Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крият в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Ако надникнем зад воала, това вероятно би бил чудесен – лицето на дамата зад бурката, отдадено на момента, е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Прикритието, завесата на бурката я лишава от метафизични напрежения, „пази“ я и й дава свободата да бъде истинска. Двамата крадем момнта, крадем и от свобода. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя да се представя. Няма търсене или колебание от двете страни, знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме истински.

Как стана това?  Убедени, че сме сами в задния двор на джамията, не си продумахме дума. Гледахме се „очи в очи“. Тя не промени позата си, аз вдигнах апарата и щракнах. Усмихнах се, усетих и нейната усмивка под бурката. Почуствахме се заедно, беше приятно. Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледа на жената може да се усети.