Куба 2018

Месец юли е горещ и влажен в Куба. Влагата добавя към задуха, но приемуществото е, че няма туристи. Пътувате в полупразен самолет  без да усетите полета до Сантияго. (Без малко листче с печат от Кубинското посолство не ви пускат в самолета.)

В Сантяго пристигате в мизерно летище, каквото беше Софийското по времето на строежа на комунизма в България.

За нощувка намирам стари колониални къщи на местни жители. Хотелите са държавни, безбожно скъпи, някои от тях са екзотични, но повечето лошо поддържани. Попадам на хора с възможности отпреди революцията, успяли да скрият ценности от миналото си в Маями и сега, след смъртта на Фидел Кастро, заедно с разведряване на обстановката –  само разведряване, защото строежа на комунизма не е приключил, а новите възможности едва сега се отварят –  са върнали запазеното от  имущество си обратно в страната. В Сантяго за късмет попадам в богат, чудесно подреден колониален дом с обширни стаи, таван десетина метра висок, с вътрешен двор и вместо покрив разкошна озеленена тераса.


Старата част на града, с тесни улици и шарени, поддържани или често полуразрушени къщи е пленителна, а жегата – отчайваща.

В Куба циркулират две разменни монети с разлика двадесет и пет пъти. Такава е разликата между платежността на туристите чужденци и местните жители със заплати на нивото на пенсионерите в България (150 евро).

В страната хората в общия случай са примитивни, бедни, с тъга изписана по лицата, която бързо преминава в радост. Повечето са гостоприемни, с отворени сърца, какъвто беше  народа ни преди години. Вярно е също, че когато няма какво да губите,  сърцето се отваря по-широко. С ром, пура, музика и малко (или повече) секс, тъгата се превръща в заразяваща весела емоция.

Морето по това време е топло, малко мътно, но без туристи.

Вратите на домовете на повечето кубинци остават винаги широко отворени. Контактът с улицата е директен. Връзката с чужденците е добре дошла. Като фотограф, напуснал от хладните, изкуствени отношения в Европа,  тук е малък рай. С ръждясалия си испански разправям на кубинците как преди години бяха затворили планината Витоша, за да може  Фидел Кастро да си направи спокойно кроса. Боди гардовете го бяха намерили от другата страна на планината в село Чуйпетлево, клюкарите казват „с някаква млада булка“. Нали бяхме братя с кубинците. По възрастните тук си спомнят и ме канят да споделим по чаша – с някои това става по братски, други искат да им помогна с евро, доларът не е обичан. Жената под фотографията, на която е като млада, ме спасява в дома си, защото заваля пороен дъжд. Подарявам  й мускалче с българска роза, а тя дори знаеше за Розовата долина…

Идеята ми е да пресека Куба – 1500 километра и да се прибера през Хавана петнадесет дни по-късно.  Страната е бедна, задушена и изостанала от системата на Кастро, което не пречи на много кубинци да го тачат и обичат до днес, както руснаците обичат Ленин, Сталин, а сега и Путин. Слабите духом имат нужда от силен водач, за съжаление често патологично силен, превърнат в диктатор, който да ги обединенява, да ги води и мачка.

Кубинците са свикнали с нямането, хвалят се с това, че са сплотени, сърдечни, винаги заедно, с безплатното образование и осигуреното здравеопазването. В последното не успяха да ме убедят –  уморен след няколко часова езда в красивите околности на Виналес,  ритнах ръждиво желязо на покрива на къщата, от където се качих да снимам. Местната аптеката не разполагаше с превръзки, а в болницата за чужди граждани ме мацват набързо с памук, напоен в йод,  „стерилната“ превръзка се оказа парче марля, старателно увита в стар вестник. Струва пет евро.

Природата във Виналис е чудесна, човек не знае в кой свят се намира. Освен езда, тук се катерят интересни за алпинистите  скали. За съжаление тук спонтанността и гостоприемството на местните е различно от Сантяго и местата, където нямаше туристи. Бързото забогатяване явно беше променило манталитета на местните.

Цветове, музика, танци, ром, пури и хубави кубинки – това радва очите, това създава настроението в Куба.

Земите в страна са изоставени поради липса на селскостопански машини. Волове теглят коли, коне, впрегнати в каруци, както и рикшо, служат за таксита.

След Сантяго продължавам през Камагуей към Тринидад – перлата на страната. Отново калдъръмени улици, многоцветни  красиви, стари скради. Следва Сиенфуегос с лабиринт от тесни улици, удобни да се загубите и навсякъде гостоприемни, винаги усмихнати жители.

 

По рафтовете на магазините, всички държавни, са наредени по няколко продукта – най-често ориз, олио, сол и захар. Сапунът липсва и е ценен подарък  – хората ще ви бъдат благодарни, което не означава, че кубинците са мръсни. Дори обратното, през цялото време, обилното изпотен, не усетих миризма, нито в себе си, нито от околните. Това между другото.

 

 

 

Портретите на Ке Гевара и на Фидел са навсякъде и не ви изпускат от очи .

Хората танцуват при всяка възможност и на всяка възраст.  Любят се вероятно по същия начин. Предлагат ви най-често чаша с листа от мента и захар, добре разбити с малко ром и много лед. Пие се често и на малки глътки.

Сградата на операта в Хавана със забележителна архитектура в стил необарок от 19-ти век, носи името на Алисия Алонсо. Преди  години тази фантастична балерина дойде (сляпа) да играе в Софийската опера. Заедно с Мая Плисецкая те бяха звездите в световния балет.

 

Хавана с централния  площад на революцията – интересен и пълна пародия – и стария град наоколо, сама по себе си заслужава отиване до Куба. Близо половината от фотографиите ми са от Хавана.

В този сезон „извън сезона“ две седмици за  Куба са напълно достатъчни. Оставате с хубав спомен, урок за човечност и болка за нищетата, в която тези хора живеят. Който помни миналото в България  разбира за какво става дума. Испанците са оставили завидно наследство, за съжаление лошо стопанисвано, по-скоро нестопанисвано.

За сметка на това многобройните американски коли са изрядно поддържани. Моторите им са сменени с нови, дизелови на мерцедес и тойота, колите са станали вечни, гордост на много кубинци.

 

Това е стопанката ми в Хавана, която сутрин старателно  приготвя чудесна закуска, а после  прекарва деня на голям дървен, люлеещ се стол с вентилатори от двете страни. Столовете и в най-бедните домове  се люлеят, с вентилатори в пълен оборот наоколо.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат на история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – всеки от многобройните квартали на града има своето очарование.

Снимам  понякога дискретно, понякога явно, не срещнам агресия никъде. Тя остава скрита, казват жителите, дори жестока зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, както и между различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове правят живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора,  не ме поглежда, правя няколко фотографии в магазинчето и излизам.

Щукащите във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели контрастират кварталите със запазени стари къщи, калдъръме ни улици, все още с амбулантни търговци, които  се провикват напевно.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал в Хива и Самарканд – казвам, че съм комшу, от Булгаристан и получавам една лъжица в повече. Вечер, в края на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, хранят се на въздух с домашно сготвено. Снимам, бабите ме гледат скептично, младите забулени булки ме канят да хапна с тях. Странно. Те се правят на религиозни, кариерата в живота изисквала воал и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам пише „за мъже“. Няма никой поради рамадана. Влизам по-скоро, за да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак ме приканва. Оказва се българин, избягал от времето на комунистическа България. Разговорихме за какво ли не, дава ми сапун, чаршаф и налъми. Отзовавам се сам излегнат на топло в средата на просторен многовековен хамам. Пием турско кафе,  поглеждаме си в чашите. Адресът го пазя, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен за това, което най-много обичам – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За любителите на фотография, в www.ivan.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул, който съм снимал през 1998 година, ще намерите – май 2018. Необходим ви е компютър с качена програма флаш.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Монголия, огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачно небе. В зимната си премяна страната е още по-величествено красива, съвсем жива и най-вече почти без  туристи.

Монголците в страната се придвижват на коне, камили, елени, често на мотори, руски и китайски, и оазки. Вместо каски носят топли шапки от красиви кожи на животни.  Двамата приятели – на фотографията – изпиха всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора, подхлъзнаха върху леда на езерото и съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С до мотопеда. След няколко часа се върнах обезпокоен на същото място да се уверя дали спирта ги държи още живи, но те бяха отпътували.

На площ три пъти Франция 3 милиона жители си поделят страна, трудно овладяема дори от братята руснаци, които опитали да хванат бика за рогата, но тялото не успяли. Монголците са запазили своя дух и автентичност, за което бях тръгнал да фотографирам.

В поздрава им двете ръце на по-възрастния остават отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. Всеки от уважение смърка от табатиерата на  другия, а качеството на табатиерата говори за притежателя й.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач разговаряте с очи и знаци. Това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват и тази комуникация е лесна.

Шаманите все по-често правят театър и бизнес с многобройните туристи, готови да платят заради изнесеното шоу. Истинските рядко се показват и оправят най-вече текущите проблеми в  останалите по-далеч от градовете племена. Духовете са против всяко шоу, те наказват и лишават истинския шаман от силата му.

 

Въпреки перипетиите с руснаците от миналия век, необятната природа е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието на монголците, както  преди руската инвазия.

 

Корупцията в  големите градове, модите и растящия туризъм, не са попречили на монголците да живеят с вековни традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката,  отвътре облечена със сребро, преминава от ръка на ръка и всеки от гостите казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, след което се разпявам, думите на „Сладуно моме“ ми идват спонтанно и продължавам с  „Кавал свири на поляна“… Не превеждам съдържанието, ритъмът и мелодиите повдигат  настроението в юртата.

По време на монголската Нова Година, ипълненна със стари традиции, хората си ходят на гости с конете.

Народ без традиции пресъхва и започва да се мрази, а тук в монголската степ всяко нещо въздейства, тежи на място. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са впечатляващи.

Светът тук е естествен, жестът и излъчването често заместват думите, животът на моменти е труден и опростен.

Изминах няколко хиляди километра в отрицателни температури и живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал  в недалечния Сибир, по леда се движат коли (оазки) и мотористи. По леда или снега не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не, най-вече, за да не изцапам в представите си Монголия преживяна неопетнени бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсен от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен (през зимата), с противоречив модерно-архаичен градски вид. Получават се огромни задръствания и както в България, хората държат да имат скъпи коли, външна мярка за богатство.

В местния базар, един от най-грозните, от познатите в Азия, не се въздаржах да купя шапка от лисица, друга от вълк и  трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка се измръзва.

 

 

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Виждате зимната луна срещу хотела  в най-замърсения град в света… Вероятно за късмет толкова ясна.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Ханой, Ню Йорк, Токио, три съвсем различни градове с различна сила и очарование. Дори оплетените жици по ханойските улици са в някакъв ред, защото системата им работи.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Най-интересна е разликата между хората, а тя се изразява и в градовете и добре, че е така, в противен случай се връщаме в периода на строежа на комунизма.

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опита да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам и Камбоджа за сметка на по-трудно достъпните, интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Няма да изпусна и динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, със земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия пътищата се разделят между Европа и Африка. Старата Африка шампион по млади поколения в света, търси себе си и бъдещето си в новия свят. Европа и тя стара и прекрасна, агонизира, губи енергията от богатото си минало, търси как да възкръсне или да загине…

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето ми натежават към Африка, а поради корените и навиците – към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна са трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия и интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но плоски, без култура. Южна Америка, екзотична, с разнообразна природа, но с население убито духом още от времето на Кортес, за съжаление без  духовните мащаби, недвусмислено принадлежащи на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Чудесни са Австралия и особено Нова Зеландия с красива, добре запазена природа и мили, усмихнати хора. Но усетете излъчването и вибрацията в нашите стари Родопи и ги сравнете със същото в тези млади страни! Аборигените и маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка  са загубили отдавна духа на прадедите, днес с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя Непал, Бутан и Бурма с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. В тези страни има човешки обмен, а той липсва все повече навсякъде по земята…

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към природата. Страната е чиста и красива и най-забележително е как тук всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са интересен материал за размисъл. За съжаление външната форма лъже – където се живее под чехъла на идеология, бъдещето остава винаги несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В главозамайващата динамика на Израел намирате всички световни кухни, респективно култури събрани от придошлите отвсякъде евреи. Наред с проблемите, свързани с фанатично вярващите в страната и непрекъснатото напрежение с околните страни, откривате един феноменален, единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (Тората) свързало еврейския род от близо три хилядолетия и гениално по рода си, с дълбокия си смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези страни с стари култури за мен е несравнимо с прясно заселените страни, което не пречи да са също прекрасни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните субективни идеи за предпочитанието ми към някои страни идват вкуса ми към автентичност и безвремие, свързани са с проекта « Земята и Хората », който следвам. Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят, и най-вече за всички търсещи с куража да гледат освен себе си и нещата  в очите.

Фотографиите нарочно са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: