опитам. На колебанието ми докъде той ме съпровожда, за да се увери, че се справям и сочи базовия лагер в долината. Добавя да не се тревожа как ще си прибере коня.

08 PamirПо пътя надолу от изневиделица излизат и ни наскачат големи овчарски кучета, цели вълци. Вдигам високо краката си над стремената. Конят продължава своя тръст и невъзмутимо ме сваля в лагера. Минават няколко часа. Осветен от луната, ловецът пристига със същата, едва загатната усмивка на лицето, доволен че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личат. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му така кратко и искрено ми остана в сърцето.

Животът е изтъкан от моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се чувстваме малки и голями едновременно във всекидневието често се смесва в мъгляво самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЕто една идея за пътешествениците, където тези две усещания се сменят непрекъснато. Тръгвате от Бурма, пресичате Асам и през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате петте осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир, за да навлезете във фантастичния Каракорум, една кулминация, бих казал в планинските ви авантюри. Тук не сте повече от малко пясъчно зрънце, между стотиците седем хилядници, забили върхове в небето, събрани в една своеобразна Агора. К2 с могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Описах ви какво ражда фантазията ми да направя в някой следващ живот, ако междувременно не разрушим планетата Земя, която така вълшебно ни е подслонила.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма друго интересно, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и да се спасите  нагоре към планината по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравям от къде съм тръгнал и моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натоплиш изморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с близък приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете на Пакистан  сме “нечисти”, недостойни за Рая, но високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Там живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: