КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Бивш оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », това е част от бившия Тюркестан, превърнал се в чувствителна зона на експанзивния Китай. Уигурите не говорят турски, но Турция, дори България не са им чужди. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел бързо ни сближават. По този начин си позволявам близост, непонятна за западните туристи.

От  години се канех да посетя това място с  реноме за един от най-големите сред старите ориенталски пазари. Преди тридесетина години тук  атмосфератае била още по-автентична, покрита само с патината на хилядолетията. Сега туристите идват заради екзотика и истините остават скрити за обикновенното човешко любопитство. Те са бездънни кладенци или понякога падащи звезди. Когато небето е чисто, с благодарност отварям очи и опитвам да скатая каквото успея.

Каракорум, най-страховитият от гигантските планински масиви на планетата, с трудния си климат и своите 500 км. между Индия, Пакистан и Китай е вкупчил стотици многохилядни великани. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега, въпреки трудния достъп, се отвори възможност да навляза в този масив откъм страната на Китай. К2, Гашербрум, Брод Пик заедно с многобройни седемхилядници наоколо правят естествена граница между тези три страни. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни за простосмъртните, се оказват най-интересни.

След няколко посещения на китайски провинции, става ясно как Китай с неувяхващ  комплекс за сила и величие не си дава друг избор, освен да руши в новозаграбените територии  старата култура на местното население в името на градене на ново блестящо материално бъдеще. Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! В Китай сме свидетели на  непрощаваща комбинация от диктатура и капитализъм в невероятна експанзия, до голяма степен утопична и не без възможност за провал.

Това виждам наяве ситуацията в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Вековният стар Кашгар е запазил облика си на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от всички страни.

В малките, вибриращи от история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници от времето на комунизма с добре познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – също покитайчен вековен град по пътя на коприната. Тук по улиците също  циркулират полицейски сирени. Намирам се недалеч от границата  и Пакистани Хайуей, разконение между Ласа и Кашгар – най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Платил съм  за специално разрешение от военните, което се оказва безмислено, защото не мога да спя в юрта на местни киргизи. Остава ми  да снимам единствено изгрева на Мустаг Ата без да срещна местните киргизи със стадата им. Оставам със старата си мечта да се спусна със ски от този връх, приет от алпинистите за скиорски.

Това военно положение цари от близо година. Киргизите, наплашени се крият, както в Кашгар, така и в огромната провинция наоколо. При случайна среща чужди езици не се говорят. Чарът на номадския живот са жестовете. Излъчването  е  по-съдържателно от безмислените разговори. Обменът е ясен,  нещата стават или не стават.

Връщам обратно няколко стотин километра  към Кашгар – пътят с пасове между планините Кун Лун и Памир в посока на Каракорум, не е разрешен за чужденци. Невъзможността да разткрия тези скрити за простосмъртните места ми развинтват още повече въображевието. Срещам новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират навсякъде. Пред езерото Каракол  си правят селфита. Дамите китайки,  се фръцкат облечени модерно пред езерото и отражението на седемхилядника.

Двамата туристи французи и една англичанка, с които споделям джипа към границата с Пакистан възбудено споделят  минали преживявания или правят програми за бъдещи пътешествия. Веднъж по домовете си, те ще разправят за пътешествието  в Китай, от което са разбрали единствено, че животът е различен, труден и неразгадаем за европейската мисъл. Българите от моето поколение сме преживяли неща, които ни помагат да разбираме.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища широки, удобни за маневри и за строеж на нови градове великани, най-после стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол на място без възможни врагове и среща с камиларите и камилите, които ще ни съпроводят в експедицията.

Вкусвам от красотата на съвършенната естествена архитектура, безплатен подарък от Природата и думите се заместват от лещите на фотоапарата, които трябва да  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове. Неразделният  другар, кутията с окото, което вижда без да мисли, избира мигове, които светлината му дарява,  опитва да спре времето и да ме  сдобри с вечността, която вечно ни убягва .

Вярата във вечността е Слънчев Лъч, пресякъл капчица роса върху венчелистче или преминал през сълзичката по румената бузка на детенце, или отразен от формирана във въздуха снежинка.

Като постскриптум добавям няколко фотографии извън текста.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

                                   / Ташкурган, недалеч от границата с Пакистан /

                                   / Автопортрет в Ташкурган /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Можех да отида по-навътре и в двата ледника, този на Гашербрум и на К2 – имах нужда от другар,  алпинист с въже за осигуровка и повече шоколад и вода.

За младите силни и амбициозни алпинисти връзка отзад в основата на К2 и после в ляво през ледниците е възможна – предполагам с невероятни гледки и към двата осемхилядника едновременно, а камилите трябва да заобиколят  и както направихме ние да влязат поотделно и в двете долини. Правено е за седмица от словенци преди десетина години. Доколкото ми е известно Гашербрун не качван откъм китайска страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Говорим често за приятелство и какво ли не е изписано на тази тема.  Като млади сме искрени, често идеалисти, очароваме се лесно от връзки, чрез които откриваме себе си и другите. С годините ставаме по-скептични, играем все повече роли, отговарящи на изискванията на обществото.  Ако няма искрено взаимно разбиране с респект към разликите във всеки, ако няма изградена безусловност в отношенията, приятелството се превръща в обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Намирам се между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин. Руснаци и българи се готвят да атакуват върха. На мен ми е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м), да зърна залеза над пурпурния хоризонт към Тян Шан, Мустаг Ата, Хан Тенгри… Нямам какво да си доказвам, а усилието за изкачване на върха ще отнеме от незаменимото богатство и атмосфера на далеч по-живия свят в долината. Вкусил от силата на планината, слизам по-ниско, за да търся човешки обмен.

Една слънчева сутрин решавам да се разкърша  по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Следвам развихрените води на потока, за да набера височина към ледника на върха заобиколен с охрено обагрени планини. Налага се да пресека потока, превърнал се вече в река.  Без щеки бързеите са опасни. Намествам се удобно до кънтящата симфония откъм реката и забил поглед към  рисунките на орлите по небосклона се унасям в приятен сън.

10 Kirgiz

Лентата се завърта. Юрти, дим, топъл качамак… Човек огладнява и на сън… Наоколо стадо коне, кучета, вече не помня. Отварям очи с примрежен поглед. От другата страна на реката истински, разкошен, катранено черен кон. „Не е сън“, смотулевям. Забоден като статуя на коня  ездач с пушка. Махам с ръка за поздрав. Статуята кимва с глава. Раздвижвам  ръка, напред назад, жест показващ желание да пресека реката. Статуята кимва с лека усмивка. Нямам думи. Дори не снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката. Статуята, слята с животното,  остава с непроменено изражение, рисувано от неизвестен живописец.  Обувката на ездача се изтегля от стремето, за да сложа крак и се кача зад него. В танца към отсрещния бряг сме двама. Плъзвам се да сляза от коня, търся думи с бедния си руски. Слънцето ме заслепява, искам да благодаря…, да, но очилата ми са останали от другата страна между камъните. Показвам с пръст очите си, после брега отвъд реката. Последва трето действие със своеобразен балет. Казакът споделя изкуството си. То му е в кръвта. Без да слиза от коня, приведен до земята, в няколко къси диагонала, с два пръста той прихваща очилата от земята.

19 PamirПредставлението завършва. Насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната усмивка се разширява:  “спасибо” чувам гласа на ездача. Следва кратко колебание, въпросителни погледи, насочени към наострените зъбери. Въздържам емоцията си и поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново се изважда от стремето.  Поканен съм да споделя нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Ловецът не е словоохотлив. Моят руски също е слаб. Това не ни попречи да се чувстваме добре, нещо повече, да прекараме чудесно. Качваме се малко над 5000 метра, до пещера, където при удачен лов ловецът преспива. Без да разбирам от ловжийство, пушката му е красива, архаична, с подписа на някой от дедите. Скътани от вятъра полагаме везана бохча. После домашна питка, сол и сметана.

Денят запада, стигам до каймака на историята. Казакът усетил възторга ми към черния жребец и най-неочаквано ми предлага да го кача. На колебанието ми  той сочи пътя към базовия лагер в долината. За коня да не се тревожа, той ще си го прибере. И това съвсем естествено.

08 PamirПо пътя надолу ни  наскачат големи овчарски кучета. Цели вълци. Вдигам високо крака над стремената. Конят продължава безпрепятствено, нали е у дома си. Минават часове. Осветен от луната, ловецът, със спокойно лице и същата лека усмивка идва да си прибере коня. Умората от дългия ден и слизането до лагера не му личат. Беше разбрал, че обичам коне.

Бих пожелал на всеки подобно, макар кратко приятелство. Животът е изтъкан от моменти.

Cusco, Peru                                    / Гужарат, Индия /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: