КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реноме за най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди няколко десетилетия атмосферата е била много по-автентична. Днес туристи идват да консумират остатъци от местната екзотика, а какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-страховитият сред гигантските планински масиви на планетата, в 500 илометра между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани стотици многохилядници. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик и многобройните седемхилядници наоколо правят естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Такава е политиката и тук, в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но и но и то не помага, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само изгрева при Мустаг Ата и няколко местните киргизи със стада. Върхът със заоблената си форма е приет за скиорски, стара мечта с приятели „да го спуснем“.

Военното положение по тези места е от близо година. Киргизите се крият, освен в Кашгар, навсякъде в огромната провинция, а при случайна среща избягват контакт.

Срещам единствено новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото, в което се отразява седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки пътища, удобни за маневри и за строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направя експедицията.

Изправен пред естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с отиване до Гашербрум като се премине в дясно до основата на К2 и след това в ляво през ледниците, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят, както направихме и да влязат поотделно отвън в двете долини. Това разбрах е правено за десетина дни от словенци, на които разбира се завиждам. Било е преди десетина години. Животът става определено къс, особено към края…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е изписано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, очароваме се лесно от връзки, с които откриваме себе си и другите. С годините ставаме скептични, заобиколени от роли, свързани с изискванията на обществото.  Ако няма взаимно разбиране с респект към разликите във всеки и изградена безусловност в отношенията става обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин руснаци и българи се готвим да атакуваме върха. Не всички, за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м)и  да снимам залеза с пурпурния хоризонт зад Тян Шан с Мустаг Ата, Хан Тенгри и други красоти наоколо. Усилието за изкачване на върха ще ми отнеме от  богатата атмосфера и фолклорния свят в долината. Вкусил от силата на планината, слизам по-ниско да потърся обмен с местните овчари.

Една слънчева сутрин решавам да се разкърша  по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Следвам развихрените води на потока, набирам височина към ледника на върха с охрено обагрени планини. Потокът се е  превърнал в река, а без щеки бързеите са опасни. Отказвам се да продължа нататък и се намествам удобно до кънтящата симфония на реката, забил поглед в  рисунките на орлите по небосклона.

10 Kirgiz Приятно унесен сънувам юрти, дим, топъл качамак…, наоколо кучета, коне препускат, нещо изтраква, отварям очи и сънят сякаш продължава – от другата страна на реката е изправен разкошен, катранено черен кон. „Не е сън“, смотулевям. Като статуя забоден на коня ездач с пушка. Махам за поздрав. Статуята кимва. Раздвижвам  ръката си, напред назад, жест показващ желание да пресека реката. Статуята кимва, по лицето му се разлива лека усмивка. Нямам думи, забравям да снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката. Ездачът, слят с животното, с непроменено изражение, рисувано от неизвестен живописец.  Коженият ботуш се изтегля от стремето, със знак да си сложа крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг сме двама. Скачам на земята, търся думи с бедния си руски, слънцето ме заслепява, искам да благодаря…, да, но очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показвам с пръст очите си, после брега отвъд. Следва трето действие с познатия своеобразен балет. Казакът споделя изкуството си. То му е в кръвта. С няколко къси диагонала без да слиза от коня, приведен до земята с два пръста той прихваща очилата.

19 PamirПредставлениетоведнъж  завършило насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната му усмивка става по-широка:  “спасибо” чувам гласа на ездача. Следва кратко колебание, въпросителни погледи, насочени към наострените високо горе зъбери. Поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново излиза от стремето,  покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът-ловец не е словоохотлив. Моят руски е слаб, което не попречи да се разбираме и да прекараме чудесно. Стигаме до пещера малко над 5000 метра, където при удачен лов ловецът преспива. Пушката му е стара, красива, с подпис на някой от дедите. Скътани на завет ловецът постила везана бохча и споделя своята домашна питка със сол и сметана.

Денят запада и казакът усетил възторга ми към черния жребец най-неочаквано ми предлага да го опитам. На колебанието ми докъде да язда, той посочва базовия лагер в долината и добавя да не се тревожа, той ще си прибере коня.

08 PamirПо пътя надолу излизат от изневиделица и ни  наскачат големи овчарски кучета. Цели вълци. Вдигам високо крака над стремената. Конят продължава невъзмутимо и ме сваля до палатката ми в лагера. Минават часове. Осветен от луната, ловецът пристига със същата лека усмивка, доволен че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личи. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му кратко и искрено ми напълни сърцето. Животът е изтъкан от моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: