По време на пандемията завърших  първия си роман Извън Рамките, издателство Рива. На представянето в зала Перото на НДК показах и първата си  фотографска изложба отпреди  трийсет години в летището Орли, във Франция. Фотографиите са от място в Хималаите, за което говоря в книгата.

В романа главният герой Върбан е близък приятел, който загина при счупване на снежна козирка по билото на Пирин. Двамата обичахме еднакво планината и живота. Крояхме смели планове за полети извън Рамките на режима, които ни пречеха да живеем пълноценно. Водехме се от думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“ или на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ Ставаше дума за свобода, която да отговаря на вътрешното ни състояние.

С написаното давам живот на приятеля си и показвам как перипетиите, които преминава, го научават да живее с един крак да следва кодовете на обществото, в което живее, а с другия да следва вътрешното, с което се е родили и носи в себе си. Той разбира и как именно неприемливите Рамки ни карат да търсим изход за проблемите, все едно във кое общество в света.

Можех да вая до безкрай това първо свое „бебе“, ако през април тази година не попаднах на  симпатичните млади издатели от Издателство Рива, освен това на две крачки от дома ми в София. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай и така се хванах се на въдицата, дадох ръкописа за печат.

Сега се опитвам да не тъгувам за  първото си отроче, с което все още живея.  „Моята религия е да не съжалявам за миналото, настояще или от бъдеще.“, казва монахът от Тибет Миларепа през десети век. Звучи чудесно, станалото -станало. Но ето, че фотографията ме е научила в кадъра да няма нещо, което да не говори и сега, когато прелиствам някои глави от романа, започвам да искам да ги напиша различно.  Този път  да бъде само „Рамките“ и да описва живота след големите преходи за човечеството, които сме на път да преживеем или да се унищожим.