Ето два чудесни месеца, прекарани в Родината.

В галерия Средец в София Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония). В нея показвам погледа си към страната, където хората казват “красотата е отговор на търсената истина”.

Япония е страна, която се е обогатила от външния свят без  да промени стила и същността на японците. Това вероятно е една от причините в страната да има толкова много шокиращи и същевременно добре овладяни противоречия.

Етиката и финеса на японците са съчетани с твърдост и дистанция. Личното е свързано с общото. Вместо “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците непрекъснато се изграждат. Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а с възможност за непрекъснато развитие.

По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „вашите фотографии ме върнаха в страната ми“. Досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна красива японка от висок ранг.

В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Намирам я в Панчарево, банята е прясно подновена, а в скоро време навън ще стане възможно да се плува в минерална вода на чист въздух.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Пирин е любимата ми планина или както казва песента: „най-красив си в света“. Така е.

Пиринската авантюра завършва, както винаги, в минералната баня в Добринище, все още опазена от „вълците бизнесмени“.

В банята местните сладко си хортуват за случилото се на кравата, какво било или ще бъде. Така е от десетки години. Младежите от фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Правили са го на собствен гръб и собствени средства. Днес те се опасяват дали някой от “благодетелите” на града няма да я “закупи” и да направи Спа.

Преди повече от 50 години слизахме от Пирин и пред банята забучвахме ските си в снега до клетка на една жива мечка. В банята някой изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме песни за Пирин.

Ще завърша с Япония, която ни конкурира с минералните бани, включително на покрива на хотела, в който преспах. Много от баните са разположени в забележително красиви градини с особен респект към Природата.

Поморие (бившото Анхиало) с големите си солници още от Византийско време, е между красивите все още недеформирани кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали по тези места за сол. По време на гръцката епоха Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождението от турците солта се е разнасяла с теснолинейка, но по едно време бай Тошо (Живков) решава, че това не е необходимо. На местото на голяма част отсолниците построяват санаториум с нови строежи, а сол започнали да внасят от приятелските страни в Африка. Мъдрата замисъл на даровития ни водач четиридесет години по-късно привлича братята руснаци, които се хвърлили да купуват апартаменти, правят цяла колония и ползват чудотворните минерални води като свои.

Лагуната в Поморие без да има качествата на Мъртво море, е екзотична и достатъчно богата на минерали.

С калта, солта, есенното слънце,  мигриращите птици в езерото, въпреки замърсените плажове и мътното море, желанието на бай Тошо се осъществило. Руската колония, масивно завзела града с над 3000 апартамента. „Руската инвазия не е само в Поморие“, се извиняват поморийци –  по черноморието ни идват над 500000 руснаци годишно. Липсва Путин, казвам, „но той все едно е тук, защото милите руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – споделя стопанката, при която съм отседнал.

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но казват „уж“, защото братушките се пазарят и цепят стотинката на две.

Руснаците от фотографиите са завзели езерото, по-евтино от скъпото спа, до голяма степен построено също за тях.

Важното е, че калта е останала една и съща от хиляди години!

          /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор е създаден като буферна зона от англичани и руснаци в края на Втората световна война. Тази долина от 200 километра, разположена между Киргизстан, Пакистан и Афганистан, продължава до високопланинския превал Тагерман Чу на границата с Китай.

                                                            /Афганистан, поглед от Хиршад пас/

Тук се събират трите планини-великани – Каракорум, Тиан Шан и Памир, между които се провира най-краткия път на коприната. По него са минавали керваните от Китай към Киргизия и Узбекистан. От там е минал и Марко Поло на път са Самарканд и Хива.

                                                        /Вакхан коридор откъм Хиршад пас/

В Пакистан, недалеч от Хиршад пас срещам номади киргизи и то се разбира – тръгвам след тях, за да хвърля едно око зад границата с Афганистан.

Районът е твърде беден, отдалечен от всичко, без интерес за талибаните. Туризмът в тази многострадална фантастична страна е опасен, но все още възможен. ( английската агенция http://www.untamedborders.com/ организира вече трети международен маратон и ски през зимата за някои по-смели пътешественици.)

Номадите киргизи заменят ориз и стока от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на Коридора.  Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добри в района.

Местните жители не ползват пари. Това е между малкото останали места в света, където безпаричния обмен все още е възможен.

                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша. Фотографите често казваме: снимаме, за да не говорим или пишем.

                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих говорещи моменти по фотографския си път, места, където при възможност бих се върнал повторно. Има фотографи, които снимат многократно едни и същи места, докъто не завършат определена тема, която избират предварително. Моята тема, без това да звучи грандомански, е Земята и Хората, мотивирана от желанието да откривам винаги нещо ново. Това, разбира се, отговоря на вътрешните ми изисквания и интерес.

                                                                    / Гужарат, Индия /

                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай, оставам с голям интерес и смесени чувства.

                                                                           / Киото, Япония /

                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идва Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.

                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина библейската земя на Израел с прекрасната пустиня Негев.

                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък правят някои интересни места трудно достъпни.

                                                                                  / Намибия /

Сърцето тегли към Африка, но корените ми са в Европа, застаряваща и прекрасна. Изморена от натрупаното богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне. Дали ще отговори на изискванията на XXI-ия век в един свят с динамични непридвидими проблеми.

                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са на трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка, за мен  най-великият, интересен град на земята. Все още !

                                                                                / Манхатън /

                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, богати, винаги с много за откриване. Южна Америка с богата, разнообразна Природа, красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Тук липсва  духът, с който е импрегнирана Азия.

                                                                            / Пуна, Аржентина /

                                                                           / Атакама, Аржентина /

Ред е на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, са загубили от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско изкуство. Не познавам добре аборигените, но за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни съм писал по нещо в различни блогове, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните наричали майка Индия, Пакистани и Афганистан.

Ще добавя могъщите масиви на Непал с разнообразното население и безпроблемни, сърдечни контакти. Също Каракорум със синеоки вакхи и гостоприемен ислям. Киргизи, Узбеци и казаци – с тях също съм имал чудесени, незабравими контакти.

                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.

                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ – „Империята в центъра“ – наречен така от хилядолетия. Страна, обидена на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото  може само да учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците,  чудесен пример колко различни могат да бъдат хората.

                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, за да добавя как  наред със главозамайващата динамика в страната, тук са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.

На две крачки от там се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение на Александрия, Кайро и после с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?

                                                                            / Сафед, Израел /

                                                                  / Гилгит, Пакистан /

                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.

                                                                   / Сахара, Мавритания /

                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си от агресии и военни екцесии?