Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                                                              /Пасу, Каракорум, Пакистан/

След една пропусната експедиция тази година поради малка злополука с лактите, изпитвам известна носталгия с надежда да се върна отново по тези места. Това ме накара да добавя тези няколко фотографии отпреди десетина години в незабравимия, фантастичен Каракорум в посока към Афганистан. Тогава бях спрян поради липсата на виза и разрешение, невъзможно да бъдат взети откъм страната на Пакистан.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Исках да подхвана същия Вакхан Коридор, този път откъм Таджикистан по долината, (наречена  Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след войната), на път за Китай и Пакистан към тази тройна гръница при паса Тагерман Чу, където се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е пътя на керваните още от времето на Марко Поло, който е успял да слезе от Китай по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас през „коридора“ на път за Таджикистан.

Hirsad Pas

Срещата ми с тези номади киргизи остана незабравима и както всяко прекрасно изживяване, поиска си повторение.

Каракорум

Този район, прекалено беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните, но поради създадените психози туристите го считат за опасен… Думата Афганистан очевидно плаши, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече втори или трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала, фантастични и разбира се небезопасна страна.

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост с овчарите Вакхи живеещи по тези места (коридора е с дължина 200 км) срещу добре отгледан добитък. По-добри пасища, особено около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора, трудно могат да се намерят!

Chipursan

Пари местните нямат и не ползват. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, когато чистия трок (обмен) без пари е още възможен…

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии може да се видят в сайта 23-та галерия. Необходим е компютър .

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбираш света, означава да го променяш, а заедно с него и себе си. За жителите на Китай този проблем не се поставя. Стъпили технологично в двадесет и първия век, те все още приемат Китай за “Империя в Центъра”, както е било открай време. За съжаление старата китайска култура е почти разрушена, а малкото останало продължава да се руши. Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, днес се изразява в осигуряване на храна, безмерно печелене на пари и френетично строене. Целта е: “да изместим американците, да покажем на света, че сме това, което винаги сме били. Грешки в историята стават – това е минало. Важно е настоящето!” Подобни неща са говорени и по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия Мао: “… напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – цитат в бележника на последователя на Сталин.

04 Kam 3     Гардзе на 3400м.- един от многобройните нови стандартни градове на път за Ласа

03 Kam-5Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година – в дневника си съм отбелязал “ново, лъскаво, плоско, стандартно и убиващо всичко естествено; в банята на хотела от канала излиза голяма хлебарка, а един китаец от час оправя душа; навън – жесток китайски фолклор…, местните зяпат безучастно, тук-там богати туристи-китайци. “

03 Kam

Преди два месеца идеалистично настроен тръгнах да снимам каквото е останало автентично от Кам-па, жителите в бившите провинции на Тибет – Кам и Амдо, сега части от Сишуан и Кингхай в западен Китай. Намерението ми беше след това да се насоча към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на Кам-па. Те са били и вероятно остават между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани най-вече да създават удоволствие на своите мъже, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел духовно преживяване. Връща се 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, Александра продължавала носталгично да прелиства албумите си от Кам, страна на разбойниците–благородници.

06 Kam

По време на китайската инвазия Кам-па са одържали цели армии на Мао. В сраженията те се явявали на неподозирани места, после изчезвали светкавично, създавали сериозни проблеми на тогавашното правителство. Те са тези, които отиват в Ласа, влизат в Потала и през нощта отнасят Далай ламата до Дарам Сала в Индия. Било им в повече да го оставят да води политика на примирие, включително това да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян и очарован от фотографиите на Тициана и Джиани Балдизоне, промъкнали се по следите на Александра Дейвид Нийл, с приятел фотограф тръгнахме за Кам с подобна идея. За съжаление по пътищата имаше сериозни свличания. Пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията за преминаване на чек постовете към Тибет, които съществуват и днес, бяха невъзможни. Хората тогава се страхуваха не само да говорят, но и да ви гледат в очите.

08 Kam-15

Днес този страх е намалял, но безразличието и студенината в отношенията са непроменени. Самите кам-па не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите, които сега отварям, лъха само ехо на красиво минало. Лесно може да се запитате какво търсите в подобни, далечни дестинации. Хората навсякъде по земята са манипулирани по един или друг начин. В случая с Китай народът е предпочел да воалира минали преживявания. Било от страх, чуство за вина, срам или от проста наивност, оставят се да бъдат лъгани. Това е използвано от всички тоталитарни режими досега,  явни или прикрити. Все едно какво ниво добива корупцията в страната, днес средния китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари и да строи с надежда по-късно да пътува. Конфуций напоследък е реабилитиран, но това не беше Китай на големия мъдрец.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са превърнати в силна стратегическа зона и модерна дестинация за новите, свръхбогати китайски парвенюта. Лъскави западни коли летят по широки асфалтирани пътища. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата още по-интересна. На местата на предишно бомбардирани манастири заедно с ренесанса в будизма  се строят нови лъскави постройки. Китайци със скъпи фотоапарти посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега има официално организирани състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавляващи народа и посещавани от богати китайци. На мода е да се излиза на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата. В едно задръстване по пътя от голям джип Хамер виждам да излиза лъскаво облечен китаец. Впечатлен от фотоапаратите небрежно ми предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“, му отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ е отговора. Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора безпроблемни и други проблемни.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

През задушното, горещо лято в огромните замърсени градове местата високо горе са още по-кът.

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, сега също процъфтява и се превръща в полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени със златни Буди до нови блестящи на слънцето строежи. Обитават се от десятки хиляди монаси китайци, смесени с останалото оцелеляло население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с разочарованията във фотографиите си откривам все още уловени автентични моменти. За тях бях тръгнал в пътуването си, те ме стоплят и на връщане.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещаните юрти на номади има антена за телевизор, програмите са пропагантни. Заедно с малкото останало от красотата, гребана с шепи от Александра Дейвид Нийл снимах на воля кичове и абсурди. Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг. В света нищо не е сто процентово, иначе щяхме отдавна да се самоизядем. Прибрах се в разклатената ни Европа стъпил по-реално на земята.

18 Kam

 

18 Kam 2

 

Kam-4

Представям си сега, че съм млад и се качвам по същите пътища към Ласа на велосипед, както видях да правят все повече китайци. За сметка на носталгичния, критичен тон на блога щях да пиша колко фантастични са планините с прокарани невероятни пътища към манастири и нови градове, щях да летя с велосипеда си към бъдещето… Но въпреки всичко, ако можех да подкарам велосипеда си към съседната Индия, там младите хора също летят по пътища над 5000 метра, но атмосферата е съвсем различна. Водачът ми, млад кам-па – виждате майка му на горната фотография – не иска да се приеме за китаец и от няколко години се опитва да има паспорт за излизане от страната, за да замине на работа в Индия. За подобен паспорт е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро на родния му град. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който се оказа чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината е свещенния връх Миния Конка 7556m. Отдолу са молитвите, поети от вятъра…

22 Kam-2

и земята… Тук мащабите са несравними спрямо срещаното в Непал и Индия!

21 Kam-21

Ако темата за Китай ви запалва въображението кликнете в http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – блог от април 2009 година, ще видите черно-бели фотографии от минали пътувания и някои идеи за  този въпреки всичко интересен и толкова противоречив за нас Китай.

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, който казва, че понякога компанията на овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото си, а тези, неизлезли от библейските притчи, носещи дъх на вечност. Силата на природата и естествените връзки с животинския свят предразполагат към трансцедентност. Някои от тях приличат на първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Днес атмосферата на тези хора се губи в полза на супер технологиите, достигнали всички кътчета на планетата. Вълната на новото е неудържима. В хармония с околната средата, тези овчари,изградили свое ниво на щастие, са достатъчни на себе си. От друга страна, както са за завиждане, бихме се запитали дали това е достатъчно? В ролята на еволюиращи консуматори изискваме винаги повече, в противен случай щяхме всички да пасем овце в прекрасната, неутрална природа. И така собствените ни капани ни задушават, същите ни принуждават да търсим изход.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните студенски години. Окривах Планината. Това е също времето, когато  Пирин остана в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с природата преоткривах себе си. Палех огньове, отварях око за баба Меца, избутвах жарта, за да спя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата ловях сипещите живот лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Един ден, объркан, леко прегладнял възрастен овчар ми показа как да се прибера надолу в долината. Приседнали до шумoлящ поток, познал какво ми липсва, овчарят извади от торбето къс сланинка, сминдух и домашна питка. Разправих му как стръмните пътеки ме притеглят все нагоре. В тишитната на необятното как светват многобройни въпроси, както примигващите звезди на небосклона.  Говорих за силата на небето, за загадъчните хоризонти, криещи багрите на слънцето и играта на светлините в долините. На възторга, с който говорих той допълни с топъл тон: “Синко, ти обичаш живота. Уловил си го, пустия му живот!”. Да, не бях сам с възторзите си. Потокът несмущавано бълбукаше до нас. Дали наистина толкова съм обичал живота или просто планината и небето ме отваряха към всичко, което ме очаква в живота? Времето на такива места губи стойност. Потънал в себе си и шума на потока след неопределен брой минути, овчаря да добави: “Момче, щом така хванал живота, ти си също дълбоко свързан и със смъртта…, …светлината ти помага да бягаш от злото…, вълците са много, има ги навсякъде.”.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

Дали разбрах какво ми каза този овчар, съвсем не е сигурно. Днес знам, животът и смъртта са неделими, съпровождат ни във всеки миг. Съмърсет Моам също е прав:  за монахът не трябва да се съди по дрехата.

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Който харесва Индия и обича фотография, в www.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 могат да се видят съвсем скорощни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявите интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудното адаптиране в места с различна култура. По този повод ето няколко идеи за все по-рядко срещаните класически номади. Без да си задават въпроси от хилядолетия насам тези хора с начина си на живот създават мостове между различните култури и цивилизации. Днес, далеч от природните закони, ефектите на модерния номадизъм са още по-силни и неудържимо ускоряват промените в света. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… развързват и завързват, създават нови контакти и отношения. Важен е обмена, все едно на какво ниво. Искаме всички да сме “заедно”, макар това да става все по-виртуално, тоест изкуствено и парадоксално в самота.

nomads                                           / Тибет /

Ето няколко водещи идеи, които са правил пътуването на тези смелчаци да става лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш.

–       Избягвай да се тревожиш.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш, както и да откриваш още по-добре себе си.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости от номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, строй, връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в даден момент губи смисъл.

–       Дори самото пътуване е временно.

nomads-4

Всичко това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, закотвени от страх да се огледат и посмеят да се изразят отвъд наложеното. Глаголът еx-istere (лат.) = съществувам = “излизам от себе си” остава най-необходим в щастливата авантюра на живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Носачи в Хималаите

Носачи-7

Светът, в който живеем до голяма степен е носен на гърба на “други”. Тези “други”, по плантации, заводи, мини и къде ли не в живота, могат също да бъдат деца или други онеправдани, платени едва да се нахранят и то съвсем оскъдно. В Хималаите раменете на непознати хора носят благата ни, често натежали от излишества.

На път към  височинни лагери и в различни трекове мъже, жени, деца носят багаж в уплетени кошове с ремък, пресичащ морните им чела. Маси, столове, съдове, палатки и какви ли не удобства се изкачват на всякакви височини, за да преживеем ние, другите, на места, където няма нищо. Тези хора носят нашата тежест за по няколко евро на ден. Облечени в стари, износени дрехи, често боси, по джапанки или с прости гуменки, те изминават без да се оплакват дълги всекидневни етапи, уморителни за туриста-пътешественик, планинар, алпинист…  с малка раничка, щеки и фотоапарат в ръце. Нощем, скътани до огъня, те си разделят оскъдна, еднообразна храна, дарена им от земята. Ние, другите, често взели топла баня в палатка с душ, нахранени в обширна палатка с вкусни гостби, сготвени от тези хора специално по наш вкус. Сутрин, предварително поели глътка чай, кафе, шоколад, поднесени в спалния чувал, спокойно се запътваме към готовата закуска в палатката за столова.

Често това са селяни от долините, тръгнали за някой лев или пък учащи се младежи, облекли по липса на екипировка училищни одежди. Със спечеленото ще си купят нови. Те не са по-адаптирани от нас към високи превали, но това не им пречи да се смеят и припяват. Мълчаливо напрегнати, концентрирани в своите мисли, ние следваме начертана програма. Те носят багажа многократно по-живи и от най-добрите екстраверти сред нас. Отговорни за конфорта ни, те са готови на жертви, за да сме доволни. Щастливи са да ни осигурят добър прием в планината. А когато на някой от нас се откъсне от сърцето да подаде манерка с вода на смазания от наклона и товара носач, същият с усмивка и благодарни очи пестеливо излива глътки в пресъхналото си гърло без да докосне отвора на чуждата манерка, докато следим с почуда уроците по етика.

Без тези носачи не сме нито атлети, нито герои-покорители на върхове с безгранични тяло и дух. Завършили поетия ангажимент, те безшумно изчезват в долината. Ще продължат работата си с ориза и ръжта в полето. Повечето от нас считат света за свой без да разберат, че са носени от друг свят, за който не ги е грижа.

Носачите в Непал са дребни на ръст, с тънки жилави крака. Имат невероятни стъпала, широки и нервни, с чуствителност, която измерва до милиметър поставянето на крака. Стъпват с цялата тежест, добре разпределена между челото, гръбначния стълб и долните крайници. Системата им се движи от кости, не от мускули. Те не са културисти. Нямат какво да показват, освен умението си да продължат с товара на чело. Най-трудно е пресичането на снежна преспа. Системата се усуква, губи геометричната си форма. Крачките се забавят, времето губи стойност. Движенията им по прецизност са сравними със секачи на скъпоценни камъни. Красотата е в краката, намерили като в танц подходящата стъпка. При тези хора икономията на енергия идва от безпогрешните движения в ритъм, хармония и сливане с терена. Това им помага да издържат. Природата им е учител.

В трекове и експедиции някои от тези хора ме дариха с незабравими моменти.

                                                                   / Канченджунга Химал, Непал /

Шерпите са първите сериозни носачи в Непал, дошли от Амдо в източен Тибет (шерпа = народ от изток). Качествата им постепенно са ги превърнали в планински водачи. По-късно стават организатори, собственици на агенции и лоджове, а в поседните години скъпо платени коучове за височинно катерене. Ролята и статуса Шерпа, същевременно фамилно име на някои от тази етническа група, се променя от момента, когато през 1953 година носачът Тензинг стъпва на Еверест. Казват, че той, а не Хилари, първи слага крак на най-високата точка на планетата, подробност скрита в сянката на миналото. Три години преди това, без активната намеса на шерпата-сердар (шеф на носачите) Анг Тарке, френската експедиция на Херцог за Анапурна е щяла да завърши трагично. Истории на границите на възможното, изпълнени с достоинство има много. Има ги още повече, свързани с човешки слабости – в планината скрито няма. Едва двайсетина хиляди по време на първите експедиции, сега шерпите са над сто хиляди. Срещат се и доста псевдо шерпи, залагащи да спечелят с името.

Якът, камилата и магерето са също носачи с ненадминати качества, тема за друг блог.

Може да се свали шапка и на алпинистите „алпин стайл“ , които с минимум багаж покоряват без ничия подкрепа забитите в небето природни гиганти.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: