Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, който казва, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото си на майка, а тези, излезли от библейските притчи, имащи дъх на вечност. Силата на природата и естествените връзки с животинския свят, когато са обитавани от дух предразполагат към трансцедентност, дават идея за първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Днес подобна атмосфера се смесва с технологии, достигнали всички кътчета на планетата. Тези овчари досега са изграждали своето щастие, били са достатъчни на себе си, но вълната на новото е неудържима.  В ролята на еволюиращи консуматори изискваме винаги повече, в противен случай щяхме всички да пасем овце в прекрасната, неутрална природа. Така собствените ни капани ни задушават, същите ни принуждават да търсим изход, в случая завиждаме на овчарите сред природния мир.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните студенски години. Окривах Планината. Това беше времето, когато  Пирин остана в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с природата преоткривах себе си. Палех огньове, отварях око за баба Меца, избутвах жарта, за да спя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата ловях сипещите живот лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Един ден, объркан, прегладнял срещнах възрастен овчар, който ми показа пътя за връщане. Приседнали до шумoлящ поток овчарят извади от торбето си къс сланинка, сминдух и домашна питка. Разправих му как стръмните пътеки ме теглят все нагоре. Как в тишитната на необятното светват  въпроси подобно на примигващите звезди на небосклона.  Говорих му за силата на небето със загадъчни хоризонти, за багрите на слънцето и играта на светлините в долините. На възторга, с който говорих той допълни с топъл тон: “Синко, ти обичаш живото. Уловил си го, пустия му живот!”. Да, не бях сам с възторга си. Потокът несмущаван бълбукаше до нас. Дали наистина толкова съм обичал живота или просто планината и небето ме отваряха към всичко, което ме отегчаваше долу в града? Времето на такива места губи стойност. Потънал в себе си и песента на потока след неопределен брой минути, овчаря добави: “Момче, щом така си фанал живото, ти си вързан и със смъртта… А светлината ти помага да бегаш от злото… Вълци много, има ги навсекъде!”.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

Дали разбрах какво ми каза  овчаря, съвсем не е сигурно. Днес знам, животът и смъртта са неделими, съпровождат ни във всеки миг. Съмърсет Моам също е прав:  за монахът не трябва да се съди по дрехата.

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Който харесва Индия и обича фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 могат да се видят пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудното адаптиране в места с различна култура. По този повод ето няколко идеи за все по-рядко срещаните класически номади. Без да си задават въпроси от хилядолетия тези хора с начина си на живот създават мостове между различни култури и цивилизации. Днес, далеч от природните закони, ефектите на модерния номадизъм са още по-силни и неудържимо ускоряват промените в света. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… развързват и завързват, създават нови контакти и отношения. Важен остава обмена, все едно на какво ниво. Всички искаме да бъдем “заедно”, дори това да става виртуално – изкуствено и парадоксално в самота. Въпрос на избор (все още).

nomads                                           / Тибет /

Ето няколко водещи идеи, които са правил пътуването на тези смелчаци да става лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш.

–       Избягвай да се тревожиш.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш, както и да откриваш още по-добре себе си.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости от номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, строй, връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в даден момент губи смисъл.

–       Дори самото пътуване е временно.

nomads-4

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, закотвени от страх да се огледат, да посмеят да изразят себе си отвъд наложеното. Глаголът еx-istere (лат.) = съществувам = “излизам от себе си” е най-съществен в щастливите авантюри, които ни предлага живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Носачи в Хималаите

Носачи-7

Светът, в който живеем до голяма степен е носен на гърба на “други”. Тези “други”, по плантации, заводи, мини и къде ли не в живота, могат също да бъдат деца или други онеправдани, платени едва да се нахранят и то съвсем оскъдно. В Хималаите раменете на непознати хора носят благата ни, най-често натежали от излишества.

На път към  височинни лагери и в различни трекове мъже, жени, деца носят багаж в уплетени кошове с ремък, пресичащ морните им чела. Маси, столове, съдове, палатки и какви ли не удобства се изкачват на всякакви височини, за да преживеем ние, другите, на места, където няма нищо. Тези хора носят нашата тежест за по няколко евро на ден. Облечени в стари, износени дрехи, често боси, по джапанки или с прости гуменки, те изминават без да се оплакват дълги всекидневни етапи, уморителни за туриста-пътешественик, планинар, алпинист…  с малка раничка, щеки и фотоапарат в ръце. Нощем, скътани до огъня, те си разделят оскъдна, еднообразна храна, дарена им от земята. Ние, другите, често взели топла баня в палатка с душ, нахранени в обширна палатка с вкусни гостби, сготвени от тези хора специално по наш вкус. Сутрин, предварително поели глътка чай, кафе, шоколад, поднесени в спалния чувал, спокойно се запътваме към готовата закуска в палатката за столова.

Често това са селяни от долините, тръгнали за някой лев или пък учащи се младежи, облекли по липса на екипировка училищни одежди. Със спечеленото ще си купят нови. Те не са по-адаптирани от нас към високи превали, но това не им пречи да се смеят и припяват. Мълчаливо напрегнати, концентрирани в своите мисли, ние следваме начертана програма. Те носят багажа многократно по-живи и от най-добрите екстраверти сред нас. Отговорни за конфорта ни, те са готови на жертви, за да сме доволни. Щастливи са да ни осигурят добър прием в планината. А когато на някой от нас се откъсне от сърцето да подаде манерка с вода на смазания от наклона и товара носач, същият с усмивка и благодарни очи пестеливо излива глътки в пресъхналото си гърло без да докосне отвора на чуждата манерка, докато следим с почуда уроците по етика.

Без тези носачи не сме нито атлети, нито герои-покорители на върхове с безгранични тяло и дух. Завършили поетия ангажимент, те безшумно изчезват в долината. Ще продължат работата си с ориза и ръжта в полето. Повечето от нас считат света за свой без да разберат, че са носени от друг свят, за който не ги е грижа.

Носачите в Непал са дребни на ръст, с тънки жилави крака. Имат невероятни стъпала, широки и нервни, с чуствителност, която измерва до милиметър поставянето на крака. Стъпват с цялата тежест, добре разпределена между челото, гръбначния стълб и долните крайници. Системата им се движи от кости, не от мускули. Те не са културисти. Нямат какво да показват, освен умението си да продължат с товара на чело. Най-трудно е пресичането на снежна преспа. Системата се усуква, губи геометричната си форма. Крачките се забавят, времето губи стойност. Движенията им по прецизност са сравними със секачи на скъпоценни камъни. Красотата е в краката, намерили като в танц подходящата стъпка. При тези хора икономията на енергия идва от безпогрешните движения в ритъм, хармония и сливане с терена. Това им помага да издържат. Природата им е учител.

В трекове и експедиции някои от тези хора ме дариха с незабравими моменти.

                                                                   / Канченджунга Химал, Непал /

Шерпите са първите сериозни носачи в Непал, дошли от Амдо в източен Тибет (шерпа = народ от изток). Качествата им постепенно са ги превърнали в планински водачи. По-късно стават организатори, собственици на агенции и лоджове, а в поседните години скъпо платени коучове за височинно катерене. Ролята и статуса Шерпа, същевременно фамилно име на някои от тази етническа група, се променя от момента, когато през 1953 година носачът Тензинг стъпва на Еверест. Казват, че той, а не Хилари, първи слага крак на най-високата точка на планетата, подробност скрита в сянката на миналото. Три години преди това, без активната намеса на шерпата-сердар (шеф на носачите) Анг Тарке, френската експедиция на Херцог за Анапурна е щяла да завърши трагично. Истории на границите на възможното, изпълнени с достоинство има много. Има ги още повече, свързани с човешки слабости – в планината скрито няма. Едва двайсетина хиляди по време на първите експедиции, сега шерпите са над сто хиляди. Срещат се и доста псевдо шерпи, залагащи да спечелят с името.

Якът, камилата и магерето са също носачи с ненадминати качества….

Сваляме шапка и на алпинистите „алпин стайл“ , които с минимум багаж покоряват без ничия подкрепа забитите в небосклона природни гиганти.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                            / Сахара, Мавритания /

„Светът е книга и който не пътува прочита само една страница.“ – Свети Августин

                                             / Сахара, Мавритания /

„Плановете за пътуване са уроци по танц, идващи от Бога.“ – Кърт Вонегът

                                         / Сахара, Мавритания /

„Двайсет години по-късно ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова вдигайте котва, плувайте извън осигурените пристанища. Ловете благоприятни ветрове. Проучвайте. Сънувайте. Откривайте.“ – Марк Твен

                                            / Сахара, Мавритания /

„Беден е пътник, който пътува с много багаж.“ – Английска поговорка

                                                                         / Сахара, Мавритания /

„Колкото по-далеч отиваме, по-малко знаем.“ – Лао Тцъ

Избирам Сахара, фотографии, отговарящи на вечния пътник – номад, живеещ с промeните, които среща, носи и пренася със себе си.

Изминаха години откакто за последен път бях в тази фантастична пустиня (Мавритания – галерии 49 и 50 в www.ivan.pastoukhov.com ). Малко преди сегашната война в Мали снимах племената Догон (галерии 45 и 46), недалеч от град Томбукту, градът на 333 светии, кръстопът, където реката Нигер докосва Сахара. Сега интегристи разрушават фантастичните глинени джамии и мавзолеи на известни суфи. Горят свещенни писания от ХII век…

                                         / Сахара, Мавритания /

Моментите и светлината са винаги единствени и неповторими. Светът е многократно сниман отвсякъде от големи майстори и въпреки това неповторимостта на мига дава шанс да се снима винаги различно. Отложения за „друг път“ момент е загубен. Птица в ръката, струва две в гората!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да сме в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, оставя следи, прибира се различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежът за нов път не дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надмине себе си. Добрият обмен събужда творчески елемент.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор е на път.

                                         / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигател на човека-пътник. Всички ние сме НА ПЪТ.

                                              / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: