Китай

В Китай за нас всичко е особено, дори различно.

40 Beijing advertising - copieВ Европа „мислим, следователно съществуваме“, казва господин Декарт, анализираме и правим заключения.  Но ето, че в китайските глави същите неврони обработват информацията с наложени образи. Асоциациите, начинът на мислене на милиард и половина от населението на земята е различен. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. (В първия етимологичен речник от епохата на Хан – 25-250 год. пр. н.е. – авторът Ксю Зен е вложил и започнал с 9353 идеограми.)  По модел на Сталин, в името на „прогреса“  Мао Дзедун дивашки разтърсва феодалния Китай, една от най-старите култури. 07 Yunan - copieВидимо обезличен китаец плюс различно мислене, с това се сблъсквам в няколко дълбоки китайски провинции. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес в Китай, където се строи и надстроява с невероятен ентусиазъм и безличие към външния свят. Целта е обогатяване и за първи път експанзия за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“ – за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

С колега и приятел фотограф снимаме  последните стари квартали ( Хутонг ) около Забранения град в Пекин, подлежащи на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Освен в туристически обекти, говорещи чужд език не се срещат. В Бейжинг намираме студенти с коректен английски и нещата потръгват. Припомням си времето, когато да срещнеш чужденец в София, беше опасна привилегия и дори да ни следяха, рискувахме  само да се докоснем до информация, идваща отвън. Каним младите хора в местен ресторант и в продължение на няколко дни говорим, спорим, ядем заедно. Опитваме се да разберем какво представлява Китай за самите тях. Те внимават с отговорите и си спестяват въпросите за нашия живот. Доколко се пазят един от друг или просто не могат да формулират какво ги интересува, е трудно да предценим. За разлика от френския ми колега, влизам в техния стил и игря с думите.

28 Beijing Flee Market - copie На въпроса: “Защо все още държите портретите на Мао?” –  погледите им са очудени – без Мао днес не бихме се срещнали. Внимават някой да не каже нещо различно или в повече. “Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай” – отговаря момиче от групата с упрек в гласа поради директния ни въпрос. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивал глад, разрушено стопанство, икономика…” – упорито изреждам. “Всичко това е минало! Важни са целите. Бъдещето. Резултата…, ето, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж.

Всъщност този смазан народ се оказва до голяма степен доволен от новата форма на комунистически капитализъм (или както го наричат „централизъм“, адаптиран към пазарната икономика). Неугасващата надежда за “светло бъдеще”, каквато ни натрапваха с години в България, днес заедно с необходимите компромиси продължава да грее на китайското небе. Китай с огромно количество резерви има десет процента прираст, правещ световните икономики все по-зависими. Едновременно с това по-голямата част от народа тъне в мизерия без здравни осигуровки и с образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът, силно свързан със земята, след толкова години глад, кланета, лагери и катаклизми, както винаги е готов за саможертва и страдание. Избор няма, освен примамката за свободна икономика с опиума за изграждане на Голям, Световен Китай, реплика на Старата империя. Това са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до най-голямата язовирна стена и най-голям строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци отвсякъде, които възхваляват гордостта на страната. Никой не се съмнява в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни и народът се гордее без да има думата. При обекта, освен огромна стена в строеж, за виждане няма нищо особено. Корабът слиза тържествено през дълбоки шлюзове, за да погледнем чудовището от всички страни.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, възкликва китаец неочаквано на добър френски. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ и английски. “Интересно!?”, отговарям с лек въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без средства за препитание? По времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега вече е по-различно, нали?”. Докторът се засмива, свежда поглед. Близките генерации имаме по-общ език и се разбираме по-лесно. Деликатно добавям: “В България няма подобни строежи, но при нас също… някои вярваха, други измряха, трети печелят много и манипулират прогресивно обедняващия народ, а децата им учат в чужбина. Въпреки всичко страната се развива, опитваме да се приближим към Европа…”. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му и най-любезно ни  помагат да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. Без тяхна помощ на гарата, освен на местен мандарински диалект, нямаше как да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, разположили стоките си на полето. Снимаме внимателно без да натрапваме присъствието си. Поне привидно никой не го е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от хора! Всеки от тях е обхванат от желание да продадат стоката си. Участваме като фигуранти в  строго установен  ред, без напрежение,  крясъци, без емоция.  Свят прагматичен и различен. По-късно в някои увеличени снимки забелязвам погледи, които не са ме пропуснали.

Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е задушена в страх и безразличие. Неочаквано пред нас гордо се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Единствените, които ни обръщат внимание, горди с диктатурата от миналото!

29 You SO, Yunan

 

Близо до този огромен селски пазар има асфалтирана магистрала, в две посоки с няколко реда коли.Продължаваме в ултрамодерен автобус, който намалява скорост – две жени с дълги метли усърдно метат летящите хартийки по магистралата…

Дългогодишната диктатура е убила инициативата, пропила е народа със страх и с чувство за вина. Тези хора, свързани с циклите на природата, продължават да издържат на всичко. Настоящата експанзия и новите възможности за пазарна икономика им дават нов имидж, подхранват нов ентусиазъм. Олимпийските игри го показват. Зад всичко прозира някакъв абсурд, възможност всичко да се преобърне, но това няма да е ново за хилядолетната империя. Стени падат, светът е все по взаимносвързан и същевременно зависим от икономическите прищевки на стоящите на върха на пирамидата.

21 Xi Zhu, Yunan - copie Когато сте в Китай се замисляте сериозно за бъдещето на страна с подобен силен контраст между свръх модернизиращ бум и състоянието на стотици милиони манипулирани китайци. Социалният мир е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, зад който се крие липсата на осигуровка за сегашните, както и съвсем скоро на тези 450 милиона застаряващи преди да могат да забогатеят китайци. Добавяме и обедняващите за сметка на градовете селски стопанства, където не остават млади хора. Външният прогрес дава надежда, развинтва главите на средния китаец, за да продължи да работи робски, осъжда страната на бъдещи огромни социално-икономически проблеми. Да не говорим за събитията в Тибет, за всички масови убийства и мъчения на стотици хиляди невинни души, в поредното унищожаване на една стара култура!

В продължение на две години останахме в контакт с Лиан Танг, жената на любезния доктор. Планирахме как да пътуваме заедно при пускането на новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. Те искаха да дойдат в Париж за евентуална докторска специализация. Лиан дори си даде френско име Елиан и започна да учи интензивно френски. След това им се роди дъщеря, но много странно възникна проблем, мейловете прекъснаха. Връзката се загуби.

В Китай не ни се случи нищо особено, което да ни притесни. В цялата си противоречивост Китай не може да бъде напълно разбран без да се разберат идеите на триото Конфуций, Буда, Лао Дзъ. Въпреки историческите промени, дълбокото им скрито влияние продължава и започва да дава глас… В тази страна всякакъв вид изненади са възможни, а повърхностния ми поглед дава съвсем бегла идея за тази толкова различна измежду най-старите световни империи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Йемен

Yemen-1Все по-често си мисля, че добрината и лошотията на хората е повсемирна и срещана под различни форми навсякъде.

Йемен Сана2Колкото една страна е по-примитивна,  съответно назад във времето, толкова лустрото от натрупани култури е по-тънко. Контактът с хората е по-директен, действията също.

В Йемен, както в другите арабски страни, не-мюсюлманите сме осъдени да завършим земния си път в ада. Нещата тук са опростени, без културни надбавки добрият човек, без да ви познава, ще сподели залъка си с вас и ще ви упъти с добро чувство, Аллах би имал грижата за останалото. Лошият, ако не може да ви елиминира, ще ви попречи с каквото може или поне ще ви покаже, че сте нежелан. Същият „лош“ в Европа няма причини да ви вкарва в „правия път“ или да ви елиминира, но ако му създавате проблем, в “пардон?!”, който ще чуете (в Париж), ще звучи като “махай се от пътя ми!”. Въпрос на култура. Не давам пример с български език…

13 Sanaa В столицата Сана снимам в един от най-старите сукове на Ориента. Движа се по тесни кълдъръмени улички към хотела. Вали ситен дъжд.

Сана ЙеменДве женски фигури загърнати в черно прибягват между локвите. Разбират, че ги снимам и вниманието, което им обръщам ги плаши и забавлява. Опитвам да завържа разговор от разстояние: “Къде мога да изпия кафе?” внимателно се провиквам на английски . Жените се уверяват, че наоколо сме сами, отвръщат на чудесен английски да ги следвам. На въпроса “до къде”, без да се обръщат промълвят „for good coffee!“. Няма да го пием заедно, то е ясно, но ги следвам приятно възбуден и снимамотново  без притеснение. Отношенията ни са в развитие, но ето, че се явава мъжка група. Връзката е прекъсната и те рязко сменят посоката. Опитвам  да ги пресрещна в съседна улица, но неуспешно.

Йемен Сана

Забравям кафето, както и загадъчните погледи с хубави гласчета. Трудно бих отрекъл, особено в този момент, че големи, хубави очи с приятен женски тембър и всичко друго скрито, е по-предизвикателно от западните секс дефилета.

Рада ЙеменЖените по такива места, понякога са по-прогресивни от мъжете. Другарят Сталин е казал, че за осъществяване на успешна диктатура на пролетариата, след унищожаване на интелектуалния свят, превъзпитанието трябва да започне с жените и децата…

Шибам ЙеменНа следващия ден на малко площадче в стария град Шибам спирам при деца, едни въртят гуми от колела, други ритат топка. Заобикалят ме, едно момче, говори слабо английски и става приказка. България не е позната, разправям колко сме добри на футбол, упражняваме се да снимаме заедно, но идва ред за молитва.

ЙеменЧувстваме се близки, изглежда ме приемат за вярващ и най-естествено ме канят да ги придружа в джамията наблизо. Колебая се каква роля да заема, когато едно по-източено момче кара преводача да ме запита: “Вярваш в Аллах, нали?”. “Да“, отговарям ясно. После добавям: „да, навсякъде, всичко е Аллах.” Това се харесва, но нещо си говорят и спорят… Момчето пита отново с недоверие в гласа си: “в България сте мюсюлмани, нали?”. “Не всички”,  запазвам спокоен тон.  Някой от групата губи търпение и спасява неудобния момент, като ни кара всички да побързаме за джамията. Случаят е чудесен да открадна някоя фотография особено с децата, на място където съм несигурен във вида си.  Усещам втренчения поглед на  момчето с неудобните въпроси, което спира и се вторачва в мен: “Прочел си Корана, нали ?!”. Помислих си за татковците в джамията и реших да не си играя с огъня: “Уважавам написаното в Корана, но… не съм мюсюлманин.” Спираме всички. Момчето с директните въпроси ме поглежда презрително и казва нещо, което преводачът премълчава. Нямам право да продължа с тях в Джамията! В очите на няколко деца чета съжаление за новото приятелство, казвам им „селям алейкум“ – а те бързат без да ми отговорят.

Йемен Ал Хаджара На другия ден случайно срещам момчето с английския. Питам го за думите на момчето, което държеше да разбере дали съм прочел Корана. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме гледа в очите.

Красотата на стария, запазен автентичен, както в приказките, Йемен е забележителна. Не отричам, че предпочитам прямотата на простия, обикновен човек, пред претенциите и изкуственото лустро на цели общества, с които споделяме живота.

В джамията не успях да снимам, адът не ме плаши, а Йемен остана между най-интересните страни, които съм посещавал.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: