Тази година под аркадите на Гран Пале са разположени 153 водещи галерии от тридесет страни. Най-многобройни са френските, следвани от Щатите, Германия и Англия. Присъстват  30 издатели на книги за фотография с актуални и редки антикварни издания. За растящият брой посетители всеки ден има програмирани форуми.

Галериите  излагат нови медиуми и техники – оцветяване с пигменти, наслагване на образи, фигури с оригинални сюжети, поетични, забавни, с богата фантазия, търсеща границите на фотографията.

Икономическата криза наложи по-големи изисквания за висок професионализъм и качество.

Сара Мун, подобно на други известни фотографи, дава автографи върху последната си книга.

Ето как протича този път двумесечния ми престой в родината.

Галерия Средец в София, Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония), един поглед към гостоприемна Япония, където японците казват “красотата е отговор на търсената истина”.

За Япония съвсем накратко бих казал, че е взела есенцията от културата на своята съседка Китай, по-късно също от Запада, без да промени стила и същността си, предполагам една от причините в страната да има толкова шокиращи, успешно овладени противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с твърдост и подчертана дистанция. Личното е свързано с общото, место “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците не спират да се изграждат! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а винаги с възможност за развитие.

По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „фотографиите ви ме върнаха в страната ми“. Също досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна японка.

В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Това ме заведе в Панчарево, където банята е прясно подновена.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Любимата ми планина, „най-красив си в света“, казва песента. Така мисля и аз.

Пиринската авантюра завършва, както обикновено, в минералната баня в Добринище, опазена все още от „вълците бизнесмени“ от местния кмет.

Едно от големите ми удоволствия е да слушам местните как сладко си хортуват какво се е случило на кравата или какво било или ще бъде. Така е било от десетки години. Двата „младежи“ на фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Било е на собствен гръб и собствени средства.  Днес се опасяват кой ли от “благодетелите” на града ще я “закупи” от кметството, за да си направи Спа.

Преди повече от 50 години слизахме от Пирин  до самата баня със ски, забучвахме ги в снега до клетката на една жива мечка и се топвахме блажено в банята. Някой от по-възрастните изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме тихо песни за Пирин. Сега продължава да е хубаво, стига лакомите Чичовци с парите да не глътнат и заменят банята с някое лъскаво, безлично спа.

Но нека да завърша с Япония, където има многобройни минерални бани, включително на покрива на хотел, в който преспах. Голяма час от баните са в красиви градини. Японците имат голям респект към Природата, в която всяко нещо има своето място.

Поморие (бившото Анхиало) с големите си солници още от Византийско време, е между красивите все още нереформирани кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали дотук за сол. По време на гръцката епоха Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождението от турците солта се е разнасяла с теснолинейка, но идва време, когато бай Тошо (Живков) решава, че това вече не е необходимо. На местото на голяма част отсолниците построяват санаториум с нови строежи и започнали да внасят сол от приятелските страни в Африка. Мъдрата замисъл на даровития ни водач четиридесет години по-късно привлекли братята руснаците, които харесали това място и се хвърлили да купуват апартаменти, цяла колония и да ползват чудотворните минерални води.

Лагуната в Поморие без да има качествата на Мъртво море, е екзотична и достатъчно богата на минерали.

С калта, солта, есенното слънце,  мигриращите птици в езерото, въпреки замърсените плажове и мътното море наоколо, дори post mortem, желанието на бай Тошо се осъществило. Руска колония, масивно завзела града. Руснаците закупили над 3000 апартамента, а много магазини носят руски названия. Руската инвазия не е само в Поморие, извиняват се поморийци, по черноморието ни идват над 500000 руснаци годишно. Липсва Путин, казвам, „но той е все едно тук, защото милите руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – споделя стопанката, при която съм отседнал.

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но казват „уж“, защото братушките се пазарят и цепят стотинката на две.

Руснаците от фотографиите са завзели езерото, по-евтино от скъпото спа, до голяма степен построено също за тях.

Най-важното е, че калта остава една и съща от хиляди години!

                /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор, е създаден като буферна зона от англичаните и руснаците в края на Втората световна война. Тази долина от 200 километра, разположена между Киргизстан, Пакистан Афганистан, стига до високопланинския пас Тагерман Чу на границата с Китай.

                                                            /Афганистан, поглед от Хиршад пас/

На това място се събират трите планини-великани – Каракорум, Тиан Шан и Памир. Между тях се намира най-краткия път на коприната, по който са минавали кервани от Китай към Киргизия и Узбекистан. От там е минал и Марко Поло на път са Самарканд и Хива.

                                                        /Вакхан коридор откъм Хиршад пас/

В Пакистан, недалеч от Хиршад пас срещам номади киргизи и разбира се тръгвам след тях, за да надникна отвъд границата с Афганистан.

Районът е твърде беден, отдалечен от всичко и без интерес за талибаните. Туризмът в тази фантастична многострадална страна е опасен, но все още възможен. ( английската агенция http://www.untamedborders.com/ организира вече трети международен маратон и ски през зимата за някои по-луди пътешественици.)

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на Коридора.  Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добрите в района.

Местните жители не ползват пари. Това е вероятно между последните места в света, където чистия безпаричен обмен все още е възможен.

                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.