Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

На един от пътищата на коприната в оазис на централно място за керваните от миналото е разположен Ташкурган. (Пътищата на коприна са на брой повече от пръстите на ръцете.) Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг на Китай от една страна до Афганистан, от друга до Киргистан, от трета до Пакистан и малко по-далеч на юг до Индия. Тук са събрани великаните Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая. В миналото тук е бил центъра на азиатските истории и култури.


 

Тръгнал съм да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик в китайския Каракорум.  В агенцията, която организира тази малка експедиция се запознавам с един от директорите, чийто син се оказва сгоден за българка – светът е малък. Този човек успя да подпечата при военните разрешение с пропуск да пресека този район, недостъпен за момента.

Китайците  са сложили желязна ръка на тази стратегическа гранична област с безброй пропускателни филтри и въоръжени военни групировки навсякъде.

 

Единствения възможен език тук са жестовете:

В периода 1959-79 китайците с големи усилия овладеят  важните писти, кръстосващи тази област. Най-живописен и интересен е Пакистани хайуей, 130окм между Ислямабад през Гилгит в Пакистан и Кашгар в Китай. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, казват е отнело живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Гробът с развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия, крайна точка за търговците да си обменят стоките. Марко Поло пише как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, която карала персите да оставят вечер стоката си до каменната кула. На сутринта на същото място те намирали количеството коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, го взимали, ако не прибирали обратно това, с което били дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Гробовете са на суфи с останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Макар нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори да се  намираме на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и можем  да си разменяме усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пих чай и като гостенин в града не ме остави да платя.  За двата дни, които бях в Ташкурган не срещнах друг чужденец. За по-дълъг престой  беше необходимо допълнително разрешително и не успях  да снимам околностите на това автентично място, богато на история и  непокварено от  туристи. Богатите, лъскаво облечени китайци, стигнали безпроблемно до тук, си правеха селфита със старините наоколо за фон, без да имат понятие от религия и история.

 

Стратегически мястото е запазило важността си, но величието му е безвъзвратно загубено в историята. Ориенталският манталитет на уигурите, както и на нас, българите, техни братовчеди, им помага да се веселят, да влагат табиет в ежедневието. Единствено, досега са успяли не се смесват с китайците, техни похитители и да си запазят физиономиите.

 

Девойките на фотографията не са воалирани, само се пазеха от силния, студен вятър ( намираме се на височината на връх Мусала )

Вакхан Коридор , мястото, през което е минал Марко Поло, напускайки Китай по пътя за Самарканд и Бохара не беше далеч. Преди две години имах и виза и билет за самолет, но Аллах не пожела да снимам бедните вакхи в  долината между Афганистан, Пакистан и Китай. На един сфетофар в Париж, за да избегна инцидент, прелетях над велосипеда и си счупих двете китки и лакти. Вакхите със светли очи и благ характер, чаровни и далеч от екстремистите мюсюлмани останаха за друг проект . Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх , а на полето вямаше военни.

Това измъчено от китайците място, въпреки всичко е останало прекрасно.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Гашербрум

Когато на 5000 метра в средата на октомври вечер заспите със зейнали кратери на пълната луна, звездите едва мъждукащи зад лунното сияние и на сутринта цветовете на есенните треви наоколо, с аромата на коите сте заспал,  са побеляли от внезапно преминал снежноносещ облак,  зарадван като дете на неочакваното бяло, сменяте маратонките със  планнски обувки и бързате да не изпуснете ефекта от новото облекло на планината

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

От тази височина околните върхове на седем-осем хиляди метра изглеждат съвсем естествено.

Поглед от палатката, разположена в измисления от нас базов лагер на Гашербрум. Такъв лагер реално не съществува –  осемхилядникът, ми казват, не се покорява откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Три часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се е появил като прекрасен сън.

Когато се върнете в Европа се пипате дали цялото това пътуване не е било също сън.

А самият живот не следва ли пътя на сънищата?

www.pastoukhov.com – Галерия 12

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с  реноме за  най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди тридесетина години тук  атмосферата е била още автентична, с патината на хилядолетията. Туристи идват най-вече да консумират от екзотиката на мястото и истините, за това което става между китайци и уигури, остават скрити за обикновенното човешко любопитство..

Каракорум, най-страховитият от гигантските планински масиви на планетата, с трудния си климат и своите 500 км. между Индия, Пакистан и Китай е събрал на едно място стотици многохилядни великани. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега, въпреки трудния достъп, се отвори възможност да вляза в този масив откъм страната на Китай. К2, Гашербрум, Брод Пик заедно с многобройни седемхилядници наоколо правят естествена граница между  трите страни. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Това е наяве и в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, вибриращи от история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Платил съм  за специално разрешение от военните, за да обиколя района, но то се оказва безмислено, защото не мога да спя в юрта на местни киргизи. Снимам единствено изгрева на Мустаг Ата с няколко местните киргизи със стада. Върхът е заоблен и приет от алпинистите за скиорски, стара мечта да го спуснем с приятели.

Военното положение е от близо година. Киргизите се крият, както в Кашгар, навсякъде в огромната провинция и при случайна среща избягват контакт. Въпреки това, чарът на номадския живот са жестовете, излъчването  е  съдържателно, разговорите –  безмислени. Обменът е ясен и  нещата стават или не стават.

Връщам се  няколко стотин километра  обратно към Кашгар –  пасовете между планините Кун Лун и Памир в посока на Каракорум, не са разрешени за чужденци. Невъзможността да разткрия тези скрити места само ми развинтват  въображевието. Срещам новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират  и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото с отражение на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки, удобни за маневри и за строеж на нови градове великани пътища, най-после стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и среща с камилари и камили, с които ще направим експедицията.

Най-после вкусвам от естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

                                   / Ташкурган, недалеч от границата с Пакистан /

                                   / Автопортрет в Ташкурган /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с Гашербрум с минаване в дясно при основата на К2 и след това в ляво през ледниците с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят  и както направихме ние, да влязат поотделно в двете долини. Правено е за седмица от словенци, на които завидях. Било е преди десетина години.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                                       /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Поради малка злополука с колелото и пропусната експедиция във Вакхан коридор тази година, с надежда да се върна по тези места добавям  фотографии отпреди десетина години в Каракорум, когато бях само достигнал до тези фантастични места.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Става дума за долината между Пакистан и Афганистан на път към Китай с тройна граница при паса Тагерман Чу. Там се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир, наречена Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след втората световна война.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е бил път на керваните  от времето на Марко Поло, който е слязал от Китай към Киргизия по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас към „коридора“ на път за Таджикистан.

Hirsad Pas

Срещата ми с тези номади киргизи е незабравима.

Каракорум

Този район, беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните.  Афганистан очевидно не е за туризъм, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала и фантастична страна.

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък с овчарите Вакхи, жители на тези места (коридора е с дължина 200 км) . Пасищата  около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора са чудесни.

Chipursan

Местните жители нямат и не ползват пари. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен е възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии могат да се видят в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбираш света, означава да го променяш. Заедно с това променяш и себе си, за да разбереш накрая, че го напускаш без да си разбрал особено много. За жителите на Китай този проблем не се поставя така. Стъпили технологично в двадесет и първия век, за тях Китай продължава да бъде “Империя в Центъра”, както са считали от векове. За съжаление част  от старата китайска култура е  разрушена и малкото останало се превръща в туристическа атракция. Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, днес се изразява в осигуряване на храна, безмерно печелене на пари и френетично строене. Целта е: “да изместим американците и да покажем на света, че сме това, което винаги сме били. Колкото до разрушеното – грешки в историята стават – това е минало. Важно е настоящето с поглед към бъдещето!” Подобни неща са говорени и по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия Мао: “… напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин.

04 Kam 3     Гардзе на 3400 метра е един от многобройните нови стандартно построени градове на път за Ласа.

03 Kam-5Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си съм отбелязал “ново, лъскаво, плоско, стандартно, унищожило всичко естествено. В банята на хотела от канала излиза голяма хлебарка, а един китаец вече час оправя разваления душ; навън – жесток китайски фолклор. Местните зяпат безучастно, тук-там се шлаят богати туристи-китайци. “

03 Kam

Преди два месеца идеалистично настроен се опътих да снимам останалото автентично от Кам-па, жителите в бившите провинции на Тибет – Кам и Амдо, сега части от Сишуан и Кингхай в западен Китай. Намерението ми беше след това да сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на Кам-па. Те са били и вероятно остават между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания. Тя се връща 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, Александра продължавала носталгично да прелиства албумите си от Кам, страна на разбойниците–благородници.

06 Kam

По време на китайската инвазия Кам-па са успявали за известно време да удържат армиите на Мао. Те се явявали на неподозирани места и изчезвали светкавично, създавали сериозни проблеми на тогавашното правителство. Една нощ те отиват в Ласа, влизат в Потала и  отнасят Далай ламата до Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да води политика на примирие, включително да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, вървяли  по следите на Александра Дейвид Нийл,  тръгнах да посетя Кам с подобна идея. По пътищата имаше сериозни свличания. Пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията за чек постовете към Тибет, които съществуват и днес, бяха невъзможни. Хората не само се страхуваха да говорят, но и да ви погледнат в очите.

08 Kam-15

Днес този страх е намалял, но безразличието и студенината в отношенията са същите. Самите кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите се чуства само ехо на красиво минало.  Хората навсякъде по земята са манипулирани по някакъв начин.  Било от желание за печалба, страх, чуство за вина, срам или наивност, китайците се оставят да бъдат лъгани, с миналото нарочно воалирано.  Все едно какво ниво добива корупцията в страната, днес средния китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, да строи с надежда по-късно да пътува. Конфуций напоследък е реабилитиран, но  вече не в Китай на големия мъдрец. Буда също е превърнат в политическа фигура.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са силна стратегическа зона и модерна дестинация за новите, свръхбогати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата още по-интересна. На местата на предишно бомбардираните манастири строят нови лъскави постройки.  Китайци със скъпи фотоапарти посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богати посетители китайци. Да се излиза на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е превърнато в мода. В едно задръстване по пътя от голям джип Хамер се запознавам с богат китаец. Впечатлен от фотоапаратите ми той ми предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“, му отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ е отговора. Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора без проблеми и други с проблеми, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

 

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, процъфтява и се превръща в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени със златни Буди до нови блестящи на слънцето строежи. Обитават се от десятки хиляди повечето млади монаси китайци, смесени с останалото оцелеляло население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с някои разочарования, във фотографиите си откривам автентични моменти. За тях бях тръгнал, те ме стоплят и на връщане.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещани юрти на номади има антена за телевизор с пропагантни програми.

18 Kam

Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг – в света нищо не е сто процентово, в противен случай  отдавна щяхме да се самоизядем. Прибрах се в разклатената ни Европа стъпил по-здраво на земята.

18 Kam 2

 

Kam-4

Ако бях млад китаец и се качвам по  пътищата към Ласа на велосипед, както правят все повече китайци, вместо критики щях да казвам колко фантастични са планините с  невероятни пътища към манастири и нови градове, щях да летя с велосипеда си към бъдещето. В Индия младите хора също летят по пътища над 5000 метра, но атмосферата е съвсем различна. Водачът ми, млад кам-па – майка му е на горната фотография – иска да остане Кам-па и да не се приема за китаец, от няколко години се опитва да вземе паспорт за излизане от страната, за да работи в Индия. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро на родния му град. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който се оказа чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината виждате свещенния връх Миния Конка 7556m. Отдолу са молитвите, поети и носени от вятъра…

22 Kam-2

Въпреки разрушеното, мащабите по тези места са несравними спрямо срещаното в Непал и Индия!

21 Kam-21

Ако темата за Китай ви запалва въображението кликнете в http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – блог от април 2009 година, ще видите черно-бели фотографии от минали пътувания и някои идеи за  този въпреки всичко интересен и толкова противоречив за нас Китай.

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: