Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

52-mantras-chemdey-gompaПреди години бях привлечен към  Тибет. Четях за живота ламите, както и на големите пътешественици. Чертаех карти, с които да пътувам по редки места. Бях впечатлен от  Бардо Тодол, книгата за Живота и Смъртта на Согиал Римпоче. Искаше ми се дори да я преведа на български (вече е преведена). Желаех да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което считах за най-интересно в тибетския будизъм –  да управляваме енергиите в тялото си и най-вече енигмата на прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaСега отивам за втори път и Ладак, наречен още малкия Тибет, с многобройни активни будиски манастири със столетни традици.  04-hemis-gompaСрещам и говоря с практикуващи лами и разбирам, че хора, изминали пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване.

В тези манастири се докосвате до живот извън времето. Монасите искат да натрупат добра карма за следващ живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред.  Традицията изисква, чест за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава семейството от работна ръка, но облекчава грижите спрямо отвъдния свят, те набират точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Нормално осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но лама, за по-ниските класи в обществото, означава социално издигане.
24-lamayuru

С навлизане в живота на монасите неминуемо сме пленени от простотата на активното им, осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмени и радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1След първите впечатления в мен се събудиха обичайните амбиции на хората от града. Исках да усетя излъчването  духовно напредналия лама.  Колко от будитите се  спасяват в свят без напрежения и Нирвана? Ако не в бяла безжизнена пустота, съществува ли друго, модифицирано ниво на съзнание ? Тези хора неминуемо трябваше да излъчват нещо различно !
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Очарован от вековната йерархия в тези общества, не спирам да се взирам в лица на водещите лами (нормално във всеки манастир има назначен за три години Head Lama). Търся погледи, лица, излъчващи духовност, за каквата самият аз съм ненаситен.

От всички двайсетина манастири, които посещавам, за съжаление нямам случай да срещна погледа на подобен тулку (съзнателно прероден лама).
Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чувам дебелите гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришна пуджа (служба). Това е обещаващо, в повечето манастири ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещам погледа на едно три-четири годишно дете. Поглежда ме, почти делово махва с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочва къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърждава с жест, че мога да вляза. За този скътан кът на земята за тях се явявам като по-скоро рядък гост. Поднасят ми чай, а детето със същия израз изважда блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то изрисува сполучлива скица на гомпата с дървета в двора и със сериозно изражение ми подава рисунката. Поглежда ме с погледа на възрастен човек, който осъзнава действието си, изважда от джобчето си бомбон и ми го подава с лека усмивка. Ламата, който се грижи за него не ми разрешава да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gОказа се, че споделям компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаване на детето. Не разбирам за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето са впечатляващи. Успяваб да го снимам едва в двора и кашлям,  за да не се чуе штракването на фотоапарата.

За първи път не давам, а получавам бомбон от дете в Хималаите.

Първият задължителен жест на израсналите сред хората е да дават. В живота всичко, което не е дадено е загубено.

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, бях разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусен бомбон от най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*