“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, дишаме я, тя е в ефира и по всекидневните павета, съдържа идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето. Карл Лагерфелд с оригиналният си вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши, надхвърлил осемдесетте, напуска света на модата и се радва на всичко красиво в живота в живописния си замък. Всичко това, за да се каже, че сме излезли от епохата на големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са знаели да правят всичко – от зашиване на копче до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. Днес модерното изкуство и не само то, търпи осезателни промени.

Претрупаният Шанз-Елизе, булевард, превърнат в туристически търговски маршрут има все по-малко парижки облик. Пресичам Фобур Сен Оноре, завивам обратно по авеню Монтен, за да завърша обиколката си през Жорж Сенк  донякъде в ролята на папарак – Високата мода се пази от копиране. Спасявам се с любезна усмивка : “Виждам, че не сте с дръпнати очи” – подхвърля портиера на Кристиан Диор с усмивка и лек упрек в гласа.  Пред Ланвен, продавач от магазина излиза с думите: “Знаете какво правите, нали? Не е желателно!” – попадам на учтиви хора. Без да  показват им е приятно, че излъчвам възторг към красивото. Радостното чувство е между най-добрите невинни ключове за много врати.

Японците са най-силни в крадене на идеи, но не снимат никога открито.

Любителите на фотография могат да видят повече в 72-ра  галерия от сайта.