Доколко в самотата си сме сами? Доколко сме заедно, когато сме заедно? В умението си да бъдем сами, не сме ли по-качествено заедно, когато сме заедно? А понякога заедно, не сме ли ужасно сами?

Ако не сме сами, възможно ли е да правим добра фотография?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, освен в патологично състояние, е в непрекъснат обмен с околния свят.

“Сам в света” е противоречие, защото светът е множество от всичко. Това не пречи да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа.

Има и продуктивна “самота”, чиито споделени плодове носят радост.

Фотографът е задължително сам, когато краде мигове от живота, с цел да ги превърне в история. Фотографията не сътворява история във времето или с нечие присъствие, което е привилегия на живописта. Фотографът лови мига, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Фантазията му затваря в кадър история и го прави в самота.

Самотата в обществото е най-добрия еталон за различаване, най-добра защита спрямо сливане с цялото.

Големите сред хората са осъдени на самота, която ги отделя и приближава още повече до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “Самотникът в самотата си гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което веднъж добило сигурност от родителите си, не се чувства само. Или за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

Самотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е сравнима с тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, запълва човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

В съвременните общества все по-често се чува: “чувствам се самотен” или  “не ме оставят на мира”.

Човекът е единственото същество, което само, откъснато от Природата, търси своя ближен, за да се реализира.

Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Когато усеща себе си, той се намира откъснат от другите с чувство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си искаме да съберем противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Притежаваме интуицията за единство на противоположностите в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта творение и рушене се сливат в едно.

Фотографията е любов, която се осъществява в самота.