Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха колко трудно се адаптират в места с различна култура. По този повод стана дума за все по-рядко срещаните номади в класическия смисъл на думата. От хилядолетия насам без да си задават въпроси тези хора с начина си на живот са създавали мостове между различни култури и цивилизации. Днес на тяхно място разполагаме с модерния номадизъм, който ускорено променя света и неудържимо ни отдалечава от природата. Фейсбук, смс, ай-пад, сателитни антени, самолети като таксита,… създават контакти, развиват отношения. Важен е обмена на всички нива. Искаме да сме заедно, дори това да става виртуално. Но парадоксално, колкото по-„заедно“, усещаме по-голяма самота. Въпрос на избор (все още).

nomads                                           / Тибет /

Ето няколко идеи, които са правили пътуването на тези смелчаци лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваш и я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй, давай, за да вземеш; обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си различни.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Ето и няколко библейски мъдрости свързани с номадизма и валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в определен момент губи смисъл.

–       Самото пътуване, дори то е временно.

nomads-4

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, блокирани от страх да се огледат и да посмеят да изразят себе си отвъд каквото им е наложено. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам е най-изразим в авантюрите, които ни предлага живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим тук на Земята, е да напредваме и при всяка възможност да го обменяме с ближните си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е изписано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, очароваме се лесно от връзки, с които откриваме себе си и другите. С годините ставаме скептични, заобиколени от роли, свързани с изискванията на обществото.  Ако няма взаимно разбиране с респект към разликите във всеки и изградена безусловност в отношенията става обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин руснаци и българи се готвим да атакуваме върха. Не всички, за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м)и  да снимам залеза с пурпурния хоризонт зад Тян Шан с Мустаг Ата, Хан Тенгри и други красоти наоколо. Усилието за изкачване на върха ще ми отнеме от  богатата атмосфера и фолклорния свят в долината. Вкусил от силата на планината, слизам по-ниско да потърся обмен с местните овчари.

Една слънчева сутрин решавам да се разкърша  по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Следвам развихрените води на потока, набирам височина към ледника на върха с охрено обагрени планини. Потокът се е  превърнал в река, а без щеки бързеите са опасни. Отказвам се да продължа нататък и се намествам удобно до кънтящата симфония на реката, забил поглед в  рисунките на орлите по небосклона.

10 Kirgiz Приятно унесен сънувам юрти, дим, топъл качамак…, наоколо кучета, коне препускат, нещо изтраква, отварям очи и сънят сякаш продължава – от другата страна на реката е изправен разкошен, катранено черен кон. „Не е сън“, смотулевям. Като статуя забоден на коня ездач с пушка. Махам за поздрав. Статуята кимва. Раздвижвам  ръката си, напред назад, жест показващ желание да пресека реката. Статуята кимва, по лицето му се разлива лека усмивка. Нямам думи, забравям да снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката. Ездачът, слят с животното, с непроменено изражение, рисувано от неизвестен живописец.  Коженият ботуш се изтегля от стремето, със знак да си сложа крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг сме двама. Скачам на земята, търся думи с бедния си руски, слънцето ме заслепява, искам да благодаря…, да, но очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показвам с пръст очите си, после брега отвъд. Следва трето действие с познатия своеобразен балет. Казакът споделя изкуството си. То му е в кръвта. С няколко къси диагонала без да слиза от коня, приведен до земята с два пръста той прихваща очилата.

19 PamirПредставлениетоведнъж  завършило насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната му усмивка става по-широка:  “спасибо” чувам гласа на ездача. Следва кратко колебание, въпросителни погледи, насочени към наострените високо горе зъбери. Поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново излиза от стремето,  покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът-ловец не е словоохотлив. Моят руски е слаб, което не попречи да се разбираме и да прекараме чудесно. Стигаме до пещера малко над 5000 метра, където при удачен лов ловецът преспива. Пушката му е стара, красива, с подпис на някой от дедите. Скътани на завет ловецът постила везана бохча и споделя своята домашна питка със сол и сметана.

Денят запада и казакът усетил възторга ми към черния жребец най-неочаквано ми предлага да го опитам. На колебанието ми докъде да язда, той посочва базовия лагер в долината и добавя да не се тревожа, той ще си прибере коня.

08 PamirПо пътя надолу излизат от изневиделица и ни  наскачат големи овчарски кучета. Цели вълци. Вдигам високо крака над стремената. Конят продължава невъзмутимо и ме сваля до палатката ми в лагера. Минават часове. Осветен от луната, ловецът пристига със същата лека усмивка, доволен че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личи. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му кратко и искрено ми напълни сърцето. Животът е изтъкан от моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: