Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крием в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Зад воала вероятно се крие чудесен портрет – лицето на дамата зад бурката е отдадено на момента и предполагам е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е тя самата. Прикритието, завесата на бурката я е лишило от метафизични напрежения, „пази“ я, дава й свободата да е истинска. И двамата крадем момента, крадем и от свободата. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя как да се представи. От двете страни няма търсене или колебание. Знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме естествени, тоест истински.

Как стана това?  Убедени, че сме сами в задния двор на джамията, не си продумахме. Гледахме се „очи в очи“. Тя не промени позата си, вдигнах апарата и щракнах. Усмихнах се, усетих  усмивката й зад бурката. Почуствахме се заедно, беше ни приятно. Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледът на жената ясно се усеща.