FIAC – Paris 2015

Не става дума за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм стоят на първа линия. От време на време се появяват  бисери, които  ни дават оптимизъм.  Съврменното (поп) изкуство е създадено да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и най-вече да се продава. Светът става все по-възможен и невъзможен, едни граници се изтриват,  досегашните представи за нещата се обезличават, поставят се нови граници, нови разделения в света . Ако това е прогрес, той ни заставя да измислим нови възможности за живота и  себе си. Но чувствителността на човека е лично качество. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност без да спасява хората от царящи злини е хранила духа на всеки с по-развита чувствителност.

В тези няколко дни на Фиак 2015 в Гран Пале и другите изложби в Париж се чуства компромис между масовост и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, временно и безвременно.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розовото им бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като Съвременно Изкуство. Двете се появиха анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the end of art“ („Началото след края на Изкуството“). Държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен, поемат си разноските сами и не правят бизнес с вида си. В галериите 165 на брой, освен шокиращи абсурди има шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство – в някои случаи то е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща  само бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*