Поради световната финансова криза петдесет процента от французите не си позволяват ваканция и не пътуват. Останалите в столицата се препичат в красиви паркове с книга, списание и слушалки в ушите… Кейовете на Сена са пълни с жадни за слънце тела. Aвенюта и булеварди дишат свободно, наети колела препускат по алеи – първият половин час e безплатен и безпаричните ги сменят от квартал в квартал. Август е месеца, когато човек  може да се разхожда в града-музей без напрежение и стрес. През септември в Париж се изсипват обратно няколко милиона парижани със стегнати физиономии, защото хубавото лято е отминало.

Напоследък агенцията Гама е заплашена от стандартизиране на пресата. За сметка на това XXI-ият фестивал “Виза за фотография” в Перпинян се готви да защити ролята на фотографите. Ще има представени трийсетина фотоизложби, прожекции и дебати с големи фотожурналисти. Абас се завръща от седем годишно снимане в света на исляма, Дейвид Бърнет от Иран, Масино Берути от Пакистан, Паскал Метр от Сомалия, Залмай от Афганистан, Доминик Нар от Рванда. Вили Ронис на 99 години, който живее недалеч от Перпинян, ще присъства на изложението. Оплаквал се, че не снима поради артрит в пръстите.

Това са отвърдени добри фотографи, но днес, за да станете добър фотожурналист и изобщо фотограф, който да реализира свободно свои проекти и да живее коректно, се превръща  в подвиг.  Само единици признати големи фотографи могат да си позволяват лукса да снимат, когато и където пожелаят. Фотографи като Себастиао Салгадо и Стив Мак Къри, за да могат след двайсет годишно блъскане по списания и агенции да станат независими, се броят на пръсти. Все пак куражът на възторжените млади фотожурналисти, изпълнени с надежда да успеят, е възхитителен.

Цената на свободното снимане е възможно да се заплати само с компромис, например да се ползва допълнителна дейност. Такъв е моят случай с търговията с вино, която ми помага да снимам без ограничения. За съжаление това е причината тази година да пропусна изложението в Перпинян, за сметка на международния винарски салон в Страсбург. Остава ми да кача велосипеда си във влака, за да мога извън салона вечер и рано сутрин  да кръстосвам красивия Страсбург и да снимам на воля. Свободата, най-ценното нещо в живота има винаги своя цена. Без нея, нямаше да знаем, че сме свободни.