Кашгар е важен кръстопът между Китай (Тибет), Афганистан, Киргизстан и Пакистан. В продължение на векове тук е се е намирал най-големият оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang, преди години част от бившия Тюркестан, означава « Нова граница », сега е чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите имат език близък до турския. Бях приятно изненадан, че познават Булгаристан, както наричат България. Думи като тешекюр, маш-аллах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Чужденци се срещат рядко, а китайците се държат безобразно с местното население.

Поради събраните нагъсто няколко 8 хилядника, Каракорум е най-впечатляващ сред планините. В 500 километра между Индия, Китай и Пакистан са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Бях открил тази фантастична Природа  откъм Пакистан, а сега ми се отвори възможност откъм Китай да снимам веригата на К2, Гашербрум и Брод Пик, които заедно с няколко седемхилядника, представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са трудно достъпни, но и най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви не представляват нищо спрямо идеята да се построи светло бъдеще! Такава е и политиката на китайците в областта Ксингжианг и Тибет. Уигурите са третирани жестоко.  Над един милион от тях работят, затворени в трудови лагери в Тибет. Хората в цялата област са под непрекъснат наложен контрол. Звуците на сирени не спират денонощно. По широките булеварди циркулират непрекъснато полицейски коли. По улиците  се разхождат въоръжени полицаи с палки и щитове в ръцете. Бюра за проверка има на всяка пряка,  пред всеки магазин и подлез. Старата част на града е запазила облика на крепост, на която огромните стени и тесни калдъръмени улички са пазени от китайците.

/ Отговорнички за реда в услуга на полицията /

/ Похвалени и наградени квартални отговорници  /

В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници по време на строежа на комунизма. Те използват добре познатия почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и с прикрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен, технически още по-брутален вариант.

/ Смяна на квартал с показване на документ за самоличност /

След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Граничното разклонение между Ласа и Кашгар не е далеч, както и Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака до езерото Каракол полегнало като огледало между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение за военните за района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да преспя, както искам в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо, със стада и няколко юрти. Заоблената форма на Мустаг Ата е чудесна за спускане със ски, стара неосъществена мечта от младежките ми години с някои близки приятели.

/  Мустаг Ата, 7546м /

/ Конгур таг 7719 м. /

По пътя се прокрадват скъпи коли на богати китайци, които циркулират безпроблемно, където искат. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото Каракол за поредно селфи с отражение на седемхилядника.

Връщам се обратно в Кашгар. Следва тридневно пътуване с джип с безброй военни контроли, бариери и стегнати  китайски физиономии. При пограничния град Илик последна бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите водачи. Между тях, разбира се има китайско око, което ще следи и докладва как вървят нещата, дори там, където човешки крак не стъпва. С двама приятели започваме малка експедицията към К2 и Гашербрум.

Съвършената архитектура на планината с помощта на обектива ми ще опитат да заместят думите.

                                                  / Кашгар /

                                             / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                        / Чайната в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

                                         / Под крепостта свирят сирените на полицията  /

                                                / В Неделния базар се хапва чудесно /

                                                  / Бившият най-голям пазар за добитък в Азия  /

                                                   / До езерото Каракол и в дъното Конгур /

                                         / Илика, последният военен пост. Среща с камиларите /

                                                               / Долината на река Шаксгам /

                                                        / Първия лагер /

                                                     / На път към условния базов лагер на К2 /

                                     / Агил Пас, преди разклонението между долната за К2 и тази за Гашербрум /

                                                              / Аргил Пас (4800м. /

                                                         / В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                                                   / Ледникът Гашербрум /

                                                    / На път за К2 /

                                                          / К2 в дясно, Гашебрум най-отляво /

                                                          / К2, (или още Chogori) , малко след изгрев слънце /

Екипировката ни и тази на камиларите не са пригодени, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Представих си как изглежда директната връзка между ледника на Гашербрум и този на К2 с фантастични гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, (как да не ме е яд) докато ние, за да навлезем в долините на двата осемхилядника, с камилите се наложи да заобиколим огромен масив и многократно да пресечем пълноводната река Чазам.

Особено нещо сме хората, често изпълнени с възторг и все пак незадоволени…

                                                                                            / Париж /

Фотографът показва изграденото в себе си, получено в безкраен процес, който се е превърнал в необходимост.

                                                              / Гран Пале, Париж /

Той усеща това, което обикновените очи не виждат.

                                               / Кунминг, Китай /

Фотографията не е снимания предмет – природа, архитектура или същество – а усещането, което те доставят.

                                                                     / София /

Фотографиите са частични признания за това, което фотографът е изградил и носи в себе си.

Черно-бялата фотография дава директен израз на сниманото. Лишена от ласката на цветовете, тя е взискателна и за разлика от цветната фотография не прощава грешки.

Монголия, облечена в зимна премяна, бяла и студена, е още по-величествена и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, на руски и китайски мотори или оазки. Вместо каски носят топли шапки от красиви, скъпи кожи на редки животни.  На фотографията двамата приятели пред очите ми изпиха набързо всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора до магазина, направиха няколко метра, подхлъзнаха се по леда на езерото и най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. Изминаха няколко часа и обезпокоен за тях, се върнах на същото място, за да проверя дали спирта ги държи живи, но те бяха отпътували.

В Монголия 3 милиона жители си поделят площ три пъти колкото Франция в страна неовладяема, дори от руските братушки, които се опитвали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но не успели с тялото“. Местните, които срещам, са запазили дух. Именно това ме интересува и търся да снимам.

При поздрав, ръцете на по-възрастния се поставят отгоре след това се разменят красиви табакери с ароматен тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на другия, която според ценността си, говори за притежателя.

Монголците са приели кирилицата, но са забравили говоримия руски. Разговаряме с очи и знаци в свят, където истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, гледачи на елени не далеч от границата с Русия, за съжаление до голяма степен се е превърнало в бизнес с туристи, готови да платят за интересното шоу. Ролята на истинските шамани е да оправят  текущите проблеми в отдалечените от градовете племена. Казват, че духовете са против изкуствените жестове и лишават шамана от силата му, но за изкуствения шаман това не представлява проблем.

В миналото въпреки диктатурата на руснаците, тази необятна Природа е опазила страната. Днес тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието на монголците, както това е било преди руската инвазия.

Страната е толкова обширна, че корупцията в големите градове, модите и растящия туризъм, не пречат на монголците да запазят вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите разказва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям и се разпявам – „сладуно моме“ излиза спонтанно от устата ми, после продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът на мелодията се добавят към настроението в юртата. Ставаме близки.

По време на монголската Нова Година, хората си гостуват на коне.

Народ без традиции пресъхва, но в монголската степ, всяко нещо тежи на мястото си и въздейства. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са забележителни.

В този съвсем естествен свят жестът и излъчването на хората замества думите. Животът е труден, но опростен и никой не се оплаква.

Изминах няколко хиляди километра в отрицателни температура и живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след езерото Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи без вериги, а мотористите не носят каски…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? По-скоро не. Искам да запазя в себе си Монголия, преживяна в неопетнените си бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсен от дървени въглища въздух, е голям, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с модерно-архаичния си градски вид. Въпреки големите задръствания, хората, както в България, държат да се показват със скъпите си коли, мярка за богатство.

В местения базар, един от най-грозните между многото в Азия, се сдобих с шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк, направих малка колекция за спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка и добри обувки се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия с кристално чистия въздух навсякъде. Това е зимната луна пред прозореца на хотела ми, при това в най-замърсения град в света.

Измислили сме времето, за да сложим ред в представите си за света и мястото ни в него. Интегрирано в мисли и приблизителни спомени според качествата на паметта на всеки, времето помага да програмираме въображаемото бъдеще. Настоящият момент дава възможност да осъзнаем мига и във фотографията за част от секундата да го фиксираме . 

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Спираме времето в интуитивно избран момент, приет за интересен и неповторим. Такъв е целия живот, подарък, без да мислим, който ни се изплъзва непрекъснато. „Притежаваме го“ условно, за известно „време“.

Добрата фотография е привилегирован момент, състояние, в което се намираме свободни от ограничения, в състояние на дете, откриващо света. Цитирам приблизително чилийския фотограф Серджо Ларен.

Когато снимаме, говорим за геометрия, за светлина, за техники и технологии…, но идва момент, когато забравяме всичко, включително себе си, за да  участваме в магията на живота и момента, възможност да приемем с отворено сърце подаръците, които ни предлага света.

Цветна или черно-бяла фотография? За повечето добри фотографи светът е черно-бял. За колористите цветовете в кадъра се обичат. ( Соул Лейдър, Ернст Хас, Хари Грюаерт).