Лице, образ, портрет, селфи

Трудно е да уловите добре дори фрагмент от истинското в лицето на човек.

                                                          ( Храм-катедрала Александър Невски, София )

На еврид думата СЕЛЕМ (според раби Тцадок Акоин, цитиран от Катрин Шарие), говори за « сянката на Бога », която носим в себе си и е причина да не можем никога да бъдем смалени до образ, който хората се опитват да видят в нас. Селем е съдържанието, есенцията на всеки човек, събрана в него, невидима за външния свят. В този смисъл образът на който и да било не може да бъде погледнат като дефинитивен. Дори най-големите портретисти ловят само  фрагменти от истина, защото човек  душевно е винаги по-богат от това, което показва на външен вид. Селфитата са чудесен пример.  Всеки нагодява от себе си, което му допада или приема за оригинално, привлекателно, след коео започва отново същото упражнение.

Това не пречи всеки да продължи да търси неразбираемата магия на живота, изразена в лицето на всеки.

                                               ( Бейжинг )

Думата селем говори за  зародиша, показващ как всеки човек е различен и с безграничен потенциал. Добрият фотограф лови максимално от излъчването на този потенциал без да го дефинира и втвърди в строго определен образ.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Леон Левинщнайн

Много добрите фотографи  превръщат фотографията в Изкуство и те не са много.Възторгът е още по-голям, когато откриете някой, останал в ъгъла на някоя библиотека или книжарница. Това ми се случи вчера, когато попаднах на фотографиите на Леон Левинщайн, издание поделено между Щтейдъл и галерията Хауърд Грийнберг.

                                                                     / ул. д-р Бланш, Париж 75016 /

Леон Левинщайн казва: Ходя, наблюдавам, спирам се, снимам. Просто и ясно, което ми отговаря.

                                            / По кейовете на Сена/

После отново виждам себе си в този човек, който освен това е бил маргинален :

„Чуствам се стар и млад, еднакво луд, както и мъдър,

околния свят не ме занимава, но се вглеждам във всички хора (regardless and disregardful to the others),

приличам на дете и на възрастен,

в себе си нося груба твърдост и много нежност.

                                     /Канал сен Мартен, Париж/

С фотоапаратът изписваме живота, търсим същината на нещата. За да стане това възможно, трябва да се забравим, да изтрием себе си и оставим нещото да се появи, после на успялата фотография да заговори на всеки, според това което му отговаря. Подобно действие не мога да нарека професия, а по-скоро състояние, докосване по своеобразен начин до света. Успялите мигове са незабравими.

                            /Стълби в Триумфалната арка, Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография

 

                                                                / Париж /

Ние сме това, което виждаме. Обратното е също вярно.

                                                              / Гран Пале, Париж /

Друг ще каже „кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа кой си“. Музикант би добавил същото за звука. Когато слушаме музика, звуците дават образи, както романа и най-вече поезията.

                                               / Кунминг, Китай /

Добрият фотограф усеща това, което очите не виждат. Фотографията не е снимания обект, а усещането, което доставя.

                                                                     / София /

Произведенията на фотогографа са частични признания на това, което той носи в себе си.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Времето

Тази измишльотина времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича.

bois-de-boulogne-copie-3                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Когато снимам понякога си задавам въпроса дали съзнателно бягам от времето, за да фиксирам нещо или обратното, от страх, че живота ми се изплъзва, искам да закова, това, което отговаря на вътрешното ми състояние. Никой момент не се повтаря и това вероятно ме притеснява (меко казано).

bois-de-boulogne-3-copie

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, освободени от условности, състоянието на свободно дете, откиващо реалността.“ – казва Серджо Ларен.

bois-de-boulogne-4

Когато учим фотография, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, всичко това има значение. После го забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

bois-de-boulogne-copie-2

bois-de-boulogne-5

Цветно или черно-бяло – дилема – понякога и двете, но само понякога. Някои фотографии са недвусмислено черно-бели. Но когато цветовете се обичат – цветно!

bois-de-boulogne-copie-4

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тежестта на залязващото Слънце

le-poids-de-soleil                                                                                    / Поморие /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: