Иван Пастухов

Понякога ни се иска да потънем в бистрия, бездънен кладенец на нечии очи и колкото по-дълбоко навлизаме, повече съкровища разкриваме.

Притеглени от нечий поглед, топъл, чаровен, обаятелен или студен, на учен, влюбен, президент или поет…,  пресичаме воали, пазачи на истинското, единствено, скътано  дълбоко в сърцето на  всеки.

Има и необятни погледи, които променят живота, на привилегирования да ги срещне.

Да стигнем до това, което в края на земния път, отнасяме в непознатото отвъд.

Външната форма се смалява, мисълта, витала, емоциите отслабват,  но понякога погледът става все по-ясен, загатва мистериите, скътани в душата.