КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реноме за най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди няколко десетилетия атмосферата е била много по-автентична. Днес туристи идват да консумират остатъци от местната екзотика, а какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-страховитият сред гигантските планински масиви на планетата, в 500 илометра между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани стотици многохилядници. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик и многобройните седемхилядници наоколо правят естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Такава е политиката и тук, в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но и но и то не помага, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само изгрева при Мустаг Ата и няколко местните киргизи със стада. Върхът със заоблената си форма е приет за скиорски, стара мечта с приятели „да го спуснем“.

Военното положение по тези места е от близо година. Киргизите се крият, освен в Кашгар, навсякъде в огромната провинция, а при случайна среща избягват контакт.

Срещам единствено новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото, в което се отразява седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки пътища, удобни за маневри и за строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направя експедицията.

Изправен пред естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с отиване до Гашербрум като се премине в дясно до основата на К2 и след това в ляво през ледниците, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят, както направихме и да влязат поотделно отвън в двете долини. Това разбрах е правено за десетина дни от словенци, на които разбира се завиждам. Било е преди десетина години. Животът става определено къс, особено към края…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЗа пътешествениците: Тръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Следвате обратно пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир и навлизате в страховитияу фантастичен Каракорум. Още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. По тези величави места не сте повече от едно малко пясъчно зрънце, а в Каракорум със стотиците гиганти седем хилядници забили върхове в безкрайните небеса, всички събрани в тяхната Агора, загубвате представа за себе си. Тук върховете са споделили със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи представляват най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. По тези места климатът се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху  стара, пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и се пасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизтическия период в България невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. Това за мен се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да стигнете до градовете наоколо беше като отиване в чужбина. Ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите по пътя  сме “нечисти”, недостойни за Рая. Въпреки това, особено високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: