Бала Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Дойде ред за Монголия, огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачното небе. В зимната си премяна страната се оказа величествено красива, жива и най-вече с редки туристи през зимата.

Монголците в страната се движат на коне, камили, елени, а най-често на мотори, руски или китайски и вместо с каски, с красиви топли шапки.  Тези двама приятели на фотографията си поделиха по бутилка водка, махнаха с ръка за сбогом,  подхлъзнаха се на леда и съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С до мотопеда. Когато след три часа се върнах да се уверя дали спирта ги задържа живи, вече бяха отпътували.

С площ три пъти колкото Франция и с 3 милиона жители монголците си поделят страна, трудно овладяема дори от братята руснаци, които се опитали да хванат бика за рогата, но тялото не успяли. Монголците са успяли да запазят духа и автентичността си. Както във всяко от пътуванията, именно тази автентичност тръгнах да потърся .

След съответния поздрав с две ръце, в който тези на по-възрастния са отгоре, 

монголците си  заменят красиви табатиери с пърфумиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на  другия.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач се отзовавате, както в Китайски, Индийски, Японски и други провинции в разговор с очи и знаци. Тази комуникация в по-примитивния свят, където истините нямат необходимост да се доказват е безпроблемна.

Шаманите  разбира се правят бизнес с многобройните туристи, дошли за шоу и готови да платят. Истинските не са за показ и слава Богу, защото кой би оправил проблемите в останалите далеч от градовете племена. В сферата на духовете всяко шоу се наказва и лишава шамана от силата му.

 

Огромната, фантастична природа, въпреки перипетиите от миналия век, е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието, както преди инвазията от руснаците.

 

Въпреки царящата корупция в няколко големи градове, отровите от навлязлите моди и растящия туризъм, монголците са опазили вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена със сребро отвътре преминава от ръка на ръка. Всеки казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, идват ми спонтанно думите на „Сладуно моме“, след това „Кавал свири на поляна“…, без да мога да преведа съдържанието, ритъма и мелодиите повдигат още повече температурата на всеобщото настроение.

Монголската Нова Година в две-три семейства даде възможност да се докосна до местните традиции. Преживяванията са физически, свързани са с корените на обществото.

Обикновенната вяра е най-често емоционална или интелектуална,  докато традициите правят да бъдем истински заедно. Народ без традиции пресъхва и се намразва. Тук в монголската степ всяко нещо тежи, носи значение на мястото си. Сравним с изтощените от комформизъм европейски общества тук респектът между хората и отношението към животните е за завиждане. Забравям бързо историите с Трамп, Дуган, Путин и останалите герои, с които ни пълнят телевизиите…

Фотографите казваме, че снимаме, за да не говорим, особено в естествен свят, където жестът и излъчването замества думите.

През изминалите няколко хиляди километра не видях място, дори на подобни отрицателни температури, където да няма живот.

По замръзналите реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал  в недалечния Сибир, по леда се движат коли и мотористи. По тези ледове и снегове не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Добър въпрос, по-скоро не. Вероятно и най-вече, за да не изцапам неопетненото преживяно бяло. Или можеби да, ако това става при приятели монголци, далеч от агенции и туристически бизнес. Срещите с тези номади трябва да става по номадски с душевен обмен, а не както в изложбена зала. (напоследък феномена в Париж е как въпреки прекрасните каталози, все повече хора снимат картини в изложбите с телефони…, да не говорим, когато пътуват по-далеч…, някаква мания за регистриране или пък технически оргазъм, вложен в успяващите да завъртят главите нови технологии…)

Улан Батор, известен със замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен с противоречивия си модерно-архаичен градски вид. Дали от въздуха или заледените пътища, има огромни задръствания и както в България, хората държат да имат скъпи коли.

В базара, от най-грозните, които познавам, не се въздаржах да  купя шапка от лисица, друга от вълк и дори трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват.

От няколко хиляди фотографии опитвам да избера някои подходящи за блога. Да преобладават  по-взискателните черно-бели или тези, флиртуващи с цветове. Зелената Монголия през лятото дали е по-грабваща? Монголците ще останат ли така сърдечно отворени, когато в хубавото време ги нападнат туристи или светът, обсебен от сметки и бизнес се деформира, както навсякъде? Страхувам се, че да, но това не пречи да се опитва.

 

Приятелите на небесните тела имат за какво да посетят Монголия. Тази луна от последната ми вечер беше градска, при това в най-замърсения казват град в света…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Интересното между Ханой, Ню Йорк и Токио, най-банално казано е в различията между тях – повод да сложа няколко фотографии, за да не мухляса блога…

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Разликата между градовете, в природата и сред хората ги прави да бъдат интересни…, в противен случай комунизма ще започнем отново да строим комунизъм…

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса на читателите на блога, които напоследък станаха многобройни. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да се връщам към родния език и да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Колебаех се какво да споделя за края на годината, когато тази сутрин с болка в рамото ме сложиха за петнадесет минути в голям тунел за магнитен резонанс. Абстрахирах се от жестокото тракане на магнитите, затворих очи и потърсих в съзнанието си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от фотографските ми лутания, останали най-близо до сърцето, места, където без колебания бих хвърлил котва отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети Азия изплува на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клонях към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставаха двинствени  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа по на заден план за сметка на все по-труднодостъпните интересни Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Пред пред очите ми се появи  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разкъса между Европа и Африка. Африка – все по-трудна, но с голямо бъдеще, търсеща себе си в новия свят, докато Европа стара и прекрасна, губеща педали в ускоряващото се време на века. От една страна натежават културата, изкуствата и цивилизацията в агонизиращата ни Европа, от друга – силата, магията и автентичните примитивни изкуства от място, от където сме тръгнали, вида Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежаха към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна, следваха на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението остава убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб, недвусмислено принадлежащ на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата си, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е чудесна за пътуване. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в страна като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка, отдавна са загубили духа на прадедите си.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия със страните наоколо. Добавям Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти, природата богата, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите останали живи езици. Човешкият обменпо тези места не липсва, това, което най-много липсва навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората имат невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Израел с главозамайващата си динамиката и всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи, ако изключим проблемите с екстремните вярващи и растящите напрежения с околните страни, е също феномен.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи на предпочитанията ми са плод на духовно-естетически усет за автентичност и безвремие. Без да ме напускат те са стимул за осъществяване на проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна, а човекът остава най-интересния земен, някои считат и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места се е имплантирал човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

Всичко това с надежда  магнитния резонас да не ми забрани  трудоемки пътувания.

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, за всички търсещи и все по-осъзнаващи възможностите си хора, най-вече за тези, които имат куража да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни без задължителна причина. Заслугата ви е в будния поглед, правилната оценка на момента и благодарността за случилото се.

01 Среща-20

Така става и  с приятеля ми и водач Кунчок, ето, завиваме наляво вместо надясно и нещо се случва. Разбира се в тази импровизация имаме надежда за ненадейна номадска среща, за хубава гледка или в най-добрия случай с идеалистична мисъл за някое забравено от китайците селце с автентични кам-па, жителите на бившата Тибетска провинция Кам.

02 Среща-19

Прашният път суче към зъбчати върхове на четири-пет хиляди метра. От юртите до пътя ни казват, че високо в долината има манастир. Не само това, ами до манастира е сгушено китно, забележително чисто и не съвсем китайско селце.

03 Среща-18

На пейка до гомпата са приседнали местните Кам-па.

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (описан в блога Разбойниците-Благородници) имаме еднакви визии, той от преживявания, а аз по убеждение. Отпускаме души в автентична, все по-рядко срещана, проплъзнала се някак във времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Спомням си преди два дни в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, котраста между новия и стария свят. Бих казал дори края на вече задушения, убит и невъзвратим стар свят. Модерни китайки със скъпи коли, дошли високо на чист въздух обхванати от себе си да си правят селфита,  нямаха представа, а още по-малко грижа за обкръжаващия свят.

06 Kam, Buddhism1

Входът на манастира Гаргу е задръстен от местни кам-па, което не  пречи с Кунчок да се промъкнем без усещане да сме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Ненаситно снимам естествената, хармонична атмосфера, в която звуците правят магии. Навън светлината е най-добрата за деня и разкъсан между  световете отвътре и отвън, хвърлям око на ситуацията пред манастира. Срещам топъл, чист, искрен поглед, без страх, както повечето други, наплашени от китайците. Девойката от селото застанала в някакво безвремие. Снимам  без реакция от нейна страна. Тя няма общо с мадамите със селфитата (жалко за някои красиви китайки, а когато са красиви, те са много красиви!).

07 Kam, Buddhism

Чувам думи на английски: « What you do here?. » Та кой говори английски по тези места ! В ръцете си девойката държи тетрадка, нещо като личен речник, който трескаво прелиства. С  леко гърлен чувствен глас тя добавя “I learn english very little ». Смутено запитвам къде мога да изпия чаша чай, сякаш наоколо има избор за чайна.  Тя заприлиства отново тетрадката и отговаря просто: “At home “ . Запознаваме се: девойката се казва Кунчоундза.

07 Kam, Buddhism1

По пътя настигаме група монахини забързани неясно къде.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми казва спокойно Кунчоундза. Да, те грациозно приклякват, за да се изпишкат на красивото място зад нас. Снимам бързо, притеснен от погледа на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

Майката на Кунчоундза със същата топла усмивка ни пресреща точно пред входа на дома им.

10 Среща-2 - copie

Ако сте прочели написаното в предишните блогове за Китай, сега разбирате света, към който се бях опътил.  Виждате какви хора е срещала в Тибет Александра Дейвид Нийл.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием чай, леко посолен с бучка вкусно масло от як. Общият ни език е в очите, в излъчването и усмивките по-богати от думи.

12 Kam, Buddhism

Изминава час, Кунчок сигурно се притеснява! Път ни чака. Канят ме да остана, да гостувам в дома им. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, ще има място и за двама! Тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На врата отново няма думи, изпращат ме усмихнати. дали ще се видим отново? Усещането е  в момента.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок ни се радва, но имаме да гоним път. Присядаме с Кунчоундза в тревата наблизо до колата. От сърцето ми с прости думи изливам как с  се знаем от вечни времена. Хората се движат на пакети от епоха на епоха и се срещат едни и същи всеки път отново. Истинските връзки вероятно не се губят, това са енергии, свързани помежду си извън пространство и време. Девойката не помръдва. Улавя от  излъченото ми, не от думите. Жените знаят, не е необходимо да им се обяснява. Записвам внимателно нейния телефон – в Китай няма живо същество без телефон – ще я потърся. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина. “Това са рози от България”. “Bulgariiia“, повтаря тя усмихната с погледа,  които е имала и ще има във всички времена.

16 Среща

Съвсем скоро в Париж сънувах майката на Кунчоундза. Сънувах я в черно-бяло.

За любителите на фотография в сайта www.pastoukhov.com галерии 12 и 13 има цветни и черно-бели фотографии от Кам.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Юнан

„Не от нямане на богатства под небето трябва да се плашим. Страшна е липсата на споделяне.“ – казва Гуанзи 645 г.п.н.e., още преди Конфуций да създаде своята етическа школа.

01 Yunnan-2

След сухите, слънчеви Тибетски плата слизам към мусоните в Юнан, провинция, наречена “юг на облаците”.

02 Yunnan-1

Посещавам градове, села и пазари, характерни с разнообразни етнически групи. Днес над сто милиона, те имат хилядолетна история. Лоло или Лии са разпръснати в 73 подгрупи. На времето са помогнали на Мао в решителната битка с Чан Кай Шек, но след това заедно с реформите губят земите си и обедняват.

02 Yunnan-4

Пресичам оризови полета, зреещи за реколтата през октомври. През танцуващи мъгли от време на време слънчев лъч открехва красив прозорец. Зад воалите на мусона се разгръщат плътно зелени тераси.

Yunnan-2

Не пропускам годишния “Фестивал на факлите” в Бутуо. За съжаление отново се сблъсквам с феномена, описан в миналия блог. Хората са обхванати от култ към пари, къща, нов смарт фон, Ауди, Фолцваген… Всичко това изразява болезнената компенсация на липсите от миналото, отдалечава хората все по-отживялите традиции и обичаи. Кукерите в Перник са далеч по-изразителни от игрите на местните празнуващи китайци. В многобройната публика тук-там откривам по-интересни изразителни фигури.

05 Yunnan

06 Yunnan-8

Единствено мащабите на всяко действие в страната са фрапиращи. Около стадиона, където общо взето не се случва нищо особено, е накацала над стохилядна публика. Кунминг, столица на Юнан, считан за неголям град, съдържа жителите на България.

03 Yunnan-9

Като ехо от миналото остава шамана на улицата, при когото не се стърпявам и присядам. Съпътницата ми Леа превежда неща, някои от които се оказват вярни. Разбирам също, че ме очаква дълъг, щастлив живот. Та какво повече! В дълбоките провинции е немислимо да се говори чужд език, Леа в случая е незаменима.

04 Yunnan-6

В пазарите срещам и други шамани. Наименованите Съни съпровождат умрелите, докато Бимо пазят и гадаят бъдещето на живите. Заобиколени сме от добри духове Шен и лоши демони Ги. Тук нещата са малко различни, дори обратни на нашите. Едно лошо държане на небето може да ни докара нещастен живот на земята. Важното е да държим връзка с предшествениците си в отвъдното и това е работа на шамана.

Yunnan

“Докторът лекува, а Природата излекува”, казват китайците.

Yunnan-3 - copie

В Кунминг гледача е различен. Тао, Конфуций и Буда, трите мъдрости на страната, са преминали през националните катастрофи, “както водата по крилата на патица”, казва поетично Леа. Това е Китай, който ме интересува, но за съжаление остава рядка привилегия човек да се доближи до малкото автентично останало, само капки по крилата на патицата…

Yunnan-2 - copie

Китайците уравновесяват енергиите с физически упражнения, танци, с избиране на място за строеж, подреждане на дома и разбира се с калиграфия и акупунтура. Принципът е един и същ. Потокът от енергия трябва да се хармонизира с този в Природата. Усетът на големите калиграфи, поети, художници е да уловят и предадат невидимото, енергията Ки. Баналното харесване на изкуството не представлява интерес. Китаецът не държи калиграфии по стените на дома си. Те се изваждат от специалния шкаф в определени моменти и служат за съзерцание, когато искаме да се потопим в Източника. Да кажем за успяла калиграфия, че е красива, означава да я убием, да я превърнем в инертен, безжизнен предмет. Майсторите изразяват качеството на изкуството с израза “ю Ки”, тоест “има Ки”, има поток, има живот. Калиграфи и музиканти скулптират невидимото, за да ни помогнат да го усетим и превърнем в жизнена енергия. Това макар не в същата субтилна форма, се вижда в масовите танци, движения, гимнастики, често съпроводени с музика.

Yunnan - copie 4

Yunnan-2 - copie 4

Калиграфия се прави и на тротоар.

Yunnan-6

Новата политика набляга на частната инициатива, но Единствената Партия държи всичко в свои ръце. Продажбите се правят за период от 70 години – качеството на сградите не позволява по-вече. Тези години не са изминали, за да се провери, но е ясно, че след време собственика или ще доплаща, или ще върне срещу някаква компенсация разпадащата се собственост. “Така напредваме заедно с гъвкавата политика на Партията”, споделя Леа. Държавата помага на селяните с по 300 евро, а те наемат останалите трийсетина хиляди – “всички искат да имат голяма къща!”. Подобни строежи виждам навсякъде дори на три-четири хиляди метра в бившия Тибет.

Yunnan-19

Yunnan-20

Бедните хора с повече акъл и добри рефлекси могат да станат богати, докато глуповатите остават послушно отрудени и още по-бедни. Новите богати, вече разбрали механизма, се превръщат в безгранично богати. Странен комунизъм! Не бях тръгнал да правя репортаж или да преоткривам комунизма в последната му форма, а търсех да снимам красиви автентични неща от старата китайска куртура. Ще кажете красотата за всеки е различна. Да, но Красивото с голямо К поне за мен е недвусмислено, дори мярка за истина. Вярно е всичко, което ви отваря и издига по някакъв начин. Всяка компенсация на липса, още повече втвърдена от наложен израз, е бездушна и води до изкуствен продукт. Подобна чорба познаваме и по нашите земи.

Yunnan - copie

В Китай осемедесет милиона комунисти диктуват законите в страната. Безредията са овладяни безкомпромисно. Няма как да не се сблъскате с деформациите на останалия милиард и половина роботизирани жители. Създаденият манталитет от времето на Мао е вкоренен в главите на масите, които сега вече могат да печелят, да строят и следват успехите на технологизиращия се Китай. Правят го механично. Ръководителите “направили грешки” също механично се разкайват публично, биват наказвани и заменяни с нови. Следва надежда за нов скок към “блестящо бъдеще”. Такъв е ритъма на новото.

Кам - copie

Не случайно и добре овладяно се дава зелена улица на трите основни традиции в страната, както вече споменах – Тао, Конфуций и Буда. Хиляди млади хора се посвещават на бързо разпространяващия се будизъм. Нови манастири растят като гъби по склоновете на бившия Тибет. Сюжета си струва цял блог на тази тема.

Dzongsar valey

Кам

Конфуций също има защо да бъде реабилитиран. Създал преди 25 века първото частно училище в света – епоха също объркана от нови технологии, както нашата днес – Конг Фу Дзи основава модерния хуманизъм. Той позволява на народа да напредва, да дава всичко от себе си като изисква същата етика и морал от управниците. Непрекъснатото усъвършенстване на всеки ни прави хора, води ни към духовен аристократизъм, достъпен за всички. Дълбоко вкоренено в китаеца, това е използвано от всички режими и до днес: всеки трябва да даде максимално от себе си. Лошо няма, стига да не е манипулация!

В Тао отношението, връзката с духовете на предшествениците е също в основата на китайската култура. Видимия и невидимия свят са взаимно свързани. Тази връзка създава чуство за взаимност, споява народа.

Yunnan-8

За пример вземете Мао, който е също предшественик! В селото му живеят 60000 съселяни с името Мао. Днес шофьори слагат снимката на голямия вожд над волана си, за да ги пази от катастрофа. Преди десетина години два автобуса се сблъскват с голям брой загинали. В автобуса, над волана на който била закачена снимката на Мао, имало само няколко леко ранени. В страната били отпечатани стотици хиляди портрети на Мао за шофьорите, масово обърнати към спасителния дух на вожда.

Yunnan-7 - copie

Слагам шапка-невидимка и се промъквам в дома на господина пред телевизора, както се вижда, привърженик на Мао. Готов съм с езика на знаците да се извиня за безпокойството, но не се налага. Човекът е погълнат от войната с враговете японци, сериен трилър, който ме преследва във всички хотели. Снимам бързо и излизам незабелязан. В Китай няма религия, но култа се превръща във вяра, а вярата споява.

07 Yunnan-3

Колкото до мръсотията навсякъде в дневника си пиша: миш-маш от грозотия с тук-там красиви орнаменти. “Не ви ли заболяват очите от тези боклуци”, запитвам симпатичната, спретната и модерно облечена Леа. “Родени сме в тази атмосфера и тя е естествена за нас”, е отговора.

Yunnan - copie

Завършила английска филология в Бейжинг, Леа си е дала европейско име. Тя се счита от тези 10-15 процента млади китайци идеалисти, настроени против корупцията, пледиращи за правителство от по-прогргресивни хора (под сурдинка казано: “каквито не е имало никога досега!”). “Повечето от моето поколение не смеят да мислят по този начин. Искат да имат пари, коли и паспорти, за да пътуват.”, казва Леа. Без да знае (или не иска да знае) за драматичните събития със студентите на площада Тиан ен Мен, Леа критикува корупцията, но се пази от радикализъм. Ненавижда Япония и Америка и вярва в бъдещето на родината си.

09 Yunnan-4

По време на пътуването в завод на 150км от Бейжинг избухва склад с 700 тона калиев цианид – по радиото в колата медиите едва споменават за дребен пожар. Леа получава ммс от близък приятел журналист, който успява да заснеме с телефона си стотици калцифицирани трупове на загинали от експлозията и пожара. “Човешкият живот не е от значение. Числото не е важно, важен е напредъка на страната. Така е от край време. Ние сме много, индивида не е важен. Проблемът е в корупцията! Синът на областния управител е сложил в склада пет пъти повече цианид от допустимото. А доколко ще бъде наказан зависи от партийната сила на бащата.”- обяснява невъзмутимо Леа. Кси Джинпинг се е заел с корумпираните свръхбогати в и извън Партията, но кръга остава затворен.

10 Yunnan-5

В краша през август, за който чуваме по време на пътуването, най-богатият китаец Ван Джинг Линг губи три милиарда долара, Китай пет хиляди милиарда. “Нищо – казва Леа – ти не познаваш мащабите на Китай!”. Как можех да обясня на младата Леа, че човек се превръща в културен клон от момента, в който без да си задава въпроси следва фанатизма на наложената му отгоре социална идентичност. Това вкаменява и най-старите вековни традиции. Подобно нещо е невъзможно в съседната, умразна за китайците Япония. Не противорача на Леа. По-скоро се радвам на искренното й възмущение за неправдите в страната.

13 Yunnan-14

Снимам портрети и разнообразните носии на жените Ии, на Яо с ярко червени шапки, Хани с черни роби, Миао с красиви бижута. Преди две години същите ги срещнах във Виетнам с името Хмонг, останали само девет милиона. Дао и Даи започват да смесват колорита с джинси и секси блузки. Носиите скоро ще заминат за етнологическите музеи.

Yunnan-13

15 Yunnan-5

Yunnan-12

Нямам отговор на въпроса за чистотата на тези жени със спретнати носии, които ежедневно пазаруват и работят облечени, както в празник. И това в околна среда, непознала понятието чистота.

Yunnan-7

През октомври по време на вадене на ориза жените не свалят носиите. В този най-добър сух сезон, всички нови постройки ще поемат заможни китайски туристи, готови да платят многократно по-скъп наем от сегашния. Стая с баня в къща на височина с хубава гледка е възможно да стигне до 600 евро. Банско остава далеч назад освен, че тук също се строи стандартно, грозно и повече от необходимото.

17 Yunnan-11

14 Yunnan-4

 

16 Yunnan-10

И в най-забитото място, наред с калта и боклуците на улицата има блестящо чисти магазини за скъпи смартфони, имитация на големи марки. Няма китайка, продаваща прасета, лук, жаби, змии или каквото пожелаете, която да няма смартфон в ръката или в джоба. Фотографията в случая не отговаря на написаното, а на вкуса на фотографа.

Кам - copie 2

Мъжете, освен някои екзотични фигури от генерацията на Мао, за разлика от жените, са облечени небрежно и без стил. Повечето играят хазартни игри и пушат. Това не пречи Китай да е родина отпреди 4000 години на играта Уей-Чи, наречна ГО от японците, игра на стратегии, ненадмината по интелигентност с тактики, ползвани от военните стратези на страната.

Yunnan-18

Yunnan - copie 2

Жените работят в полето или на строежа. Засмяни или намръщени, но те са тези, които носят на гърбовете си.

Yunnan-5 - copie

Yunnan-15

Налага се да премина с багаж по дълъг кален път. Моля и заплащам на хубава булка с красива носия да добави в коша си моите двайсет килограма, които тя приема без усилие. Съвсем естествено.

Yunnan-5

Възрастната жена с деформирани крака е от времето, когато са задължавали младите момичета да бъдат по-привлекателни с малки крачета, знак на аристократизъм.

11 Yunnan-2

Пенсии или социални помощи в Китай няма, освен за специални случаи. Хората от народа не си позволят осигуровка. Болниците са скъпи, затова в пазарите навсякъде има здравни услуги, сергии с треви, корени и други естествени неща от народната медицина. Няколко пъти попадам на зъболекари слава Богу без да се налага… Навсякде в градовете има диспансери за акупунктура, аптеки за корени и треви с лекар, който да ви предпише необходимото. Така е от хиляди години.

12 Yunnan

В едно от малко останалите села с автентични къщи в продължение на няколко часа пътя се оказва запушен от голям празник. Снимам на воля рядко срещан кич. Представлението е безплатно и на чист въздух.Yunnan-9

Оказва се погребение!

Yunnan-11 - copie

Семейството на погребания дава подарък на селото под формата на забавление. От града докарват камион с оркестър, високоговорители, танцова и театрална трупа. По време на преставлението плачещите жени на починалия стоят с покрити с бели чаршафи глави. Присвити зад ковчега те се вайкат в очакване селото да се повесели на воля. Идва ми на ум израз на Конфуций, който казва, че ритуалите, свързани със смъртта служат, за да уморят болката. Докато снимам най-интересното погребение в живота си, на шофьора и на Леа им прилошава от отегчение и горещина. Да, но тук вече от месец за първи път срещам живец. Хората се смеят и плачат, има емоция! Без традиции и ритуали, които да вадят скритите витални енергии на народа, неминуемо следва роботизиране. Вижда се по огромните пазари и публични места, където всеки е съсредотечен да печели или строи. Рискувам да стана банален с повторенията си, но тази убитост и студена резервираност в страната е най-впечатляваща. Децата навсякъде са чудесни, но живота след това ги втвърдява. Липсва това дори прекалено възпитание, което срещате в Япония. Споделям го в минали блогове.

Yunnan-4

В един момент пътя се отваря за търпеливо чакащата върволица коли. В големите градове също ще забележите как и в най-голямото задръстване не се получава паника. В даден момент потокът неминуемо протича. Такъв е закона.

Yunnan-10

Уважавам настроението на съпътниците си и не проследявам докрай интересната връзка на живота със смъртта. Гробът най-често изкопават сред посевите на собствена или наета от правителството земя. Духът на починалия се връща в дома едва след седмия ден. Връзката остава завинаги. Традиционното погребение в плач и празнуване продължава три денонощия. В дома на умрелия всички посетители донасят храна и питие.

Yunnan-3 - copie 2

Разкъсан между твърдостта на тези некомуникативни хора и рядкото сърдечно гостоприемство на някои от тях, продължавам пътя си, гонещ светлини и сенки в лов за хубави моменти.

Yunnan-3

 

Кам-3

Бележки за Китай, водени по време на пътуването:

Народът е свикнал да се подчинява на Голямото Силно. Религията е чисто земен монотеизъм: шефът, тоест Партията е Бог, който дава пътища, телевизори, перални, телефони…. дава да строите, да печелите, да имате кола. Това означава да си силен! Какъв по-голям стимул след толкова отминали трагедии. Това все пак не обяснява липсата на комуникация, споделяне и отношения, които напразно търсех да реализирам?

Във всеки хотел, все едно категорията, взeха фотокопие на паспорта ми.

Yunnan-2 - copie 2

 

В Китай хората не гласуват. Няма смисъл, Партията е една.

3% от населението има социална осигуровка

300000 самоуийства годишно.

320 милиона млади хора между 15 и 30 години са от генерацията феникс и живеят с жаждата да притежават чанти Вюитон, интересуват се от манга, дават си английско име, мечтаят да живеят в Щатите…

Записване в университет в Бейжинг струва минимум 2000 евро годишно.

Практикуващите свободна професия могат по-лесно да критикуват партията, както например Леа. На държавна служба ще ви уволнят или пък арестуват, ако правите демонстрация.

Yunnan-16

 

Земя е почти невъзможно да се притежава, но всеки може да я наеме от държавата, да я обработва и се възползва от реколтата.

Предпочитаното от народа мъжко дете по време на забраната за второ дете, прави в страната да липсват 40 милиона жени. Това ограничение прави да се раждат 12 млн китайци годишно – раждаемост 1,78. Но разбира се второ, дори трето дете са възможни срещу заплащане!

Yunnan - copie 3

До 2001 година хомосексуалността е считана за сериозна болест.

80% от отоплението в Китай се осъществява с въглища. Някои от големите градове не виждат синьо небе. В Шанхай никой не спортува на “чист въздух”. В Бейжинг паниката от замърсен въздух и задух прави хората да имат в телефоните си детектор за малки частици, който да им помага да взимат съответни мерки.

Водата в страната е все по-замърсена. 25% от земята е също сериозно замърсена. Боклуци се изхвърлят безразборно и проблемът за прочистване не е разрешен. По дължината на големите реки има все повече села с население болно от рак. Една от трудностите в борбата срещу замърсяването е липсата на информация, досега официално воалирана от правителството.

18 Yunnan

За два месеца срещнах не повече от десетина усмихнати китайци, отворени за комуникация с готовност да ми помогнат или пък любознателни да научат нещо за външния свят. Intelegare на латински означава “правене на връзки със света”, това е валидно по-скоро за китайците извън страната.

Кунминг столица на Юнан с 6милиона жители. С право наречен “град на вечната пролет” е разположен на 2000метра. Грабва ви с очарованието на паркове с големи езера, оазис на чистота, климат и по-човешки отношения. С малко повече пари в джоба е възможно да живеете нормално. Рядкост.

Yunnan-2 - copie 3

След всички перипетии в тази, меко казано особена страна, разклатената ни Европа показва недвусмислено гостоприемство. Все още не успявам да класирам многобройните противоречиви фотографии, които съм направил. Япония беше приятно стимулираща (четете блоговете), докато Китай груб, труден, мръсен, стряскащ, объркващ и винаги изненадващ. И все пак започвам да се питам дали правилно предценявам магията на тази огромна, многолюдна страна, която е част важните фактори за бъдещето на планетата.

Yunnan-11

Едва месец откакто се прибрах и вече си представям влака за Ласа или дори Трансибирския преди това? Тази “безчовечност”, която толкова ме впечатли в Китай, ако не друго, има качеството да не бъде прикрита или подправена, реалност на един изстрадал народ. Отидете например в Божоле и попитайте някой местен за пътя си. Не вярвам да ви поканят на кафе, за да ви обяснят по-добре къде сте се загубили. Това ми напомня една случка в Албания.

Албания

На жестикулирането в стил “къде е центъра на селото”, бабата без да разбира какво питам, не само ме покани на кафе, но ме задържа, за да ми гледа в чашата. След което ми разправи на албански неща, от които дума не разбрах. Виждате също разликата в интериора на този не богат дом в по-бедната от Китай Албания. Светът е богат с различията си. Ние също.

За любителите на фотография, скоро ще добавя галерии в www.pastoukhov.com от това последно пътуване в Китай.   http://www.bg.pastoukhov.com/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/ – е блог от април 2009 година с черно-бели фотографии от минали пътувания и някои различни идеи за Китай.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: