Планината

                                                        / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Правя грешка в блоговете да смесвам фотография с разсъждения. Перото и фотоапарата се дублират в нещо, което всеки може да интерпретира по свой начин.

И все пак, да събудите, когато пред очите ви изгряващото слънце позлатява мраморния масив на осемхилядник, е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. В подобен момент на безвремие,  вечното и настоящето се сливат, ставате малък и голям едновременно.

 

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Планината ни очарова според вътрешния багаж, с който я покоряваме. Нейната вертикала е величина, присъща за човека. По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта разширява визията ни. Небосвода, хоризонта и земята под краката ни сa подарък, които заедно със светлината засилват усета ни към живота.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В планината, която обичам най-много, в апогея на силните си години , изгубих близък приятел. От този ден животът и смъртта се превърнаха в едно цяло. Истина, позната откакто сме вкусили плода на познанието, която добива стойност едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Планината не реагира на  хорските воли и неволи. Възможно и невъзможно добиват различен смисъл. Тя е в услуга на всички, които си помагат сами да свържат хоризонталата с вертикалата в живота. Живот, в който всеки миг се създава и пресъздава нещо неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, което ни заставя да напредваме, (дори когато правим глупости).

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е изписано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, очароваме се лесно от връзки, с които откриваме себе си и другите. С годините ставаме скептични, заобиколени от роли, свързани с изискванията на обществото.  Ако няма взаимно разбиране с респект към разликите във всеки и изградена безусловност в отношенията, получава се обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин руснаци и българи се готвим да атакуваме върха. Не всички, за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м) да снимам залеза с пурпурния хоризонт зад Тян Шан с Мустаг Ата, Хан Тенгри и други красоти наоколо. Усилието да изкача върха ще ми отнеме от  богатата атмосфера и фолклорния свят в долината.

Една слънчева сутрин тръгнах да се разтъпча по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Увличам се нагоре по развихрените води на потока и неусетно набирам височина към ледника под върха с охрено обагрени планини наоколо. Потокът се  превръща в река, иска ми се да премина от другата страна, където в далечината се мяркат юрти, но без щеки бързеите са опасни. Отказвам се да продължа и наместен удобно между два камъка, заслушан в кънтящата симфония на реката, следя кръженето на местните орли.

10 Kirgiz Заспивам приятно унесен, присънват ми се юрти, дим, топъл качамак…, кучета, коне… Нещо изтраква, отварям очи и сънят ми сякаш иска да продължи – от другата страна на реката виждам разкошен, катранено чер кон, на който като статуя стои забоден ездач с пушка. Махам му за поздрав. Статуята се раздвижва, кимва. Съвсем разбуден махам с  ръка, напред назад, с жест да покажа желанието си да пресека реката – нещо като оправдание за присъствието ми на място, където не се срещат чужденци. Човекът кимва с едва загатната усмивка и пред очите ми неочаквано се разиграва сцена, която дори не успявам да снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката с ездач, слят с животното като нарисуван от неизвестен живописец.  Коженият ботуш на казака се изтегля от стремето, знак да си пъхна крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг този път сме двама. Скачам на земята, търся думи с бедния си руски, слънцето ме заслепява, искам да му благодаря…, но очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показвам с пръст очите си и правя знак към брега отвъд. Последва трето действие със своеобразения балет. На казакът беше приятно да сподели изкуството, което му е в кръвта. С няколко къси диагонала без да слезе от коня, приведен до земята той прихваща очилата ми с два пръста и усмихнат ги размахва във въздуха.

19 PamirПредставлението е завършило, насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната усмивка се разширява с едно  “спасибо” и най-после чувам гласа на ездача. След кратко колебание и въпросителен поглед  към наострените високо горе зъбери, поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново отпада от стремето,  явна покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът се оказа ловец. Той не е словоохотлив, а моят руски е слаб, но това не пречи да се разбираме и да прекараме чудесн моменти заедно. Спираме до пещера на около 5000 метра, където ловецът понякога преспива. Пушката му е стара, красиво изписана, наследство от дедите. Седнали на завет казакът изважда везана бохча  и споделя домашната си питка със сол и сметана.

В късния следобед ловецът, усетил възторга ми към черния жребец неочаквано ми предлага да го опитам. На колебанието ми докъде той ме съпровожда, за да се увери, че се справям и сочи базовия лагер в долината. Добавя да не се тревожа как ще си прибере коня.

08 PamirПо пътя надолу от изневиделица излизат и ни наскачат големи овчарски кучета, цели вълци. Вдигам високо краката си над стремената. Конят продължава своя тръст и невъзмутимо ме сваля в лагера. Минават няколко часа. Осветен от луната, ловецът пристига със същата, едва загатната усмивка на лицето, доволен че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личат. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му така кратко и искрено ми остана в сърцето.

Животът е изтъкан от моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: