Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крият в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Ако надникнем зад воала,  това e вероятно най-добрия портрет, който съм правил. Лицето на дамата зад бурката е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Дамата се е отдала на момента. Прикритието, завесата на бурката я лишава от метафизични напрежения, в случая я „пази“, дава й свободата да бъде истинска. И двамата крадем момнта, крадем и свобода. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя да се представя. Няма търсене или колебание от двете страни, знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме истински.

Как стана това? Не си продумахме дума, убедени, че сме сами в задния двор на джамията. Гледахме се „очи в очи“. Тя не промени позата си, аз вдигнах апарата и щракнах. Усмихнах се, усетих усмивката под бурката. Почуствахме се заедно, беше приятно. Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледа на жената се усеща.

Мярката за успеха на портретното изкуство е трите участващи страни да бъдат изпълнени с творчески елемент. Фотографирания, фотографа и зрителя, трябва да останат неизчерпаеми.  Когато поглежда той всеки път трябва да открива нещо ново в добре снимания, интересен портрет.