Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи, помага да усетим по-ясно двата полюса, които всеки носи в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгнали от Бурма, загърбили Асам, на запад пресичате Бутан  и следвате дължина на Хималаите, най-могъща сред планините на земята. В Непал в посока обратна на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак и Кашмир. Отзовавате се в страховития Каракорум. Ако отидете още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, после Тян Шан, Хиндукуш, Алтай… Но когато идва дума за Каракорум, заприличвате на смешно пясъчно зрънце или ако предпочитате на малко стръкче тревица. Тук стотици гиганти са забили върхове в безкрайните небеса, събрали са се на своята Агора. Върховете споделят със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи остават най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Климатът играе с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от съвсем не чаровния Исламабад. Разделянето на Пакистан от Индия създава този нов грозен град върху земя, пропита с история. Между летището и автогарата не остава друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри. Не е за пропускане след изкуствените европейски пилета! Следва бързо спасяване нагоре по Каракорум Хайуей. На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Дори моля шофьора на джипа да ни закара в стар квартал с истински хамам. Бъркам, старо няма, хамам още по-малко!

През време на комунизма невъзможността да се пътува извън страната, особено за по-неспокойните, търсещи духове, изостряше още повече усета за свобода. За мен се превърна в условен рефлекс. Дори неотдавна на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, забелязах как продължавам да изпитвам вълнение от една най-обикновена граница. Зяпвам глуповато и се питам тук ли застрелваха бегълците. Без да съм бягал през граница, очевидно все още не съм безразличен. Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да се стигне до градовете наоколо се изискваше специално разрешение. Сега пресичам десетки граници и продължавам да се вълнувам, дори там, където няма нищо. Психоанализ не е необходим, очевидно лесното преминаване на граница потвърждава чувството ми за свобода. Скоро ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добър прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Потапяме се в атмосферата на ислям, примесен с будизъм. Това не пречи за мюсюлманите от повечето райони на страната, да оставаме “нечисти”, недостойни за Рая. Слава Богу (звучи смешно) в Корана гостенина, особено високо в планината, е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен поради граничната зона и автентичната, фантастична природа без туристи, са повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyСега разбирате за какво вълнение става дума. Как да не пресека границата!

От групата носачи двама от местните не искат да ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове. Свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да остана да снимам с години. Представям си Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…, тези фантастични пътешественици, които без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности са пресичали невероятни девствени места не спирани от нищо. Всяка крачка е била откритие. Затова пък ние се скриваме недалеч от съмнителен чек пост в долината. Разправят за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня доразвинтват вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите, които са пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия. Реализирани са  фотографии-икони с тези горди, фантастични хора, отговарящи на силата на заобикалящата ги природа. Неотдавна Ролан и Сабрина Мишо показаха (в Petit Palais в Париж) ненадминатите си фотографии от миналото на Афганистан. Стив Мак Къри също ни показва резултатите от войните по тези места – отново икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям дамата си спътници да се приберат обратно по пътеката. Няма какво да ми се случи. Качвам се на непознат граничен връх и погледът ми носталгично потъва в свят, който ме тегли и нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам физически да задържа.

Свят зад граница!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*