Изкуство, наука, религия – кратък размисъл

Фотография и изкуство III

Парижките градини, не по-малко красиви от Силс-Мария (от предишния блог) също предразполагат за размисъл.

Претенциозно е да търсим истина. Привлечени сме от автентичност, която ни зарежда и без илюзии за блестящо настояще, вярваме в човека на бъдещето с различно съзнание за света и себе си.

Възможността да изразим себе си се среща и в животинския свят, но привилегия на човека е да прави разлика между изразимо и неизразимо. Изкуството се скътава между тях и е чудесен, макар отчаян израз на невъзможността да бъдем съвършени.

Науката: чудесна тренировка за мислещия човек, пресъздаващ природата и себе си с непрекъснато променящи се резултати.

Религите: доколкото не служат за манипулиране, са израз на духовна чувствителност, присъща на всеки, дори на атеиста, който е повярвал, че не вярва… и  най-често патерици на по-слабите духом.

В съвременното Изкуство от средата на миналия век до сега, не сме създали много различно. Сюрреализмът с богатото въображение на Мен Рей, Мохоли Наги, Андре Кертез и някои други големи фотографи, разчупва класическите граници на фотографията. След това започват модите – от няколко десетилетия на мода са темите. Фотографът равива тема, иска да покаже на света „нещо ново“ – например как се изхвърля боклука в бидонвилите, какво става в американските затвори, животът на проститутките в Париж, транссибирските влакове…, сюжетът го превръща в “изявен фотограф” със завършена тема… Медиите го регистрират,  продава се, после е забравен, темата вече не очудва, така както става с всяка мода. Реймонд Депардон решава да снима Франция с определен вид камера – документална фотография, високо професионална, да се снима баналното така добре, че да направи впечатление, да грабне вниманието дори на слепите…. Модата е създадена, за да впечатлява в момента на модата. Впечатлението е повърхностно и съответно временно. Такава е разликата между иманентно и трансцендентното. Последното докосва есенцията на нещата и остава извън времето. Капа, Бресон… са следвали събитията на века, снимали са без да разсъждават, без да спират. Наложили са стил, разписали са се с каквото представляват са самите те.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да го бъде (да просъсществува)!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresОт важните ключови за развитието на света страни, след малкия по площ и население Израел от предишния блог слагам Майка Индия (или Бара), както я наричат индусите. В тази най-голяма, трудно управляема демокрация, в близко бъдеще с най-многобройно население на земята, най-богата на етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с най-много бедни и богати, с още много най-най… чужденецът се чувства у дома си.

29 Kerala

Индия има толкова лица, колкото всеки да намери нещо според вкуса си. Колкото и стремглаво да се развива напред, тя е загадъчна страна, дори за самите индийци.

Екзотиката на Индия е разкрита едва през деветнайсети век. Добавя се и интереса на големи философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер… Създалата се индомания не пречи включително английските колонизатори да отминават същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

През двайсетия век философи и историци в интереса си към Далечния Изток, без да ползват достатъчно добре санскритски, на все още повърхностно ниво опитват да представят в Европа тази изключително комплексна култура. В анализите им повечето от тях неволно са проектирали европейския начин на мислене. Всъщност страната остава трудно разбрана и до сега.

Hanuman New Delhi

Относно Индия европейският поглед среща тотално различна култура и по картезиански път се стреми да направи непознаваемото познаваемо. Големите грешки в санскритските преводи са вероятно по-лесно поправими, но в дребните нюанси двусмислията се наслагват. Замъгляват се много концепции. например западното мислене често смесва понятието религия и философия. Ако вземем думата “дхарма”, която на санскритски има религиозен смисъл, установяваме, че същата дума е свързана с юриспруденция, с начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции в Индия, само една се занимава с идеята за Бога.

Индия е толкова рационална, колкото и ирационална, без това да пречи да бъде съвсем прагматична спрямо реалността. Нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” вървят ръка за ръка. Всъщност каквото и да кажем, обратното може да се приеме също за вярно. И отново прилика с Израел: в юдаизма водещо значение има писмото, идеята за Бога остава абстрактна. Тората по същия начин се грижи човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието, а Бог остава неназоваем. В Индийската култура божественото има нужда от нас, както и ние от Него, и  две неща са съществени: санскритските писания и човекът с действията и отношението си към заобикалящия го свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също нещо. Важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНапредъкът сред младите хора в Индия е невероятен. Ако идвате от Китай –  единствена равностойна по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия – и сте срещали китайски студенти, както и други будни млади хора, ще се учудите на голямата им работоспособност и качество на работа. Забележително е как китаецът, без да знае защо и къде отива, сляпо напредва, устремен да надмогне себе си, следва наложените му закони. Ако има интерес, същият ще ви забележи, но при случай ви изоставя, за да продължи според наложените му директиви. В Индия отношението е обратно. Приемат ви за добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Ще срещнете будни, приятелски настроени погледи, изпълнени с въпроси. Ще ви показват снимки на семейството си с желание да разберат повече за вас. Тази разлика е толкова очебийна, че човек с поглед, обърнат на Изток, не може да не се замисли за манталитета на голяма част от населението по другите континенти.

21RishikeshИндия недвусмислено е най-духовната страна в света. Живеем в епоха, в която икономиката е цар. Навсякъде по земята всичко се продава. Купувачът, най-често ненаситен, ако изключим базовите необходимости, запълва празноти в себе си. Средният американец, още преди да разбере къде се намира, прави шопинг. И не само той.

За съжаление след втората половина на миналия век Индия успешно започва да продава от своята духовност. Ашрамите процъфтяват, гурувци, добре адаптирани към нуждите на всеки, може да намерите навсякъде в и извън Индия.

Залитнал по богатата литература в езотеричните книжарници, също имах период на залитане.  Търсещ по-пряк път към света, който казват “всеки носи в себе си”, тръгнах да откривам  как стоят нещата на място. В Путапарти посетих прочутия Сай Баба. Три дни и три нощи медитирах, пях баджани, цитирах мантри, завирах се максимално под носа на великия Гуру. Вярно е, прави “чудеса”, материализира предмети по вкуса и вярата на всеки. Хора от цял свят, облечени в бяло, фанатично се вторачват в “божеството”. Някои идват с частни самолети до близкото летище, построено за случая. Намирах се в Дисни Ленд в индийски стил. Сай Баба строи болници, училища, пише книги, преведени на много езици, но зад всичко това се вижда голямо его. Истинският гуру не се афишира и прави необходимото там, където е необходимо. Това намираме при всички Големи сред хората.

Sik Temple Delhi2

09 Benares4Не усетих нищо Божествено в духовната фабрика на Сай Баба и продължих на юг. В Тируванамалаи, селце, скътано при планината на Шива,  усетих Индия в цялата й прелест. В Ашрама на Шри Махариши – свят човек, живял в началото на миналия век, няма обмен на пари, нито чудеса, само духовност, която ви изпълва и отваря, нещо във вас се променя. Изпълнен с нова енергия продължих на юг към Кошин.

В Пондишери се нататък на нещо, за което дадох няколко години от живота си и сега, когато става дума за Индия не мога да го отмина.

Шри Оробиндо след дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд се прибира в Индия, където за първи път прилага принципа за ненасилие. Съчетава го с осъзнаване и с действия в рамките на законите, без агресия. Заедно със съмишленици той успява да организира революционно движение. След много перипетии, включително затвор, му станало ясно, че Индия ще се освободи. На преден план била нарастващата опасност от самоунищожаване на човечеството. Настъпвала сянката на национал-социалистите, заедно с галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Това накарало Шри Оробиндо да се оттегли от политиката и социалния живот. С постулата, че човешкият вид не е статичен, той започнал да експериментира по естествен, чисто физически път възможността за ускоряване на естествената мутация на вида ни. Успява да намери, да преведе и анализира текстове от времето на ведическите риши и съпоставя физическите си експерименти с тези, правени в далечното минало. Създава Интегралната Йога, различна от всички други дотогава. А малко преди да напусне тялото си на блестящ английски с « думи, които виждат » не пропуснал да довърши епопеята Савитри, 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека

Rishikash6

22 RishikeshДнес „лабораторията“ на Шри Оробиндо и Мер е превърната в Ашрам с не лош бизнес. Нещо като мавзолей, подобен на много други от миналото… Единствен интерес представлява гроба на Мер и Шри Оробиндо (самадхи) с възможността да оставите цвете и на тръгване да вземете друго. Мер е давала на всекиго цвете с вибрация, която да му отговаря. Дочух, че наскоро тази хубава традиция е прекратена. Колкото до Ашрама и хората в него, за съжаление те напомнят на времето, когато са унищожили Мер в експеримента й с клетъчния мантал.  В представянето на Ашрама, в който егото е отново цар компрометиращите неща от миналото са добре камуфлирани.

От това пътуване идеята за нов човек на бъдещето ме грабна, освен това се оказа, че в Париж е създаден Институт за Еволютивни търсиния, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Преди години Людмила Живкова като представителка на „Източна Европа“ (била единствена) занесла родна пръст в близкия до Пондишери Уровил, символичен град на бъдещето без граници и диктатори. Малко прибързано е държала кратка реч за  наближаващия край на диктатурите и на дивашките отношения между хората. Знаем как  на връщане от Индия Людмила „получава удар“ в банята си. Малко след това татко Тодор получава от Големия Брат златен медал… Интересен факт за тези, които се интересуват от миналото ни. Французинът в Пондишери, близък приятел Людмила, сега се оказа директор на Института в Париж, писател и издател на „Дневника на Мер“ в 13 тома (6000 страници). Труд феноменален за първите стъпки и опита на Мер с енергиите свързани със супрамантала. За мен това беше повод да преведа и подаря на българските читатели с интерес към подобни теми три книги.

India highway Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия – 4500 и 5400метра – между областите Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещнах млади индийци мотористи. Наели са мотори и екипи, неотговарящи на условията. В заледената обстановка те се групират, за да си помогнат и запазят от премръзвания, често без бензин, със спукани гуми… Виждам как остават винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места се срещаха единствено камиони от армията, а сега тези млади хора са тръгнали да си откриват родината, чисто нов феномен

Femme-1И една интересна статистика: в Индия през всеки 22 минути има изнасилена жена, докато във Франция – през всеки 9 минути.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщерите им, нещо като чеиза при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър конкурира Дарий, стигна до същото място и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единстевните ерудирани в страната, не са се интересували от конкретното минало, нямали са чувство, отношение и съзнание за история. Интересували са се от митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Наименованието „Индия“ на страната идва от англичаните, наречена от тях „Индиите“, преведено на френски – „Les Indes“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Шри Оробиндо

sri-aurobindo Споделям с българския читател няколко думи за превода  на „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, с автор Сатпрем, Факел Експрес, второ преработено издание от 2008 година.

Темата е актуална и за двайсет и първия век.  Трудностите за човека не са намаляли още от времето, откакто сме разбрали, че съзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, но самото творение ни е убягвало винаги. Светът, в който живеем незадоволени ни задължава  да го живеем и да го променяме. В търсене на възможни разрешения, променяме и себе си, а това ни дава привилегията да меним нивото на съзнание във всеобщата материя, част от която сме самите ние. Ускорението в което живеем ни принуждава да разграничим по-ясно стойностите в живота. Новият век се очертава като врата за на нов свят, вероятно по-човешки. Думите „ново“ и „принуждава“ плаши, обърква и същевремено ни дава надежда.

Защо говорим за Шри Оробиндо, живял преди близо век? Какво общо с ускорената мондиализация и с всички заливащи промени? В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва живота на този гениален визионер на двайстия век, който достига до границите на възможно за човешкия дух. Не става дума за нова теория, религия или някакъв вид мистицизъм, а за практическо приложение. Като човешки гений Шри Оробиндо разширява визията за човека като вид. Като планинар  давам пример с алпиниста Меснер, който с изкачването сам, без кислород на всички осемхилядници, разшири физическите възможности на човека по отношение на алпинизма. Шри Оробиндо физически задмина състоянието на Хомо Манталикус*** (човекът, който мисли – „мисля, следователно същестувам“ на Декарт), за да разшири  възможностите на човешкия мозък  преди опитите на трансперсоналистите да осъществят изкуствени клонажи. Търсейки ускорен начин за мутация на вида ни Хомо Сапиенс, с  интегралната йога той отвори път към  супраманталния човек, вероятно човека на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на все по-високи нива … … да впишем и въплътим по материален начин истините от нивото, на което се намираме“, пише Сатпрем, блестящо представил епохата и живота на Шри Оробиндо.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици  разбужда Индия за революционно движение, основано за първи път на принципа на осъзнаване и ненасилие. Ганди прилага тази идея, а Шри Оробиндо дотогава революционер и поет, се оттегля в Пондишери, за да се отдаде на основната си цел: търсене и осъществяване на възможното за човека като нестационарен вид. След като превежда и експериментира с нов поглед старите индийски писания, той сверява опитите от миналото с настоящите си експерименти. Реализира Интегралната Йога, различна от  практикуваните до тогава йогически принципи. Целта му е да ускори във времето естествената еволюция на човешкия вид. Малко преди да напусне тялото си Шри Оробиндо довършва епопеята  Савитри за сътворението и съдбата на света, написана с „думи, които виждат“ – 23813 стиха на блестящ английски език.

„Авантюра на съзнанието“ представя част от човешката ни авантюра. Сатпрем, както в приказка, предава живота и ролята на Шри Оробиндо за еволюцията на човешкия вид. Представен е човекът, носител на съзнание, мост между крайното и безкрайното в материята. Разбираме привилегията да участваме в настоящата епоха и за трудната, изключително интересна, отговорна участ, която имаме. А свободата, която обичаме и търсим, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-висши планове на съзнание?! Думата „авантюра“ етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.mere2

Макар написана преди 40 години, книгата се чете многократно на различни нива. Тя се обръща най-вече към хора с чувство за трансцендентност, които милеят за участта на човека. Хора, които горят да участват съзнателно в усилието, което ни води от полуживотински към човешки вид. Можем да разберем, че сме хора едва след като надминем и погледнем с  дистанция това, което днес опитваме да търсим и наричаме „човешко“. Дистанцията на разбиращия поглед, което наричаме съзнание,  помага да определяме стойностите в живота.  Говорим за трансцедентност, защото с движението по хоризонтала, ускоряваме единствено процеса на материалното си пре-осигуряване (считано от някои за благополучие), включващо отчуждаването от себе си и околните. Лишени от чувство за вертикалност, без възможност да познаем себе си, не бихме могли да се отворим за Света, който търсим. Не е необходимо да се разпъваме на кръст и да изкупваме страдание, достатъчна е връзката между вертикала и хоризонтала, между духовно и материално, която е в основата на Интегралната Йога.
Читателят свиква с терминологията на „Божествения материализъм“** на Шри Оробиндо, където думата „Божествен“ не е оцветена религиозно, а ни насочва към неназовимото. Трудна дума в настоящия свят, разделен между крайни религиозни доктрини и скептици, задушени в мантални пируети или други също с болни амбиции.  Строго рационалният читател трудно би приел лабораторно неизмеримите преживявания на Шри Оробондо, който въпреки всичко не се е колебал да нарече Ашрама „човешка лаборатория“, и след като постигнал търсеното напусне тялото си с усмивка.

*Във втория преработен превод на книгата предпочетохме да вземем санскритското име Оробиндо, звучащо в бившата френска колония Пондич(ш)ери то звучи и е прието като мантра, а не това от руския превод, близък  до английското звучене Ауробиндо (Aurobindo).

** С това заглавие от същия автор преведох на български първи том,  разкриващ живота и  развитието на Интегралната йога в тялото на Мер, сподвижницата на Шри Оробиндо. Изд. Сарасвати 2000 год. Под заглавието „Новият вид“, автор Сатпрем, Издателство Факел Експрес 2004 година издаде втори том за Мер на същата тематика.

*** Искам да споделя затруднението в превода от френски и английски на български да определя разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit, mental и spirituel. На български думата мантал (ментал)  говори за мислещата част на човека, но spirituel не означава само духовен, което на български е общо понятие, включващо религия, култура, нетеност… Става дума за неопределимата, трансцедентност на човешкия дух.

За повече яснота Шри Оробиндо различава четири части в човека: мантал, витал, физика и психика. В понятието „психика“ Шри Оробиндо влага човешка душа, таяща божествена искра, според индийските вярвания мотор за развитие в преражданията . Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Същевременно манталът, виталът и физиката (тялото) нормално  помагат да открием и утвърдим психическото същество в себе си. Дух и материя са неделими, нещо разбрано от Спиноза и  други философи от миналото. Съществуват интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, добре описани от различни автори.

*През месец декемри 2010 Издателство „Факел Експрес“ преиздаде за трети път „Авантюра на Съзнанието“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: