Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е разположен в  оазис, от най-значимите по пътя на коприната или по-точно разположен на най-централно място за керваните от миналото. Пътища на коприна има повече от пръстите на ръцете ни. Градът се намира в близост – от една страна до Афганистан, от друга до Киргистан, от трета до Пакистан, а малко по-далеч на юг до Индия, като в същия момент вие сте в Китай, в покрайнините на провинцията Ксингианг. На това място  се събират великаните Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая, нещо като център на всички азиатски истории и култури от миналото.


 

Тръгнал да търся базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик в китайския Каракорум, реших да направя едно отклонение и с  много трудно добито разрешение си дадох възможност да разбера какво е останало от това интересно кръстовище на култури. Отговорът е: много малко!

Китайците отдавна са сложили желязна ръка на тази стратегическа гранична област с безброй пропускателните филтри и въоръжени военни щъкащи навсякъде.

 

Ясно е, че тук единствения възможен език са жестовете:

С огромни усилия в периода 1959-79 китайците са успяли да овладеят тези важни писти, кръстосващи областта. Най-живописен и интересен от всички е пътя от 1300км между Гилгит в Пакистан и Кашгар в Китай,  сега наречен Пакистани хайуей. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, казват е отнело живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Гробът и развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където са се спирали керваните от Персия – крайна точка, където са се срещали търговците, за да обменят стоката си. Марко Поло разправя как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, в която персите вечер са оставяли стоката си до каменната кула, а на сутринта там намирали количество коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, те го взимали, ако не прибирали обратно това, с което са дошли. През следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Гробовете, които виждате са на суфи с останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Макар нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори да се  намираме на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и можехме  да си разменим усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който заедно пихме чай и като гостенин в града не ме остави да платя. Вярно е, че не срещнах друг чужденец – поне за двата дни, които бях в Ташкурган. За повече от два дни престой в този град се налагаше по-специално разрешително. Изпитах едва ли не ярост от това да не ми позволят да разгледам околностите – на място, богато на история и най-вече автентично, непокварено от запълващи времето си туристи. Богатите, лъскави китайци, стигнали безпроблемно до тук, си правеха селфита със старините за фон, без да имат понятие от суфи и история…

 

Величието тук се е загубило далеч в историята. Стратегически то е запазило важността си, а дали е бедно или дори мизерно, зависи от гледната точка, защото ориенталския манталитет на уигурите им позволява да се веселят и да влагат табиет в живота. Запазили са физиономията си и не се смесват с китайците. (да не кажа похитителите си)

 

Девойките не са воалирани, те просто се криеха на завет от силния, студен вятър ( височината тук е близка до тази на връх Мусала )

Вакхан Коридор не беше далеч от тук. Това е мястото, през което е минал Марко Поло, напускайки Китай на път за Самарканд и Бохара. Преди две години имах виза и билет за самолет за там, но Аллах не пожела да ме остави да снимам бедните вакхи в тази интересна долина между Афганистан, Пакистан и Китай. Избягвайки инцидент на един сфетофар, прелетях над велосипеда  си и успях да си счупя двете китки и лакти. Вакхите със светли очи и благ характер, чаровни и далеч от екстремистите мюсюлмани оставих за друг път при случай – това момиченце от фотографията е киргиз и вероятно вакх.

Ето и една черно бяла фотография с чудесн спомен от това за съжаление измъчено от китайците място от хубавата ни планета.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Гашербрум

Когато в средата на октомври късно вечер заспите със зейнали кратери на пълната луна, звездите скрити зад лунното сияние, а на сутринта цветовете на есенните треви са  побеляли от внезапно преминал снежноносещ облак,  радвате се като дете на неочакваното бяло и сменяте маратонките с голями обувки, за да хукнете към върховете.

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

Тук на пет хиляди метра всичко наоколо на седем, осем хиляди и повече изглежда съвсем нормално и естествено.

Такъв  е погледа от палатката, разположена в измисления от нас базов лагер на Гашербрум. Такъв лагер реално не съществува – този осемхилядник казват не се покорява откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Три часа по-късно белият свят се е стопил така бързо, както се е появил. Сън ли е било или действителност?

После обратно  в Европа си задавате подобен въпрос за цялото пътуване.

Дали животът ни следва пътя на сънищата или сънищата дневните преживявания, или дали всичко, което си въобразяваме и взимаме на сериозно не е един голям  сън??…

www.pastoukhov.com – Галерия 12 – за повече фотографии от тези места. Необходим е компютър.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Бивш оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », това е също бившия Тюркестан, останал чувствителна зона за експанзивния Китай. Уигурите не говорят турски, но Турция, дори България не са им чужди. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел бързо ни сближават. С жестове и малко думи си позволявам близост, непонятна за западните туристи.

От двайсет и повече години се каня да посетя това място с голямо минало и реноме сред най-старите ориенталски пазари. Преди тридесетина години тук все още е имало атмосфера на автентичност, покрита с патината на хилядолетна история. За мен това е достатъчно. Истините са скрити за обикновенното ни човешко любопитство. Те са бездънни кладенци или понякога падащи звезди, привилегия на рядкосрещаните голями сред хората. Когато небето е чисто, с благодарност отварям очи, опитвам да скатая каквото успея.

С това пътуване съм тръгнал да реализирам остатъци от стари сънища, да регистрирам по тези места някоя изостанала вибрация от миналото, но което е по-сигурно, ще намеря вертикалите на планината, забодени високо в индигото на небосклона. Извън технологии, икономики и политики, планината е неутрална спрямо човешкия ни егоизъм, ненаситен да притежава и доминира. Освен това символиката на формите притежава езика на вечното.

Щастлив е този, които успява да следва и материализира своите сънища и мечти. Благодарен съм за тази възможност, която ни е дал живота.

Каракорум, най-страховитият от гигантските планински масиви на планетата, с трудния си климат и своите 500 км. между Индия, Пакистан и Китай е вкупчил стотици многохилядни великани. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега, въпреки трудния достъп, се отваря възможност да навлеза в този масив откъм страната на Китай. К2, Гашербрум, Брод Пик заедно с многобройни седемхилядници наоколо правят естествена граница между тези три страни. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни за простосмъртните, се оказват най-интересни.

След няколко посещения на китайски провинции, включително Тибет, разбирам как Китай с неувяхваща мания за сила и величие не си е дал друг избор, освен да руши в новозаграбените територии остатъците от стара култура в многострадалните местни населения, притова в името на градене на ново блестящо материално бъдеще. Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята и възможносстта да построят светло бъдеще за всички! В Китай сме свидетели на една непрощаваща комбинация от диктатура и капитализъм във фрапираща експанзия, до голяма степен утопична и не без възможност за провал.

Такава виждам наяве ситуацията в областта Ксингжианг с подтиснато доминирано население от уигури – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците навсякъде циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, с филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез, с бюра за проверка на всяка крачка. Огромният вековен стар Кашгар е запазил облика си на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от всички страни.

В малките, вибриращи от история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници от времето на комунизма с добре познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – също покитайчен вековен град по пътя на коприната. Тук по улиците отново циркулират полицейски сирени. Намирам се недалеч от края на Пакистани Хайуей на разконение между Ласа и Кашгар – най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Платил съм скъпо за специално разрешение от военните, което остава безмислено, защото не мога да спя в юрта на местни киргизи. Мога само  да снимам изгрева на Мустаг Ата без да срещна местни киргизи със стадата им. В себе си все още тая старата мечта да се спусна със ски от този приет от алпинистите за скиорски връх.

Военно положение цари от близо година. Киргизите, наплашени се крият, явен мал шанс за мен. Както в Кашгар, така и в огромната провинция наоколо, чужди езици не се говорят. Езикът и чарът на номадския живот са жестовете. Излъчването на хората понякога е много по-съдържателно от безмислените разговори. Обменът е ясен,  нещата стават или не стават.

Връщам се обратно няколко стотин километра  към Кашгар – пътят с пасове между планините Кун Лун и Памир в посока на Каракорум, не е разрешен за чужденци. Невъзможността да открия тези скрити за простосмъртните места развинтват още повече въображевието. Често срещам новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно откриват страната си. Пред езерото Каракол те се спират да си правят селфита. Дамите китайки,  свръх модерно облечени, се фръцкат пред езерото с отражение на планината.

Двамата туристи французи и една англичанка, с които споделям джипа към границата с Пакистан възбудено споделят  минали преживявания или правят програми за бъдещи пътешествия. Веднъж по домовете си, те ще разправят за пътешествието  в Китай, от което са разбрали единствено, че животът е различен, труден и неразгадаем за европейската мисъл. Единици са тези, които успяват да се потопят в настоящия момент с искрено желание да докоснат реалността, в която живеят. И това да става в тишина, която да е  пълна…

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища широки и удобни за маневри и строеж на нови градове великани, най-после стигаме до граничния град Илик. Отново бариери, прашен път, контрол… и най-после срещата с дългоочакваните камилари, камили.  Следва малка двадесетдневна експедиция, в която човек, обичащ  планината, забравя мъки и неволи, прави нови връзки между земята и небето.

Тялото се адаптира в цикъл от 3, 8, 20 и 45 дни. След 45 дни то е способно да катери границите на възможното. За мен това не е най-важно. Човек не продава есента на живота си на амбициите на егото. Двайсет дни са достатъчни, за да могат на пет-шест хиляди метра тялото и духа ми да опитат вкуса на божествения нектар.

Вкусвам от красотата на съвършенната естествена архитектура, безплатен подарък от Природата. Лещите на фотоапарата ще  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове. Неразделният  другар, кутията с окото, което вижда без да мисли, ще избира мигове, които светлината му дарява да закове мига и да спре времето, за да ме сдобри с вечността, която ни убягва вечно .

Вярата във Вечното е Слънчев Лъч, пресякъл капчица роса върху венчелистче, може да е и сълзичка по румената бузка на детенце или формирана във въздуха снежинка.

За първи път, сложени като постскриптум, не вмъквам фотографии в текста.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Моа в китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /                                           / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                    / Все в Стария град /

                         / Този китайски полицай по липса на враг беше заспал, само сирените на колите  свирят под крепостта – за всеки случай и да поддържат напрежението от 7 ч. до полунощ /

                             / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                        / Бизнеса не спира… /

                           / При езерото Каракол и вмасива на Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

                                / Ташкурган, до границата с Пакистан /

                               / Автопортрет в Ташкурган /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                               / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Можех да отида по-навътре и в двата ледника, този на Гашербрум и на К2 – имах нужда от другар,  алпинист с въже за осигуровка и повече шоколад и вода.

За младите силни и амбициозни алпинисти връзка отзад в основата на К2 и после в ляво през ледниците е възможна – предполагам с невероятни гледки и към двата осемхилядника едновременно, а камилите трябва да заобиколят  и както направихме ние да влязат поотделно и в двете долини. Правено е за седмица от словенци преди десетина години. Доколкото ми е известно Гашербрун не качван откъм китайска страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                                                              /Пасу с разклонение към Чипурсан, Бабагунди и Хиршад пас към Вакхан Коридор/

След една пропусната експедиция тази година поради малка злополука с лактите, изпитвам известна носталгия с надежда да се върна отново по тези места. Това ме накара да добавя тези няколко фотографии отпреди десетина години в незабравимия, фантастичен Каракорум с едно малко отклонение в посока Афганистан по така наречения Вакхан Коридор. Успях да стигна донякъде, но бях спрян поради липсата на виза и разрешение, невъзможно да се вземат от Пакистан.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Тази година исках да завърша идеята си и да тръгна от самото начало на тази долина, наречена Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след войната, този път откъм Таджикистан към Китай. Пакистан е от дясно и Афганистан от ляво на път към тройната гръница при паса Тагерман Чу. Там се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е бил пътя на керваните  от времето на Марко Поло, който е успял да слезе от Китай към Киргизия по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас към „коридора“ на път за Таджикистан.

Hirsad Pas

Срещата ми с тези номади киргизи остана незабравима и това ме замисли да поискам да се върна по тези места.

Каракорум

Този район, прекалено беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните, но създадените психози плашат туристите. Думата Афганистан очевидно плаши, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече втори или трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала, фантастична и не навсякъде безопасна страна.

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост с овчарите Вакхи живеещи по тези места (коридора е с дължина 200 км) срещу добре отгледан добитък. По-добри пасища, особено около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора, трудно се намират.

Chipursan

Пари местните нямат и не ползват. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен е все още възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии може да се видят в сайта 23-та галерия. Необходим е компютър .

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбираш света, означава да го променяш, а заедно с него и себе си. За жителите на Китай този проблем не се поставя по същия начин. Стъпили технологично в двадесет и първия век, те продължават да имат Китай за “Империя в Центъра”, както са считали открай време. За съжаление старата китайска култура е почти разрушена и малкото останало продължава да се губи. Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, днес се изразява в осигуряване на храна, безмерно печелене на пари и френетично строене. Целта е: “да изместим американците и да покажем на света, че сме това, което винаги сме били. Колкото до рушенето – грешки в историята стават – това е минало. Важно е настоящето!” Подобни неща са говорени и по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия Мао: “… напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – цитат в бележника на последователя на Сталин.

04 Kam 3     Гардзе на 3400м.- един от многобройните нови стандартни градове на път за Ласа

03 Kam-5Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година – в дневника си съм отбелязал “ново, лъскаво, плоско, стандартно и убиващо всичко естествено; в банята на хотела от канала излиза голяма хлебарка, а един китаец от час оправя душа; навън – жесток китайски фолклор…, местните зяпат безучастно, тук-там богати туристи-китайци. “

03 Kam

Преди два месеца идеалистично настроен тръгнах да снимам каквото е останало автентично от Кам-па, жителите в бившите провинции на Тибет – Кам и Амдо, сега части от Сишуан и Кингхай в западен Китай. Намерението ми беше след това да се насоча към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на Кам-па. Те са били и вероятно остават между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани най-вече да създават удоволствие на своите мъже, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел духовно преживяване. Връща се 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, Александра продължавала носталгично да прелиства албумите си от Кам, страна на разбойниците–благородници.

