Новогодишен фотографски калейдоскоп
2015
Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша. Фотографите често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.
В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където бих се върнал повторно.
От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.
На втори план следват Виетнам, Камбоджа е не по-малко интересните Йемен и Пакистан.
/ Долината на река Индус, Пакистан /
/ Вакхан коридор, Афганистан /
Не мога да подмина старата земя на модерния Израел с прекрасната библейска пустиня Негев.
След Азия слагам Африка. Африка, родина на човечеството, земя пълна с енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризма, войните и климатичните проблеми правят някои много интересни места все по-трудно достъпни.
Сърцето тегли към Африка, но корена тегли към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богатото си минало, тя търси да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.
Америките, Северна и Южна слагам на трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !
Щатите са интересни, различни, винаги с нещо за откриване. Южна Америка с богатата, разнообразна Природа и красиви пустини, със следи от стари култури. Населението, за съжаление е убито духом, още от времето на Кортес. Липсва духът, с който е импрегнирана Азия.
Идва ред на Австралия и особено красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от старата Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят след известно време става скучен. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление до голяма степен са загубили духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с вибрациите на африканското. Не познавам добре аборигените, но за маорите съм убеден. Не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.
/ Езерото Пукаки, Нова Зеландия /
За всички тези страни в блога съм писал по нещо, но факт е, чу сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия.
Да добавя и могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, сърдечни контакти.
Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.
Китай е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил наричан винаги, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това с растяща амбиция да завладее икономически света. Народът е смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае. Чувството за индивидуалност е чуждо за китаеца. Погледа на хората е обърнат към бъдещето, а миналото им може само да ни учи и учудва. Идеограмите на китайското писмо, определящи до голяма степен начина на мислене на китайците показват колко много различни могат да бъдат хората.
Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в страната отвсякъде евреи.
На две крачки е Египет, който посетих когато все още имах слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – Александрия, Кайро… и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.
Ако трябва да наименувам проекта, който следвам без стриктна програма, той би се наричал « Земята и Хората ». Земята навсякъде разнообразна и прекрасна, и човекът, най-интересния земен феномен.
Щях да пропусна пустините, невероятни места, където човешкият духна фона на силната Природа вибрира още по-силно.
Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си и гостоприемната ни планета.
Коментар