КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК
2017
Кашгар е важен кръстопът между Китай (Тибет), Афганистан, Киргизстан и Пакистан. В продължение на векове тук е се е намирал най-големият оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang, преди години част от бившия Тюркестан, означава « Нова граница », сега е чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите имат език близък до турския. Бях приятно изненадан, че познават Булгаристан, както наричат България. Думи като тешекюр, маш-аллах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Чужденци се срещат рядко, а китайците се държат безобразно с местното население.
Поради събраните нагъсто няколко 8 хилядника, Каракорум е най-впечатляващ сред планините. В 500 километра между Индия, Китай и Пакистан са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Бях открил тази фантастична Природа откъм Пакистан, а сега ми се отвори възможност откъм Китай да снимам веригата на К2, Гашербрум и Брод Пик, които заедно с няколко седемхилядника, представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са трудно достъпни, но и най-интересни.
Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви не представляват нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще! Такава е и политиката на китайците в областта Ксингжианг и Тибет. Уигурите са третирани жестоко. Над един милион от тях работят, затворени в трудови лагери в Тибет. Хората в цялата област са под непрекъснат наложен контрол. Звуците на сирени не спират денонощно. По широките булеварди циркулират непрекъснато полицейски коли. По улиците се разхождат въоръжени полицаи с палки и щитове в ръцете. Бюра за проверка има на всяка пряка, пред всеки магазин и подлез. Старата част на града е запазила облика на крепост, на която огромните стени и тесни калдъръмени улички са пазени от китайците.
/ Отговорнички за реда в услуга на полицията /
/ Похвалени и наградени квартални отговорници /
В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти, следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници по време на строежа на комунизма. Те използват добре познатия почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и с прикрит фотоапарат снимам познати картинки в съвременен, технически още по-брутален вариант.
/ Смяна на квартал с показване на документ за самоличност /
След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Граничното разклонение между Ласа и Кашгар не е далеч, както и Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака до езерото Каракол полегнало като огледало между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение за военните за района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да преспя, както искам в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо, със стада и няколко юрти. Заоблената форма на Мустаг Ата е чудесна за спускане със ски, стара неосъществена мечта от младежките ми години с някои близки приятели.
/ Мустаг Ата, 7546м /
/ Конгур таг 7719 м. /
По пътя се прокрадват скъпи коли на богати китайци, които циркулират безпроблемно, където искат. Модерно облечени китайски дами се фръцкат пред езерото Каракол за поредно селфи с отражение на седемхилядника.
Връщам се обратно в Кашгар. Следва тридневно пътуване с джип с безброй военни контроли, бариери и стегнати китайски физиономии. При пограничния град Илик последна бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите водачи. Между тях, разбира се има китайско око, което ще следи и докладва как вървят нещата, дори там, където човешки крак не стъпва. С двама приятели започваме малка експедицията към К2 и Гашербрум.
Съвършената архитектура на планината с помощта на обектива ми ще опитат да заместят думите.
/ Кашгар /
/ Най-голямата статуя на Мао в Китай /
/ Чайната в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /
/ Под крепостта свирят сирените на полицията /
/ В Неделния базар се хапва чудесно /
/ Бившият най-голям пазар за добитък в Азия /
/ До езерото Каракол и в дъното Конгур /
/ Илика, последният военен пост. Среща с камиларите /
/ Долината на река Шаксгам /
/ Първия лагер /
/ На път към условния базов лагер на К2 /
/ Агил Пас, преди разклонението между долната за К2 и тази за Гашербрум /
/ Аргил Пас (4800м. /
/ В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /
/Гашербрум/
/Ледникът на Гашербрум /
/ Ледникът Гашербрум /
/ На път за К2 /
/ К2 в дясно, Гашебрум най-отляво /
/ К2, (или още Chogori) , малко след изгрев слънце /
Екипировката ни и тази на камиларите не са пригодени, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Представих си как изглежда директната връзка между ледника на Гашербрум и този на К2 с фантастични гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, (как да не ме е яд) докато ние, за да навлезем в долините на двата осемхилядника, с камилите се наложи да заобиколим огромен масив и многократно да пресечем пълноводната река Чазам.
Особено нещо сме хората, често изпълнени с възторг и все пак незадоволени…
Имате три месеца и искате да вървите по дължина на Хималаите. Тръгвате от Бурма в посока обратна на пътя на мусоните. Пресичате Асам и Бутан, продължавате в Непал по от връх Канченджонга и изминавате 2400 километра до връх Нанга Парбат в Пакистан. По пътя си ви правят чест десет осемхилядника.
Сега съвсем конкретно напускам неприветливия, грозен Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата за автобуси в посока Пакистани Хайуей няма нищо интересно, освен някое добре сготвено истинско пиле в сос от къри. Максимално бързо се спасявам в посока на масивите на Каракорум.
След добрия прием Гес Хауз в градчето Гилгит и кратък трек около Нанга Парбат, десетият осемхилядник в края на Хималаите (в Пакистан), с близък приятел пресичаме реката Индус и отново по Пакистани Хайуей се връщаме към Балтийската част на Каракорум. Пътят ни води към така наречения малък Памир в района Чипурсан до границата с Афганистан. Ислямът тук е примесен с будизъм. За мюсюлманите, ниско долу в градовете, ние сме “нечисти, недостойни за Рая“, но високо в планината всичко е различно, жените са по-свободни, гостът е свещен.
Накратко, щом е граница, трябва да я пресека!
Изчакваме да отминат яковете с киргизкия керван. Свидетели не са нужни. Планината откъм Афганистан навява рисунки на Рьорих. Готов съм да остана тук и да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман, тези фантастични пътешественици, без да познават Азия, без да мислят за лошо време и опасности, не се спирали пред нищо, за да открият тези невероятни, съвсем девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж в долината на Вакхан Коридор, нямам избор, трябва да се скрием със съмнение за военни и чек пост. Преди няколко години английски фотожурналист е бил заловен и затворен. Приютени под голяма скала, пламъчетата на огъня възбуждат още по-силно развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към Афганистан, в далечното минало част от Индия, страна за която се е проливала и не спира да се пролива кръв. Завиждам на фотографите Стив Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо, пребродили тази фантастична страна още преди инвазията на руснаците. Фотографиите им са като икони.
На следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и необезпокояван се качвам на граничен връх, за да снимам тези планини, които ме притеглят като магнити, свят който явно нося в себе си.
Коментар