/ вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Правя грешка в блоговете да смесвам фотография с разсъждения. Перото и фотоапарата се дублират в нещо, което всеки може да интерпретира по свой начин.

И все пак, да събудите, когато пред очите ви изгряващото слънце позлатява мраморния масив на осемхилядник, е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. В подобен момент на безвремие,  вечното и настоящето се сливат, ставате малък и голям едновременно.

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Планината ни очарова според вътрешния багаж, с който я покоряваме. Нейната вертикала е величина, присъща за човека. По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта разширява визията ни. Небосвода, хоризонта и земята под краката ни сa подарък, които заедно със светлината засилват усета ни към живота.

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В планината, която обичам най-много, в апогея на силните си години , изгубих близък приятел. От този ден животът и смъртта се превърнаха в едно цяло. Истина, позната откакто сме вкусили плода на познанието, която добива стойност едва след преживяване.

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Планината не реагира на  хорските воли и неволи. Възможно и невъзможно добиват различен смисъл. Тя е в услуга на всички, които си помагат сами да свържат хоризонталата с вертикалата в живота. Живот, в който всеки миг се създава и пресъздава нещо неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, което ни заставя да напредваме, (дори когато правим глупости).