Пари Фото 2016

Ное. 13
2016

02-paris-photo-grand-palais-2016

Под аркадите на Гран Пале са разположени 153 галерии от тридесет страни – между тях най-много френски, следвани от Щатите, Германия и Англия. Включени са  30 издатели на книги за фотография, включващи редки антикварни издания, програминарани са  актуални форуми с  растящ брой посетители, много от които снимат сниманото с телефоните си…

paris-photo-grand-palais-2016

Навсякъде се вижда висок професионализъм, нови медиуми и техники, често много сполучливи. Използва се оцветяване с пигменти, комбинации с наслагване на образи, фигури и оригинални сюжети, често поетични или забавни с богата фантазия. И най-вече за радост все по-рядко срещани безвкусици.

05-paris-photo-grand-palais-2016

Напоследък сякаш кризата мобилизира хората на изкуството да не рискуват, а да залагат на качество и висок професионализъм, което остава винаги печелившо.

08-paris-photo-grand-palais-2016

Сара Мун – с характерния си финес, заедно с други известни фотографи дават автографи.

04-paris-photo-grand-palais-2016

Интересни артистични фигури…

06-paris-photo-grand-palais-2016

Темата за този важен салон наминава повърхностно нахвърляните идеи в  блога. Допълвам няколко фотографии за  атмосферата в салона.

05-paris-photo-grand-palais-2016

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

10-paris-photo-grand-palais-2016

 

paris-photo-grand-palais-2016-9

 

paris-photo-grand-palais-2016-10

 

paris-photo-grand-palais-2016-7

 

paris-photo-grand-palais-2016-2

 

 

 

03-paris-photo-grand-palais-2016

Между всички други по света Пари Фото остава между най-интересните фотографски шоу.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Септември–ноември в България 2016

окт. 28
2016

01-arigato-japan-izlijba

С фотографската си изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец в София отправям благодарност към госториемната Япония, страна, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”. Тази страна е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай, по-късно е приела, пресяла и задържала същото от Западния свят, за да му даде японска физиономия и всичко това без да промени основното в себе си. Това разбира се е съпроводено с шокиращи, но успешно овладяни противоречия. В минали блогове подробно написах за етика и толерантност в отношенията между хората, където вместо “обичам те” казват “има обич” и вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На зададени въпроси японците често отговарят с “може би” и глаголът съм няма сегашно време – нещата в живота са винаги на път да стават, човек е винаги на път да се изгради – и японците не спират да се изграждат!… Изкуството им не е симетрично, нито “съвършенно”, оставят го да бъде безгранично…

02-ivan-arigato-japan

Японският посланник ме стопли с думите, че при откриване на изложбата се е почуствал в страната си.

03-arigato-japan-ambassador

След изложбата в София е студено и вали дъжд – в Панчерево се оказа цяло удоволствие да се плува в открития минерален басеин и е не по-лошо да се влезе в подновената минерална баня – на фотографията.

04le-bain-pancerevo

А през следващите дни:

05-pirin

посетих скътания в сърцето ми прекрасен Пирин.

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

На това място изгубих близък приятел. За нас тук беше най-красивия кът сред българските планини, където можех да си остана и аз. Сетовете на живота и смъртта са странни и взаимносвързани – когато питате някого за какво би умрял, все едно го питате за какво живее. В случая става дума за красотата. По-красиво място, за който обича Природа, в случая би било трудно да се намери.

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Както е ставало почти винаги пиринските авантюри завършват с минерална баня в Добринище.

12-bain-dobrinishte-2

Тези най-обикновени хора си хортуват сладко. С фотоапаратче, завито в чаршаф вместо пишкир, за няколко минути се присланчвам до тях. Слушам с удоволствие какво се е случило с кравата…, а те обзети в емоцията да споделят, не ми обръщат внимание. Говорят така, както са го правели винаги отпреди десетки години. Оказа се, че като деца са помагали на бащите си да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват, че някой от “добродетелите” на града ще поиска да я “купи” от кметството, за да си направи търговия с модерно Спа…

13-bain-dobrinishte

Като малък помня как със ските слизахме от планината чак до банята. Премръзнали, забучвахме ги в снега, за да се топнем блаженно в кристалната минерална вода. Правехме го с глътка ракийка и песничка… Сега пак беше също чудесно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Поморие

сеп. 16
2016

Анхиало, а сега Поморие поради огромните си солници още от Византийско време станало от най-ценните кътове на Черноморието, привлякло дори римски кервани да взимат от солта. По гръцко време Несебър и Созопол се карали към кого да принадлежи това богатство, после след освобождението от турците  теснолинейка разнасяла солта, докато накрая дошъл ред на бай Тошо, който решил, че всичко това не е необходимо. Построили санаториум, разрушили всичко за бъдещи строежи, като сол внасяли от Африка. Хубавата замисъл на мъдрия ни ръководител се осъществила само четиредесет години по-късно едва напоследък, когато руснаците харесали това място.

%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d1%81-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%8f-100

Мъртво море или лагуната в Поморие, всяко от тях е екзотично по свой начин, всяко носи лечебните си качества. През октомври имам да правя изложба за Япония в София и предпочетах Поморие.

les-russes-a-pomorie-100

Освен калта и солта, есенното слънце,  птиците в езерото, замърсените плажове и мътното море наоколо, открих цяла руска колония, масивно завзела, както се оказа не само калта, но и целия град. На руснаци вече били продадени над 3000 апартамента, а много магазини в центъра носят руски названия. Руската инвазия не била само в Поморие се извиняват поморийци, защото  по цялото ни черноморие идвали близо 500000 руснаци на година! – липсвал само Путин – „но той все едно е тук, защото тези мили руснаци отказват да научат и една българска дума. Някои дори казват, че Кирил и Методи били руснаци!“ – сподели стопанката, при която съм отседнал.

les-russes-a-pomorie-4

Оказва се, че  местните поморийци са длъжни да говорят руски та търговията уж да върви, а те казват „уж“, защото на всичкото отгоре братушките цепели стотинката на две.

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b5

Голямото преимущество  дълги години да съм живял и да обичам България, ми позволява да взимам хубавата страна на нещата. А такава винаги има.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и политика

авг. 14
2016

За разлика от ежедневния живот, изпълнен с ограничения, истинска свобода на израза има само в Изкуството. Фотографията е също изкуство и днес с развитие на новите технологии, тепърва има да разкрие на творците сред фотографите нови хоризонти.

Balcon

Добре е паралелно с големите фотографски изпълнения с безвременен характер, което ги определя като изкуство,  да разграничим амбициозните снимачи с големи претенции, които търсят екстравагантни идеи, целящи най-вече да очудят, за да направят добър бизнес. А това може да добие перверзна форма със месване на фотожурнализма с политически цели, обратното на това, което е правел например Капа. Всичко това защото:

една даденост, приета като данна, не е информация;

информацията не е познание;

познанието не е Истина.

Ясно става, че фотографията не дава реалност, нито Истина, а най-вече гледна точка или усещане. (Отново се сещам за гения на  Роберт Капа) Вътрешният усет, рафиниран и безвременен, прави изкуството и остава далеч от изкуствените приоми.

Да сме под влияние на различни информации означава да се включваме в стадото на цифрите и да участваме в игрите на големия цирк, който всички живеем – политически и икономически. Това прилича на участие в инфантилното регистриране на лайкове като нов най-лесен социален израз, както играта на съществуване във фейсбук с влизане в регистрите на Гугъл – отново икономополитическа система, този път с позитивна уловка, защото  дизлайкове не съществуват. Всяко нещо има добра страна, но робията на всичко наложено отвън (медии и други..) ни отдалечават от Изкуството.

Добрата фотография се построява, за да изрази най-същественото без допълнителни финтифлюшки, и не за да покаже, а за да даде възможност на всеки да вземе по нещо според вътрешното си сътояние. Между фотографите има такива, които виждат, други без да го знаят не успяват – там е гафа и псевдоуспеха им. Това не сеучи, човек го притежава или не. Което не изключва възпитанието на окото да вижда по-добре, както става и с музикалните инструменти за много изпълнители.

Невроните в главите ни свързват информации. Връзките са винаги частични и субективни, докато Изкуството излиза от системи и ограничения.

Mavet, Kavala

На всекидневно ниво какъв би бил изхода от манипулацията, която се изразява на всички нива ?

Без на пръв поглед това да има връзка с фотограията, все пак става дума за същия миш-маш (смесването на гледам с виждам) : повечето хора  раздрусани от световните събития разбират – необходим е кураж всеки да избере етически ясно от коя страна е застанал между все по-ясно разграничаващите се градивна позитивност и рушаща лошотия. Когато ги оставим да се смесят, както понякога се случва, егоизмът използва позитивната мисъл или действие за двигател, за да заграби и доминира. Примери навсякъде, особено в лицето на много от  утвърдените професионалисти политици, майстори на камуфлажа.

monsieur-bricolage

Фотожурнализмът е чудесна богата и много интересна професия. За съжаление днес кризата в тази сфера е все по-голяма, защото реалността е многопластова, а не гледна точка или изразена емоция, служеща на партия или на хонорар. Политическата игра между жертви и виновни се изостри, изпълни с камуфлирани действия отвсякъде. Хората се дрогират с жестоки филми и фотографии, но да се заеме ясна позиция е много по-важно, отколкото да се играе на воайоризъм. Това не изключва респекта към прекрасната работа на познати големи фотографи, някои от които  са си дали и си дават живота на военните фронтове.  Ферплей днес почти не съществува. Болката от излезлите наяве комфликти е много по-голяма и комплексна от това шоу, което днес предлагат медиите. Нещата са значително  по-сериозни и оплетени от студената война преживана в миналия век. Сега те засягат цялото човечество.

Добрата фотография търси красота и хармония, което ще рече безконфликтност. Освен всичко друго, тя би могла да бъде чудесно възпитание за младите хора да развиват различен поглед към света. Това са търсили и първите художници-фотографи, когато са снимали, за да рисуват. Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.  Не казвам нищо ново, вземето го като подхвърлена идея.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

авг. 03
2016

Paris-2                                                              /Пасу, Каракорум, Пакистан/

След една пропусната експедиция тази година поради малка злополука с лактите, изпитвам известна носталгия с надежда да се върна отново по тези места. Това ме накара да добавя тези няколко фотографии отпреди десетина години в незабравимия, фантастичен Каракорум в посока към Афганистан. Тогава бях спрян поради липсата на виза и разрешение, невъзможно да бъдат взети откъм страната на Пакистан.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Исках да подхвана същия Вакхан Коридор, този път откъм Таджикистан по долината, (наречена  Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след войната), на път за Китай и Пакистан към тази тройна гръница при паса Тагерман Чу, където се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е пътя на керваните още от времето на Марко Поло, който е успял да слезе от Китай по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас през „коридора“ на път за Таджикистан.

Hirsad Pas

Срещата ми с тези номади киргизи остана незабравима и както всяко прекрасно изживяване, поиска си повторение.

Каракорум

Този район, прекалено беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните, но поради създадените психози туристите го считат за опасен… Думата Афганистан очевидно плаши, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече втори или трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала, фантастични и разбира се небезопасна страна.

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост с овчарите Вакхи живеещи по тези места (коридора е с дължина 200 км) срещу добре отгледан добитък. По-добри пасища, особено около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора, трудно могат да се намерят!

Chipursan

Пари местните нямат и не ползват. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, когато чистия трок (обмен) без пари е още възможен…

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии може да се видят в сайта 23-та галерия. Необходим е компютър .

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: