Куба 2018

Месец юли е горещ и влажен в Куба. През този период на годината влагата прави страната задушно-гореща. Приемуществото е, че няма туристи. Настанявате се  в полупразен самолет на добро място и не усещате полета до Сантияго. Една скобка: без малкото листче с печат от Кубинското посолство не ви пускат в самолета. Бях го забравил в къщи. За късмет полетът има двучасово закъснение и с добър шофьор на такси операцията „листче“ завърши с успех.

Летището в Сантяго се оказва по-смачкано дори от Софийското  преди години, ако си спомняте физиономията му.

Предпочитам да спя в стари колониални къщи на местни жители. Хотелите са все още държавни, безбожно скъпи и макар някои от тях  доста екзотични, повечето са лошо поддържани. Попадам на хора, някои от които са били с възможности преди революцията и успяли да  скрият ценностите си в Маями сега, след смъртта на Фидел Кастро, заедно с разведряване на обстановката – а то е само разведряване, защото строежа на комунизма не е приключил, а корупцията от новите възможности едва сега е започнала –  са върнали запазеното от  имущество си обратно в страната. Така в Сантяго попаднах в богат, чудесно подреден колониален дом с обширни стаи, таван висок десетина метра, с вътрешен двор и вместо покрив разкошна озеленена тераса.


Старата част на града, с тесни улици и шарени, неподдържани, често полуразрушени къщи е пленителна, а жегата – отчайваща.

В Куба циркулират две разменни монети с разлика от двадесет и пет пъти. Това е разликата между платежността на туристите чужденци и местните жители със заплати на нивото на пенсионерите в България (150 евро).

В страната хората в общия случай са примитивни, бедни, с тъга изписана по лицата, което не им  пречи да бъдат гостоприемни и с широки сърца, както беше нашия народ преди години. Вярно е, че човек, когато няма какво да губи,  отваря сърцето си по-широко. С ром, пура, музика и малко (или повече) секс тъгата бързо се превръща в заразяваща весела  емоция.

В края на годината климатът е чудесен и красивата природа с хубави  плажове се добавя към очарованието на страната. Морето сега беше топло, малко мътно но по-забавни бяха забавно няколкото кадилака с климатик, служащи за  такси към близкия град.

Било от горещина  или поради бедност, вратите на домовете на повечето кубинци остават широко отворени. Контактът с улицата е директен. Връзката с чужденците е добре дошла. Като фотограф, избягал от студенината, бариерите и изкуствените отношения в Европа,  това отвори богати възможности. Показвах ясно, че съм българин и с ръждясалия си испански разправях как преди години бяха затворили цяла планина, за да може Фидел Кастро да си направи спокойно кроса. Тогава той беше стигнал от другата страна на Витоша до село Чуйпетлево и беше изгубил бодигардовете си  по пътеките. Тогава бяхме братя с кубинския народ. По възрастните кубинци помнеха това и ме канеха да споделим по чашка. С някои от тях я споделяхме братски, други искаха да им помогна с евро, доларът не е обичан. Жената, която виждате под фотографията си като млада ме спаси в дома си от пороен дъжд. Подарих  й мускалче с българска роза – а тя беше чувала за Розовата долина…

Имах желание да пресека Куба – 1500 километра – и да се прибера през Хавана петнадесет дни по-късно. Отделил бях по няколко дни за най-важните места с атмосферата на стара Куба. Системата на Кастро беше направила страната бедна, задушена и изостанала. Това не пречи на много кубинци и до днес да го тачат и обичат така, както руснаците обичат Ленин и Сталин, а сега и Путин. Слабите духом винаги са имали нужда от силен, за съжаление най-често патологично силен водач,  диктатор, който да ги обединенява, да ги води и мачка.

Хората са свикнали с нямането, хвалят се с прословута си сърдечностт, това, че са сплотени, винаги заедно, с безплатно образование и осигурени в здравеопазването. В последното не успяха да ме убедят, защото уморен след 6 часова езда във Виналес,  без да искам уцелих едно желязо на покрива на къщата, от където се качих да снимам. Местната аптеката не разполагаше с превръзки, а в болницата за чужди граждани ме мацнаха набързо с памук, напоен в йод, а „стерилната“ превръзка се оказа парче марля старателно увита във вестник. Продадаха ми я за пет евро.

Природата във Виналис е чудесна, човек не знае къде се намира. За съжаление спонтанността и гостоприемството на местните хора не беше същото, както в Сантяго и местата, където нямаше туристи. Бързото забогатяване  явно променя манталитета на хората.

Цветове, музика, танци, ром, пури и хубави кубинки – това радва очите, това прави настроението в Куба.

Земите в страна са изоставени поради липса на селскостопански машини. Волове теглят коли, коне, впрегнати в каруци и рикшо служат за таксита.

След Сантяго продължих през Камагуей към Тринидад – перлата на страната с калдъръмени улици и  многоцветни  красиви, стари скради – после през Сиенфуегос с лабиринта си от тесни улици, удобни да се загубите и накрая преди да отида в Хавана направих си удоволствието да поездя в красивия Виналес, за който споменах. Тук могат да се катерят интересни,  все по-известни за алпинистите  скали.

 

По рафтовете на магазините, всичките държавни, има наредени по няколко продукта – най-често ориз, олио, сол и захар. Сапунът липсва и може да бъде ценен подарък  – хората ще ви бъдат благодарни. Това не означава, че кубинците са мръсни. Да си призная през цялото време в обилното си потене не усетих миризма, нито в себе си, нито от околните. Това между другото.

 

 

 

Портретите на Ке Гевара и на Фидел не ви изпускат от очи, те са навсякъде.

Хората танцуват при всяка възможност и на всяка възраст.  Вероятно се любят по същия начин. Питието, което ви предлагат най-често е чаша на дъното с листа от мента и захар, добре разтрини  с малко ром и много лед – пие се често на малки глътки.

Сградата на операта в Хавана има забележителна архитектура стил необарок от 19-ти век и носи името на Алисия Алонсо. Помня как  преди  години  тя дойде да играе в Софийската опера. Заедно с Мая Плисецкая те бяха звезди над всичките тогавашни звезди в световния балет.

 

Хавана с централния си площад (площадът на революцията е пълна пародия) и стария град наоколо, сама по себе си заслужава едно отиване до Куба. Почти половината от фотографиите направих в Хавана.

И все пак в този сезон две седмици за  Куба са напълно достатъчни. Оставате с хубав спомен и болка за нищетата, в която тези хора живеят. Който  помни миналото ни в България  разбира за какво става дума. Не правя сравнения за пред комунистическите периоди в двете страни – испанците са оставили  завидно наследство, за съжаление лошо стопанисвано или по-скоро нестопанисвано. Но пък колко от старите ни съвсем европейски красиви стилови сгради, (въпреки подновения Софийски център) са запазени или добре реставрирани?!

За сметка на това многобройните американски коли навсякъде са изрядно поддържани. Моторите им са сменени с модерни дизелови на мерцедес и тойота, и колите са станали вечни, гордост на много кубинци.

Направих  близо 6000 фотографии и сега, когато  ги преглеждам неминуемо се събуждат мисли, свързани с миналото – в България обстановката не беше много по-различна.  Но, както  при всички останали пътувания,  мястото, хората, изобщо атмосферата в страната ме грабва без да мисля къде се намирам, без да меря и тегля какво и защо се случва, без метафизични въпроси и идеи. Снимам каквото ме привлича без да търся да доказвам каквото и да било или  да показвам нещо. А още по-малко да търся някаква обективност. Тя би била абсурдна. С фотографията пиша собствената си биография, усъвършенствам почерка си, както  прави писателя с думите или музиканта със звуците. Затова сега пред екрана на компютъра импресията от видяното бих синтезирал с няколко думи: „Боже, колко жива и весела, но и каква голяма тъга и болка се чуства в тази страна!“.

На фотографията  виждате стопанката ми в Хавана, която сутрин старателно  приготвяше чудесна закуска, а после  прекарваше дена на голям дървен люлеещ се стол с  вентилатори от двете си страни. Столовете и в най-бедните домове  са люлеещи, а вентилаторите евтини и работят в пълен оборот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина колкото България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат на история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството, не усетих напрежение все едно къде в многобройните квартали на града. Включвам и крайно религиозните.

Снимах къде дискретно, къде по-явно, но си позволявах да снимам всякакви хора на всякакви места – агресия не срещнах никъде. Тя беше скрита, казват жестока, зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул би бил немислим без водите на Босфора и Златния рог, образуван от прилива на две реки като естествен пристан. Мостовете, свързващи Европа и Азия, както и различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове – те правят живота възможен за 16 милиона жители.

В Япония имате чудесната възможност на места с минерална вода да си потопите краката на улицата. В Истанбул задължение на мъжете и привилегия в моя случай беше да си охладя уморените крака заедно с вярващите преди да влизат в джамия. Правех го табиетлийски, снимах атмосферата наоколо. После полягах върху огромен чист килим все едно в коя от прохладните джамии навсякъде в града – приятно отпуснат както у дома си в някой ъгъл, дори подремвах. Штраквах по кадър и поемах стръмните тепета на града. Всичко това съвсем легално и прекалено лесно.

 

Тази девойка беше така захласната в разговора,  дори не ме погледна, когато влязах в магазинчето – на два метра от нея направих няколко фотографии и излязах – физически се случи нещо, включвам резултата от сниманото, но нищо повече – човешкият контакт премина и за двама ни през екраните на телефона при нея и лайката при мен.

Чарът на Истанбул недвусмислено се определя от водите с вечно щукащи  кораби на заден план с високи тепета и минарета, забити в небето. След това контраста между квартал със свръх модерни сгради, магазини и хотели с квартали със запазени стари къщи и с калдъръм, по който все още има амбулантни търговци напевно да се провикват.

Веднъж уморен и прегладнял се спрях до количка с голяма тепсия пилаф – подобен бях вкусвал само в Хива и Самарканд – казах, че съм от Булгаристан, демек комшу и получих една лъжица в повече. Вечер, в края на рамадана, хората си постилаха бохчи по тревата, хранеха се навън с приготвеното от вкъщи. Снимах – бабите ме гледаха скептично, а младите забулени булки ме канеха да хапна по някоя вкуснотия. Странно нали? Оказа се, че много от тях са псевдо религиозни, просто кариерата в живота го изисквала – и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат попаднах пред входа на стар хамам – пишеше „за мъже“. Рамаданът беше започнал, нямаше никой. Влязах от любопитство и да открадна някой кадър. Появи се закръглен мъж с красив мустак и ме прикани да вляза. Оказа се българин, успял да се пресели преди разчупването на комунизма. Освен, че се разговорихме за какво ли не, даде ми сапун, чаршаф и налъми, и се оказах се сам проснат на топло в средата на просторен многовековен хамам. Пихме турско кафе и само гдето не си погледнахме в чашите. Адресът го имам, ако някой от читателите на блога се интересува за подобна авантюра.

Освежен,  продължих към съседния квартал Фенер да правя това, което най-много обичам – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За тези,които харесват фотографиите ми, в www.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул през 1998 година ще намерите този от май 2018. Необходим е компютър и програма флаш – сайтът е от много години с над 120 галерии и подлежи на модернизиране…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Ето една Монголия, огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачно небе. В зимната си премяна страната е още по-величествено красива, съвсем жива и най-вече почти без туристи.

Монголците в страната се движат на коне, камили, елени, често на мотори, руски или китайски. Вместо с каски носят оригинални топли шапки от различни кожи.  Двамата приятели на фотографията си поделиха по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора и се подхлъзнаха на леда на езерото. После съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С до мотопеда. Когато след три часа обезпосоен се вупътих да се уверя дали спирта ги държи живи, те бяха отпътували. Явно човек може да се адаптира към всичко.

С площ три пъти колкото Франция и с 3 милиона жители монголците си поделят страна, трудно овладяема дори от братята руснаци, които се опитали да хванат бика за рогата, но тялото не успяли. Монголците са успяли да запазят духа и автентичността си. Както във всяко от пътуванията, именно тази автентичност тръгнах да потърся .

След съответния поздрав с две ръце, в които ръцете на по-възрастния остават отгоре, 

монголците си заменят красиви табатиери с пърфумиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на  другия, а качеството на самата табатиера говори за притежателя. (Не чак както модела на смартфона при нас…)

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач се отзовавате, както в Китайски, Индийски, Японски и други провинции в разговор с очи и знаци. Тази комуникация в по-примитивния свят, където истините нямат необходимост да се доказват е безпроблемна.

Шаманите  разбира се правят бизнес с многобройните туристи, дошли за шоу и готови да платят. Истинските не са за показ и слава Богу, защото кой би оправил проблемите в останалите далеч от градовете племена. В сферата на духовете всяко шоу се наказва и лишава шамана от силата му.

 

Огромната, фантастична природа, въпреки перипетиите от миналия век, е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието, както преди инвазията от руснаците.

 

Въпреки царящата корупция в няколко големи градове, отровите от навлязлите моди и растящия туризъм, монголците са опазили вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена със сребро отвътре преминава от ръка на ръка. Всеки казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, идват ми спонтанно думите на „Сладуно моме“, след това „Кавал свири на поляна“…, без да мога да преведа съдържанието, ритъма и мелодиите повдигат още повече температурата на всеобщото настроение.

Монголската Нова Година в две-три семейства даде възможност да се докосна до местните традиции. Преживяванията са физически, свързани са с корените на обществото.

Обикновенната вяра е най-често емоционална или интелектуална,  докато традициите правят да бъдем истински заедно. Народ без традиции пресъхва и се намразва. Тук в монголската степ всяко нещо тежи, носи значение на мястото си. Сравним с изтощените от комформизъм европейски общества тук респектът между хората и отношението към животните е за завиждане. Забравям бързо историите с Трамп, Дуган, Путин и останалите герои, с които ни пълнят телевизиите…

Фотографите казваме, че снимаме, за да не говорим, особено в естествен свят, където жестът и излъчването замества думите.

През изминалите няколко хиляди километра не видях място, дори на подобни отрицателни температури, където да няма живот.

По замръзналите реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал  в недалечния Сибир, по леда се движат коли и мотористи. По тези ледове и снегове не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Добър въпрос, по-скоро не. Вероятно и най-вече, за да не изцапам неопетненото преживяно бяло. Или можеби да, ако това става при приятели монголци, далеч от агенции и туристически бизнес. Срещите с тези номади трябва да става по номадски с душевен обмен, а не както в изложбена зала. (напоследък феномена в Париж е как въпреки прекрасните каталози, все повече хора снимат картини в изложбите с телефони…, да не говорим, когато пътуват по-далеч…, някаква мания за регистриране или пък технически оргазъм, вложен в успяващите да завъртят главите нови технологии…)

Улан Батор, известен със замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен с противоречивия си модерно-архаичен градски вид. Дали от въздуха или заледените пътища, има огромни задръствания и както в България, хората държат да имат скъпи коли.

В базара, от най-грозните, които познавам, не се въздаржах да  купя шапка от лисица, друга от вълк и дори трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват.

От няколко хиляди фотографии опитвам да избера някои подходящи за блога. Да преобладават  по-взискателните черно-бели или тези, флиртуващи с цветове. Зелената Монголия през лятото дали е по-грабваща? Монголците ще останат ли така сърдечно отворени, когато в хубавото време ги нападнат туристи или светът, обсебен от сметки и бизнес се деформира, както навсякъде? Страхувам се, че да, но това не пречи да се опитва.

 

Приятелите на небесните тела имат за какво да посетят Монголия. Тази луна от последната ми вечер беше градска, при това в най-замърсения казват град в света…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Интересното в сравнението между Ханой, Ню Йорк и Токио, най-банално казано се изразява в разликите помежду им – повод да сложа няколко фотографии, за да раздвижа блога.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Разликите между градовете, тези в природата и между хората ги прави да станат интересни. В противен случай ще се върнем отново към строежа на комунизъм.

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса към блога,  напоследък с много нови читатели. Отдавам го на повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания. Изплуваха страни от стари фотографски лутания близо до сърцето, места, където без колебания бих отново хвърлил котва.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети слагам Азия на първо място с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, докато към разнообразния, провокиращ Китай оставам с амбивалентни  чуства..

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа на заден план за сметка на по-труднодостъпните много интересни и автентични Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Сещам се за  динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разделя между Европа и Африка. Африка, търсеща себе си в новия свят, все по-трудна и с голямо бъдеще, докато Европа стара и прекрасна, агонизираща, губеща педали… От една страна тежестта на културата, изкуствата и цивилизацията  от друга – силата, магията и енергията, от където е тръгнал вида ни Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежават към Африка, а корените и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна идват на трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа,  интересна, но населението – убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб на трансцендентност, вертикала, недвусмислено принадлежаща на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено Нова Зеландия с красивата, запазена чиста природа и милите, усмихнати хора е също чудесна. Но хайде, усетете вибрацията на старите Родопи в млади страни като Нова Зеландия! Освен това маорите, не по-малко от индианците в Северна Америка,  са загубили отдавна духа на прадедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са наричали майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавим Непал и Бурма с безпроблемни, разнообразни и сърдечни контакти и богата природа, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритския, както еврид са между най-старите  живи езици. Човешки обмен по тези места съществува, това, което най-много липсва почти навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония, единствена по рода си е различна планета. Хората притежават невероятна етика, ненадмината естетика, с култ към природата, чиста и красива. Когато ги има, защото в Япония всяко нещо има и подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай е огромен и провокиращ с богато, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, толкова различни от нашите, са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

В Израел с главозамайваща динамиката може да намерите всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи. Ако изключим проблемите с фанатично вярващите и растящото напрежение с околните страни, намирате се в един феноменален единствен по рода си свят.  Еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род от близо три хилядолетия, по гениалност и дълбок смисъл е сравнимо с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването на земята на тези най-стари култури за мен е несравнимо с това на прясно заселените страни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Нахвърляните, макар субективни идеи, за предпочитания към определини страни са плод на вкуса ми към автентичност и безвремие. Това ме стимулира да продължа проекта « Земята и Хората », който ми е на сърцето. Земята навсякъде е прекрасна и човекът въпреки всичко остава най-интересния земен, някои считат космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Не мога да пропусна пустините, където по най-невероятни места вибрира човешки дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава още по-напрегната и важна за целия свят – за всички търсещи и все по-осъзнали възможностите си хора, тези с кураж да гледат себе си и нещата  в очите.

Слагам  цветни фотографии, всичко да ни бъде цветно!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: