Планината

                                                        / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Да ви събудят лъчите на изгряващото слънце с позлатен мраморен масив на осемхилядник е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. Изпадате в момент на безвремие, когато вечното и настоящето слети в едно дават вкус за безгранично.

Планината неутрална, отвръща на вътрешния багаж, с който я покоряваме, превърната в огледало със стойност  за искрения поглед.

 

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Без да го знае, Планината е вертикална, величина присъща за човека. Който го разбира, преоткрива себе си в друга величина.  По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта се импрегнира в сърцето. Небосвода, хоризонта и земята под краката сa подарък, заедно със светлината, която е живот.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В апогея на силните си години в планината, която обичам, загубих най-близък приятел. Животът и смъртта от този ден се свързаха в едно. Истина, позната откакто сме опитали от плода на познанието, но тежаща едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Възможно и невъзможно се претопяват. Планината не реагира на  хорските воли и неволи. В услуга е на всички, които си помагат сами. От милион години капчици съзнание свързват вертикалата и хоризонтала в живота. Във всеки миг се създава и пресъздава нещо  неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, наречено живот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Говорим често за приятелство и какво ли не е изписано на тази тема.  Като млади сме искрени, често идеалисти, очароваме се лесно от връзки, чрез които откриваме себе си и другите. С годините ставаме по-скептични, играем все повече роли, отговарящи на изискванията на обществото.  Ако няма искрено взаимно разбиране с респект към разликите във всеки, ако няма изградена безусловност в отношенията, приятелството се превръща в обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Намирам се между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин. Руснаци и българи се готвят да атакуват върха. На мен ми е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м), да зърна залеза над пурпурния хоризонт към Тян Шан, Мустаг Ата, Хан Тенгри… Нямам какво да си доказвам, а усилието за изкачване на върха ще отнеме от незаменимото богатство и атмосфера на далеч по-живия свят в долината. Вкусил от силата на планината, слизам по-ниско, за да търся човешки обмен.

Една слънчева сутрин решавам да се разкърша  по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Следвам развихрените води на потока, за да набера височина към ледника на върха заобиколен с охрено обагрени планини. Налага се да пресека потока, превърнал се вече в река.  Без щеки бързеите са опасни. Намествам се удобно до кънтящата симфония откъм реката и забил поглед към  рисунките на орлите по небосклона се унасям в приятен сън.

10 Kirgiz

Лентата се завърта. Юрти, дим, топъл качамак… Човек огладнява и на сън… Наоколо стадо коне, кучета, вече не помня. Отварям очи с примрежен поглед. От другата страна на реката истински, разкошен, катранено черен кон. „Не е сън“, смотулевям. Забоден като статуя на коня  ездач с пушка. Махам с ръка за поздрав. Статуята кимва с глава. Раздвижвам  ръка, напред назад, жест показващ желание да пресека реката. Статуята кимва с лека усмивка. Нямам думи. Дори не снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката. Статуята, слята с животното,  остава с непроменено изражение, рисувано от неизвестен живописец.  Обувката на ездача се изтегля от стремето, за да сложа крак и се кача зад него. В танца към отсрещния бряг сме двама. Плъзвам се да сляза от коня, търся думи с бедния си руски. Слънцето ме заслепява, искам да благодаря…, да, но очилата ми са останали от другата страна между камъните. Показвам с пръст очите си, после брега отвъд реката. Последва трето действие със своеобразен балет. Казакът споделя изкуството си. То му е в кръвта. Без да слиза от коня, приведен до земята, в няколко къси диагонала, с два пръста той прихваща очилата от земята.

19 PamirПредставлението завършва. Насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната усмивка се разширява:  “спасибо” чувам гласа на ездача. Следва кратко колебание, въпросителни погледи, насочени към наострените зъбери. Въздържам емоцията си и поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново се изважда от стремето.  Поканен съм да споделя нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Ловецът не е словоохотлив. Моят руски също е слаб. Това не ни попречи да се чувстваме добре, нещо повече, да прекараме чудесно. Качваме се малко над 5000 метра, до пещера, където при удачен лов ловецът преспива. Без да разбирам от ловжийство, пушката му е красива, архаична, с подписа на някой от дедите. Скътани от вятъра полагаме везана бохча. После домашна питка, сол и сметана.

Денят запада, стигам до каймака на историята. Казакът усетил възторга ми към черния жребец и най-неочаквано ми предлага да го кача. На колебанието ми  той сочи пътя към базовия лагер в долината. За коня да не се тревожа, той ще си го прибере. И това съвсем естествено.

08 PamirПо пътя надолу ни  наскачат големи овчарски кучета. Цели вълци. Вдигам високо крака над стремената. Конят продължава безпрепятствено, нали е у дома си. Минават часове. Осветен от луната, ловецът, със спокойно лице и същата лека усмивка идва да си прибере коня. Умората от дългия ден и слизането до лагера не му личат. Беше разбрал, че обичам коне.

Бих пожелал на всеки подобно, макар кратко приятелство. Животът е изтъкан от моменти.

Cusco, Peru                                    / Гужарат, Индия /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: