Каракорум

Възможността да се почувстваме едновременно малки и големи ни помага да усетим по-ясно двата полюса в себе си. Във всекидневния живот тези усещания се смесват в някакво мъгливо самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгвате от Бурма на запад, пресичате Асам после Бутан, продължавате в непал по дължина на Хималаите, най-могъща сред планините. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате пет осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак доКашмир. Навлизате в страховития фантастичен Каракорум. Ако отидете още на запад навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Навсякъде по тези величави места не сте повече от малко пясъчно зрънце, а когато стигнете до Каракорум със стотици гиганти забили върхове в безкрайните небеса, събрани в своята Агора, загубвате представ за себе си. Тук върховете споделят със звездите силата на Земята. К2 и могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Климатът по тези места се забвлява с късмета на всеки куражлия.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия върху същата пропита с история земя. Между летището и автогарата няма друго, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри. (особено сравнено с изкуствените европейски пилета!) Спасявате се бързо нагоре по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлияни от силни преживявания, забравяте от къде сте тръгнали и напразно искате Исламабад да ви впечатли с нещо  автентично. Моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, старо няма, хамам още по-малко!)

По време на комунизма невъзможността да се пътува извън страната изостряше усещането за свобода. За мен това се превърна в условен рефлекс. Неотдавна дори на връх Алиботуш, по дължината на границата ни с Гърция, изпитах силно вълнение от една най-обикновена граница. Зяпнах глуповато с въпроса дали тук са застрелвали бегълците.  Да се пресече граница не само беше невъзможно, но да се стигне до градовете наоколо се изискваше специално разрешение. Сега преминавам през десетки граници и продължавам да се вълнувам, дори там, където няма нищо.  Скоро ще разберете защо споделям всичко това.

38 Vakhan KoridorСлед неочаквано добрия прием в Гилгит и чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Потопени сме в атмосферата на ислям, примесен с будизъм. Това не пречи за мюсюлманите наоколо , да ни имат за “нечисти”, тоест недостойни за Рая. Въпреки всичко в Корана по традиция гостенина, особено високо в планината, е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Сега от там преминават номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан. Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно заради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате за какво вълнение става дума. Как да не пресека границата!

Между групата носачи двама от местните не искат да ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан е сякаш нарисувана от Рьорих. Готов съм да остана да снимам с месеци. Представям си Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  фантастични пътешественици, които без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места . Всяка крачка е била откритие. Затова пък ние нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост недалеч в долината. Говори се за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня доразвинтват вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия, реализирали  фотографии-икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и се качвам на граничен връх с поглед носталгично насочен към свят, който ме тегли, който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Светът зад граница!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*