Портретът
ян. 06
2010
2010
Външният свят е по-малко интересен от това, което крием в себе си.
Скритото е винаги по-привлекателно, в случая лицето и погледа на дамата зад бурката, който усещам и си представям как зад воала на жената се крие чудесен портрет.
Вдигам фотоапарата, тя не помръдва и снимам. Явно се приемаме и двамата сме естествени.
В задния двор на джамията сме „очи в очи“, сами, без да си продумаме. Дамата не променя позата си и когато вдигам апарата, имам чуството че ми се усмихва. Усмихвам се и аз. Заедно сме и ни става приятно. Мерси мадам!
В добре извадения голям тираж, погледът на жената се усеща по-ясно.
Коментар