Париж и фотография през август

01 ParisФинансовата криза, световна и очевидна се утвърждава все по-конкретно. Тази година петдесет процента от французите не си позволяват ваканция, не пътуват. Французите “артисали” в столицата се препичат по красиви паркове с книга, списание, слушалки в ушите… Кейовете на Сена са задръстени с жадни за слънце тела. Aвенюта, улици, булеварди дишат свободно, колела препускат по алеите – първият половин час e безплатен и безпаричните сменят колела от квартал в квартал. През Август човек  се разхожда в града-музей без напрежение и стрес. После септември изсипва обратно няколко милиона парижани. Темпото се ускорява, виждат се хора със стегнати физиономии, хубавото лято е отзад.

Champs de Mars5 P-t Palais chiens

 

 

 

 

 

 

 

Фотографите, в момента, когато агенция Гама е заплашена от стандартизиране на пресата, повече от всякога е на ръба на възможното. Едновременно с това XXI-ият фестивал “Виза за фотография” в Перпинян (Южна Франция) се готви да защити ролята на фотографите. Ще се представят трийсетина фотоизложби, прожекции и дебати с големи фотожурналисти: Абас се завръща от седем годишно снимане в света на исляма, Дейвид Бърнет от Иран, Масино Берути от Пакистан, Паскал Метр от Сомалия, Залмай от Афганистан, Доминик Нар от Рванда. Вили Ронис на 99 години, който живее недалеч от Перпинян също ще присъства на изложението. Оплаква се, че не снима поради артрит в пръстите. Не мога да изброя всички фотожурналисти, но атмосферата за любителите на фотожурнализъм съвсем не е скучна. Всеки ще иска да покаже качество, да очуди света и то в динамика, в която за съжаление, ако новините не носят суспенс, не си струват вниманието… Добрата фотография е несравнимо по-силна от останалите медии и това се превръща в нож с две остриета. Особено, когато пресата е все повече в обмен с политиците.

Paris-cartier LatinДнес заедно с прогреса на цифровата техника, това да сте фотожурналист, дори изобщо фотограф и да живеете коректно се превръща в подвиг.  Само единици признати големи  фотографимогат да си позволят лукса да снимат, когато и където пожелаят. Фотографи като Себастиао Салгадо и Стив Мак Къри се броят на пръсти, за да могат след двайсет годишно блъскане по списания и агенции да станат независими. Все пак възхитителен е куража на всички млади възторжени фотожурналисти, търсещи да запечатат момента, пълни с надежда за успешна изява.

Цената на свободното снимане се заплаща с компромиса на някаква допълнителна дейност, която да подпомага фотографа-идеалист да снима свободно. Преди години винарството ми помогна да си позволя да снимам, както чувствам. Сега наример се налага да пропусна изложението в Перпинян за сметка на международния винарски салон в Страсбург. Ще кача велосипеда си във влака, за да мога извън салона вечер и рано сутрин да обикалям и снимам красивия Страсбург.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*