Припомням се периода 1954 – 60 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима домашна атмосфера и ред, който ми допада. Например: Обличам костюмче за “официални случаи”, избирам връзка за костюма на татко, той е доволен за добрия вкус на сина си. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупана с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо е на 90 години. Преди да вечеряме той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата ни омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме в дядо Боже, което означава хубавото в живота. Лошото е за изхвърляне. Затова сме заедно и доброто ни пази.

За мен, нещата са ясни – рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва стои изправена на стол, ме гледа влюбено.

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. Всяка домакиня хвали донесеното от другите. С татко като мъже сме донесли виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Танцуваме и малките, имитираме ги с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта става най-висока. На външната врата се тропа буреносно, Дядо Коледа е на прага! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил без да губя от поглед голямата торба.  После всеки възторжено се хвали с подараците си.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е – от студа. Дамаджаната е станала лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя нареждам подаръците си до кревата.

Париж по Коледа е блестящ, трапезите привлекателни. Елхите са накичени с богати украшения. Славянския вкус към мистика, заедно с топлата, сърдечна атмосфера тук са се превърнали в рационални и консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно От местните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

След спомена за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, истинските преживявания не се губят.