Лице, образ, портрет, селфи

Трудно е да уловите добре дори фрагмент от истинското в лицето на човек.

                                                          ( Храм-катедрала Александър Невски, София )

На еврид думата СЕЛЕМ (според раби Тцадок Акоин, цитиран от Катрин Шарие), говори за « сянката на Бога », която носим в себе си, причина да не можем никога да бъдем смалени до образ, който хората се опитват да видят в нас. Селем е съдържанието, есенцията на всеки човек, невидима за външния свят. В този смисъл образът на който и да било не може да бъде погледнат като дефинитивен. Дори най-големите портретисти ловят само  фрагменти от истини, защото човек  душевно е винаги по-богат от това, което показва на външен вид. Селфитата са чудесен пример –  хората търсят да нагодят от себе си нещо, което им допада или приемат за оригинално, привлекателно, след което започват отново същото упражнение.

Това не пречи да търсим неразбираемата магия на живота, изразена в лицето на всеки.

                                               ( Бейжинг )

Думата селем говори за  зародиша, показващ как всеки човек е различен и с безграничен потенциал. Добрият фотограф лови максимално от излъчването на този потенциал без да го дефинира и втвърдява в строго определен образ.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография

 

                                                                / Париж /

Ние сме това, което виждаме. Обратното е също вярно – видяното ни помага да се изграждаме.

                                                              / Гран Пале, Париж /

Друг ще каже „кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа кой си“. Музикант би добавил същото за звука. Когато слушаме музика, звуците дават образи, прозата също и най-вече поезията.

                                               / Кунминг, Китай /

Добрият фотограф усеща това, което очите не виждат. Фотографията не е снимания обект, а усещането, което доставя.

                                                                     / София /

Произведенията на фотогографа са частични признания на това, което той носи в себе си.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Времето

Тази измишльотина времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича. Във фотографията това са привилегировани моменти.

bois-de-boulogne-copie-3                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Често се питам дали несъзнателно бягам от времето, забързан да фиксирам на филм редки моменти, които ни се изплъзват, страх, че самият живот се изплъзва.  Моментите не се повтарят, хубавите също и това e притеснително. 

bois-de-boulogne-3-copie

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, освободени от условности, състоянието на свободно дете, което открива света.“ – Серджо Ларен.

bois-de-boulogne-4

Когато учим фотография, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, после забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

bois-de-boulogne-copie-2

bois-de-boulogne-5

Цветно или черно-бяло – дилема – понякога и двете, но само понякога. Някои фотографии са недвусмислено черно-бели. А когато цветовете се обичат – цветно!

bois-de-boulogne-copie-4

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тежестта на залязващото Слънце

le-poids-de-soleil                                                                                    / Поморие /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ръкавици

Paris-2                                                                                                    / Париж /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: