Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина съвременния Израел с прекрасната пустиня Негев, земя, култура и история, стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия следват Европа и Африка. Старата Африка, земя изпълнена с енергия, шампион по млади поколения в света, търси  бъдещето си в един преустройващ се, нов свят. Европа също стара и прекрасна, агонизира, изтощена от богатото си минало, иска да възкръсне или да западне спрямо изискванията на XXI-ия век.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме тегли към Африка, а  корените и навиците, към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни за пресичане. Южна Америка с разнообразна природа, стари култури и население убито духом, още от времето на Кортес, без  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежащ на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна природа и мили, усмихнати хора. Но ако усетите излъчването и вибрацията на земята в Родопите и ги сравнете с тези млади страни, ще се разочаровате! Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, отдавна са загубили духа на прадедите, с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа с хилядолетна история. В тези страни има обмен между хората, липсващ все повече навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към Природата. Страната е чиста, красива и забележително, тук всяко нещо има подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, смазано минало, остатъка от което продължава да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, съвсем различен от нашия, затрудняват неимовелно комуникацията. Развитието на неселението под чехъла на диктатура, е несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за равновесието в света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където главозамайващата динамика в страната е събрала всички световни кухни, респективно култури на придошлите в стрната евреи. На две крачки се намира Петра в Йордания и Египет, още две хипер старини.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от това в прясно заселените страни, което не пречи да са по различен начин интересни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Субективният ми поглед и предпочитанието ми към някои страни е породено от вкуса ми към автентичност и безвремие. Ако би трябвало да определя някакъв проект, който следвам, това би било « Земята и Хората ». Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко, е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще имаме ли съзнанието да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Фотографиите са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване на ненужното. Един непрекъснат подсъзнателен диалог между селекция и изключване.

Фотографът е видял същественото, което ще изрази в кадъра преди да погледне във визьора. Художникът материализира усещането си като добавя пластове върху платното, фотографът кадрира, изключва ненужното в композицията. Елементите в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всеки с всички и всички с всички.

Композицията създава напрежение, според съдържанието на обекта. Но не реалността на обекта, а погледът на фотографа дава стойност на видяното.

Фотографиите, прод на жизнения път, изграждат образа на фотографа. С поглед към външния свят, той изразява вътрешното в себе си, а кадрирането развива и реализира чувствителността му.

Фотографът не се очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност и постепенно почеркът му се установява, добива съдържание без клонажи.

Трудното е да се правят фотографии, а не снимки. Преди стотина години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима  всичко навсякъде”, защото фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в зрителя. Само в този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  Пиша това в памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицата Химба

Лицата на номадите Химба с естествения си израз и директен поглед, са рядко срещани. Подобно излъчване се среща в изолирани места сред природата, високо в Хималаите, в някои още малко деформирани от китайците кътове в Тибет, високо в Индия и Пакистан… Такова сравнението е невъзможно с Маорите в Нова Зеландия, аборигените в Австралия или етническите групи в Северна и Южна Америка, най-често излъчващи болка, страх, обърканост, понякога дори омраза… Егоизмът, агресивността и технологиите на модерния свят е отрова за  близкия до природата свят, за съжаление на доизживяване.

Пастирите химба живеят и оцеляват заедно с животните в нормална за тях среда. Телата им, обитавани от естествена витална енергия, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно със света на животни и растения. Ловецът ползва езика на животното, за да стане невидим и избягва силов контакт, взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Грешките наказват и поучават. Силата на Природата прави законите недвусмислени, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове (енергии) и възобновява нарушената хармония. Мостът е в тялото, в което грубо и субтилно се срещат без деформациите, присъщи на нашия свят изпълнен с дълбокомислия. Човекът има респект към Природата и повлиян от нея се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбиции и апетити на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествения начин.

На границата между Намибия и Ангола сред силната, все още чиста Природа, Химба се сливат с Нея. Тази стабилност се чете в лицата им.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Намибия

Безлунна нощ. Тишина. Единствено провиквания на птици. Невидими, неизвестни, ехо, както в огромна катедрала. Мека светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път над главите, осветява мястото, където животните започват да идват, за да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертания на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Отначало няколко, после повече огромни тела, с техните малки в краката, веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Захласнат снимам с подръчното в ръцете си. Нямам време да потърся необходимия за случая фотоапарат. Дърво наблизо се превръща в статив – 1/6 от секундата – нищо, става – движенията на сенките са плавни. Очите на гигантите ме гледат сякаш с удобрение.

После вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта. Така е ставало в последните няколко стотин хиляди години.

Любителите на фотография, хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Химба в Намибия

Светът се променя бързо, 21-ият век изисква, плаши и въодушевлява.

Истински интересните места за снимане не са много. Има някои недостъпни гранични зони в Китай, Индия, Пакистан, Афганистан, Русия… В проекта “Генезис” фотографът Себастиао Салгадо си позволява лукса да снима последните места на планетата, недокоснати от човешки крак, които се броят на пръсти.

На границата между Намибия и Ангола стигам до една от единайсетте етнически групи в Намибия, част от които са все още  номади. Намибия има площ три пъти колкото Франция, с 2 милиона и стотина хиляди жители и е от най-рядко населените страни в света. Химба са братовчеди на масаите. Преди около двеста години те се преселват от север, вероятно от долината на Нил и са подгрупа на останалите стотина хиляди Хереро. През месец юни те се местят със стадата си между Ангола и Намибия. Предпочитат областта Каоковелд, между планините Зебра и Байне, недалеч от красивите водопади Епупа – “водите, които падат” на езика Хереро. Наемам магарета с местен водач и без предначертан път търся да открия овчари Химба.

Мулетарите ми са  химба и ме учат на жестовете на племето. С примитивни хора нещата стават директно, излъчването говори повече от думите, изразява неизразимото. Тези хора от векове живеят с добитъка си и забелязвам как реагират подобно на дивия кон в Аржентина, който  неочаквано ме приближи, за да ме подуши и разбере какво представлям. Не е обидно да кажа, че впечатляващите чуствителни очи на коня виждам в погледите на тези хора.

В селото сближаването се получи неочаквано лесно. Неотдавна кобра се е изплюла в лицето на една жена от племето. Окото й е възпалено,  жената има силно главоболие. Колиура от аптечката ми е добър за промивка и заедно с няколко парацетамола жената се чувства по-добре, а аз съм приет различно в премето.

Незасегнати от мисионери и  похристиянчване, племената химба живеят с прародителските им традици около вечния свещен огън. Дървото Мопане, също свещенно, служи за палене и подръжка на огъня, както за леч, битови строежи, включително за правене на ковчези и чистене на зъби…

Веднъж приет в селото, всичко протича естествено. Фотографиите от екранчето на фотоапарата възбуждат възторжени викове. Свиквам с миризмата – химба не се мият, а налагат червена глина, напоена с масла върху кожата си, която добива копринен отенък – с чуство на хумор и взаимна симпатия се снимам с местни девойки. Чувствата ни се засилват. Предлагат ми да се свържа със селото. Разбирам, че колкото повече жени ще имам, повече деца ще се родят, които да се грижат за стадото ми. От друга страна всяка жена ще ми коства 8 крави или ако предпочита, четиридесет кози. Бащата на девойките ме одобрява и предпочита да му купя крави. Пресмятам, че не мога да си позволя повече от две жени. Виждам също, че някои от тях не знаят броя на децата си.  В племето всеки знае възможностите си, мястото и ролята, която заема. Силата на природата налага ясни закони.

Прохладните вечери до огъня ни свързват по силно. Обменяме песни. Пригласям тромаво на местния диалект. Българският фолклор ги впечатлява и постепенно заразява всички.  Рискувам да отпия глътка от силно киселеещия айран в общото глинено гърне. Мигам с очи, ммм, колко вкусно! Нощта напредва, закъснели за сън потъваме в многозвезната нощ. Сутринта в пет е светло, хора и добитък се раздвижват. Светлината за снимане е вълшебна. Жизнените деца Химба помагат и едновремено играят. Животът е слят с ритъма на природата, която дава стойността на времето. Привързвам се все повече към тези примитивни и съвсем нормални, изпълнени с топлина и внимание хора. Те не се очудват от нищо, не ме разглеждат, не проявяват материален интерес. Благодарни са за всеки жест и отвръщат с подобен. На вниманието отговарят с искрено внимание. Не променят природата, нагаждат се към нея. Самите те са Природа, а притежават човешка чувствителност.

Прибирам се  в Европа и следва най-трудното. Зареден с чудесна енергия, регулирал тялото си към ритъма и изискванията на Природата, освободен от екзистенциални въпроси и материални грижи, трябва да заживея отново в среда, която ми принадлежи. Не искам да загубя усетеното, към което имам вкус, къето също нося в себе си без да избягам от големия град, където нещата се случват и изграждат. Как да свържа култура и цивилизация с истинските неща, срещани най-вече сред Природата. Уловените фотографски мигове ми показват, че преживяването не е било сън. Въображението, смесва реалността със сънищата. Целият живот е един голям подарък. Вижда се в очите на децата.

Ако тези фотографии ви харесват, ще намерите повече в сайта в галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: