Очите, огледало на душата
дек. 11
2020
2020
Потъваме в бистрия, бездънен кладенец на нечии очи, а колкото по-дълбоко навлизаме, повече съкровища разкриваме – какъв късмет, какво по-хубаво нещо!
Погледът може да бъде топъл, чаровен, обаятелен, измерен, този на учен, влюбен, поет или дете. В него търсим неща, които в края на земния си път, всеки от нас отнася в непознатото отвъд. Взираме се и искаме да отпаднат воалите, пазачи на единственото във всеки, скътано дълбоко в душата.
С напредъка на годините външната форма се смалява, мислите ни, отслабват, но понякога погледът говори още по-ясно за скътаното в душата.
Има ли по-прекрасно от две говорещи очи, врата към скритото в сърцето на всеки?
Коментар