Екс-ан-Прованс

„Фотография“ и „чернобяла фотография“ в блога искам да събера в едно, вероятно влияние на Лайката, която вече не  излиза от ръцете ми. Цветовете са радост, виждаме света цветен, но нюансите, които помагат да наречем фотографията изкуство се виждат най-добре в чернобялата фотография.

Ето няколко късноесенни моменти в този стар френски град със сгради съхранени от 15-16век в една късноесенна обстановка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Леон Левинщнайн

Големите фотографи, издигнали фотографията до нивото на Изкуство, не са много. Броят се на пръсти, но възторгът е още по-голям, когато откриете още някой, останал в ъгъла на някоя библиотека или книжарница. Това ми се случи вчера, когато попаднах на последния брой на „Леон Левинщайн“, издание поделено между Щтейдъл ( немски издател, от най-добрите в Европа)  и галерията Хауърд Грийнберг (от най-добрите в Ню Йорк).

                                                                     / ул. д-р Бланш, Париж 75016 /

Леон Левинщайн казва: Ходя, гледам, спирам се, снимам . Съвсем просто и ясно, нещо което ми отговаря, правя го, както дишам , „без фасон“, както казват франсетата.

                                            / По кейовете на Сена/

И отново виждам себе си в този човек, който е бил маргинален :

„Чуствам се стар и млад, еднакво луд, както и мъдър,

околния свят не ме занимава, но се вглеждам във всички хора (regardless and disregardful to the others),

приличам на дете и на възрастен,

в себе си нося груба твърдост и много нежност.

                                     /Канал сен Мартен, Париж/

С фотоапаратът изписваме живота, искаме да извадим квинтесенцияна на нещото пред погледа ни. За да стане това възможно трябва да се забравим, да изтрием себе си и да оставим нещото да се изрисува на бъдещата плоска повърхност, фотографията. После оставяме това да говори на всеки, според това което му отговаря. Трудно бих нарекал подобно действие професия, а по-скоро състояние, в което сме щастливи да се докоснем по своеобразен начин до околния свят. Успешните моменти за частта от секундата на самото щракване остават винаги незабравими.

                            /Стълби в Триумфалната арка, Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография

 

                                                                / Париж /

Ние сме това, което виждаме.

                                                 / Гран Пале, Париж /

Друг ще каже ние сме това, което се храним. Но добрата храна също помага да виждаме по-чисто, ясно и проникващо. Музикантът би добавил звука. Когато слушаме музика, за който умее, звуците дават образи, подобно на четивото и най-вече на поезията.

                                               / Кунминг, Китай /

Фотографията се превръща в изкуство, когато съчетава всичко това.

                                                                     / София /

Произведенията на фотогографа са частични признания на това, което носи в себе си.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Времето

Времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича.

bois-de-boulogne-copie-3                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Когато снимам понякога си задавам въпроса дали съзнателно за момент бягам от времето, за да фиксирам нещо, отговарящо на вътрешното ми усещане за хармония, красота и истина или по-скоро увлечен в търсене на привилигерован момент, грабнат от енергийния поток на живота, просто го забравям (пустото му време) и чудото се получава именно поради това.

bois-de-boulogne-3-copie

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, освободени от условности в състоянието на свободното дете, което откива реалността.“ – казва Серджо Ларен, с когото до голяма степен споделям  визията за света.

bois-de-boulogne-4

Когато учим фотография, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, всичко това има значение и после го забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

bois-de-boulogne-copie-2

bois-de-boulogne-5

Цветно или черно-бяло – остава дилема – понякога и двете, но само понякога. Черно-бели, същите фотографии са по-силни, поне за мен и ако трябва да ги принтирам, без колебание – черно-бели.

bois-de-boulogne-copie-4

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тежестта на залязващото Слънце

le-poids-de-soleil                                                                                    / Поморие /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: