Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да сме в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, оставя следи, прибира се различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежът за нов път не дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надмине себе си. Добрият обмен събужда творчески елемент.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор е на път.

                                         / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигател на човека-пътник. Всички ние сме НА ПЪТ.

                                              / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване често затрудняват и джиповете, виждам този убеден в техническите си качества младеж да ремонтира из основи стар Шевролет. Тук инстументите са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това нищо не го гони… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Така се запознавам със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането ни за безграничност, ни прави крайни в изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да разчупят тези граници и да послужат за пример. Природата с безкрайното си разнообразие е другият ни учител, който можем да интерпретираме символично, всеки воден усета си в даден момент и на съответно място.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили; в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В тази малка експедиция не срещаме хора, нямам възможност да снимам лица и човешки истории. Единствено тези гаучо, с които след почерпка ме канят на гости в „близко“ ранчо на 150 километра от Салта. Срещам ги в началото на пътуването без да мога да променя програмата.

Каня се да снимам изостанали места в Аржентинската Пуна (в Чили наречена Атакама, а в Боливия – Алтиплано), най-сухата и богато изпъстрена пустиня на земята.

                                    /Кампо де Пиедра Помез/

Продължавам пътуването с носталгия към тези здрави момчета, излъчващи природата, която ги е създала съвсем  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци. На подобни места всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                         /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастичните цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между три и шест хиляди метра,  конкурират по красота пейзажи в Памир, Афганистан, Ладак… В борба с корупцията в страната мините са изоставени, изчерпани или спряни – промиването на руда непоправимо зацапва питейните води. Частните компании са плащали на водоснабдителите, за да им затворят очите, докъто нивото на отровните елементи във водата става крайно недопустимо.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна,  по-устойчива от мерино или кашмир. След западането на търговията с минерали Аржентина едва сега е започнала да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа споделя намерението си да зареже експедициите и да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс”, както той се изрази.

Моментите, когато всичко спира, замира и отваря място за нещо по-голямо, неизмеримо, са рядки в живота. Осъзнаваме безкрая, който ни прониква, който дишаме. С уважение към Буда и будистите, понякога се питам защо е необходимо да се спасяваме от мъките на живота, след като имаме привилегията, дори несъвършенни, да вкусваме от фантастични земни светове, които ни променят без необходимост да ги губим. (Вярно е, че в този момент забравям каква мизерия докарва едно едва скалъпено, неизбежно ежедневие за много хора.)

                                        /Лагуна Пенадо /

След качването на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се потапям, както майка ме е родила в топлата, кристално чиста минерална лагуна. Великден наближава, за катедрала ми служи небето, за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния рай. Вместо тамянът – лек аромат на сяра. Дядо Боже е натъкмил нещата, да не забравяме, че раят е тук на Земята. Естественият конфорт надминава най-луксозните претенциозни спа.

Клетките на тялото го разбират най-добре.

Сенките  се удължават, приканват ни да споделим с птиците наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Липсва фламингото и лекия мирис на сяра, въздухът не е така сух и кристален, звездите са по-отдалечени. Човек е ненаситен, но в малкото често се крие същото безкрайно от земния рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес, освен разнообразни преживявания, тангото, най-чувствения сред танците, пулсира в кръвта на всички….

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта имате повече фотография за тези почти девствени кътчета на планетата. Ако имате голям екран, ще намерите Аржентина по азбучен ред в „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“…

Ако проявявате интерес къв тези блогове, кликнете горе в дясно върху RSS.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: