/ Benares, India /

Не можем да бъдем заедно, ако няма нещо, което по някакъв начин взаимно да ни надминава или надвишава.

                                                               / Inti Raymi, Sacsayhuman, Cusco, Peru /

Човекът, подобно на животните в природата, търси преди всичко сигурност. Колкото повече сме  заедно, повече сме осигурени спрямо външни агресии! Все едно дали те са свързани с климат, агресия, вид политика или от личен характер.

                                                                           / Sofia, Bulgaria /

Мисли, въображение, емоции, интуици, тези качества, различни за всеки,  ни помагат да измисляме системи, които да ни събират заедно. В семейство, квартал, село, град, държава, партия или политическа групировка, религия, секта, фейсбук, футболен екип, марка на телефон… – възможностите са безкрайни – всичките  ни събират макар илюзоарно да бъдем заедно. Индивизуалистите също, в защитната си елитарност се наместват под чадъра на някаква общност.

                                                                              / Timaru, New Zealand /

Хубавата страна на това заедно, без което човек не е възможен, не е параноята спрямо злото, смъртта или загубата на постигнатото, а търсенето на по-добро разбиране на света. Не става дума за болната, перверзия на събраните да измъчват, убиват и  умират в името на отвъдното. Да разбираш света, означава да го променяш, заедно с което  променяш и себе си, и това за по-добър живот.

                                                                                 / Paris-plage /

Между многобройните човешки парадокси  желанието да бъдем заедно и същевременно да се различаваме едни от други е от най-интересните феномени в живота. Без другите не е възможно да се реализираме като единствени, но когато сме заедно, в нас нещо се изтрива в полза на другите. Контактът с хората ни заставя да се променяме, с което да се утвърдим в уникалността си.

                                                                                / Dogon village, Mali /

Във фотографиите, които съм правил на обществени места забелязвам многобройни скрити погледи,  търсещи и същевременно бягащи от взаимност. Погледите на повечето хора търсят и бързо скачат, бягат от срещната  на чуждия поглед. Малко хора ви поглеждат спокойно, право в очите, все едно дали контактът  е продуктивен. Тогава защо да се учудваме за безобразията повечето продукт на от всеобщия егоизъм, претенции и повърхностно гледане.  Човек, ако си даде труд да разбира другите, променя себе си, респективно и света. Нещата започват и завършват  с  Егото на всеки.

                                                                            / Pughe, Yunan, China /

Светът става все по-комплексен, в много отношения по-ясен,  с по-ясно различими злини и добрини. Скритите качества и недостатъци на хората  излизат все по-ясно наяве. Полумерките и шикалкавенето плащат все по-скъп данък.

Настоящата епоха по отношение на броя на жителите на планетата, колкото и да звучи парадоксално се оказва най-мирна, с най-малко глад и болести,  напредваща във всяко отношение, най-фантастична от историята на Хомо Сапиенс.

Куражът на позитивните хора прави животът приемлив, защото  броят на самоубийствата в света е по-голям от убийствата от всички атентати и агресии.

След тези  сериозни приказки ето  напъните на тази  госпожа да се присъедини с емоцията си към надеждите на Софианци да имат свестен цар. (посещение на Симеон Велики по Цариградско шосе.

                                                                                            / Sofia /

                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография е интересна. С обектива търсим да фиксираме хармонията в  света около нас, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними по величина. Музиката стои откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общ терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която  задържаме за момент в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В музикалното  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Въпреки експанзията, това общество е затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Общество, изпълнено е с болка и катаклизми, както преживяното досега и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих и в пътуването си, но въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми в случая е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

В самото начало вибрирал безкраен хаос, пресичан от музикални тонове и цветове. След време звуците се превърнали в букви. КТе се комбинирали помежду си, образували думи. Организирани, думите влезли в съдържанието на Ведите. В древноиндийската култура не намираме идея за връзка между дума и божествен свят, нито някаква връзка с Творението на света. Боговете са създадени от проговорилите хора. Ведите, „продукт на Всемира“,  нямат автор. Кой би се съмнявал във Вселената! Упанишадите ни помагат да проникнем в дълбочината на текстовете. Заедно с техните автори се появява и света на боговете. В древноиндийската култура думите създават божества, а не обратното, както това става в света на монотеизма. В Азия се раждат първите лингвисти и граматици.

                                                                                        /Спити, Индия/

В монотеизма, за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга Тората (наречена по-късно Библия) в зачатието си през 7-6 век пр. н.е. въплъщава в себе си божии слова – “в началото беше словото”. Думата е Господна. Оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги преводи на първописанието. Затворен в букви и думи, текстът на Тората, за да не се превърне в идол, налага появата на непрекъснато допълвания Талмуд. Написаното остава отворено за безкрайни интерепретации.

В многобройните преводи на гръцки и латински, по-късно на арабски, всеки от своя страна наслагва грешки към предшествениците си. Заедно с времето, задушени в едни и същи, все по-канонизирани интерпретации, текстовете превръщат религиите от път към духовно отваряне към задушаване на обреченото на манипулации човечество.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Не е за учудване, че днес хората съвсем видимо добиват съзнание за промяна. Това не пречи на  други да втвърдяват и да стават болезнено, понякога жестоко агресивни. Материалният подем създава стрес, но без материя духът няма развитие. В търсещия себе си човек се намират всички материални и духовни ценности. Старите традиции, писания и учения са достъпни за нивото на всеки. От нас зависи как да подходим, как да превърнем демоните си в ангели. Защото ако демоните са изпаднали ангели, вярно е също, че ангелите са прочистели се демони. Светът е един. Дух, материя, енергия са едно и също нещо. Човечеството е тяло, което търси себе си и развива съзнанието на материята. Всеки човек е фактор за всички останали. Каква по-голяма привилегия!

                                                                                          /Кунминг, Китай/

Важно ли е наистина  „да заковем момента”, да спрем времето, да бягаме от абсурдите на ежедневието. А как стои въпроса с безвремието, асимптота към неизмеримата вечност,  реална, конкретна и обединяваща всичко. Безвремие и настоящ момент са свързани. В това е парадокса на живота. Тогава „да заковем момента“ не означава ли, че сме извън него. Самия момент не се спира или „заковава“. Без усет за безвремие възможно ли е да ловим момент?! Фотографията е само претекст.

                                               / Парк Монсо, Париж /

„Добрата фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип