Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1С това заглавие определи жизнения ми път списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. Списанието има своите качества, но езикът какъвто срещаме в пресата навсякъде не само брутален, далеч от добрия български, но и жертваш истини за сметка на реклама, с която да очуди и спечели (не от съдържанието, а от почудата). Да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години натрапвани лозунги и строго детерминирано съдържание в текстовете е много трудно. Промяна  разбира се има, но жаргонът също детерминистичен подчертава необузданата свобода на израза, която на всяка цена трябва да впечатли. Това ми действа силно, можеби защото живея във Фрнация, където всичко това е точно обратно.

expo-2На срещи и интервюта опитвам да покажа, че подобни гръмки изрази не са необходими. Рай не открих никъде, дубеден съм също, че такъв не съществува. Нямам вкус към лова все едно от какъв характер, пътувам в различни страни, за да осъществя проекта си за Земята и Хората, който може да отнеме цял един живот.си позволя да

Мога да добавя също, че кариера не съм искал да правя никога. Привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на които ме вълнуват. Фотографията се роди като инструмент за търсене, откриване и търсене отново. Процес, който ви грабва и не ви оставя. Качеството на всяко действие, включително защитата на свободата, изисква непрекъснато усилие, най-вече да застана зад руля на малката си лодка с възможност да взимам решение.  Планове не правя, граници не слагам. Живота ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с  миши напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“  – нещата се случват в малките крачки. В живота една миша е понякога по-ценна от много гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения! А още по-малко афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.

Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, защото животът ми мина в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*