06 Kam

По време на китайската инвазия Кам-па са одържали цели армии на Мао. В сраженията те се явявали на неподозирани места, после изчезвали светкавично, създавали сериозни проблеми на тогавашното правителство. Те са тези, които отиват в Ласа, влизат в Потала и през нощта отнасят Далай ламата до Дарам Сала в Индия. Било им в повече да го оставят да води политика на примирие, включително това да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян и очарован от фотографиите на Тициана и Джиани Балдизоне, промъкнали се по следите на Александра Дейвид Нийл, с приятел фотограф тръгнахме за Кам с подобна идея. За съжаление по пътищата имаше сериозни свличания. Пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията за преминаване на чек постовете към Тибет, които съществуват и днес, бяха невъзможни. Хората тогава се страхуваха не само да говорят, но и да ви гледат в очите.

08 Kam-15

Днес този страх е намалял, но безразличието и студенината в отношенията са непроменени. Самите кам-па не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите, които сега отварям, лъха само ехо на красиво минало. Лесно може да се запитате какво търсите в подобни, далечни дестинации. Хората навсякъде по земята са манипулирани по един или друг начин. В случая с Китай народът е предпочел да воалира минали преживявания. Било от страх, чуство за вина, срам или от проста наивност, оставят се да бъдат лъгани. Това е използвано от всички тоталитарни режими досега,  явни или прикрити. Все едно какво ниво добива корупцията в страната, днес средния китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари и да строи с надежда по-късно да пътува. Конфуций напоследък е реабилитиран, но това не беше Китай на големия мъдрец.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са превърнати в силна стратегическа зона и модерна дестинация за новите, свръхбогати китайски парвенюта. Лъскави западни коли летят по широки асфалтирани пътища. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата още по-интересна. На местата на предишно бомбардирани манастири заедно с ренесанса в будизма  се строят нови лъскави постройки. Китайци със скъпи фотоапарти посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега има официално организирани състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавляващи народа и посещавани от богати китайци. На мода е да се излиза на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата. В едно задръстване по пътя от голям джип Хамер виждам да излиза лъскаво облечен китаец. Впечатлен от фотоапаратите небрежно ми предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“, му отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ е отговора. Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора безпроблемни и други проблемни.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

През задушното, горещо лято в огромните замърсени градове местата високо горе са още по-кът.

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, сега също процъфтява и се превръща в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени със златни Буди до нови блестящи на слънцето строежи. Обитават се от десятки хиляди монаси китайци, смесени с останалото оцелеляло население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с разочарованията във фотографиите си откривам все още уловени автентични моменти. За тях бях тръгнал в пътуването си, те ме стоплят и на връщане.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещаните юрти на номади има антена за телевизор, програмите са пропагантни. Заедно с малкото останало от красотата, гребана с шепи от Александра Дейвид Нийл снимах на воля кичове и абсурди. Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг. В света нищо не е сто процентово, иначе щяхме отдавна да се самоизядем. Прибрах се в разклатената ни Европа стъпил по-реално на земята.

18 Kam

 

18 Kam 2

 

Kam-4

Представям си сега, че съм млад и се качвам по същите пътища към Ласа на велосипед, както видях да правят все повече китайци. За сметка на носталгичния, критичен тон на блога щях да пиша колко фантастични са планините с прокарани невероятни пътища към манастири и нови градове, щях да летя с велосипеда си към бъдещето… Но въпреки всичко, ако можех да подкарам велосипеда си към съседната Индия, там младите хора също летят по пътища над 5000 метра, но атмосферата е съвсем различна. Водачът ми, млад кам-па – виждате майка му на горната фотография – не иска да се приеме за китаец и от няколко години се опитва да има паспорт за излизане от страната, за да замине на работа в Индия. За подобен паспорт е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро на родния му град. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който се оказа чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината е свещенния връх Миния Конка 7556m. Отдолу са молитвите, поети от вятъра…

22 Kam-2

и земята… Тук мащабите са несравними спрямо срещаното в Непал и Индия!

21 Kam-21

Ако темата за Китай ви запалва въображението кликнете в http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – блог от април 2009 година, ще видите черно-бели фотографии от минали пътувания и някои идеи за  този въпреки всичко интересен и толкова противоречив за нас Китай.

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: