Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от стари фотографски лутания близо до сърцето, места, където без колебания бих отново хвърлил котва.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети слагам Азия на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставам с амбивалентни  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа на заден план за сметка на по-труднодостъпните много интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Сещам се за  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разделя между Европа и Африка. Африка, търсеща себе си в новия свят, все по-трудна и с голямо бъдеще, докато Европа стара и прекрасна, агонизираща, губеща педали… От една страна тежестта на културата, изкуствата и цивилизацията  от друга – силата, магията и енергията, от където е тръгнал вида ни Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежават към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна идват на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението – убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб на трансцендентност, вертикала, недвусмислено принадлежаща на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е също чудесна. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в млади страни като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка,  са загубили отдавна духа на прадедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са наричали майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавим Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите  живи езици. Човешки обмен по тези места съществува, това, което най-много липсва почти навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората притежават невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива. Когато ги има, защото в Япония всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В Израел с главозамайваща динамиката може да намерите всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи. Ако изключим проблемите с фанатично вярващите и растящото напрежение с околните страни, намирате се в един феноменален единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните, макар субективни идеи, за предпочитания към определини страни са плод на вкуса ми към автентичност и безвремие. Това ме стимулира да продължа проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна и човекът въпреки всичко остава най-интересния земен, някои считат космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешки дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят – за всички търсещи и все по-осъзнали възможностите си хора, тези с кураж да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да сме в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, оставя следи, прибира се различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежът за нов път не дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надмине себе си. Добрият обмен събужда творчески елемент.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор е на път.

                                         / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигател на човека-пътник. Всички ние сме НА ПЪТ.

                                              / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване често затрудняват и джиповете, виждам този убеден в техническите си качества младеж да ремонтира из основи стар Шевролет. Тук инстументите са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това нищо не го гони… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Така се запознавам със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Човек, потенциално безкраен, остава краен в изразните си възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да се докоснат до величини, недостижими за останалите простосмъртни.

Безкрайното разнообразие на Природата можем да интерпретираме само символично, всеки според усета си в даден момент и на съответно място.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили; в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В тази малка експедиция не срещаме хора, нямам възможност да снимам лица, човешки истории. Единствено тези гаучо, с които се черпим, канят ме на гости в „близкото“ им ранчо на 150 километра от Салта. Срещам ги в началото на пътуването в невъзможност да променя програмата.

Ще снимам няколко отдалечени изостанали места в Аржентинската Пуна (в Чили наречена Атакама, а в Боливия – Алтиплано), най-сухата и богато изпъстрена пустиня на земята.

                                    /Кампо де Пиедра Помез/

Продължавам начертания път с носталгия към тези здрави момчета, излъчващи природата, която ги е създала,  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци.

                                         /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастични цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между три и шест хиляди метра, правят конкуренция на  Памир, Афганистан, Ладак… В борба с корупцията в страната мините са изоставени, изчерпани или спряни – промиването на руда непоправимо зацапва питейните води. Частните компании са плащали на водоснабдителите, за да им затворят очите, докъто нивото на отровните елементи във водата става крайно недопустимо.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна, далеч по-устойчива от мерино или кашмир. Едва сега, след западането на търговията с минерали, Аржентина  е започнала да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа сподели намерението си да зареже експедициите и да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс”, както той се изрази.

В живота има привилегировани моменти, когато сякаш всичко спира, замира, отваря място за нещо по-голямо. Неизмеримо, не е нирвана, защото оставаме в пълно съзнание спрямо безкрая, в който сме потопени. С уважение към Буда и будистите, често се питам защо е необходимо да се спасяваме от мъките на живота, след като имаме възможност и привилегия именно като несъвършенни да откриваме безкрайни фантастични светове. Включително и промените в себе си.

                                        /Лагуна Пенадо /

Изморен от качването на вулкана Пенадо топвам се, както майка ме е родила в топлата, кристално чиста минерална лагуна. Великден е наскоро. За катедрала се явява небето, а за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които нежно цопкат, сладко примляскват в земния си рай. Вместо тамян – лек аромат на сяра. Дядо Боже е натъкмил нещата, колкото да не забравяте, че раят е на Земята. Естественият конфорт тук надминава най-луксозните спа.

Клетките на тялото  разбират прекрасно за какво става дума.

Сенките се удължават, птиците споделят наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца има две малки скрити езерца. Липсва им лекия мирис на сяра, въздухът не е така сух и кристален, звездите са по-отдалечени. Човек е ненаситен, но есенцията на нещата навсякъде е една и съща.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес, освен разнообразните преживявания, тангото, най-чувствения сред танците, пулсира в кръвта на всички….

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта навлизате в многобройни местности, мини и вулкани на тези почти девствени кътчета на планетата. Ако сте с голям екран, ще намерите Аржентина по азбучен ред в „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“… Ако блоговете ми ви интересуват, кликнете горе в дясно върху RSS.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: