Времето

Времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича.

bois-de-boulogne-copie-3                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Когато снимам понякога си задавам въпроса дали съзнателно за момент бягам от времето, за да фиксирам нещо, отговарящо на вътрешното ми усещане за хармония, красота и истина или по-скоро увлечен в търсене на привилигерован момент, грабнат от енергийния поток на живота, просто го забравям (пустото му време) и чудото се получава именно поради това.

bois-de-boulogne-3-copie

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, освободени от условности в състоянието на свободното дете, което откива реалността.“ – казва Серджо Ларен, с когото до голяма степен споделям  визията за света.

bois-de-boulogne-4

Когато учим фотография, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, всичко това има значение и после го забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

bois-de-boulogne-copie-2

bois-de-boulogne-5

Цветно или черно-бяло – остава дилема – понякога и двете, но само понякога. Черно-бели, същите фотографии са по-силни, поне за мен и ако трябва да ги принтирам, без колебание – черно-бели.

bois-de-boulogne-copie-4

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Café de la Palette

Cafe La Palette2                                          /Кафе де ла Палет, Париж/

Cafе La Palette                                                        /Кафе де ла Палет, Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ръкавици

Paris-2                                                                                                    / Париж /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията като изкуство

Фотографията като изкуство                                         / Al Mahvit, Yemen /

Въпросът не се поставя дали фотографията е изкуство, а кога тя се превръща в изкуство. Ако излезем от практиките за фотоилюстрация и фотожурнализъм, които повтарят кадри, търсещи да учудят или са свързани с норми на локални и други медии, ако изключим и фотографиите предназначени за декорация или търговия в съвременното изкуство, тогава може да се говори за фотография, превърната в автономен обект без значение формата или мястото си на представяне. Единствена по рода си, тя е достатъчна сама за себе си, не демонстрира нищо и същевременно дава поле на богат, интимен обмен на нивото на всеки, който я наблюдава.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване. Диалог между селекция и изключване.

Преди да погледне във визьора фотографът вижда същественото, което ще изрази в кадъра. Художникът добавя пластове, за да материализира усещането си, фотографът изключва ненужното в композицията, кадрира. Всички части в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всички с всички и всяка с всички.

Така построената композиция създава напрежение, отговарящо на съдържанието на обекта. Но това не е реалността на фотографирания обект, а погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите, наред с жизнения път, изграждат образа на фотографа. Той се обръща към външния свят, за да изрази себе си. Актът на кадриране му помага да потърси, развие и реализира собствената си чувствителност.

Наситен от поетата информация, той спира да се очудва и да очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност, почеркът му се установява, добива съдържание. Едва тогава съдържанието става без клонажи, а самият той добър фотограф.

Трудното е да се прави фотография, а не снимки. Преди сто години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима навсякъде всичко” , казано различно да фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в зрителите. Само в този смисъл изкуството не се явява като допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  В памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: