КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, . Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… отварят врати и ни сближават, нещо трудно за западните туристи, пазещи дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реномето за най-голям  ориенталски пазар. За съжаление атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата до голяма степен се е загубила. Днес туристи консумират остатъка от едновремещната екзотика, какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-смогъщият сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра, разположени между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и най-интересни.

Ленин и Сталин преди години считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се строи светло бъдеще за всички! Политиката тук, в областта Ксингжианг е същата. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано,  (над един милион в трудови лагери) хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол под звука на сирени и циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни и филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Инсталирани са бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени отдавна са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма, ползващи познатия почин самият народ да следи ближните си. Всичко това ме върна 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага много, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо с няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата заоблена форма е приет за скиорски, стара мечта  „да го спуснем“ с приятел от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли с богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си направят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото около отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по  пътища, удобни за маневри и  строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после срещам камиларите, с които ще направим експедицията.

Изправен пред  съвършенната архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива ми заместват думите и  отразят това, което не зная да рисувам, нито мога да изсвиря, изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че е правено от словенци преди десетина години. Вместо това с камилите  заобикаляме с многократно пресичане на реката Чазам и  влезем поотделно по двете долини.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е изписано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, очароваме се лесно от връзки, с които откриваме себе си и другите. С годините ставаме скептични, заобиколени от роли, свързани с изискванията на обществото.  Ако няма взаимно разбиране с респект към разликите във всеки и изградена безусловност в отношенията става обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин руснаци и българи се готвим да атакуваме върха. Не всички, за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м)и  да снимам залеза с пурпурния хоризонт зад Тян Шан с Мустаг Ата, Хан Тенгри и други красоти наоколо. Усилието за изкачване на върха ще ми отнеме от  богатата атмосфера и фолклорния свят в долината. Вкусил от силата на планината, слизам по-ниско да потърся обмен с местните овчари.

Една слънчева сутрин решавам да се разкърша  по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Следвам развихрените води на потока, набирам височина към ледника на върха с охрено обагрени планини. Потокът се е  превърнал в река, а без щеки бързеите са опасни. Отказвам се да продължа нататък и се намествам удобно до кънтящата симфония на реката, забил поглед в  рисунките на орлите по небосклона.

10 Kirgiz Приятно унесен сънувам юрти, дим, топъл качамак…, наоколо кучета, коне препускат, нещо изтраква, отварям очи и сънят сякаш продължава – от другата страна на реката е изправен разкошен, катранено черен кон. „Не е сън“, смотулевям. Като статуя забоден на коня ездач с пушка. Махам за поздрав. Статуята кимва. Раздвижвам  ръката си, напред назад, жест показващ желание да пресека реката. Статуята кимва, по лицето му се разлива лека усмивка. Нямам думи, забравям да снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката. Ездачът, слят с животното, с непроменено изражение, рисувано от неизвестен живописец.  Коженият ботуш се изтегля от стремето, със знак да си сложа крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг сме двама. Скачам на земята, търся думи с бедния си руски, слънцето ме заслепява, искам да благодаря…, да, но очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показвам с пръст очите си, после брега отвъд. Следва трето действие с познатия своеобразен балет. Казакът споделя изкуството си. То му е в кръвта. С няколко къси диагонала без да слиза от коня, приведен до земята с два пръста той прихваща очилата.

19 PamirПредставлениетоведнъж  завършило насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната му усмивка става по-широка:  “спасибо” чувам гласа на ездача. Следва кратко колебание, въпросителни погледи, насочени към наострените високо горе зъбери. Поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново излиза от стремето,  покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът-ловец не е словоохотлив. Моят руски е слаб, което не попречи да се разбираме и да прекараме чудесно. Стигаме до пещера малко над 5000 метра, където при удачен лов ловецът преспива. Пушката му е стара, красива, с подпис на някой от дедите. Скътани на завет ловецът постила везана бохча и споделя своята домашна питка със сол и сметана.

Денят запада и казакът усетил възторга ми към черния жребец най-неочаквано ми предлага да го опитам. На колебанието ми докъде да язда, той посочва базовия лагер в долината и добавя да не се тревожа, той ще си прибере коня.

08 PamirПо пътя надолу излизат от изневиделица и ни  наскачат големи овчарски кучета. Цели вълци. Вдигам високо крака над стремената. Конят продължава невъзмутимо и ме сваля до палатката ми в лагера. Минават часове. Осветен от луната, ловецът пристига със същата лека усмивка, доволен че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личи. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му кратко и искрено ми напълни сърцето. Животът е изтъкан от моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: