Птици

птицата                                    / Le Touquets-Paris-Plage /

Птиците в полета си на момента очертават своя Път: пътека няма за тези, които имат криле. Летейки, птиците отговарят на предназначението си. Тяхната същнот е изразена в самото им съществуване. Езикът на птиците се базира на асонанс – фонетичен. Той избягва тежестта на граматичните правила. Никога неутрални, птиците носят знаци за този, който ги разпознава.

Всеки човек, намерил призвание в себе си, олеква без да страда от гравитацията на обременени от противоречия мисли. Според величината на духа си той лети, воден от вътрешния си усет.

птицата2                                      / Tasman Sea /

“Човекът-птица” продължава да бъде човешка мечта.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Евреи – Мюсюлмани – Християни

Толкова близки, сродни и същевременно така различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния си син Исак и по-късно с Исмаел. С готовност да жертва най-скъпото в живота – сина си Исак – Абрам, поради това преименован от Бог на Авраам, става баща на Монотеизма. По-късно в историята синът на Исак, Яков,  ще приеме името Израел. Другият син на Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човек, който слуша Аллах. Коран означава рецитирам, обърнат е към тези, които слушат Бога. Дума ислям означава мир, подчинение, приемане. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага принципите, за да намери обещания му мир. За едни е робия, за други смисъл за трудностите в живота. Невярващите са обречени.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

При евреите нещата са различни. Тора, свещенната книга, означава “ориентиране”. Тя се изучава,  не се рецитира. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. Счита това за основна човешка проява. Изучавам в случая не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам да разбера, но не и да се подчиня или сляпо да приема и вярвам. Ел също представлява Духа на  Яков, който той търси, опитва се да разбере, готов да пребори трудностите, за да отвори себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато мутиращ  свят. Ел за евреина се нуждае също от човека, за да променя и себе си заедно с всичко друго.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието си да подобри състоянието на евреите в една размирна епоха, е взет по-късно от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма, централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора на земята, религия – християнството. Сериозна амбиция, имитирана отново шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на всички стават първородителите (на монотеизма) евреи, които нямат подобни амбиции. Нещо повече, за тях християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог на сегашния етап на развитие на човечеството е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Не е възможно божественото да бъде затворено в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия, всъщност не е човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха, очаквана в стремежа да подобрим себе си и направените по пътя на мутацията ни грешки. Евреите се шегуват с отговора на дядо Боже, който запитан коя е любимата му религия, отговоря, че не е религиозен. Знаем как с идеите си евреите заплащат през последните 3500 години спрямо едно човечество, което държи да вярва в духове, божества, технологии и какво ли не, освен в себе си.

Спрямо Бога или „Неуловимото Безкрайно“ подхода на трите монотеизма води до различни визии и понякога съвсем противоположни действия. Напоследък страховитите заплахи от религиозни фракции на интегристи, на което всички сме свидетели, раздвижи световната общественост, която все още съвсем объркано предпочита да следи събитията в една почти утвърдена нова „цивилизация на спектакъла“.

Ако се върнем към петокнижието (Тората на евреите), проблемът на Вавилонската кула не е бил в прекалено натрупване и смесване на езици от различни нации, нещо, което би изразило по-скоро богатството на човешкия род – с увеличаване броя на езиците, респективно на различните погледи, се умножава броя на хоризонтите.  Нещата са се объркали, когато всички, въпреки различията си, започнали да правят едно и също нещо по подобен начин. Вместо индивидуално да допринесе за изграждане на кулата (новия свят), хората започнали да ползват едни и същи думи, да произвеждат и градят с едни и същи тухли, каквото става и днес да кажем в Северна Корея. Родил се тоталитаризма, кулата не издържала. Тя била предназначена да събира богатството на нациите, а не духовната им нищета. След потопа хората отново се убединили, но го направили вече от страх. Желанието им да стигнат до Бога било, за да запазят себе си, а не с разнообразните си качествата да изградят новия свят.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим – такава е предъвкваната от векове и да се надяваме все по-ясно осъзнавана новина в 21-ия век. Разнообразното човешко множество вероятно е на път да осъзнае своето единство… или да се самоунищожи.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, наричан преди години « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

Често минавам отпред с колебание къде да вляза по-напред. От ляво потъвате в чудесно наредени зали за Модерно изкуство, които ви връщат близо седемдесет години назад. Модерно в случая не означава Съвременно. Ако  решите да си сверите часовника, поемате въздух и потъвате в дясната сграда, за да се очудите от изразните средства на съвремието. Такава е целта на повечето артисти днес, да грабнат вниманието и да продадат по-скъпо.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните е платена, за да участва в декора. Съответно тя поляга на пода, обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Такъв е консепта. На вас остава да разгадаете, тоест да мислите.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми на това, което ражда въображението. Повечето целят да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи очевидно, за да очудят хора, на които тези качества недостигат.

Казвам това, защото търся точно обратото. Интересува ме неизчерпаемото в изкуството. Актът на твореца извън времето. Той би трябвало да слага граници, да материализира заобикалящото ни „безгранично“ без да ни отнема възможността да политаме отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и което дори ни идва до гуша. Вероятно това иска да изрази и самия артист. Но всяко време е характерно със изкуството си и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Кризисните времена също раждат изкуство, в случая казват, че консептуалните форми ни карат да се замисляме дали изобщо мислим и ако да, ни отварят за нови концепции… (?)

консепт изкуство

Фигурата на полегнатата дама по-долу ми навя следната стара приказка, в случая плод на концептуалното изкуство. Но какво пилеене на пространство, време и пари – « по липса на по-добро », ще кажат някои… или пък « много интересно! » за други, по-близки до междувремието, което живеем.

консептуално изкуство

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като по най-бърз начин се организира да напусне града и да замине за Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините си за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черна забрадка се усмива и с лека почуда отвръща : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Ето как тази фигура, изложена на неочаквано място под форма на изкуство (подобни такива и по-интересни има във всички музеи за восъчни фигури по света) ми напомни за тази приказка, разбуди в мен размисъл за живот, смърт, съдба… Но вероятно все някой би попитал дали човек се нуждае от цял музей, за да роди подобни мисли.

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Господ

Господ и религия                                                                                  / Банско /

Aко Господ съществуваше реално сред хората, това би обезмислило религиите. Освен това в един съвършен свят за нас не би имало място. Тогава не е ли по-добре да потърсим божественото в себе си с надежда да го изградим на земята.

Казано друго яче, след толкова вековни религиозни конфликти не е ли по-добре да заменим безутешната вяра с действия, даващи по-реална възможност за очовечаване. Преживявания от съзнателни действия, отварящи път към реалност и изненади, стаени в самите нас. Двата свята, вътрешен и външен понякога се срещнат и в стръкче здравец, смехът на дете или порета на птица…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сън и Хляб

Сън и хляб-3                                           / Йерусалим /

Разправят как тцадик (мъдрец евреин) питал свой последовател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил последователят – купувам брашно, добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът обяснил, че не пита как прекаря прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът загубил търпение и му казал: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?!”.

На еврид думите хляб и сън се изразяват с едни и същи букви. Може да кажем: сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В тази приказка тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

сън и хляб буенос аерес                                    / Буенос Айрес /

Хлябът го месим, втасва после го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, необходимо е преди това да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. На разположение имаме по 24 часа всеки ден.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Останалото са навици и механика.

хляб и сън

Неотдавна сънувах родния си дом на улица Нефит Рилски, облечена в бял, пухкав сняг. В квартала има хлебарница с хляб, омесен с мая и всичко, както трябва по традиционен начин.  Да, вкус към истинско. А Истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатия сън и истинския хляб…

хляб и сън-2

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: