Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да сме в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, оставя следи, прибира се различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежът за нов път не дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надмине себе си. Добрият обмен събужда творчески елемент.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор е на път.

                                         / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигател на човека-пътник. Всички ние сме НА ПЪТ.

                                              / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване често затрудняват и джиповете, виждам този убеден в техническите си качества младеж да ремонтира из основи стар Шевролет. Тук инстументите са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това нищо не го гони… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Така се запознавам със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането ни за безграничност затруднява изразните ни възможности. Някои големи артисти имат привилегията да разчупват тези граници и да проявят усещането си. Природата, с безкрайното си разнообразие, помага да развием усета си към безграничното, за да го изразим по различни начини.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили; в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В  малка експедиция в пустинята Атакама не срещаме хора, нямам възможност да снимам лица и ситуации, освен тези гаучо, които след почерпка ме канят на гости  „близко“ до ранчо им на 150 километра от Салта. Срещам ги в началото на пътуването и не мога да променя програмата.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена пустиня на земята.

                                    /Кампо де Пиедра Помез/

Продължавам пътуването с известна носталгия към здравите момчета, които срещнах, излъчващи природата, която ги е запазила  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци. Всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                         /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастични цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между три и шест хиляди метра,  са не по-малко красиви от пейзажите в Памир, Афганистан, Ладак…

Промиването на руда  зацапва питейните води,  компаниите са подкупвали водоснабдителите, за да им затворят очите, докъто нивото на отровните елементи във водата е станало крайно недопустимо.  В борба с корупцията в страната повечето мини са изоставени. Частните компании са изчерпани или спряни.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна,  казват по-устойчива от мерино или кашмир. След западането на търговията с минерали Аржентина започва да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня, както той се изрази.

Моментите, когато всичко спира, замира и отваря място за нещо по-голямо и неизмеримо, са редки. Осъзнаваме безкрая, който ни прониква, който вдишваме.

                                        /Лагуна Пенадо /

След едно качване на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се потапям, както майка ме е родила в топла, кристално чиста минерална лагуна. Великден наближава, за катедрала служи небето, за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния рай наоколо. Вместо тамян – лек аромат на сяра. Природата ни подсеща, че раят е тук на Земята. Естественият конфорт, който тя ни предлага, надминава най-луксозните претенциозни спа.

Клетките на тялата ни разбират най-добре.

Сенките  се удължават и ни приканват да споделим до птиците наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Без фламинго и лекия мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите са по-отдалечени, но Природата е еднакво могъща. В по-малкото се крие същия безкраен земен рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес, освен разнообразните преживявания, тангото пулсира на всяка крачка в кръвта на аржентинци.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта има повече фотография за тези слабо докоснати кътчета на планетата. Ако ви интересува, ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де…

Ако искате да се абонирате, кликнете в дясно горе върху RSS.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: