Припомням се периода 1954 – 60 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа, както и той в мен. Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима атмосфера в ред, който ми допада. Например обличам костюмчето за “официални случаи”. Избирам връзка за костюма на татко. Той е доволен да има син с „добър вкус“. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупаната с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо на 90 години. Преди да седнем на масата той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме. Вярваме в дядо Боже, в хубавото на живота, лошото е за изхвърляне от мислите! Затова сме заедно. Пази ни доброто!

Колкото до мен, нещата са ясни, рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва се държи изправена на стола, ме гледа влюбено…

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. От домакините всяка хвали другите с каквото са донесли. Ние с татко като мъже сме донесли вино. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме с хляб и сол, после всички безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, започват танци. Тримата малки имитираме големите с техните Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта е най-висока. На външната врата се тропа алармено, Дядо Коледа пристига! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен до елхата, концентрирам се да покажа какво съм научил без да губя от поглед голямата торба.  Деца и възрастни възторжено се хвалим с подараците. Късно през ноща с татко поемаме по тъмнате улици за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат – за всеки случай ! Станало е още по-хлъзгаво от студа. Дамаджаната е лека, но се движим бавно и се смеем без причина. Подаръците преди да заспя ги нареждам до кревата.

Париж по Коледа е блестящ, трапезите привлекателни. Елхи с богати украшения и много подаръци. Липсва славянския вкус към мистика, топлата, сърдечна атмосфера тук е рационална, консуматорска. От местните преживявания, свързани с Коледа, не мога да разправя нищо особено интересно. Децата в цял свят носят бликаща радост , човек може да се възхити от Париж, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки с физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

След спомена за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, времената се менят, но истинските преживявания не се губят.