Лице, образ, портрет, селфи

Отново няколко думи за портретната фотография и това колко трудно е да се снимат дори фрагменти от Истинското във всеки човек.

                ( Александър Невски, София )

Думата на еврид СЕЛЕМ (според раби Тцадок Акоин, цитиран от Катрин Шарие), говори за « сянката на Бога », която носим в себе си и прави да не можем никога да бъдем смалени в образ, който другите хора се опитват да видят в нас. Селем е съдържанието, есенцията на всеки човек, събрана в него, невидима за външния свят. В този смисъл образът на никой не може да бъде погледнат като дефинитивен. Това съм усещал винаги в търсенето да уловя максимално от излъчването на всеки. Ами да, и най-големите портретисти ловят  фрагменти – човек е винаги душевно по-богат от това, което може да излезе на фотографски образ. Да не говорим за селфитата, в които всеки нагодява онова от себе си, което му допада или решава за оригинално и привлекателно.

Инстинктивно от подобна деформация съм се пазил винаги. Това ми е помагало да търся по свой път неразбираемата магия на живота.

                  ( Бейжинг )

В селем се крият зародишите, които ни правят да знаем, че всеки е различен, с потенциална възможност да станем хора. Обратното на любителите на приповдигнати „човешки“ роботи, преборили се със смъртта …

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Екс-ан-Прованс

Иска ми се галериите „Фотография“ и „чернобяла фотография“  да събера в една. Лайката, към която се върнах, вече не  ме напуска. Цветовете са радост, виждаме света цветен, но нюансите, които помагат да наречем фотографията изкуство се изразяват най-добре в чернобялата фотография.

Ето няколко късноесенни моменти, когато слънцето осветява под ъгъл този чаровен стар френски град със сгради съхранени от 15-16век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Леон Левинщнайн

Големите фотографи, издигнали фотографията до нивото на Изкуство, не са много. Броят се на пръсти, но възторгът е още по-голям, когато откриете още някой, останал в ъгъла на някоя библиотека или книжарница. Това ми се случи вчера, когато попаднах на последния брой на „Леон Левинщайн“, издание поделено между Щтейдъл ( немски издател, от най-добрите в Европа)  и галерията Хауърд Грийнберг (от най-добрите в Ню Йорк).

                                                                     / ул. д-р Бланш, Париж 75016 /

Леон Левинщайн казва: Ходя, гледам, спирам се, снимам . Съвсем просто и ясно, нещо което ми отговаря, правя го, както дишам , „без фасон“, както казват франсетата.

                                            / По кейовете на Сена/

И отново виждам себе си в този човек, който е бил маргинален :

„Чуствам се стар и млад, еднакво луд, както и мъдър,

околния свят не ме занимава, но се вглеждам във всички хора (regardless and disregardful to the others),

приличам на дете и на възрастен,

в себе си нося груба твърдост и много нежност.

                                     /Канал сен Мартен, Париж/

С фотоапаратът изписваме живота, искаме да извадим квинтесенцияна на нещото пред погледа ни. За да стане това възможно трябва да се забравим, да изтрием себе си и да оставим нещото да се изрисува на бъдещата плоска повърхност, фотографията. После оставяме това да говори на всеки, според това което му отговаря. Трудно бих нарекал подобно действие професия, а по-скоро състояние, в което сме щастливи да се докоснем по своеобразен начин до околния свят. Успешните моменти за частта от секундата на самото щракване остават винаги незабравими.

                            /Стълби в Триумфалната арка, Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография

 

                                                                / Париж /

Ние сме това, което виждаме.

                                                 / Гран Пале, Париж /

Друг ще каже ние сме това, което се храним. Но добрата храна също помага да виждаме по-чисто, ясно и проникващо. Музикантът би добавил звука. Когато слушаме музика, звуците дават образи, подобно на четивото и най-вече на поезията.

                                               / Кунминг, Китай /

Фотографията се превръща в изкуство, когато съчетава всичко това.

                                                                     / София /

Произведенията на фотогографа са частични признания на това, което той носи в себе си.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Времето

Времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича.

bois-de-boulogne-copie-3                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Когато снимам понякога си задавам въпроса дали съзнателно  бягам от времето, за да фиксирам нещо, отговарящо на вътрешното ми усещане за хармония, красота и истина или по-скоро увлечен в търсене на привилигерован момент, грабнат от енергийния поток на живота, просто го забравям (пустото му време) и чудото се получава именно поради това.

bois-de-boulogne-3-copie

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, освободени от условности се намираме в състоянието на свободното дете, което откива реалността.“ – казва Серджо Ларен, с когото споделям тази идея.

bois-de-boulogne-4

Когато учим фотография, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, всичко това има значение. После го забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

bois-de-boulogne-copie-2

bois-de-boulogne-5

Цветно или черно-бяло – остава дилема – понякога и двете, но само понякога. Черно-бели, някои фотографии са по-силни и ако трябва да ги принтирам, без колебание – черно-бели.

bois-de-boulogne-copie-4

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: