Изкуство, наука, религия, фотография – кратък размисъл

Фотография и изкуство III

Парижките градини, не по-малко красиви от Силс-Мария (от предишния блог) предразполагат за размисъл.

Привилегия на човека е да прави разлика между изразимо и неизразимо. Изкуството се скътава между двете, чудесен, понякога отчаян израз на невъзможността да бъдем съвършени.

Религите: доколкото не служат за манипулиране, израз на духовна чувствителност, присъща на всеки, дори на атеиста, който иска да вярва, че не вярва… и често патерица на по-слабите духом.

В съвременното Изкуство от средата на миналия век до сега, не сме създали много различно. Сюрреализмът с богатото въображение на Мен Рей, Мохоли Наги, Андре Кертез и някои други големи фотографи, разчупва класическите граници на фотографията. След тях идва епоха на тенденции и моди. Техниката дава възможност да се правят фотографии с големи размери, които да впечатляват по-силно. Много фотографи следват тема, с която да покажат на света „нещо ново“ – например как се изхвърля боклука в бидонвилите, какво става в американските затвори, животът на проститутките в Париж, транссибирските влакове… Реймонд Депардон решава да снима Франция с определен вид камера, прави документална, високо професионална фотография като снима баналното толкова добре, че грабва вниманието дори на слепите…. Модата се прави, за да впечатлява в момента на модата. Впечатлението е временно последвано от нова мода. Голямото изкуство докосва есенцията на нещата и остава извън времето. Капа, Бресон… са следвали събитията на века, снимали са без да разсъждават, без да спират. Наложили са стил, разписали са се с каквото представляват са самите те. И не са единствени – за тези, които обичат фотография давам няколко подобни величини, които ще останат извън времето – Соул Лайдер, Елиот Ервит, Стайшен, Ара Гюрер, Ернст Хаас, Нари Грюаерт, Александър Родченко, Брус Дейвидсон, Масао Ямамото, Леон Левинщайн, Нек Брандт, Марк Рибу, Луис Форер, Арнолд Нюман, Атджет, Серджио Ларен, Филип Налсман, Жозеф Куделка, Ралф Гипсон… имена, оставили почерка си извън времето без да следват мода или или специален проект, освен себе си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да бъде!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresСлед малкия по площ и население Израел от предишния блог, друга важна ключова страна за развитието на света е Индия (или Бара), както я наричат индусите. В тази най-голяма, трудно управляема демокрация, конкурираща по население Китай, най-богата на етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с най-голям брой бедни и богати, с още други най-най… чужденецът е чудесно приет.

29 Kerala

Индия има толкова лица, колкото всеки да намери нещо според вкуса си. Дори да се развива бързо, тя е загадъчна страна и за самите индийци.

Екзотиката на Индия е разкрита едва през деветнайсети век. Добавя се интереса на големи философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер. Създалата се индомания не помага включително на английските колонизатори да разкрият същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

През двайсетия век философи и историци, заедно с интереса си към Далечния Изток, без да ползват достатъчно добре санскритски, опитват на повърхностно ниво да представят в Европа изключително комплексната култура в Индия. В анализите си повечето неволно са проектирали европейския начин на мислене. Всъщност страната остава трудно разбрана и до днес.

Hanuman New Delhi

Европейският поглед среща в Индия тотално различна култура и с картезианско мислене иска да направи непознаваемото познаваемо. Големите грешки в санскритските преводи са  по-лесно поправими от дребните нюанси на мисълта, където двусмислията се наслагват. Добавят се и замъглени концепции. Например западното мислене често смесва понятието религия и философия. Ако вземем думата “дхарма”, която на санскритски има религиозен смисъл, установяваме, че същата дума е свързана с юриспруденция, с начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции в Индия, само една се занимава с идеята за Бога.

Индия е еднакво рационална и ирационална, без това да пречи да бъде прагматична спрямо реалността. Нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” вървят заедно. Всъщност каквото и да кажем, обратното се приема също за вярно. В Индия, както в юдаизма, водещо значение има писмото, идеята за Бога остава абстрактна. Тората по същия начин се грижи човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието, а Бог остава неназоваем. В Индийската култура божественото има нужда от нас, както ние от Него. Съществени са санскритските писания и човекът с действията и отношението си към заобикалящия свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също нещо, важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНапредъкът сред младите хора в Индия е невероятен. Ако идвате от Китай,  единствената по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия и сте срещнали китайски студенти, ще се учудите на голямата им работоспособност и качество на работа. Забележително е как китаецът, без да знае защо и къде отива, сляпо напредва и устремен да надмогне себе си, следва наложените му закони. Ще ви забележи, ако има интерес и ще ви изостави, за да продължи  наложените му директиви. В Индия отношението на младите е съвсем различно. Приемат ви за добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Срещате будни, приятелски настроени хора, пълни с въпроси. Ще ви показват снимки на семейството си с желание да разберат повече за вас.

21RishikeshВ епоха, в която икономиката е цар, Индия недвусмислено е най-духовната страна в света. За съжаление след втората половина на миналия век Индия успешно започва да продава от своята духовност. Ашрамите процъфтяват, гурувци, добре адаптирани към нуждите на всеки, са на разположение на всеки в и извън Индия.

Аз също имах период на залитане.  Търсех пряк път към света, който всеки носи в себе си и тръгнах да разбера на място какво предлага Индия. В Путапарти посетих прочутия Сай Баба. Медитирах, пях баджани, цитирах мантри, завирах се под носа на великия Гуру. Той правеше “чудеса”, материализираше предмети по вкуса и вярата на всеки. Хора от цял свят, облечени в бяло, се вторачваха фанатично в “божеството”. Имаше да пристигат дори с частни самолети в близкото летище, построено за случая. Почуствах се в Дисни Ленд в индийски стил. Сай Баба строеше болници, училища, пишеше книги, превеждани на много езици, но зад всичко това се виждаше едно голямо его. Истинският гуру не се афишира, той прави необходимото там, където е необходимо. Така е с всички Големи сред хората.

Sik Temple Delhi2

09 Benares4Не усетих нищо Божествено в духовната фабрика на Сай Баба и продължих на юг. В Тируванамалаи, селце, скътано при планината на Шива, изведнъж  усетих Индия в цялата й духовна прелест. В Ашрама на Шри Махариши – свят човек, живял в началото на миналия век, нямаше обмен на пари, нито чудеса. Усещаше се мир, халмония и духовност, които ви изпълват и отварят към нещо различно. Изпълнен с нова енергия продължих на юг към Кошин.

В Пондишери се нататък на съвсем различна духовности от това, което бях познавах. Насочиха ме към стара колониална къща, превърната в музей – Ашрамът на Шри Оробиндо и Мер. В обширен двор с разнообразни растения и крясъци на непознати екзотични птици. Най-впечатляващ беше огромният банян, извисен като пазител над широка, обилно отрупана с цветя гробница. Към нея имаше проточена дълга редица поклонници. Всеки от тях отиваше до гроба с цвете в ръката, заменяше го с друго и се оттегляше с поклон. Във въздуха витаеше особена тържественост. Лицата на индийците излъчваха мир и благоговение.

„В « самадхи»  (име на гробницата и състояние на свръхсъзнание.) са положени телата на Шри Оробиндо и спътницата му Мер,– сподели възрастна индийка от опашката и допълни – Мер даряваше всеки с цвете, излъчващо вибрацията, която му помага. Днес продължаваме да разменяме цветя с тази, която знаеше да обича безусловно. Наричахме я Майка.“

Ашрамът се оказа временно затворен за посетители, но произведенията  на Шри Оробиндо и Мер можеха да се закупят в книжарницата от другата страна на улицата. „Плейадата на Шри Оробиндо е двадесет и два тома … – ме осведоми библиотекарката, приказлива, възрастна индийка, с жив спомен за Мер. Изчака ме да се огледам и заразказва за Божествената майка, създателка на ашрама, която се грижела за Шри Оробиндо и за всичко свързано с наречената от нея „Лаборатория за естествено човешко развитие. Названието ашрам не отговаряло на техните цели.

Колкото до Шри Оробиндо след дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд той се прибира в Индия, където за първи път прилага принципа за ненасилие. Съчетава го с осъзнаване и с действия в рамките на законите и без агресия. Той успява заедно със съмишленици  да организира революционното движение. След много перипетии, включително затвор, станало ясно, че Индия ще се освободи, но на преден план била нарастващата опасност от самоунищожаване на човечеството. Настъпвала сянката на национал-социалистите, заедно с галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Това накарало Шри Оробиндо да се оттегли от политиката и социалния живот. С постулата, че човешкият вид не е статичен, той започнал да експериментира по естествен, чисто физически път възможността за ускоряване на естествената мутация на вида ни. Успява да намери, да преведе и анализира текстове от времето на ведическите риши и съпоставя физическите си експерименти с тези, правени в далечното минало и създава Интегралната Йога, различна от всички други дотогава. Малко преди да напусне тялото си, на блестящ английски, с « думи, които виждат », той не пропуснал да довърши епопеята Савитри, 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека

Rishikash6

22 RishikeshДнес „лабораторията“ на Шри Оробиндо и Мер е превърната в Ашрам, за съжаление нещо като мавзолей, подобен на много други от миналото. Колкото до Ашрама и хората в него, те за съжаление напомнят на времето, когато са унищожили Мер в експеримента й с клетъчния мантал.

Идеята за нов човек на бъдещето ме грабна, оказа се също, че в Париж е създаден Институт за Еволютивни търсиния, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Преди години Людмила Живкова била единствената представителка на „Източна Европа“, която занесла българска пръст в Уровил. Недалеч от Пондишери, това е символичния град на бъдещето, без затворени граници и диктатори. Тя  малко прибързано държала кратка реч за  наближаващия край на диктатурите и дивашките отношения между хората. На връщане от Индия помня как  ни оповестиха, че Людмила „получава удар“ в банята си. Малко след това татко Тодор получава съответен медал от Големия ни Брат.

Французинът Сатпрен, близък приятел Людмила, се оказа директор на Института в Париж, писател и издател на „Дневника на Мер“ в 13 тома (6000 страници). Труд феноменален за първите стъпки на Мер с усвояване на супрамантална енергия в тялото. Всичко това беше за мен беше повод да преведа за българските читатели три книги от Сатпрем.

India highway Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия – 4500 и 5400метра – между областите Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещнах млади индийци мотористи, наели мотори и екипи, за да откриват родината си. В заледената обстановка те се групираха, за да си помагат и опазят от премръзвания. Често нямаха бензин или лепяха спукани гуми, но бяха винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места се срещаха само камиони от армията. Сега тези млади хора бяха чисто нов феномен

Femme-1И една интересна статистика: в Индия през всеки 22 минути има изнасилена жена, докато във Франция – през всеки 9 минути.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщеря, нещо като чеиза при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива, в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър конкурира Дарий, стигна до същото място и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единстевните ерудирани в страната, не се интересували от конкретното минало. Те нямали чувство, отношение и съзнание за история, причина да имаме твърде оскъдна информация за много неща от миналото. те се интересували от митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Наименованието „Индия“ на страната идва от англичаните, наречена от тях „Индиите“, на френски – „Les Indes“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Шри Оробиндо

sri-aurobindo Споделям с българските читатели няколко идеи за превода ми на книгата „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, с автор Сатпрем, издател Факел Експрес, свторо преработено издание от 2008 година и трето през декемри 2010-та.

Трудностите в които живее социалния  човек не са намаляли още от времето, откакто сме разбрали, че можем да осъзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, с които живеем, но самото творение продължава да ни убягва. Живеем незадоволени в свят, който ни задължава  да  търсим разрешения и възможността да променяме съзнателно себе си е привилегия на човешкияу вид. Новият век се очертава пълен с катаклизми и врата към различен, вероятно по-човешки свят.

В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва живота на гениалния визионер на двайстия век Шри Оробиндо, който докосва границите на възможно за настоящия човешки дух. Не става дума за нова теория, религия или мистицизъм, а за практическо приложение. Шри Оробиндо търси ускорен начин за мутиране на Хомо Сапиенс и разширява визията ни за човешкия вид. С Интегралната йога той намира път към супраманталния човек, вероятно човека на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на по-високи нива на съзнание и да впишем материално (въплътим) истините според нивото, на което се намираме“, отбелязва Сатпрем.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици  разбужда и участва в организацията на революционно движение в Индия. Действията му били винаги в рамките на закона, което го правило неуязвим пред англичаните. Нещата напреднали, той бил убеден, че Индия ще се освободи. Дори предсказал годината. Същевременно съзирал растящата сянка на национал-социалистите с опасност човечеството да се самоунищожи. Оттеглил се от политиката и социалния живот, за да потърси възможност за ускоряване на мутирането на човешкия вид по естествен път. За него промяната в живота била свързана с радикална промяна в съзнанието на хората. Изхождал от постулата, че Хомо Сапиенс не е стационарен вид. Превел и анализирал непознати до тогава текстове от времето на ведическите риши. Съпоставял своите физически експерименти с някои правени в далечното минало и създал Интегралната Йога, различна от дотогавашните йогийски дисциплини. Малко преди да напусне тялото си, на брилянтен английски, с „думи, които виждат“, той довършил епопеята Савитри – 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

В „Авантюра на съзнанието“ Сатпрем показва как човекът, носител на съзнание, е мост между безграничния дух и крайното в материята. Разбираме за привилегията да участваме в настоящата епоха и отговорната участ, която ни принадлежи. Свободата, която търсим и обичаме, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-разширени планове на съзнание?! Думата „авантюра“ етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.mere2

Във втория преработен превод на книгата предпочетох да взема санскритското име „Орробиндо“, звучащо като мантра, а не Ауробиндо, наследство от руските преводи взели английското произношение на името.  Пондишери, както произнасят французите, е бивш френски протекторат. На английски е Пондичери.

В превода бях затруднен да намеря на български  разлика между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit или mental и spirituel. На български думата мантал (ментал)  има в предвид мислите, но говорим също тесен и клетъчен мавнал. Spirituel не иска да каже само духовен, което на български е съвсем общо понятие, включващо религия, култура… На френски и английски тази дума дава идея за трансцедентност, свързана с човешкия дух. Човек може да бъде духовен, но не задължително spirituel (което включва духовност).

За повече яснота: Шри Оробиндо различава четири части в човека – мантал, витал, физика и психика. В понятието „психика“ той влага човешка душа с Божествена искра, според индийските вярвания мотор за развитие в преражданията. Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Манталът, виталът и физиката (тялото) участват в утвърждаване на психическото същество.

Духът и материята са неделими, така както ги разбрат Спиноза и други философи в миналото. Съществуват интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, описани от някои автори.

За читатели на Авантюра на Съзнанието, ако имате въпроси, на които мога да отговоря, бих го направил с удоволствие.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: