Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша. Фотографите често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.

                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където бих се върнал повторно.

                                                                    / Гужарат, Индия /

                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.

                                                                           / Киото, Япония /

                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам, Камбоджа е не по-малко интересните Йемен и Пакистан.

                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина старата земя на модерния Израел с прекрасната библейска пустиня Негев.

                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия слагам Африка. Африка, родина на човечеството, земя пълна с енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризма, войните и климатичните проблеми правят някои много интересни места все по-трудно достъпни.

                                                                                  / Намибия /

Сърцето тегли към Африка, но корена тегли към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богатото си минало, тя търси да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.

                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам на трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

                                                                                / Манхатън /

                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, винаги с нещо за откриване. Южна Америка с богатата, разнообразна Природа и красиви пустини, със следи от стари култури. Населението, за съжаление е убито духом, още от времето на Кортес. Липсва  духът, с който е импрегнирана Азия.

                                                                            / Пуна, Аржентина /

                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред на Австралия и особено красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от старата Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят след известно време става скучен. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление до голяма степен са загубили духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с вибрациите на африканското. Не познавам добре аборигените, но за маорите съм убеден. Не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога съм писал по нещо, но факт е, чу сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия.

Да добавя и могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, сърдечни контакти.

                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.

                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил наричан винаги, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това с растяща амбиция да завладее икономически света. Народът е смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо за китаеца. Погледа на хората е обърнат към бъдещето, а миналото им може само да ни учи и учудва. Идеограмите на китайското писмо, определящи до голяма степен начина на мислене на китайците показват колко много различни могат да бъдат хората.

                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в страната отвсякъде евреи.

На две крачки е Египет, който посетих когато все още имах слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – Александрия, Кайро… и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.

                                                                            / Сафед, Израел /

                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проекта, който следвам без стриктна програма, той би се наричал « Земята и Хората ». Земята  навсякъде разнообразна и прекрасна, и човекът, най-интересния земен феномен.

                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, невероятни места, където човешкият духна фона на силната Природа вибрира още по-силно.

                                                                   / Сахара, Мавритания /

                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си и гостоприемната ни планета.

                                           / Номади на път за Хиршад пас, Пакистан /

Истински номади в класическия смисъл на думата, се срещат все по-рядко. Те са съвсем различни от електронният номадизъм, който завладява планетата,

По начина си на живот, от хилядолетия насам, без да си задават въпроси, тези хора са правили мост между различните култури и цивилизации. Днес модерният номадизъм, заел най-различни форми, ускорено променя света и същевременно неудържимо ни отдалечава от Природата. Самолети, взимани като таксита, фейсбуци, твитери, сателитни антени и какво ли не още, създават виртуални контакти, граници не съществуват между изкуственото заедно. И колкото по-„заедно“, ставаме по-самотни и индивидуалисти.

                                           / Тибет /

Ето няколко идеи, които правят пътуването на класическия номад лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш и я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй и давай, за да вземеш. Обогатявай се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си винаги различни.

                                 / Вакхан коридор, между Пакистан, Афганистан, Киргизия и Китай /

Също няколко библейски мъдрости, свързани с номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” не е възможно.

–       Всяко жилище е „хижа“. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на едно място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в даден момент губи смисъл.

–       Самото пътуване е също временно.

Това не може  да бъде по вкуса на влюбените в котвите, позлатени или не, нито на хората, блокирали от страх да се огледат, за да изразят себе си, извън това, което им налагат другите. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам, се изразява във всичко, което не спира да ни предлага живота.

Номадът е обратно на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Тези хора ни показват как единственото нещо, което можем да правим на Земята, е да напредваме и с всяка крачка да търсим възможност да правим обмен с другите.

                                                         / Пакистани хайуей /

Да пътуваш, означава да излизаш от равновесие, да търсиш равновесието в непрекъсната промяна.

                                                           / Пакистани хайуей /

Промяната ни задължава да преоткриваме света и себе си, всеки път различни.

                                                                / Ракапоши, Пакистан /

Всеки пейзаж е състояние на душата. – Анри-Фредерик Амнел

                                                                 / Алай, Узбекистан /

                                                                 / Ванака, Нова Зеландия /