Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Ханой, Ню Йорк, Токио, три съвсем различни градове с различна сила и очарование. Дори оплетените жици по ханойските улици са в някакъв ред, защото системата им работи.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Най-интересна е разликата между хората, а тя се изразява и в градовете и добре, че е така, в противен случай се връщаме в периода на строежа на комунизма.

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момент

Sunset Emily Dikenson-2                                  / Манхатън, Ню Йорк /

Ритъмът на града не е нито този на вечността, нито на времето, което минава, а на чезнещия момент. –  Беренис Абот

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тече ли времето ?

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Къде отива настоящия момент, когато се превърне в минало, в същия момент къде се намира миналото? В сегащния момент таи ли се бъдеще и защо говорим за бъдеще? Защо не е възможно да останем в настоящия момент?

Възможно ли е моторът на времето да е израз на движение на космоса или го осмисляме в себе си като съзнателни наблюдатели?

                                                                                                      / Ню Йорк /

Някои физиците определят Вселената като блок в системата пространство-време, в който събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се оказва мястото на нашето подвижно настояще. Величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Това прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение навлиза във времето.  Физиците, развили тази теория,се сблъскват с проблемите на квантовата механика. Колегите им, прегърнали презантизма, идеята за единствена реалност в настоящия момент,  имат проблем с теория на относителността. Засега двете теории не могат да се обединят. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, част от която сме самите ние. Все едно развиваме кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и донякъде господари при развъртането. Светът е Едно цяло, което си спомня за Себе си. Вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Когато снимаме, дали не правим партитура с трите времена едновременно ?  За да мислим, се налага да установим въображаем свят, наречен език, който създаваме, живеем в него и се развиваме. Добрата фотография е също език, в който думите са излишни.

Текстът, думите убиват сниманото, в което човек трябва да проникне според нагласата и въображението си. В поезията думите нямат нужда от допълнителни образи, както образите във фотографията не се нуждаят от обяснение, дават възможност на всеки да ги интерпретира различно.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам. А когато снимам държа  фотографията да надминава обяснението.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” пише Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), на която след успешната изложба на Диан Арбюс (Ню Йорк 1923-1971)  виждаме фотографиите в музея Jeu de Paume в Париж. Ако Диан Арбюс прави революция във фотоизкуството, Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо субтилно реалността. И докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“, фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, според него подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от несравнимата Беренис Абот. Виждаме еден сериозен провокатор – познаваме го по  средния пръст в серията “Игра на перспектива” пред пеизажи и паметници от цял свят, на които човек робува. Аи засега е затворен в Китай и не може да посети настоящата си изложба в Париж, пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които наричал „второ правителство“. Но пустинята няма врати, каквито са съвременните методи на комуникация, които товарят, но и развързват света. Въпреки всички усилия на китайското правителство да спре известните блогове на Аи Вейвей, изразили драстичните промени в Китай, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

Лично аз нямам вкус към този вид изкуство, но все пак, няма лошо щом някоя форма то цели да променя света и нещо във всеки, който докосва.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Факт за въздействието на фотографията върху публиката е този елегантен парижанин, който мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи…

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и със силно въздействие може да бъде фотографията, реагираща на времето, в което живеем. За разлика от Диан Арбюс, изразяваща силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, Съвременното Изкуство търси повече да провокира, отколкото да надминава себе си. То отговаря на болезненото  търсене на изход от невъзможностите на епохата, в която живеем. Нещата се повтарят различна интензивност, въпросите стават по-болезнени.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: