Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Интересното в сравнението между Ханой, Ню Йорк и Токио, най-банално казано се изразява в разликата помежду им.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Разликите между градовете,  в природата и сред хората ги прави да са интересни. В противен случай ще се върнем отново към строежа на комунизъм.

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от стари фотографски лутания близо до сърцето, места, където без колебания бих отново хвърлил котва.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети слагам Азия на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставам с амбивалентни  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа на заден план за сметка на по-труднодостъпните много интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Сещам се за  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разделя между Европа и Африка. Африка, търсеща себе си в новия свят, все по-трудна и с голямо бъдеще, докато Европа стара и прекрасна, агонизираща, губеща педали… От една страна тежестта на културата, изкуствата и цивилизацията  от друга – силата, магията и енергията, от където е тръгнал вида ни Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежават към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна идват на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението – убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб на трансцендентност, вертикала, недвусмислено принадлежаща на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е също чудесна. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в млади страни като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка,  са загубили отдавна духа на прадедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са наричали майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавим Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите  живи езици. Човешки обмен по тези места съществува, това, което най-много липсва почти навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората притежават невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива. Когато ги има, защото в Япония всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В Израел с главозамайваща динамиката може да намерите всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи. Ако изключим проблемите с фанатично вярващите и растящото напрежение с околните страни, намирате се в един феноменален единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните, макар субективни идеи, за предпочитания към определини страни са плод на вкуса ми към автентичност и безвремие. Това ме стимулира да продължа проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна и човекът въпреки всичко остава най-интересния земен, някои считат космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешки дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят – за всички търсещи и все по-осъзнали възможностите си хора, тези с кураж да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момент

Sunset Emily Dikenson-2                                  / Манхатън, Ню Йорк /

Ритъмът на града не е нито този на вечността, нито на времето, което минава, а на чезнещия момент. –  Беренис Абот

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тече ли времето ?

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Къде отива настоящия момент, когато се превърне в минало, в същия момент къде се намира миналото? В сегащния момент таи ли се бъдеще и защо говорим за бъдеще? Защо не е възможно да останем в настоящия момент?

Възможно ли е моторът на времето да е израз на движение на космоса или го осмисляме в себе си като съзнателни наблюдатели?

                                                                                                      / Ню Йорк /

Някои физиците определят Вселената като блок в системата пространство-време, в който събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се оказва мястото на нашето подвижно настояще. Величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Това прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение навлиза във времето.  Физиците, развили тази теория, имат проблеми с квантовата механика. Колегите им, прегърнали презантизма, идеята за единствена реалност в настоящия момент, от тяхна страна имат проблем с теория на относителността. Засега двете теории не могат да се обединят. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, част от която сме самите ние. Все едно развиваме кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и донякъде господари при развъртането. Светът е Едно цяло, което си спомня за Себе си. Вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Когато снимаме, дали не правим партитура с трите времена заедно ? Реалността е трудно определимо понятие. За да мислим, се налага да установим въображаем свят, наречен език, който създаваме, живеем в него и се развиваме. Фотографията е също език и в добрата фотография думите са излишни.

Думите,текстът убиват сниманото. Човек прониква в прочетеното или в това, което вижда. В поезията думите нямат нужда от допълнителни образи, както образите във фотографията не се нуждаят от обяснение, дават възможност на всеки да ги интерпретира различно.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам. А когато снимам държа  фотографията да надминава обясненията.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” пише Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), която след успешната изложба на Диан Арбюс (Ню Йорк 1923-1971)  съвсем скоро се настани в музея Jeu de Paume в Париж. Ако Диан Арбюс прави революция във фотоизкуството, Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало, субтилно изразяващо реалността. И докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“, фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от несравнимата Беренис Абот. Той е провокатор на сериозно ниво, – виждате средния пръст в серията “Игра на перспектива” пред пеизажи и паметници от цял свят, на които днес човек робува. В момента Аи е затворен в Китай и не може да посети настоящата си изложба в Париж. Това е пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които считал за „второ правителство“. Но пустинята няма врати, такива са и съвременните методи на комуникация, които товарят и същевременно развързват света. Въпреки всички усилия на китайското правителство да спре известните блогове на Аи Вейвей, изразяващи драстичните промени в Китай, сега ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите му.

Лично аз нямам вкус към този вид изкуство, но нали Изкуството цели да променя света и нещо във всеки, който се докосва до него !

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Факт за въздействието на фотографията върху публиката е този елегантен парижанин, който мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи…

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и с невероятно силно въздействие може да бъде фотографията, реагираща в тон с времето. За разлика от Диан Арбюс, изразяваща силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, Съвременното Изкуство търси повече да провокира, отколкото да надминава себе си. То отговаря на болезненото, провокиращо търсене на изход сред невъзможностите на епохата, в която живеем. Нещата се повтарят, но интензивността е различна, въпросите по-болезнени.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: