Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от стари фотографски лутания близо до сърцето, места, където без колебания бих отново хвърлил котва.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети слагам Азия на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставам с амбивалентни  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа на заден план за сметка на по-труднодостъпните много интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Сещам се за  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разделя между Европа и Африка. Африка, търсеща себе си в новия свят, все по-трудна и с голямо бъдеще, докато Европа стара и прекрасна, агонизираща, губеща педали… От една страна тежестта на културата, изкуствата и цивилизацията  от друга – силата, магията и енергията, от където е тръгнал вида ни Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежават към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна идват на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението – убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб на трансцендентност, вертикала, недвусмислено принадлежаща на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е също чудесна. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в млади страни като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка,  са загубили отдавна духа на прадедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са наричали майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавим Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите  живи езици. Човешки обмен по тези места съществува, това, което най-много липсва почти навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората притежават невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива. Когато ги има, защото в Япония всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В Израел с главозамайваща динамиката може да намерите всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи. Ако изключим проблемите с фанатично вярващите и растящото напрежение с околните страни, намирате се в един феноменален единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните, макар субективни идеи, за предпочитания към определини страни са плод на вкуса ми към автентичност и безвремие. Това ме стимулира да продължа проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна и човекът въпреки всичко остава най-интересния земен, някои считат космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешки дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят – за всички търсещи и все по-осъзнали възможностите си хора, тези с кураж да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване. Диалог между селекция и изключване.

Преди да погледне във визьора фотографът вижда същественото, което ще изрази в кадъра. Художникът добавя пластове, за да материализира усещането си, фотографът изключва ненужното в композицията, кадрира. Всички части в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всички с всички и всяка с всички.

Построената композиция създава напрежение, отговарящо на съдържанието на обекта. Но това не е реалността на фотографирания обект, а погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите, наред с жизнения му път, изграждат образа на фотографа. Обърната към външния свят, той изразява себе си. Актът на кадриране помага да потърси, развие и реализира чувствителността си.

Наситен с информация, той спира да се очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност. Почеркът се установява, добива съдържание, установява се без клонажи. Фотографът става добър.

Трудното е да се правят фотографии, а не снимки. Преди стотина години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима навсякъде всичко” ,  да фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в любителя на фотография. Само в този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  Пиша това в памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицата Химба

Лицата на номадите Химба са запазили естествения си израз с директен поглед, рядко срещани по други места на планетата. Подобно излъчване се среща понякога високо в Хималаите, в някои недеформирани от китайците кътове в Тибет, в някои провиции на Индия… Сравнението е невъзможно с Маорите в Нова Зеландия, с аборигените в Австралия или с етническите групи в Северна и Южна Америка, които често излъчват болка, страх, обърканост, дори омраза… Егоизмът, агресивността и технологиите на модерния свят е отрова за  този близък до природата свят за съжаление на доизживяване.

Някои приемат човека за “необходима невъзможност”, други го поставят като звено между безкрайното и крайното в материята,  връзка между дух и материя (между винна и груба материя). При Химба  духът е  в равновесие с Природата. Тези пастири живеят и оцеляват естествено, подобно на животните в нормалната за тях среда. Човешките тела заредени с  витални енергии, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно с  вибрациите в света на животни и растения. Ловецът използва езика на животното, за да стане невидим. При среща избегнал силов контакт, взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Всяка грешка наказва и поучава. Неутралната сила на природата прави законите недвусмислени, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящи племето видими и невидими светове и възобновява нарушената хармония. Мостът е тялото, в което грубо и субтилно се срещат без деформации, предизвикани от безкрайни дълбокомислия. Човекът респектира Природата и заедно с нея се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбиции и апетити на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествения начин.

На границата между Намибия и Ангола сред силната, все още чиста Природа се намират хора все още сляти с Нея. Именно тази стабилност и не друго се чете в лицата им.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Намибия

Безлунна нощ. В тишината провиквания на птици. Невидими, неизвестни като ехо в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път, за да освети мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Отначало яколко, после повече огромни тела, с техните малки в краката веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Захласнат снимам с подръчното в ръцете. Използвам близкото дърво за статив – 1/6 от секундата – нищо, става, движенията са  плавни. Поглеждат сякаш с удобрение.

После телата отново се стопяват в мрака. Вечността, погълнала виденията, се слива с дълбочината на нощта. В последните няколко стотин хиляди години.

За любителите на фотография хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Химба в Намибия

Светът се променя бързо и навсякъде, 21-ият век напира, изисква, плаши и въодушевлява. Интересни остават някои недостъпни гранични зони в Китай, Индия, Пакистан, Афганистан, Русия… В проекта “Генезис” фотографът Себастиао Салгадо си позволява лукса да снима последните двадесетина места на планетата, недокоснати от човешки крак. Затова пък човешки крак, недокоснат от цивилизацията вече почти не се намира.

Но ето, че на границата между Намибия и Ангола успявам да се докосна до една от единайсетте етнически групи в Намибия, част от които все още остават автентични полуномади. Намибия с площ три пъти Франция и 2 милиона и стотина хиляди жители е от най-рядко населените страни в света. Химба са братовчеди на масаите. Преди около двеста години те се преселват от север, вероятно от долината на Нил и са подгрупа на останалите стотина хиляди Хереро. През месец юни те се местят със стадата си между Ангола и Намибия. Предпочитат областта Каоковелд, между планините Зебра и Байне, недалеч от красивите водопади Епупа – “водите, които падат” на езика Хереро. Наемам магарета с местен водач и без предначертан път ще търся да открия автентични села с овчари Химба.

Мулетарите химба ме учат на жестове химба. С примитивни хора нещата стават директно, излъчването говори повече от думите, изразява неизразимото. Тези хора от векове живеят с добитъка си, реагират подобно на дивия кон, който неотдавна неочаквано ме приближи, за да ме подуши и разбере какво представлям. Не е обидно, впечатляващите очи на коня ги виждам и в погледите на тези хора.

В селото сближаването става лесно. Неотдавна кобра се е изплюла в лицето на жена от племето. Има възпалено око и силно главоболие. Колиура от аптечката ми става за промивка и се превръща в обмен на добри чувства.

Незасегнати от мисионери и  похристиянчване, племената химба остават с прародителски традици около вечния свещен огън. Дървото Мопане, също свещенно, служи за палене и подръжка на огъня, за леч, битови строежи, включително за правене на ковчези и чистене на зъби…

Веднъж приет в селото, всичко протича естествено. Фотографиите от екранчето на фотоапарата възбуждат възторжени викове. Свикнал с миризмата – химба не се мият, а налагат червена глина, напоена с масла върху кожата си, която добива копринен отенък – не без чувство на хумор и взаимна симпатия се снимам с местни девойки. Чувствата се засилват. Предлагат ми да се свържа със селото. Колкото повече жени имам, повече деца ще се родят, ще се грижат за стадото ми. Всяка жена ще ми коства 8 крави или ако предпочитам, четиридесет кози. Бащата на девойките ме одобрява, но предпочита да му купя крави, да бъдат от сой. Пресмятам, че на този етап не мога да си позволя повече от две жени. Някои от тях не знаят броя на децата си. Все пак повече деца, означава повече добитък, след това повече жени и така нататък. Завист и ревност тук не са познати. Всеки знае възможностите, ролята и мястото си. Природата е силна и налага ясни закони.

Прохладните вечери ни свързват още по силно до огъня. Обменяме песни. Българският ми фолклор впечатлява и заразява. Пригласям тромаво на местен диалект. Рискувам глътка силно киселеещ айран от общото глинено гърне. Мигам с очи, ммм, вкусно! Става девет, закъснели за сън потъваме в многозвезната нощ. Сутрин в пет е светло, хора и добитък се раздвижват. Светлината за снимане е вълшебна. Жизнените деца Химба помагат и играят едновремено. Животът се слива с ритъма на природата, която единствена дава стойност на времето. Все повече се привързвам към тези невероятно примитивни и съвсем нормални, изпълнени с топлина и внимание хора. Не се очудват, не ме разглеждат, не проявяват материален интерес. Благодарни за всеки жест, отвръщат с подобен. На искреното внимание отговарят с внимание. Не променят природата, нагаждат се към нея. Самите те Природа притежават човешка чувствителност.

Прибрал се обратно в Европа следва най-трудното. Зареден с чудесна енергия, регулирал тялото си към ритъма и изискванията на природата, освободил главата от екзистенциални въпроси и материални грижи, как да заживея отново в средата, която ми принадлежи, без да загубя автентичното, до което съм се докоснал, към което имам вкус, нося и цял живот търся? Как без да бягам от големия град, където нещата се случват и изграждат, как да свържа култура и цивилизация с неутралното истинско от Природата. Фотографията, уловените мигове показват, че изживяното не е сън. Изглежда въображението, смесило реалността със сънищата, изгражда това, което живота не ни дава даром. Човек се мери по реализираното възможно, което е част от сънищата. Сън, въображение и реалност ни превръщат в творци на новото. Проблемът с осъществяването е личен, подобно на свободата да вземем решение.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: