Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е бивш оазис и централно място за керваните от миналото на един от многобройните пътища на коприната. Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг в Китай между Афганистан, Киргистан, Пакистан и на юг близо до Индия. Наоколо все планини-великани – Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая. В миналото тук е било център на азиатски истории и култури.


 

На път съм да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик откъм китайската част на Каракорум, а тук се отклонявам, за да снимам останалото от богатото минало.  В агенцията, която организира тази малка експедиция синът на директора се оказа влюбен в българка от София – светът е малък. Това помогна да получа разрешение за граничните зони с пропуск и да пресека този район, недостъпен за момента.

Китайците са сложили желязна ръка върху тази стратегически важна гранична област, с безброй пропускателни филтри и въоръжени военни групировки.

 

Единствения възможен език по тези места са жестовете:

В периода 1959-79 китайците са присвоили (както Тибет) тази важна област и връзка с Пакистани хайуей. (130окм между Ислямабад и Кашгар в Китай.) Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, отнема живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб с развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия. Било е крайна точка за търговците за обмяна на стоките. Марко Поло пише как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, поради която персите вечер оставяли стоката си до каменната кула. На сутринта на същото място намирали количеството коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, го взимали, ако не, прибирали обратно това, с което са дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Виждате гробове на суфи и останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и си разменяме усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пих чай, после като гостенин в града не ме остави да платя.  През двата дни в Ташкурган не срещнах чужденци. За по-дълъг престой  беше необходимо допълнително разрешително и за съжаление не можах  да снимам околностите на това съвсем автентично място, както повечето гранични зони непокварено от  туристи. Някои богати, лъскаво облечени китайци без проблеми пътуват до тук, за да си правят селфита със старините наоколо, без понятие от религия и история – за тях това е Големия Китай.

 

Стратегически мястото е запазило важност, но величието му е безвъзвратно загубено назад в историята. Ориенталският манталитет на уигурите (каквито сме и  българите, техни братовчеди) им помага да се веселят, да вложат табиет в ежедневието, успяват да не се смесват с китайците, техни похитители и да си запазят физиономиите. Това днес им коства бедност, насилия и близо един милион в концентрационни лагери в съседния Тибет.

 

Девойките на фотографията не са воалирани, а се пазят от силния, студен вятър ( намираме се на височината на връх Мусала )

Вакхан Коридор, мястото, през което е минал Марко Поло, когато напуснал Китай по пътя за Самарканд и Бохара, не е далеч. Вакхите със светли очи, гостоприемни и благ характер са далеч от екстремистите мюсюлмани .  (Преди две години взех виза и билет за самолет за този област, но Аллах не пожела да снимам бедните вакхи в  долината между Афганистан, Пакистан и Китай. На сфетофар в Париж избегнах инцидент с велосипеда, но си счупих китки и лакти.)

Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх, каквито се намират по пътя в района на Мустаг Ата. На това място под бутуша и тормоза на китайците, живеят прекрасни хора.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Гашербрум

Когато  в средата на октомври, вечер в масива на Каракорум на 5000 метра заспите с кратерите на кристално ясното лунно кълбо, заедно с няколко осемхилядници пред палатката, без да се замисляте дали сте на луната или на земята…, и на сутринта не усещате аромата на есенните  треви, побеляли от неусетно преминалия през нощта снежноносещ облак,  зарадван като дете сменяте маратонките с планнски обувки и хуквате да снимате навън, за да изпреварите слънцето, което ще ви отнеме фееричната бяла премяна на планината.

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

Свикнали с височината формите на околните седем-осем хилядници, забили мощните си форми в небето, изглеждат естествено.

Това е поглед от палатката, разположена в измисления от камиларите базов лагер на Гашербрум. Такъв реално не съществува –  осемхилядникът, обясняват, не е покоряван откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Три часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се е появил в един прекрасен сън.

Сънят ви съпровожда и когато се върнете в Европа.

Целият живот като поредица от сънища…

www.pastoukhov.com – Галерия 12

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реноме за най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди няколко десетилетия атмосферата е била много по-автентична. Днес туристи идват да консумират остатъци от местната екзотика, а какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-страховитият сред гигантските планински масиви на планетата, в 500 илометра между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани стотици многохилядници. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик и многобройните седемхилядници наоколо правят естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Такава е политиката и тук, в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но и но и то не помага, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само изгрева при Мустаг Ата и няколко местните киргизи със стада. Върхът със заоблената си форма е приет за скиорски, стара мечта с приятели „да го спуснем“.

Военното положение по тези места е от близо година. Киргизите се крият, освен в Кашгар, навсякъде в огромната провинция, а при случайна среща избягват контакт.

Срещам единствено новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото, в което се отразява седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки пътища, удобни за маневри и за строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направя експедицията.

Изправен пред естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с отиване до Гашербрум като се премине в дясно до основата на К2 и след това в ляво през ледниците, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят, както направихме и да влязат поотделно отвън в двете долини. Това разбрах е правено за десетина дни от словенци, на които разбира се завиждам. Било е преди десетина години. Животът става определено къс, особено към края…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                         /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор създаден от англичаните и руснаците след Втората световна война е долина между Пакистан и Афганистан, водеща към тройната граница с Китай при паса Тагерман Чу.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

На това място се събират планините-великани Каракорум, Тиан Шан и Памир. През тази долина, най-кратъкия път на коприната, са минавали  керваните от Китай към Киргизия. От там е минал и Марко Поло.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

В Пакистан недалеч от Хиршад пас на път към коридора и Таджикистан имах късмета да срещна номади киргизи.

Hirsad Pas

Среща незабравима.

Каракорум

Този район е твърде беден и отдалечен от всичко и от всички, поради това не интересен за талибаните.  (В Афганистан, в тази изстрадала и фантастична страна,  туризмът не е желателен, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират там вече трети международен маратон, също ски през зимата. )

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на коридора, който е дълъг 200 километра. Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добрите в района.

Chipursan

Местните жители нямат и не ползват пари. Вероятно това е последното място, предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен все още е възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Да разбирате света, означава да го променяте, с това променяте и себе си, а накрая разбирате, че го напускате  разбрали много малко. Да пътувате в страна като Китай, където хората продължават да имат претенция  да строят  “Империята в Центъра” е фантастична авантюра.  Китайският прагматизъм от пет хиляди години, свързан със земята и елементите в природата, не се променил. Това не им пречи френетичното да строят в страната, притова с експанзия в цял свет. Целта е: “да изместим американците и да покажем, че продължаваме да бъдем това, което сме били винаги в историята.“ Колкото до разрушенията и насилията – „..ами грешки стават и това е минало – важно е настоящето с поглед към бъдещето!” Подобни неща са говорили също по време на опустошителния глад в страната, предизвикан от незабравимия за тях Мао. “Напредваме, дори да се налага половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на този последовател на Сталин.

Китаецът в най-общ смисъл няма чуство за индивидуалност и народът е готова да се жертва за поставените идеи.

04 Kam 3

Гардзе на 3400 метра е един от многобройните нови, стандартно построени градове на път за Ласа.

03 Kam-5

Ушу е модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Всичко е ново и лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, освен местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между ток-таме богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, а китаец от един час се опитва да оправи разваления душ, за да се окъпя…“

03 Kam

Въодушевен и изпълнен с идеализъм съм тръгнал да снимам останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западен Китай. След това ще сляза към етническите групи в Юнан, близо до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл е дала на тези Кам-па. Те са били и вероятно все още между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, когато жените в Европа са възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с цел да има духовни преживявания и се връща от Тибет 13 години по-късно  с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, Александра продължила носталгично да прелиства албумите си от Кам, страната на „разбойниците–благородници“.

06 Kam

По време на китайската инвазия Кам-па са успявали за кратко време да удържат армиите на Мао и създавали сериозни проблеми на правителството, явявали се на неподозирани места и изчезвали светкавично. Една нощ те отишли в Ласа,   и отнесли (всъщност откраднали) от Потала Далай ламата, за да го занесат в Дарам Сала в Индия. Дошло им в повече да виждат как той води политика на примирие с китайците, включително със стихове за Мао.

07 Kam-13

Преди петнайсет години, повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, които тръгнали  по следите на Александра Дейвид Нийл,  реших да посетя тези места с подобна идея. По пътищата към провинцията Кам имаше сериозни свличания и пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно, а разрешенията изисквани от  чек постовете за Тибет бяха невъзможни. Местните по селата  се страхуваха да говорят и дори да ви погледнат в очите.

08 Kam-15

Страхът и студенината в отношенията не са спирали. Кам-па вече не са същите горди мъже с орлови погледи. От фотографиите се усеща слабо ехо от богатото, силно минало.

Китайският народ, възпитан на подчинение, винаги е лъган,  без свобода на израз и с воалирано минало и растяща  корупция в страната. Средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре, да спечели пари, да строи, с надеждата по-късно да пътува. Конфуций е реабилитиран с политическа цел, а Буда превърнат в политическа фигура.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, строени с военни цели. Понякога свличания, прах и кал, правят авантюрата по-интересна. На мястото на бомбардираните по-рано манастири сега се строят нови лъскави постройки населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци, понесли скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, места на бивши традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега  официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богати посетители китайци. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата е станало мода. В едно задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите ми, той  предлага да му правя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – му казвам – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – е отговора.

Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора с проблеми и други без, а ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

 

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

Будизмът, след дългата опустошителна забрана на Мао, процъфтява, превърнат в нова полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири с масово избити монаси са заменени с блестящи на слънцето златни Буди до видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци, смесени с оцелелелите от население преди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с разочарования, във фотографиите си откривам грабващи моменти. За тях бях тръгнал, те ме топлят и днес.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещаните юрти на номади има телевизор с пропагантни програми. На моменти се чуствах привилегирован, но най-често с болезненото усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

18 Kam

Китай ни учи как Инг е в Янг и Янг в Инг, как в света няма нищо сто процентово, в противен случай   щяхме да се самоизядем отдавна. Все пак, прибирам се в разклатената ни Европа стъпил по-здраво на земята.

18 Kam 2

 

Kam-4

Водачът ми Кунчок – на фотографията виждате майка му –  държи да е кам-па, не се приема за китаец и от няколко години опитва да вземе паспорт за излизане от страната, за да работи в Индия. За целта е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. От все сърце желая бон шанс на Кунчок, който е чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а по-долу – молитвите носени от вятъра…

22 Kam-2

На мястото на разрушените ценни старини, мащаба на новите строежи по тези места е невероятен и несравним с Непал и Индия!

21 Kam-21

Ако темата за интересния и противоречив за нас Китай ви интересува в блога от април 2009 година ще намерите други фотографии….

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: