Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване на ненужното. Диалог между селекция и изключване.

Преди да погледне във визьора фотографът вижда същественото, което ще изрази в кадъра. Художникът добавя пластове, за да материализира усещането си, фотографът изключва ненужното в композицията, кадрира. Елементите в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всички с всички и всяка с всички.

Построената композиция създава напрежение, отговарящо на съдържанието на обекта. Но това не е реалността на фотографирания обект, а погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите, наред с жизнения път, изграждат образа на фотографа. Обърнат към външния свят, той изразява каквото носи в себе си, а кадрирането развива и реализира чувствителността му.

Наситен с информация, той не се очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност, почеркът му се установява, добива съдържание без клонажи.

Трудното е да се правят фотографии, а не снимки. Преди стотина години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима  всичко навсякъде” ,  да фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в любителя зрител. Само в този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  Пиша това в памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицата Химба

Лицата на номадите Химба са запазили естествения си израз с директен поглед, рядко срещани по други места на планетата. Подобно излъчване ще намерите понякога високо в Хималаите, в някои недеформирани от китайците кътове в Тибет, в някои провиции на Индия… Сравнението е невъзможно с Маорите в Нова Зеландия, с аборигените в Австралия или с етническите групи в Северна и Южна Америка, които най-често излъчват болка, страх, обърканост, дори омраза… Егоизмът, агресивността и технологиите на модерния свят е отрова за  близкия до природата свят за съжаление на доизживяване.

Дали приет като  “необходима невъзможност” или като звено между безкрайно и крайно в материята, като  връзка между дух и материя, за Химба може да се каже , че духът им е в равновесие с Природата. Тези пастири живеят и оцеляват естествено, заедно с  животните наоколо в нормалната за тях среда. Телата им, заредени с  витална енергия, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно с  вибрациите в свят на животни и растения. Ловецът ползва езика на животното, за да стане невидим. При среща той избягва силов контакт и взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Всяка грешка наказва и поучава. Неутралната сила на природата прави законите недвусмислени, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове (енергии) и възобновява нарушената хармония. Мостът е тялото, в което грубо и субтилно се срещат без деформации, предизвикани от дълбокомислия. Човекът има респект към Природата и заедно с нея се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбиции и апетити на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествен начин.

На границата между Намибия и Ангола сред тази силната, все още чиста Природа се намират хора сляти с Нея. Тази стабилност и не друго се чете в лицата им.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Намибия

Безлунна нощ. В тишината единствено провиквания на птици. Невидими, неизвестни, ехо в огромна катедрала. Мека светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път, за да освети мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Отначало яколко, после повече огромни тела, с техните малки в краката веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Захласнат снимам с подръчното в ръцете си. Нямам време да търся необходимия за целта фотоапарат. Близкото дърво се превръща в статив – 1/6 от секундата – нищо, става, движенията на сенките са плавни. Очите на гигантите ме поглеждат сякаш с удобрение.

После телата отново се стопяват в мрака. Вечността, погълнала виденията, се слива с дълбочината на нощта. И така е ставало в последните няколко стотин хиляди години.

За любителите на фотография хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Химба в Намибия

Светът се променя бързо, 21-ият век изисква, плаши и въодушевлява.

За снимане истински интересни остават само някои недостъпни гранични зони в Китай, Индия, Пакистан, Афганистан, Русия… В проекта си “Генезис” фотографът Себастиао Салгадо си позволява лукса да снима последните двадесетина места на планетата, недокоснати от човешки крак.

На границата между Намибия и Ангола стигам до една от единайсетте етнически групи в Намибия, част от които все още са автентични полуномади. Намибия с площ три пъти Франция и 2 милиона и стотина хиляди жители е от най-рядко населените страни в света. Химба са братовчеди на масаите. Преди около двеста години те се преселват от север, вероятно от долината на Нил и са подгрупа на останалите стотина хиляди Хереро. През месец юни те се местят със стадата си между Ангола и Намибия. Предпочитат областта Каоковелд, между планините Зебра и Байне, недалеч от красивите водопади Епупа – “водите, които падат” на езика Хереро. Наемам магарета с местен водач и без предначертан път търся да открия автентични села с овчарите Химба.

Мулетарите  химба ме учат на жестовете на племето. С примитивни хора нещата стават директно, излъчването говори повече от думите, изразява неизразимото. Тези хора от векове живеят с добитъка си, реагират подобно на дивия кон в Аржентина, който  неочаквано ме приближи, за да ме подуши и разбере какво представлям. Не е обидно ако кажа, че впечатляващите чуствителни очи на коня ги виждам и в погледите на тези хора.

В селото сближаването се получи лесно. Неотдавна кобра се е изплюла в лицето на жена от племето. Окото й е възпалено  и има силно главоболие. Колиура от аптечката ми става за промивка и заедно с няколко парацетамола се превръща в обмен на добри чувства.

Незасегнати от мисионери и  похристиянчване, племената химба остават с прародителски традици около вечния свещен огън. Дървото Мопане, също свещенно, служи за палене и подръжка на огъня, за леч, битови строежи, включително за правене на ковчези и чистене на зъби…

Веднъж приет в селото, всичко протича естествено. Фотографиите от екранчето на фотоапарата възбуждат възторжени викове. Свиквам с миризмата – химба не се мият, а налагат червена глина, напоена с масла върху кожата си, която добива копринен отенък – с чуство на хумор и взаимна симпатия се снимам с местни девойки. Чувствата се засилват. Предлагат ми да се свържа със селото и се оказва, че колкото повече жени ще имам, повече деца ще се родят и ще се грижат за стадото ми. Всяка жена ще ми коства 8 крави или ако предпочитам, четиридесет кози. Бащата на девойките ме одобрява, но предпочита да му купя крави и да бъдат от сой. На този етап пресмятам, че не мога да си позволя повече от две жени. Виждам също, че някои от тях не знаят броя на децата си. Все пак повече деца, означава повече добитък, след това повече жени и така нататък. Завист и ревност тук не са познати. Всеки знае възможностите, ролята и мястото си. Силата на природата налага ясни закони.

Прохладните вечери до огъня ни свързват още по силно. Обменяме песни. Българският фолклор впечатлява и заразява всички. Пригласям им тромаво на местния диалект. Рискувам глътка силно киселеещ айран от общото глинено гърне. Мигам с очи, ммм, вкусно! Става девет, закъснели за сън потъваме в многозвезната нощ. Сутрин в пет е светло, хора и добитък се раздвижват. Светлината за снимане е вълшебна. Жизнените деца Химба помагат и играят едновремено. Животът се слива с ритъма на природата, която единствена дава стойност на времето. Все повече се привързвам към тези невероятно примитивни и съвсем нормални, изпълнени с топлина и внимание хора. Не се очудват, не ме разглеждат, не проявяват материален интерес. Благодарни са за всеки жест, отвръщат с подобен. На искреното внимание отговарят с внимание. Не променят природата, нагаждат се към нея. Самите те Природа притежават човешка чувствителност.

Прибирам се  в Европа и следва най-трудното. Зареден с чудесна енергия, регулирал тялото си към ритъма и изискванията на майката природа, освободил глава от екзистенциални въпроси и материални грижи, как да заживея отново в средата, която явно ми принадлежи, без да загубя усетеното, към което имам вкус, къето също нося в себе си и търся цял живот? Без да бягам от големия град, където нещата се случват и изграждат, как да свържа култура и цивилизация с  истинското в Природата. Фотографията, уловените мигове показват, че преживяването ми не е сън. Въображението, смесило реалност със сънища, изгражда това, което живота не ни дава даром. Все пак нали се мерим по реализираното възможно, което е част от сънищата? Сън, въображение и реалност ни помагат да творим, а проблемът с осъществяването е чисто личен, подобно на свободата да вземем решение.

Ако тези фотографии ви харесват, ще намерите повече в сайта в галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: