Новогодишен фотографски калейдоскоп

Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша. Фотографите често казваме: снимаме, за да не говорим или пишем.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих говорещи моменти по фотографския си път, места, където при възможност бих се върнал повторно. Има фотографи, които снимат многократно едни и същи места, докъто не завършат определена тема, която избират предварително. Моята тема, без това да звучи грандомански, е Земята и Хората, мотивирана от желанието да откривам винаги нещо ново. Това, разбира се, отговоря на вътрешните ми изисквания и интерес.

03 Равносметка                                                                    / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай, оставам с голям интерес и смесени чувства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идва Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина библейската земя на Израел с прекрасната пустиня Негев.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък правят някои интересни места трудно достъпни.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето тегли към Африка, но корените ми са в Европа, застаряваща и прекрасна. Изморена от натрупаното богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне. Дали ще отговори на изискванията на XXI-ия век в един свят с динамични непридвидими проблеми.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са на трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка, за мен  най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, богати, винаги с много за откриване. Южна Америка с богата, разнообразна Природа, красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Тук липсва  духът, с който е импрегнирана Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Ред е на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, са загубили от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско изкуство. Не познавам добре аборигените, но за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни съм писал по нещо в различни блогове, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните наричали майка Индия, Пакистани и Афганистан.

Ще добавя могъщите масиви на Непал с разнообразното население и безпроблемни, сърдечни контакти. Също Каракорум със синеоки вакхи и гостоприемен ислям. Киргизи, Узбеци и казаци – с тях също съм имал чудесени, незабравими контакти.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ – „Империята в центъра“ – наречен така от хилядолетия. Страна, обидена на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото  може само да учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците,  чудесен пример колко различни могат да бъдат хората.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, за да добавя как  наред със главозамайващата динамика в страната, тук са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.

На две крачки от там се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение на Александрия, Кайро и после с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

 

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

 

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си от агресии и военни екцесии?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде, а тръгвам заради самото пътуване. Важното е да бъдем в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, той оставя следи след себе си и се прибира различен. Отвъд хоризонта, добили вкус към широки пространства и предизвикателства, откриваме нови качества в себе си и копнежът за нов път вече не ни оставя. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носим, отговарят на качествата, които сме развили в себе си. За търсещият дух светът е провокация, стимул да надмине себе си. Добрият обмен с другите събужда творчески елементи, връщаме се обогатени и доволни от себе си.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай далеч. Оставай дълго и задълбочавай. Дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор на тази мисъл е винаги на път.

                                         / Пуна се Атакама, Аржентина /

Смисълът на пътуването е човек да се превръща все едно къде във всичко. Окото да следи светлината и да се учи да лови бягащите сенки. Многословието да се стопява в тишината, натежала от смисъл. Животът и смъртта да се сливат в осъзнатия момент. Пламъчето в гърдите да разгаря вътрешния огън, двигател на човека-пътник

Всички ние сме винаги НА ПЪТ.

                                                                     / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не се среща човешка душа, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори най-добрите джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инструментите тук са кът, а за резервни части не се говори.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се преустройва такава машина, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „no problemas!“ми отговоря човека, който освен това няма бърза работа. След кратък размисъл Чибодиай Калпанчаича добавя с горд тон в гласа: „Тази година колата ще да тръгне“  .

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още по-широка. Светът е малък и нации технически не липсват.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Единствено големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили с вулкана Лулаиако 6739м в дъното/

В  пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо в Салта, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им, казват „само“ на 150 километра.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена с цветове пустиня на земята.

                                                 /Кампо де Пиедра Помез/

Няма как, не мога да променя програмата, продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата в която живеят и ги пази различни от европейско-американските на вид повечето аржентинци. Опитвам да не съжалявам, въпреки че всяка добра среща е шанс, единствен и неповторим.

                                            /Вулкана Пенадо, 4300м/

Цветовете на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на височина между три и шест хиляди метра са фантастични, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак.

Промиването на руда зацапва питейната вода, а корумпирани компании подкупват водоснабдителите, за да им затворят очите. Нивото на отровните елементи във водата  е станало крайно недопустимо и в борба с корупцията в страната повечето мини са изоставени, частните компании – изчерпани или спряни.

                                               /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро с неговите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното и кашмира. След западането на търговията с минерали, Аржентина започва да развива и да експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа, с който пътувам иска да зареже експедициите и да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

По време на пътуването има моменти, когато всичко спира и замира, красотата на Природата в най-чест вид отваря място за нещо голямо, неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След покоряване на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се потапям както майка ме е родила в кристално чистата лагуна с топла минерална вода.  Великден наближава, за катедрала служи небето, а за хор – сладкото хортуване на групата фламинго, които примляскат и цопкат с човки в голямата лагуната наблизо. Лек аромат на сяра замества тамяна. Раят не е другаде, а на Земята. Естествен, надминаващ и най-луксозните, претенциозни спа.

 

Сенките  се удължават и ни приканват с птиците заедно да споделим наближаващата звездна нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Няма фламинго, нито лекия мирис на сяра, въздухът не е така сух и кристален, звездите не са толкова близо, но Природата е не по-малко прекрасна. Земният Рай навсякъде е Рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: