Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е разположен в един от пътищата на коприната в оазис на най-централно място за керваните от миналото. (Пътищата на коприна са повече от пръстите на ръцете ни.) Градът се намира в близост – от една страна до Афганистан, от друга до Киргистан, от трета до Пакистан, а малко по-далеч на юг до Индия, в покрайнините на провинцията Ксингианг на Китай. На това място  се събират великаните Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая. Той е нещо като център на азиатските истории и култури от миналото.


 

Тръгнал бях да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик в китайския Каракорум,  когато в агенцията, която организира тази малка експедиция се запознах с един от директорите, чийто син е сгоден за българка – светът е малък. Този човек успя да подпечата при военните разрешение с пропуск да пресека този район, недостъпн за момента.

Китайците отдавна са сложили желязна ръка на тази стратегическа гранична област с безброй пропускателните филтри и въоръжени военни групировки навсякъде.

 

Тук единствения възможен език са жестовете:

В периода 1959-79 китайците са успяли с голями усилия да овладеят  важните писти, кръстосващи тази област. Най-живописен и интересен е пътя от 1300км между Гилгит в Пакистан и Кашгар в Китай – Пакистани хайуей. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, казват е отнело живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб и развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където се спирали керваните от Персия, крайна точка, където са се срещали търговци, за да обменят стоката си. Марко Поло разправя как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, в която персите вечер са оставяли стоката си до каменната кула, а на сутринта на същото място намирали количеството коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, го взимали, ако не прибирали обратно това, с което били дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Гробовете, които виждате, са на суфи с останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Макар нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори да се  намираме на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и можехме  да си разменяме усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пихме чай и като гостенин в града не ме остави да платя.  За двата дни, които бях в Ташкурган не срещнах друг чужденец. За по-дълъг престой  се налагаше допълнително разрешително и бях яростен  да не снимам околностите на това автентично място, богато на история,  непокварено от  туристи. Богатите, лъскаво облечени китайци, стигнали безпроблемно до тук, си правеха селфита със старините наоколо за фон, без да имат понятие от суфи и история.

 

Стратегически мястото е запазило важността си, но величието му се е загубило  в историята. Ориенталският манталитет на уигурите, както и на нас, българите, техни братовчеди, им помага да се веселят и да вложат табиет в ежедневието. Успяли са да запазили физиономията си и не се смесват с китайците. (техните похитители)

 

Девойките на фотографията не са воалирани, а се криеха на завет от силния, студен вятър ( височината тук е  тази на връх Мусала )

Вакхан Коридор не беше далеч, мястото, през което е минал Марко Поло, напускайки Китай по пътя за Самарканд и Бохара. Преди две години имах и виза и билет за самолет, но Аллах не пожела да снимам бедните вакхи в  долината между Афганистан, Пакистан и Китай. На един сфетофар в Париж, за да избегна инцидент, прелетях над велосипеда и  си счупих двете китки и лакти. Вакхите със светли очи и благ характер, чаровни и далеч от екстремистите мюсюлмани останаха за друг проект . Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх , а на полето вямаше военни.

Това за съжаление измъчено от китайците място е останало прекрасно.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после Бутан, продължавате в непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак доКашмир. Навлизате в страховития фантастичен Каракорум. Ако отидете още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Навсякъде по тези величави места не сте повече от малко пясъчно зрънце, а когато стигнете до Каракорум със стотици гиганти забили върхове в безкрайните небеса, събрани в своята Агора, загубвате представ за себе си. Тук върховете споделят със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Климатът по тези места се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху същата пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри. (особено сравнено с изкуствените европейски пилета!) Спасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизма невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. За мен това се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпнах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да се стигне до градовете наоколо се изискваше специално разрешение. Сега преминавам през десетки граници и продължавам да се вълнувам, дори там, където няма нищо.  Скоро ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Потопени сме в атмосферата на ислям, примесен с будизъм. Това не пречи за мюсюлманите наоколо , да ни имат за “нечисти”, тоест недостойни за Рая. Въпреки всичко в Корана по традиция гостенина, особено високо в планината, е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно заради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате за какво вълнение става дума. Как да не пресека границата!

Между групата носачи двама от местните не искат да ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан е сякаш нарисувана от Рьорих. Готов съм да остана да снимам с месеци. Представям си Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  фантастични пътешественици, които без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места . Всяка крачка е била откритие. Затова пък ние нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост недалеч в долината. Говори се за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня доразвинтват вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия, реализирали  фотографии-икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и се качвам на граничен връх с поглед носталгично насочен към свят, който ме тегли, който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Светът зад граница!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: