КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ
2017
Кашгар е важен кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото в продължение на векове е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, наричат я Булгаристан. Няколкото думи като тешекюр, машаалах, гюзел… отварят врати и ни сближават. Китайците се държат много лошо с местното население, чужденци се виждат рядко. Атмосферата отпреди няколко десетилетия е съвсем различна.
Каракорум е най-могъщ сред планинските масиви на земята. Между Индия, Пакистан и Китай в 500 километра са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Преди няколко години открих тази могъща Природа откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо са естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони, винаги трудно достъпни, са най-интересни.
Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви са нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще за всички! Политиката в областта Ксингжианг не е различна. Населението от уигури е жестоко доминирано. Над един милион са затворени в трудови лагери. Хората са поставени под непрекъснат наложен контрол под звуците на сирени, по широките булеварди денонощно циркулират полицейски коли. По всички улици се разхождат въоръжени военни и полицаи с палки и щитове в ръцете. Поставени са филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Бюра за проверка има на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика си на крепост, но огромните й стени и тесните калдъръмени улички отвътре са строго пазени от китайците.
В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти, следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници от времето на строежа на комунизма. Използват добре познатият почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам познатите картинки в съвременен по-техничен брутален вариант.
След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от граничното разконение между Ласа и Кашгар, близо до Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните за района, но това не помага особено, защото не ми е позволено да преспя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо с няколко от местните киргизи и техните стада. Мустаг Ата със заоблената си форма, е стара мечта да го спуснем с приятели алпинисти от София.
По пътя срещам няколко скъпи коли на богати китайци, които безпроблемно циркулират, където си искат. . Модерно облечени китайски дами се фръцкат пред езерото Каракол и си правят селфите пред отражението на седемхилядника.
Връщам се в Кашгар, от където след тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, разширени за военни маневри, с група от трима приятели стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направим малка експедицията към К2 и Гашербрум.
Изправен пред съвършенната архитектура на планината, лещите на обектива заместват думите и отразят това, което не умея да нарисувам, да изсвиря или да предам в стихове.
/ Кашгар /
/ Най-голямата статуя на Мао в Китай /
/ Отговорнички за реда в Стария град в услуга на полицията /
/ Квартални отговорници /
/ Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /
/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /
/ Сирените на коли свирят под крепостта /
/ В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /
/ Най-големият пазар за добитък през вековете /
/ При езерото Каракол и Конгур /
/ Мустаг Ата /
/ Конгуртаг /
/ Илика, последен военен пост и среща с камиларите /
/ Долината на река Шаксгам /
/ Първи лагер /
/ На път към условния базов лагер на К2 /
/ Пред Агил Пас (4800м.) и разклонение между К2 и Гашербрум /
/ Аргил Пас /
/ В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /
/Гашербрум/
/Ледникът на Гашербрум /
/ Ледника на Гашербрум /
/ На път за К2 /
/ К2 в дясно, Гашебрум от ляво /
/ К2, Chogori, малко след изгрев слънце /
Групата ни не е пригодена, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Само си представям връзката между ледника на Гашербрум и този на К2 с невероятни гледки към двата осемхилядника, вероятно все още не снимани професионално . Разбирам, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, на които мога само да завиждам. С камилите се налага да заобиколим огромните масиви с многократно пресичане на реката Чазам, за да навлезем поотделно в двете долини, за да се поклоним пред могъщите осемхилядници.
Тръгвате от Бурма в посока обратна на пътя на мусоните и пресичате Асамските Хималаи и Бутан, за да продължавате в Непал по дължината на Хималаите – 2400 километра между Нанга Парбат в Пакистан и Намче Барва в Тибет. Заобикаляте няколко осемхилядника (общо 10 в Хималаите) и влизате в Индия през Ладак, за да продължавате до Кашмир. В това вълшебно място отпускате няколко дни, настанени в house boat в езерото Дал, от където след това ще кулминирате планинската си авантюра в Каракорум. Тук се чувствате се като малко пясъчно зрънце сред многобройните, повечето от тях непокорявани седем хилядници, забили върхове в небето. К2, заедно с още три могъщите осемхилядници, е най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължавате трека си на запад, ще навлезете в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай.
Сега съвсем конкретно напускам неприветливия Исламабад, грозен град, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма нищо интересно, освен едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и максимално бързо се спасявам в посока на Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравил от къде съм тръгнал, моля шофьора на джипа да ни закара в квартал с истински хамам и явно бъркам. Тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натопли човек уморените кокали.)
След добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат, десетият осемхилядник в края на Хималаите, който е в Пакистан, с близък приятел пресичаме реката Индус, за да се върнем обратно по Каракорум хайуей към Балтийската част на Каракорум. Пътят ни води към малкия Памир в района Чипурсан, близо до границата с Афганистан. Тук ислямът е примесен с будизъм. За мюсюлманите долу в градовете на сме “нечисти и недостойни за Рая“, но високо в планината жените са по-свободни, а гостът е винаги свещен.
Разбирате вълнението ми, нали е граница, трябва да я пресека!
Изчакваме да отмине киргизкия керван с якове – свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан прилича на рисунки от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…, тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не са се спирали от нищо да пресекат тези невероятни, още девствени места. Всяка крачка за тях е било откритие. За мен също, но веднъж слезли в долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме със съмниние за военни и чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проливала и пролива толкова много кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо), пребродили тази фантастична страна преди инвазияна руснаците. Фотографиите им са като икони.
На следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и необезпокояван от никой се качвам на граничен връх, за да снимам по-добре този свят, който ме тегли като магнит, свят който явно нося в себе си, все едно напускам близък човек, който искам да задържа физически.
Коментар