ДЖУЛАЙ МОРНИНГ 2010 ( July morning 2010 )

Джулай морнинг-4Концерт на северното ни море, диво и красиво – Камен бряг по изгрев на слънце, без облаци и дъждове.

Джулай Морнинг-20-2Джулай Морнинг-10Настанявам се в Шабла. Не в селото, а при бай Пешо близо до фара. През 1857 година Султан Абдул Меджид посторява този най-висок фар на Черноморието в най-източната част в тогавашната Отоманска империя. Стаята над морето и шумът на вълните заместват всякакви изисквания за удобства. Рибената диета в кръчмето и с погледа, реещ се в морската шир са напълно достатъчни. На брега рибари човъркат по полегнали лодки.

Всеки ден плувам в заливчето до счупения кей. Било мъгливо, преди години минал кораб, пресякал моста, разсякъл го на две. Сега е убежище на корморани. Гостувам на красивите птици, които шумно се разпиляват  и се връщат с крясъци. Тичам премръзнал, мушкам се под две стърчащи ръждясали тръби с гореща минерална вода до кръчмата на бай Пешо. Щастието дебне отвсякъде! Аромата на сяра, които започвам да излъчвам вечер ме пазят от комари. Няко йме предупрежди, че от нефтовите съоръжения излизат незапалени вредни газове. Не обръщам внимание, контактът с природата е незаменим.

Джулай Морнинг-20Идеята за изгрев с концерт на Камен Бряг е чудесна. Казват, че англичани на лов за хубав климат купуват евтини къщи по красивите ни земи. Певецът, който ще открия също си е паднал по Камен бряг и на първи юли при изгрев слънце ще сподели радостта си с песен. Дори е създадена традиция.

Джулай Морнинг-28-2Слънцето подава зачервената си физиономия зад индигото на хоризонта. Свеж сутринен бриз лъхва по Камен бряг. На скалите са накацали фанове, дошли отвсякъде. Хубавият тембър на англето се лее, дава ритъм на новия ден. “Good morning Bulgaria ! Оne rakia more ?“  – е, много е готин! Но нощта също не е била лека. Героите, преспали на място са малко махмурлии.

Освен чудесната природа и концерта  впечатляващ е живота на останалите няколко рибари.

Джулай Морнинг-19Виждал съм подобни като малък преди петдесет години в Созопол и Несебър. Опасяваха се да не се останат бездомни, затова, че наблизо прокапвало нефт: „бивши-настоящи другари имат доброто намерение да го ползват барабар с брега наоколо…”, споделя един от тях. Седим на пресни миди и бира, виждам каква сила им дава морето и същевременно колко са безпомощно наивни, поемащи каквото им хвърли съдбата. “Все пак тази година сме още тука…” подхвърля с усмивка един от тях. Лодката му почти изгнила я нарекъл „НАДЕЖДА“.

Джулай Морнинг-15 Джулай Морнинг-16Не мога да преценя реалността на рибарската драма, но в хубавата ни среща няма нищо комерсиално и атмосферата е по-сърдечна от много други. Рибари има навсякъде по света, но от родната рибка по вкусно няма.

Колкото до концерта – да,  купонът тече, безгрижни, донякъде заедно. За мен поне е вълнуващо. Слънцето изгрява, символ на свобода! Но голяма част от хората повече показват, че се веселят, отколкото да им е истински весело. „След полувековен период на живот в неистина, нашият народ иска да се претвори в ново общество, основано върху истината. Добре, но как, ако нямаме истината относно хората на „новото“ общество?“ – пише Стефан Бочев в „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, 1989 година. А премълчаните, скрити истини през 2010 тежат още повече, защото стават все по-неуловими. В „новото общество“ не се вижда нищо ново, освен, че  освободен от цимента на комунизма, всеки прави каквото може. Народът ни, както винаги се адаптира, преживява, чака да се случи нещо… Как  да реагира човек, как да преживява истински, ако няма установена идентичност и най-вече тази на управляващата класа. Как да се даде възможност на всяко нещо да тежи със стойността, която му се полага, за да освободи градивна енергия.

Джулай морнинг-3Джулай Морнинг се отвари с чудесен ритъм и свеж морски бриз…, но се обърна в нещо тромаво, тежко. Всички заедно, но всеки за себе си, по-скоро разтоварващо, но без споделяне заедно. Нещо, както всичко останало –  ХЕМ Е, ХЕМ НЕ Е. Има радост, но наполовина. Едни преиграват, други препиват, трети не се отпускат или забравят къде се намират. Опитвам се да се включа. Нормално е, искам да преживея нещата истински, да споделя – удоволствието се удвоява. Както в любовта…

Джулай Морнинг-14 Но да не се лъжем, истинското в този свят е привилегия. Когато се получи, можем само да благодарим на живота, че сме го докоснали. Проблемът е общочовешки, а България е толкова хубава! И на българска земя могат да се случат чудесни и много по-истински неща от много други отдавна съвсем деформирани места по света. Настоящето следва миналото така, както бъдещето произлиза от настоящето.

В света днес няма страна, която да не се поставя под въпрос. Налага ни се да пораснем и да оцелеем или да се задушим от егоцентризъм. Това може да бъде късмет и за малката ни, красива родина.

Джулай морнинг-9Автентичната радост идва от осъзнати стойности и е автоматично споделена. Навсякъде всички желаем само това.

Good morning Bulgaria !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Булонски лес

Игриви потоци, необезпокоявани от сезоните се промъкват между дърветата на Булонския лес. Ноември се стопява в декмври. Последни есенни листа куражливо  оглеждат остатъка от разкошните си багри, вибрират в раздвижените огледала на потоците. Водата винаги жива, дава тонус за последно сбогом на заглъхващите тонове. Есенната симфония на гората преминава в зимен унес.

Reflets Bois de Boulogne-2

Bois de Boulogne nov.2009-2

03 Bois de Boulogne nov.2009

04 Bois de Boulogne nov.2009

05 Bois de Boulogne nov.2009

06 Bois de Boulogne nov.2009

07 Bois de Boulogne nov.2009

08 Bois de Boulogne nov.2009

08 Reflets Bois de Boulogne

10 Bois de Boulogne nov2.2009

11 Bois de Boulogne nov.32009

12 Bois de Boulogne nov.2009

Казваме : « снимаме, за да не говорим ». Вярно е, несподелимото не може да се напише или изрази с думи, които извън поезията губят богатството си, втвърдяват и обезличават. Реенето на мисли няма общо с интуицията, ловяща момента. Фотограф, който приказва и снима, вероятно не е наясно какво прави. Фотографията дава свобода, простор извън задуха на мисълта и това e сравнимо с живописта, музиката, поезията…

Снимките в блога изразяват трудността да се съчетаят думи с фотография. Отраженията във водата се интерепретират различно от музикант, от поет, от някой японец, ескимос или пък от гръцки пожарникар по горите… Имаме ли право да отнемем думата мисълта, идеята, полета… на зрителя, при положение, че вече сме я провокирали с изложеното ? Затова често се казва: снимаме, за да не говорим.

В случая миловидните, тромави изречения, написани по-горе преди фотографиите, ограничават образите. В галерия 72 от сайта ако си направите слайд-шоу, ще се съгласите, че думите са излишни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: