Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да го бъде!”,  казва Андре Малро, френски министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresОт важните ключови за развитието на света страни, след малкия по площ и население Израел от предишния блог слагам, както индусите я наричат: Майка Индия (или Бара). В тази най-голяма, не лесно управляема демокрация, в близко бъдеще с най-многобройно население на земята, най-богата на етнически групи, на говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с най-много бедни и богати, с още много най-най… чужденецът се чувства у дома си.

29 Kerala

Индия има толкова лица, колкото всеки да намери нещо според вкуса си. Колкото и стремглаво да се развива напред, тя остава загадъчна страна, дори за самите индийци.

Екзотиката на Индия е разкрита едва през деветнайсети век. Към това се добавя интереса на големи философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер… Създалата се индомания не пречи включително английските колонизатори да отминават същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

През двайсетия век философи и историци в интереса си към Далечния Изток, без да ползват достатъчно добре санскритски, все още на повърхностно ниво опитват да представят в Европа тази изключително комплексна култура. В анализите си повечето от тях неволно проектират европейския начин на мислене. Страната остава трудно разбрана и до сега.

Hanuman New Delhi

Относно Индия европейският поглед среща тотално различна култура и по чисто картезиански път се стреми да направи непознаваемото познаваемо. Големите грешки в санскритските преводи са вероятно по-лесно поправими, но в дребните нюанси двусмислията се наслагват. Това води до замъгляване на много концепции. Западното мислене често смесва понятието религия и философия. Ако вземем думата “дхарма”, която на санскритски има религиозен смисъл, установяваме, че същата дума е свързана с юриспруденция, с начини на държане. Освен това от шестте основни брамански школи или традиции в Индия, само една се занимава с идеята за Бога.

Индия е толкова рационална, колкото и ирационална, без това да пречи да бъде съвсем прагматична спрямо реалността. Нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” вървят ръка за ръка. Всъщност каквото и да кажем, обратното може да се приеме също за вярно. И отново прилика с Израел: в юдаизма водещо значение има писмото, дакато идеята за Бога остава абстрактна. Тората също се грижи човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието, а Бог остава неназоваем. В Индийската култура две неща са съществени: санскритските писания и човекът с действията и отношението си към заобикалящия го свят. Божественото има нужда от нас, както и ние от Него. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също нещо. Важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНапредъкът сред младите хора в Индия е невероятен. Ако идвате от Китай – засега единствената равностойна по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия – и сте срещали китайски студенти, както и други будни млади хора, ще се учудите на голямата им работоспособност и качество на работа. Забележително е как китаецът, без да знае защо и къде отива, сляпо напредва, устремен да надмогне себе си, следва наложените му закони. Ако има интерес, същият ще ви забележи, но при случай ви изоставя, за да продължи според наложените му директиви. В Индия отношението е обратно. Приемат ви за добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Ще срещнете будни, приятелски настроени погледи, изпълнени с въпроси. Ще ви показват снимки на семейството си с желание да разберат повече за вас. Тази разлика е толкова очебийна, че човек с поглед, обърнат на Изток, не може да не се замисли за манталитета на голяма част от населението на бъдещия свят.

21RishikeshИндия недвусмислено е най-духовната страна в света. Живеем в епоха, в която икономиката е цар. Навсякъде по земята всичко се продава. Купувачът, най-често ненаситен, ако се изключат базовите необходимости, запълва някаква празнота в себе си. Средният американец, както и много други, правят шопинг, още преди да са открили къде се намират. След втората половина на миналия век Индия успешно започва да продава от своята духовност. Ашрамите процъфтяват, гурувци, добре адаптирани към нуждите на всеки, може да намерите навсякъде в и извън Индия.

Залитнал по богатата литература, заляла езотеричните книжарници, аз също имах период на залитане.  Търсещ пряк път към света, който “всеки носи в себе си”, реших да тръгна да откривам на място как стоят нещата. В Путапарти посетих прочутия Сай Баба. Изпих чашата до дъно: три дни и три нощи медитирах, пях баджани, цитирах мантри и се завирах максимално близо под носа на великия Гуру. Вярно е, прави “чудеса”. Материализира предмети и то по вкуса и вярата на всеки. Хора от цял свят, облечени в бяло, фанатично се вторачват в “божеството”. Някои идват директно със самолети до близкото летище, построено за случая. Все едно Дисни Ленд в индийски стил. Правят се дарения, Сай Баба строи болници, училища, пише книги, преведени на много езици, но за разлика от истинските големи мистици констатирам или поне така усещам едно голямо его. Истинският гуру е невидим за външния свят. Без да афишира той прави необходимото там, където наистина е необходимо. В естествения обмен на енергии, личното се губи за сметка на ново неафиширано качество. Това намираме при всички Голями сред хората.

Sik Temple Delhi2Светът е гладен за духовна храна. Лесно се завъртат главите на хора, незадоволени от религии или от материалния свят.  В случая наясно с кодове за трансформиране на материята, „гуруто“ още по-лесно увлича, буди вяра сред лутащите се, създава култ към себе си.

09 Benares4С две думи не усетих нищо Божествено в духовната фабрика на Сай Баба. Продължих да търся нещо истинско. На юг в Тируванамалаи, селце, скътано до планината на Шива,  усетих Индия в цялата й прелест. В Ашрама на Шри Махариши – свят човек, живял в началото на миналия век – пари не съществуват, няма чудеса, има духовност, която ви изпълва, отваря, нещо във вас се променя. Изпълнен с енергия продължих пътя си на юг към Пондишери.

Стигнах до нещо, за което по нататък дадох години от живота си и сега, когато става дума за Индия не мога да отмина. Шри Оробиндо е съчетание от Леонардо да Винчи, Чарлз Дарвин, Шекспир, Рембо, Робеспиер…, може да добавим още ред исторически величини. Тази невероятна личност, заедно с няколко свои съмишленици вдига Индия срещу англичаните, подава идеята на Ганди и се оттегля, за да се отдаде на хората изобщо с възможност за ускорена еволюция на човешкия ни вид. За него санало ясно, че Индия ще се освободи, оставало да се работи на общочовешко ниво. Дълго време предполагах, че евреите, най-близки по дух до индийската мисъл, имат подобни постижения в Кабалата. Оказва се, че евреинът, надживял вековни трудности, с гения на азбуката и начина на интерпретиране на текстовете успява да вкара кислород в начина на мислене, респективно в жизнения си конфорт. Шри Оробиндо радикално излиза от системата на мисълта с идея за супраманталния човек на бъдещето. Изгражда Интегралната йога, комплексна еволюция на съзнанието, свързано с всяко обикновено действие от ежедневието.

Rishikash6След като превежда някои стари, дотогава неточно интерпретирани текстове от Упанишадите, той ги сравнява със собствените си преживявания в “лабораторията”, която другите наричали Ашрам в Пондишери. С помощта на сподвижницата си Мер те достигат до първи реализации на супрамантал. В опитите им няма нищо езотерично, нито абстрактно. „Божественият материализъм“, за който говори Мер, няма религиозна концепция. Думичката “божествено” е свързана с неназоваемото от науката и възможностите на мисълта. Линейното мислене – анализ и синтез – се превръща в сферично. Манталният човек мутира така добре, както маймуната, когато е навлизала в двоичния код на мисълта. Напускаме антагонизма на мислите извън противоречия, без драми и сублимации. Нирвана е преход, но не необходимост, дори по-скоро бягство от материалния свят, така необходим за осъществяването ни. Стигаме до познание по идентификация. За милионите религиозни хора по земята Мер не без хумор казва: “Молят се на Някого или на Нещо. По-добре със същия устрем и енергия да станат този Някого, да станат Нещото…” Пътят за това не е нито в нирвани, нито в страдание. Където има болка, тя е свързана с форма на лъжа.

22 RishikeshДнес „лабораторията“ на Шри Оробиндо и Мер е превърната в Ашрам с не лош бизнес. Нещо като мавзолей, подобен на много други от миналото… Единствен интерес представлява гроба на Мер и Шри Оробиндо (самадхи) с възможността да оставите цвете и на тръгване да вземете друго. Мер е давала на всекиго цвете с вибрация, която да му отговаря. Дочух, че наскоро тази хубава традиция е прекратена. Колкото до Ашрама и хората в него, за съжаление те напомнят на времето, когато са унищожили Мер в експеримента й с клетъчния мантал. Всичко е добре камуфлирано в представянето на Ашрама, където егото на живеещите в него е отново цар. Така пулсира времето – след всяко голямо отваряне има период на нова криза.

По време на пътуването ми идеята за нов човек на бъдещето ме грабна, изпратих два куфара с книги в Париж, където се оказа, че има Институт за Еволютивни търсиния, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Преди години Людмила Живкова като представителка на „Източна Европа“ (нямало друг) занесла родна пръст в близкия до Пондишери Уровил, символичен град на бъдещето. Малко прибързано е държала кратка реч, това, че идва края на диктатурите и на дивашките отношения между хората. Знаем как съдбовно на връщане от Индия Людмила „пада“ в банята си. Малко след това татко Тодор Живков за награда получава от Големия Брат златен медал със званието Генерален Секретар на Партията… Интересен факт за тези, които се интересуват от миналото ни. Оказа се, че французинът в Пондишери, който на времето се е сприятелил с Людмила, сега директор на Института, наред с богата литература на тази тема издава „Дневника на Мер“ в 13 тома (6000 страници). Труд феноменален за първите стъпки в тази тера инкогнита на супрамантала, възможност за човека на бъдещето.

India highway Преди два месеца минавам по най-високите пътища на Индия – 4500 и 5400метра – между областите Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В съвсем не лесни условия за пътуване срещам млади индийци мотористи. Повечето от тях са наели мотори и екипи, неотговарящи на условията. В заледената обстановка виждам как се се групират, за да си помагат от премръзвания. Понякога без бензин, със спукани гуми… Виждам ги винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Тръгнали да откриват родината си. Преди десетина години по същите места се срещаха единствено камиони от армията.

Femme-1Ето и една интересна статистика: в Индия през всеки 22 минути има изнасилена жена. Във Франция – през всеки 9 минути.  60% от заемите в банките са за женитба на дъщерите, нещо като чеиза при нас. В кастовата система сред четирите нива в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър, в конкуренция с Дарий стигна до същото място и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единстевните ерудирани в страната, не са се интересували от конкретното минало, те са нямали никакво чувство, отношение и съзнание за история. Интересували са се от митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Наименованието „Индия“ на страната идва от англичаните, наречена от тях „Индиите“, наименование преведено на френски – „Les Indes“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Шри Оробиндо

sri-aurobindo Споделям с българския читател няколко думи за превода  на „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, с автор Сатпрем, Факел Експрес, второ преработено издание от 2008 година.

Сюжетът за  живота и делата на Шри Оробиндо остава извън популярните духовни теми на двайстия век. Под духовно в случая имам предвид spiritual, което на български се вмества в прекалено общото понятие „духовно“. В случая става дума за трансцендентността на човешкия дух,  което не задължително е свързано с религия. Самият Шри Оробиндо никога не е бил религиозен. (Сещам се за приказка, в която попитали дядо Боже за него коя е най-добрата религия, а той отговорил „Аз не съм религиозен!“.

Темата е още по-актуална за двайсет и първия век.  Трудностите за човека не са намаляли от времето, откакто сме разбрали, че съзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, но самото творение ни е убягвало винаги. Светът, в който живеем вечно незадоволени ни задължава  да го живеем и променяме. Затова пък заедно с търсенето на възможни разрешения, променяме и себе си. Това ни дава привилегията  да меним нивото на съзнание в материята, част от която сме самите ние. Ускорението в последните десетилетия ни принуждава да разграничим по-ясно стойностите в живота. Новият век се очерта като врата за на нов свят, вероятно по-човешки. Думите „ново“ и „принуждава“ плаши, обърква и същевремено ни дава надежда.

Защо говорим за Шри Оробиндо, живял преди близо век? Какво общо с ускорената мондиализация и с всички заливащи промени? В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем дава идея за този гениален визионер на двайстия век, който достига до границите на възможно за човешкия дух. Не става дума за теория, религия или мистицизъм, а за практическо приложение. Като човешки гений Шри Оробиндо разширява визията за човека като вид. Като планинар мога да дам пример с Меснер, който с изкачването сам, без кислород на всички осемхилядници, разшири възможното за човека по отношение на алпинизма. Шри Оробиндо „изкачи“ състоянието на Хомо Манталикус*** (човекът, който мисли – „мисля, следователно същестувам“ на Декарт), за да разчупи границата на възможното за мисълта, свързана разбира се с човешкото тяло, без което мисълта не е възможна, притова преди да започнат изкуствените клонажи. Той потърси ускорен начин за мутация на вида ни Хомо Сапиенс, създаде на практика път към  супраманталния човек, вероятно човека на бъдещето. С Интегралната йога се разкри възможност за приближаване по естествен начин до възможностите, които носим в себе си.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на все по-високи нива … … да впишем и въплътим по материален начин истините от нивото, на което се намираме“, пише Сатпрем, блестящо представил епохата и живота на Шри Оробиндо.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици успял да разбуди Индия за революционно движение, основано за първи път на принципите на осъзнаване и ненасилие. Ганди след него прилага тази идея, а Шри Оробиндо дотогава революционер и поет, се оттегля в Пондишери, за да се отдаде на основната си цел: търсене и осъществяване на възможното за човека като нестационарен вид. След като превежда и експериментира с нов поглед старите индийски писания, той сверил опитите от миналото с настоящите си експерименти. Реализирал Интегралната Йога, съвсем различна от  практикуваните до тогава йогически принципи. Целта му е била ускоряване на естествената еволюция на човешкия вид. Малко преди да напусне тялото си Шри Оробиндо довършил епопеята си Савитри за сътворението и съдбата на света, написана с „думи, които виждат“ – притова в 23813 стиха на блестящ английски език.

„Авантюра на съзнанието“ представя човешката ни авантюра, където Сатпрем както в приказка, предава живота и ролята на Шри Оробиндо за еволюцията на човешкия вид. Представен е човекът, носител на съзнание, мост между крайното и безкрайното в материята. Разбираме за привилегията ни да участваме в тази епоха, както и за трудната ни, изключително интересна, отговорна участ. А свободата, която обичаме и търсим, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-висши планове на съзнание?! Думата „авантюра“ етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.mere2

Макар написана преди 40 години, книгата се чете многократно и на различни нива. Преиздадена е на много езици с ключове и съществени истини, които носи. Това засяга най-вече хора с чувство за трансцендентност, които милеят за участта на човека. Хора, които горят да участват съзнателно в усилието, което ни води от полуживотински към човешки вид. Можем да разберем, че сме хора едва след като надминем с известна дистанция това, което се опитваме да търсим и наричаме човешко. Дистанцията на разбиращия поглед, която наричаме съзнание, ни помага да определяме каквото и да е било в живота.  Говорим за трансцедентност, защото с движение по хоризонтала ускоряваме единствено процеса на материалното си пре-осигуряване (считано от някои за благополучие), включващо отчуждаването от себе си и околните. Лишени от чувство за вертикалност, без възможност да познаем себе си, не бихме могли да се отворим за Света. Без необходимост да се разпъваме на кръст (!), връзката между вертикала и хоризонтала, между духовно и материално е в основата на Интегралната Йога.
Читателят свиква с терминологията на „Божествения материализъм“** на Шри Оробиндо, където думата „Божествен“ не е оцветена религиозно, а ни насочва към неназовимото. Трудна дума в настоящия свят, разделен между крайни религиозни доктрини и скептици, задушени в мантални пируети и болни амбиции.  Строго рационалният читател трудно би приел лабораторно неизмеримите преживявания на Шри Оробондо, който въпреки всичко не се е колебал да нарича Ашрама си „човешка лаборатория“, след което, веднъж постигнал търсеното, да напусне тялото си с усмивка.

*Във втория преработен превод на книгата предпочетохме да вземем санскритското име Оробиндо, звучащо в бившата френска колония Пондич(ш)ери като мантра, а не това от руския превод, близък  до английското звучене Ауробиндо (Aurobindo).

** С това заглавие от същия автор е преведен на български първи том,  разкриващ живота и  развитието на Интегралната йога в тялото на Мер, сподвижницата на Шри Оробиндо. Изд. Сарасвати 2000 год. Под заглавието „Новият вид“, автор Сатпрем, Издателство Факел Експрес 2004 година издаде втори том за Мер на същата тематика.

*** Тук е мястото да споделя затрудненията си в превода от френски и английски на български в определяне на разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit, mental и spirituel. На български думата мантал  говори за мислещата част на човека, но spirituel не е само духовната част, в която на български приемаме всичко, което наричаме духовно, едва ли не различно от материалното. Става дума за неопределимата част на човешкия дух. Нека да отбележим за яснота, че Шри Оробиндо различава четири части в човека: мантал, витал, физика и психика. В понятието „психика“ Шри Оробиндо влага човешка душа, таяща божествена искра, според индийските вярвания мотор за развитие в преражданията . Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Същевременно манталът, виталът и физиката (тялото) нормално  помагат да открием и утвърдим психическото същество в себе си. Дух и материя са неделими, нещо разбрано от Спиноза и някои други философи от миналото. Съществуват интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, добре описани от някои автори.

Не бих отказал да отговоря, доколкото е в компетентността ми, на всеки по-взискателен за информация на тази тема читател.

През месец декемри 2010 Издателство „Факел Експрес“ преиздаде за трети път „Авантюра на Съзнанието“ на разположение по книжарниците.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: