Истанбул 2018

С жители два пъти и половина колкото България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат на история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството, не усетих напрежение все едно къде в многобройните квартали на града. Включвам и крайно религиозните.

Снимах къде дискретно, къде по-явно, но си позволявах да снимам всякакви хора на всякакви места – агресия не срещнах никъде. Тя беше скрита, казват жестока, зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул би бил немислим без водите на Босфора и Златния рог, образуван от прилива на две реки като естествен пристан. Мостовете, свързващи Европа и Азия, както и различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове – те правят живота възможен за 16 милиона жители.

В Япония имате чудесната възможност на места с минерална вода да си потопите краката на улицата. В Истанбул задължение на мъжете и привилегия в моя случай беше да си охладя уморените крака заедно с вярващите преди да влизат в джамия. Правех го табиетлийски, снимах атмосферата наоколо. После полягах върху огромен чист килим все едно в коя от прохладните джамии навсякъде в града – приятно отпуснат както у дома си в някой ъгъл, дори подремвах. Штраквах по кадър и поемах стръмните тепета на града. Всичко това съвсем легално и прекалено лесно.

 

Тази девойка беше така захласната в разговора,  дори не ме погледна, когато влязах в магазинчето – на два метра от нея направих няколко фотографии и излязах – физически се случи нещо, включвам резултата от сниманото, но нищо повече – човешкият контакт премина и за двама ни през екраните на телефона при нея и лайката при мен.

Чарът на Истанбул недвусмислено се определя от водите с вечно щукащи  кораби на заден план с високи тепета и минарета, забити в небето. След това контраста между квартал със свръх модерни сгради, магазини и хотели с квартали със запазени стари къщи и с калдъръм, по който все още има амбулантни търговци напевно да се провикват.

Веднъж уморен и прегладнял се спрях до количка с голяма тепсия пилаф – подобен бях вкусвал само в Хива и Самарканд – казах, че съм от Булгаристан, демек комшу и получих една лъжица в повече. Вечер, в края на рамадана, хората си постилаха бохчи по тревата, хранеха се навън с приготвеното от вкъщи. Снимах – бабите ме гледаха скептично, а младите забулени булки ме канеха да хапна по някоя вкуснотия. Странно нали? Оказа се, че много от тях са псевдо религиозни, просто кариерата в живота го изисквала – и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат попаднах пред входа на стар хамам – пишеше „за мъже“. Рамаданът беше започнал, нямаше никой. Влязах от любопитство и да открадна някой кадър. Появи се закръглен мъж с красив мустак и ме прикани да вляза. Оказа се българин, успял да се пресели преди разчупването на комунизма. Освен, че се разговорихме за какво ли не, даде ми сапун, чаршаф и налъми, и се оказах се сам проснат на топло в средата на просторен многовековен хамам. Пихме турско кафе и само гдето не си погледнахме в чашите. Адресът го имам, ако някой от читателите на блога се интересува за подобна авантюра.

Освежен,  продължих към съседния квартал Фенер да правя това, което най-много обичам – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За тези,които харесват фотографиите ми, в www.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул през 1998 година ще намерите този от май 2018. Необходим е компютър и програма флаш – сайтът е от много години с над 120 галерии и подлежи на модернизиране…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Ето една Монголия, огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачно небе. В зимната си премяна страната е още по-величествено красива, съвсем жива и най-вече почти без туристи.

Монголците в страната се движат на коне, камили, елени, често на мотори, руски или китайски. Вместо с каски носят оригинални топли шапки от различни кожи.  Двамата приятели на фотографията си поделиха по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора и се подхлъзнаха на леда на езерото. После съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С до мотопеда. Когато след три часа обезпосоен се вупътих да се уверя дали спирта ги държи живи, те бяха отпътували. Явно човек може да се адаптира към всичко.

С площ три пъти колкото Франция и с 3 милиона жители монголците си поделят страна, трудно овладяема дори от братята руснаци, които се опитали да хванат бика за рогата, но тялото не успяли. Монголците са успяли да запазят духа и автентичността си. Както във всяко от пътуванията, именно тази автентичност тръгнах да потърся .

След съответния поздрав с две ръце, в които ръцете на по-възрастния остават отгоре, 

монголците си заменят красиви табатиери с пърфумиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на  другия, а качеството на самата табатиера говори за притежателя. (Не чак както модела на смартфона при нас…)

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач се отзовавате, както в Китайски, Индийски, Японски и други провинции в разговор с очи и знаци. Тази комуникация в по-примитивния свят, където истините нямат необходимост да се доказват е безпроблемна.

Шаманите  разбира се правят бизнес с многобройните туристи, дошли за шоу и готови да платят. Истинските не са за показ и слава Богу, защото кой би оправил проблемите в останалите далеч от градовете племена. В сферата на духовете всяко шоу се наказва и лишава шамана от силата му.

 

Огромната, фантастична природа, въпреки перипетиите от миналия век, е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието, както преди инвазията от руснаците.

 

Въпреки царящата корупция в няколко големи градове, отровите от навлязлите моди и растящия туризъм, монголците са опазили вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена със сребро отвътре преминава от ръка на ръка. Всеки казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, идват ми спонтанно думите на „Сладуно моме“, след това „Кавал свири на поляна“…, без да мога да преведа съдържанието, ритъма и мелодиите повдигат още повече температурата на всеобщото настроение.

Монголската Нова Година в две-три семейства даде възможност да се докосна до местните традиции. Преживяванията са физически, свързани са с корените на обществото.

Обикновенната вяра е най-често емоционална или интелектуална,  докато традициите правят да бъдем истински заедно. Народ без традиции пресъхва и се намразва. Тук в монголската степ всяко нещо тежи, носи значение на мястото си. Сравним с изтощените от комформизъм европейски общества тук респектът между хората и отношението към животните е за завиждане. Забравям бързо историите с Трамп, Дуган, Путин и останалите герои, с които ни пълнят телевизиите…

Фотографите казваме, че снимаме, за да не говорим, особено в естествен свят, където жестът и излъчването замества думите.

През изминалите няколко хиляди километра не видях място, дори на подобни отрицателни температури, където да няма живот.

По замръзналите реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал  в недалечния Сибир, по леда се движат коли и мотористи. По тези ледове и снегове не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Добър въпрос, по-скоро не. Вероятно и най-вече, за да не изцапам неопетненото преживяно бяло. Или можеби да, ако това става при приятели монголци, далеч от агенции и туристически бизнес. Срещите с тези номади трябва да става по номадски с душевен обмен, а не както в изложбена зала. (напоследък феномена в Париж е как въпреки прекрасните каталози, все повече хора снимат картини в изложбите с телефони…, да не говорим, когато пътуват по-далеч…, някаква мания за регистриране или пък технически оргазъм, вложен в успяващите да завъртят главите нови технологии…)

Улан Батор, известен със замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен с противоречивия си модерно-архаичен градски вид. Дали от въздуха или заледените пътища, има огромни задръствания и както в България, хората държат да имат скъпи коли.

В базара, от най-грозните, които познавам, не се въздаржах да  купя шапка от лисица, друга от вълк и дори трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват.

От няколко хиляди фотографии опитвам да избера някои подходящи за блога. Да преобладават  по-взискателните черно-бели или тези, флиртуващи с цветове. Зелената Монголия през лятото дали е по-грабваща? Монголците ще останат ли така сърдечно отворени, когато в хубавото време ги нападнат туристи или светът, обсебен от сметки и бизнес се деформира, както навсякъде? Страхувам се, че да, но това не пречи да се опитва.

 

Приятелите на небесните тела имат за какво да посетят Монголия. Тази луна от последната ми вечер беше градска, при това в най-замърсения казват град в света…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Интересното в сравнението между Ханой, Ню Йорк и Токио, най-банално казано се изразява в разликите помежду им – повод да сложа няколко фотографии, за да раздвижа блога.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Разликите между градовете, тези в природата и между хората ги прави да станат интересни. В противен случай ще се върнем отново към строежа на комунизъм.

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от стари фотографски лутания близо до сърцето, места, където без колебания бих отново хвърлил котва.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети слагам Азия на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставам с амбивалентни  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа на заден план за сметка на по-труднодостъпните много интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Сещам се за  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разделя между Европа и Африка. Африка, търсеща себе си в новия свят, все по-трудна и с голямо бъдеще, докато Европа стара и прекрасна, агонизираща, губеща педали… От една страна тежестта на културата, изкуствата и цивилизацията  от друга – силата, магията и енергията, от където е тръгнал вида ни Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежават към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна идват на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението – убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб на трансцендентност, вертикала, недвусмислено принадлежаща на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е също чудесна. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в млади страни като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка,  са загубили отдавна духа на прадедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са наричали майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавим Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите  живи езици. Човешки обмен по тези места съществува, това, което най-много липсва почти навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората притежават невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива. Когато ги има, защото в Япония всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В Израел с главозамайваща динамиката може да намерите всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи. Ако изключим проблемите с фанатично вярващите и растящото напрежение с околните страни, намирате се в един феноменален единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните, макар субективни идеи, за предпочитания към определини страни са плод на вкуса ми към автентичност и безвремие. Това ме стимулира да продължа проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна и човекът въпреки всичко остава най-интересния земен, някои считат космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешки дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят – за всички търсещи и все по-осъзнали възможностите си хора, тези с кураж да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни, без задължителна причина. Заслуга, ако има такава е в будния ви поглед, в правилната оценка на момента и в благодарността, която изпитвате за случилото се.

01 Среща-20

Така започна да става с приятеля ми и водач Кунчок. Ето, завиваме наляво вместо надясно и нещо се случва. В тези импровизации сме водени от надеждата за ненадейна номадска среща, за хубава гледка или в най-добрия случай с идеалистична мисъл за някое забравено от китайците селце с автентични кам-па, жителите на бившата Тибетска провинция Кам.

02 Среща-19

Прашният път суче към зъбчати върхове на четири-пет хиляди метра. От юртите до пътя ни казват, че високо в долината има манастир. Не само това, ами до манастира е сгушено китно, забележително чисто и не съвсем китайско селце.

03 Среща-18

На пейка до гомпата са приседнали местните Кам-па.

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (описан в блога Разбойниците-Благородници) имаме еднакви визии, той от преживявания, а аз по убеждение. Отпускаме души в автентична, все по-рядко срещана, проплъзнала се някак във времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Спомням си преди два дни в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, големия видим котраст между новия и стария свят. Бих казал дори, че видяхме краят на задушения, убит и вече невъзвратим стар манастирски свят. Модерни китайки, слезли от скъпи коли, дошли високо на чист въздух далеч от задуха на замърсените метрополии бяха обхванати от себе си да си правят селфита,  без представа, а още по-малко грижа за обкръжаващия ги свят.

06 Kam, Buddhism1

Входът на манастира Гаргу е задръстен от местни кам-па, което не ни попречи с Кунчок да се промъкнем без усещането да сме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Не спирам да снимам естествената, хармонична атмосфера, в която звука прави магии. Навън светлината е най-добрата за деня и разкъсан между  света отвътре и отвън срещам топъл, чист, искрен поглед, без страх, както повечето други на монаси, наплашени от китайците. Девойката от селото е застанала в някакво безвремие. Тя няма общо с мадамите със селфитата (жалко за красивите китайки, а когато са красиви, те са много красиви! Обратното също е вярно…).

07 Kam, Buddhism

Чувам думи на английски: « What you do here?. » Та кой говори английски по тези места ! В ръцете си девойката държи тетрадка, нещо като личен речник, който тя трескаво прелиства. С  малко гърлен чувствен глас тя добавя “I learn english very little ». Смутено запитвам къде мога да изпия чаша чай, сякаш наоколо има избор за чай.  Тя заприлиства  тетрадката и отговаря просто: “At home “ . Девойката се казва Кунчоундза.

07 Kam, Buddhism1

По пътя настигаме група забързани монахини. Тоалетът им е с забележително хубава гледка.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми казва спокойно Кунчоундза. Да, те грациозно приклякват, снимам бързо, притеснен от погледа на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

Майката на Кунчоундза с подобна топла усмивка ни пресреща пред входа на дома им.

10 Среща-2 - copie

Ако сте прочели написаното в предишните блогове за Китай, разбирате света, към който се бях опътил.  Такива хора преди инвазията на Китайците е срещала в Тибет Александра Дейвид Нийл.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием чай, леко посолен с бучка вкусно масло от як. Общият ни език е през очите. Излъчването и усмивките са по-богати от думите.

12 Kam, Buddhism

Изминава час, Кунчок вероятно се притеснява! Чака ни път. Канят ме да остана, да гостувам в дома им. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, ще има място и за двама! Тръгваме за Кунчок.

13 Среща-12

На врата отново няма думи, изпращат ме усмихнати – дали ще се видим отново? Усещането  в момента е силно.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок ни се радва, но имаме да гоним път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата наблизо до колата. С прости думи, излязли от сърцето, опитвам да изразя, че двамата се знаем от вечни времена как хората се движат на пакети от епоха на епоха, срещат се едни и същи всеки път отново. В този момент това чуствам, говоря на английски, тя улавя думи и разбира неизразимото. Истинските връзки вероятно не се губят – като  енергии, свързани помежду си извън пространство и време. Девойката стои неподвижно. Лови от  излъченото ми, не от думите. Жените знаят, когато искат. Не е необходимо да им се обяснява. Записвам внимателно телефона – в Китай няма живо същество без телефон – ще я потърся. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина. “Това са рози от България”. “Bulgariiia“, повтаря Кунчоундза усмихната с поглед,  които е имала и продължава да има във всички времена.

16 Среща

Наскоро в Париж сънувах майката на Кунчоундза. Сънувах я в черно-бяло.

За любителите на фотография в сайта www.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 има цветни и черно-бели фотографии от Кам. Необходим е компютър, сайтът е с флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: