Куба 2018

В Куба месец юли е горещ с леки превалявания. Влагата добавя към задуха. Приемуществото е, че няма туристи.  Полетът до Сантияго не е пълен и не се усеща.

Летището е мизерно, прилича на Софийското от времето на строежа на комунизма.

Спя в стара колониална къща, собственост на местен жител. Хотелите са държавни, безбожно скъпи, понякога екзотични, но лошо поддържани. Домакинът ни е с възможности отпреди революцията, успял да скрие в Маями ценности от миналото на семейството си.  След смъртта на Фидел Кастро,  с разведряване на обстановката – само разведряване, защото строежа на комунизма не приключва и днес  –  той успял да върне  имуществото си обратно в страната. В този богат, обширен, чудесно подреден колониален дом с таван висок десет метра има вътрешен двор и вместо покрив богато озеленена тераса.


Старата част на града е пленителна. С тесни улици, къщите боядисани с ярки цветове, някои добре поддържани,  други полуразрушени, но жегата по това време е отчайваща.

В Куба циркулират две разменни монети. Разлика между тях е двадесет и пет пъти, същата между платежоспособността на чуждите туристи и местните жители със заплати на повечето пенсионери в България (150 евро).

По лицата на хората е изписана тъга, която бързо преминава в радост. Живеят бедно, примитивно, но повечето са гостоприемни, с отворени сърца, както народа ни преди години. Човек, когато няма какво да губи,  сърцето му се отваря по-широко, особено с повече ром, хубава пура, музика и малко секс. Тъгата се превръща във весела, заразителна  емоция.

Морето е топло, малко мътно и без туристи.

Вратите на домовете са широко отворени, контактът с улицата е директен. Като българин съм добре приет навсякъде, в страна, която е рай за фотографа. На тромав испански разправям как при посещението на Фидел Кастро в София, бяха затворили планината Витоша, другарят да направи необезпокоявано своя крос. Боди гардовете го намерили с млада булка в село Чуйпетлево от другата страна на планината. По-възрастните кубинци помнят тези времена и братски ме канят да споделим по чаша. Помагам им с някое евро, доларът тук не е обичан. Жената под фотографията, снимана като млада, ме спасява от внезапния пороен дъжд. Подарявам й мускалче с българска роза, оказа се, че Розовата долина й е позната.

Каня се да пресека Куба – 1500 километра от Сантиаго  до Хавана.  Виждам как, въпреки беднотията, повечето кубинци обичат Фидел Кастро, подобно на руснаците, които продължават да тачат Ленин, Сталин, а китайците Мао. Това са народи, които изглежда се нуждаят от силен водач, за съжаление често патологично обременен диктатор, който ги обединява, води и смазва.

Кубинците са свикнали с нямане и се хвалят, че това ги прави сърдечни и сплотени заедно, с безплатно образование и осигурено здравеопазването. В последното не ме убеждават, защото  уморен от няколко часова езда в красивия Виналес,  настъпих ръждиво желязо на покрива на къщата, от където снимах. Местната аптеката не разполагаше с превръзки, а в болницата за чужди граждани мацнаха набързо раната ми с памук, напоен в йод. „Стерилната“ превръзка се оказа парче марля, увита в стар вестник. Цената на тази „операция“ беше пет евро.

Природата на Виналис е чудесна за езда, с интересни  скали за катерене, но поради обилния туризъм и бързото забогатяване на местните, отношенията са станали комерсиални.

Цветове, музика, танци, ром, пури и хубави кубинки – това движи кръвта на кубинците, радва очите и създава настроение в Куба.

Земите в страна са изоставени поради липса на селскостопански машини. Волове и коне теглят каруци, рикшо замества за таксито.

След Сантяго  през Камагуей продължавам към Тринидад – „перлата на Куба“. – калдъръмени улици, стари, многоцветни сгради, каруци и шевролети, малки бистра с чудесна кухня и хубави усмивки.

Сиенфуегос е известен с лабиринт от тесни улички, удобни за човек да се загуби. Жителите са гостоприемни и разговорливи.

 

По рафтовете на магазините, всички държавни, има наредени по няколко продукта, най-често ориз, олио, захар и сол. Сапунът липсва и вероятно това е ценен подарък, за което не бях помислил. Това не означава, че кубинците са мръсни. Обилно изпотен, не усещах миризма в околните.

 

 

 

Портретите на Ке Гевара и на Фидел навсякъде не ви изпускат от очи.

Хората танцуват при всяка възможност и на всяка възраст. На бара ви предлагат чаша с листа от мента и захар, добре разбити с малко ром и много лед. Пие се често, на малки глътки. Вероятно правят любов по същия начин.

Сградата на операта в Хавана със забележителна архитектура, стил необарок от 19-ти век, носи името на Алисия Алонсо. Помня чудесни моменти, когато тази фантастична балерина, вече сляпа, игра в Софийската опера заедно с Мая Плисецкая – двете звезди в световния балет.

 

Централният площад на революцията в Хавана и най-вече стария град, дори само за тях заслужава отиването до Куба. Почти половината от фотографиите, които направих са от Хавана.

В този сезон „извън сезона“ две седмици за  Куба са напълно достатъчни. Оставане с хубав спомен и урок за човечност. На моменти сърцето ви се свива за нищетата, в която кубинците живеят. Който помни миналото в България,  разбира за какво става дума. Испанците са оставили завидно нестопанисвано наследство.

Само многобройните американски коли са изрядно реставрирани. Моторите им са заменени с дизелови на мерцедес или тойота, вечни и гордост на кубинците.

 

Ето хазяйката ми в Хавана, която рано сутрин старателно ми приготвяше чудесна закуска, след което  прекарваше деня си на голям дървен, люлеещ се стол с вентилатори от двете страни. И в най-бедните домове в страната, столовете се люлеят, а вентилаторите въртят в пълен оборот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, с богата история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата в домовете и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. Ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – оставаме привлечени от многобройните, различни квартали в града, всеки със свое очарование.

Снимам  дискретно, понякога явно, без да срещна агресия. Тя е скрита, споделят жителите, понякога дори жестока, зад декора на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа, Азия и различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове, прави живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора, дори не ме поглежда докато снимам в магазина.

Щукащи във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето, добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст с кварталите със стари къщи и калдъръмени улици, където все още минават провикващи се напевно амбулантни търговци.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал само в Хива и Самарканд – и казвам, че съм комши от Булгаристан. Получавам една лъжица в повече. Вечер, по време на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, за да се хранят на въздух с домашното сготвено. Снимам. Бабите ме гледат скептично, но забулените млади булки ме канят да хапна с тях. Странно ми е, а те ми обясняват как се правят на религиозни. Кариерата им в живота изисквала воал в тон с политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам чета „за мъже“. Хамамът е празен поради рамадана. Влизам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак се появява и ме приканва. Оказва се българин, избягал по време на комунистическа България. Говорим за какво ли не, дава ми сапун, чаршаф, и налъми. Изтегвам се сам на топло, в средата на просторен многовековен хамам. После пием заедно турско кафе и си гледаме в чашите. Ако някой от читателите на блога се интересува, адреса го имам.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен за това, за което съм дошъл – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

 

Монголия, облечена в зимна премяна, бяла и студена е още по-величествена и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, на руски и китайски мотори или оазки. Вместо каски те носят топли шапки от красиви, скъпи кожи на редки животни.  На фотографията двамата приятели изпиха набързо всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора до магазина, направиха няколко метра, подхлъзнаха се по леда на езерото и най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. След няколко часа, обезпокоен за тях, се върнах на същото място, за да се уверя дали спирта ги държи живи, но те бяха отпътували.

В Монголия 3 милиона жители си поделят площ три пъти колкото Франция в страна неовладяема, дори от руските братушки, които се опитвали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата без да успеят с тялото“. Местните, които срещах, са запазили своя дух, именно до който искам да се докосна и фотографирам.

При поздрав, ръцете на по-възрастния се поставят отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на другия, която според ценността, говори за притежателя си.

 

Монголците са приели кирилицата, но са забравили говоримия руски. Без преводач, разговаряме с очи и знаци. Това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, отглеждащи елени не далеч от границата с Русия, за съжаление все повече се превръща в бизнес с туристи, готови да платят за интересното шоу. Ролята на истинските шамани е да оправят  текущите проблеми в отдалечените от градове племена. Говори се, че духовете са против изкуствени жестове и лишават шамана от силата му, но за изкуствения това не представлява проблем.

 

Въпреки проблемите с руснаците от миналия век, необятната Природа е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието на монголците, както е било преди руската инвазия.

 

Страната е толкова обширна, че корупцията в големите градове, модите и растящия туризъм, не пречат на монголците да запазят вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите разказва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям и се разпявам – „сладуно моме“ излиза спонтанно от устата ми и продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът и мелодията се добавят към настроението в юртата. Ставаме по-близки.

По време на монголската Нова Година, хората си гостуват на коне.

Народ без традиции пресъхва, но в монголската степ, всяко нещо тежи на мястото си и въздейства. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са забележителни.

В този съвсем естествен свят жестът и излъчването на хората замества думите. Животът е труден и опростен. Никой не се оплаква.

Изминах няколко хиляди километра в отрицателни температура, а живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след езерото Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи без вериги, а мотористите без каски…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не. Искам да запазя в себе си Монголия, преживяна в неопетнени бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсен от дървени въглища въздух, е голям, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с модерно-архаичния си градски вид. Въпреки огромните задръствания, хората както в България държат да се показват със скъпи коли, явно мярка за богатство.

В местения базар, един от най-грозните, в сравнение с познатите в Азия се сдобих с шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк – малка колекция и спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка и добри обувки се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Това е зимната луна през прозореца на хотела ми, при това в най-замърсения град в света.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша. Фотографите често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където бих се върнал повторно.

03 Равносметка                                                                    / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план следват Виетнам, Камбоджа е не по-малко интересните Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина старата земя на модерния Израел с прекрасната библейска пустиня Негев.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия слагам Африка. Африка, родина на човечеството, земя пълна с енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризма, войните и климатичните проблеми правят някои много интересни места все по-трудно достъпни.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето тегли към Африка, но корена тегли към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богатото си минало, тя търси да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам на трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, винаги с нещо за откриване. Южна Америка с богатата, разнообразна Природа и красиви пустини, със следи от стари култури. Населението, за съжаление е убито духом, още от времето на Кортес. Липсва  духът, с който е импрегнирана Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред на Австралия и особено красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от старата Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят след известно време става скучен. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление до голяма степен са загубили духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с вибрациите на африканското. Не познавам добре аборигените, но за маорите съм убеден. Не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога съм писал по нещо, но факт е, чу сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия.

Да добавя и могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, сърдечни контакти.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил наричан винаги, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това с растяща амбиция да завладее икономически света. Народът е смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо за китаеца. Погледа на хората е обърнат към бъдещето, а миналото им може само да ни учи и учудва. Идеограмите на китайското писмо, определящи до голяма степен начина на мислене на китайците показват колко много различни могат да бъдат хората.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в страната отвсякъде евреи.

На две крачки е Египет, който посетих когато все още имах слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – Александрия, Кайро… и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

 

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проекта, който следвам без стриктна програма, той би се наричал « Земята и Хората ». Земята  навсякъде разнообразна и прекрасна, и човекът, най-интересния земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, невероятни места, където човешкият духна фона на силната Природа вибрира още по-силно.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си и гостоприемната ни планета.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни.

01 Среща-20

С Кунчок, приятел и водач, пътуваме в Тибетската провинция Кам. Искаме да срещнем номади кам-па, а те се срещат все по-рядко. Търсим също някой забравен от китайците кът с автентична тибетска култура.

02 Среща-19

От юрти до пътя ни насочват към голям будистки манастир високо в планината. Поемаме по сучещия нагоре прашен път. Около манастира на етажи са струпани къщите на едно забележително чисто и за наша почуда слабо покитайчено село.

03 Среща-18

Приседнали до гомпата (манастира), местните Кам-па спокойно си хортуват.

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (вижте блога Разбойниците-Благородници) по отношение на китайците сме в единомислие, той от преживяванията си, а аз по убеждение. И двамата си отпускаме душите в рядко срещаната, избягала от времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Преди два дни посетихме Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, където преобладаваха млади монаси китайци, в невъзвратимо унищожен тибетски манастирски свят. На фотографията по-долу модерно облечени китайки са излезли от скъпи коли, за да подишат чист въздух. Те си правеха селфита, далеч от замърсените метрополии, без представа и респект към малкото останалите местни, прострени на земята. За китайците те изглеждаха екзотично, чудесни за снимка.

06 Kam, Buddhism1

Връщам се отново към манастира в селото Гаргу, пълен от местни кам-па. С Кунчок се промъкваме без да се чувстваме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Монасите и местните са се отдали на вярата си и се прочистват от тежестите на битието. Звуците и жестовете в манастира ни отвеждат в други светове.

Знам, светлината на деня в този момент е най-добра за снимане и това ме кара да изляза навън. На прага срещам чистия, топъл поглед на девойка, в който няма страха на много от местни жители, наплашени от китайците.

07 Kam, Buddhism

Тя ме поглежда в очите и отчетливо разчленява: « What you do here?. » По тези места в Китай местен да говори английски е повече от чудо! Девойката държи в ръцете си тетрадка, вид дневник или речник, прелиства я трескаво и иска да ми каже още нещо. Гласът й е леко гърлен, а в желанието й да направи контакт и да се въздържи едновременно има невероятно очарование. “I learn english very little » -добавя тя. Смутен и аз, питвм, къде мога да изпия чаша чай.  Тя заприлиства тетрадката и след кратко мълчание ми казва: “At home “. Девойката се казва Кунчоундза и аз я следвам с разтупкано сърце към дома й.

07 Kam, Buddhism1

По пътя ни задминава група забързани монахини, упътени към своеобразно сковани дъски със забележително красива гледка отзад.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми обяснява с равен глас Кунчоундза, а монахините една след друга грациозно приклякват. Снимам бързо, притеснен от дружелюбния поглед на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

На входа на дома й, майката на Кунчоундза ни посреща със същата топла усмивка.

10 Среща-2 - copie

Искам да си представя хората в Тибет от времето на Александра Дейвид Нийл, преди инвазията на Китайците.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием заедно чай, посолен с бучка вкусно масло от як. Разговаряме с очи, с излъчване и усмивки, по-съдържателни от думи.

12 Kam, Buddhism

Изминава повече от час. Кунчок ме очаква вероятно притеснен! Канят ме да остана да им гостувам. Не съм сам – нищо, място има за двама – отговаря с тетрадка в ръцете новата ми приятелка и тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На вратата ме изпращат с топли жестове, усещането е силно. Зная, че вече няма да ги видя. Те също. Радост, тъга и благодарност се четатат в очите на всички.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок  ни се зарадва и тримата се смеем се. Той също благодари за гостоприемството, но няма как, очаква ни дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата до колата. С разтуптяно сърце и измерени думи казвам на девойката, че двамата се познаваме отдавна, от вечни времена. Добавям, че  хората се движим на пакети от епоха на епоха и при всяко раждане се срещаме отново. Тя ме слуша внимателно. Разбира някои думи, но лови смисъла на всичко. Енергията, която ни свързва е силна, движена от всемирни непонятни закони. Минават минути, в които двамата сме безмълвни. Излъчването е по-силно от думите.

Записвам жсм-а на Кунчоундза (в Китай вече няма живо същество без телефон) с обещание да се обадя. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина – “рози от България”… – “Bulgariiiaа“, повтаря Кунчоундза усмихната и с поглед,  които познавам и сега ще отнеса отново със себе си.

16 Среща

По време на пътуването с Кунчоундза се чухме няколко пъти, а в Париж сънувах майка й такава, каквато я виждате на фотографията.

В сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 ще намерите цветни и черно-бели фотографии от Кам. Сайтът е на флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: