Йемен

Yemen-1Все по-често си мисля, че добрината и лошотията на хората е повсемирна и срещана под различни форми навсякъде.

Йемен Сана2Колкото една страна е по-примитивна,  съответно назад във времето, толкова лустрото от натрупани култури е по-тънко. Контактът с хората е по-директен, действията също.

В Йемен, както в другите арабски страни, не-мюсюлманите сме осъдени да завършим земния си път в ада. Нещата тук са опростени, без културни надбавки добрият човек, без да ви познава, ще сподели залъка си с вас и ще ви упъти с добро чувство, Аллах би имал грижата за останалото. Лошият, ако не може да ви елиминира, ще ви попречи с каквото може или поне ще ви покаже, че сте нежелан. Същият „лош“ в Европа няма причини да ви вкарва в „правия път“ или да ви елиминира, но ако му създавате проблем, в “пардон?!”, който ще чуете (в Париж), ще звучи като “махай се от пътя ми!”. Въпрос на култура. Не давам пример с български език…

13 Sanaa В столицата Сана снимам в един от най-старите сукове на Ориента. Движа се по тесни кълдъръмени улички към хотела. Вали ситен дъжд.

Сана ЙеменДве женски фигури загърнати в черно прибягват между локвите. Разбират, че ги снимам и вниманието, което им обръщам ги плаши и забавлява. Опитвам да завържа разговор от разстояние: “Къде мога да изпия кафе?” внимателно се провиквам на английски . Жените се уверяват, че наоколо сме сами, отвръщат на чудесен английски да ги следвам. На въпроса “до къде”, без да се обръщат промълвят „for good coffee!“. Няма да го пием заедно, то е ясно, но ги следвам приятно възбуден и снимамотново  без притеснение. Отношенията ни са в развитие, но ето, че се явава мъжка група. Връзката е прекъсната и те рязко сменят посоката. Опитвам  да ги пресрещна в съседна улица, но неуспешно.

Йемен Сана

Забравям кафето, както и загадъчните погледи с хубави гласчета. Трудно бих отрекъл, особено в този момент, че големи, хубави очи с приятен женски тембър и всичко друго скрито, е по-предизвикателно от западните секс дефилета.

Рада ЙеменЖените по такива места, понякога са по-прогресивни от мъжете. Другарят Сталин е казал, че за осъществяване на успешна диктатура на пролетариата, след унищожаване на интелектуалния свят, превъзпитанието трябва да започне с жените и децата…

Шибам ЙеменНа следващия ден на малко площадче в стария град Шибам спирам при деца, едни въртят гуми от колела, други ритат топка. Заобикалят ме, едно момче, говори слабо английски и става приказка. България не е позната, разправям колко сме добри на футбол, упражняваме се да снимаме заедно, но идва ред за молитва.

ЙеменЧувстваме се близки, изглежда ме приемат за вярващ и най-естествено ме канят да ги придружа в джамията наблизо. Колебая се каква роля да заема, когато едно по-източено момче кара преводача да ме запита: “Вярваш в Аллах, нали?”. “Да“, отговарям ясно. После добавям: „да, навсякъде, всичко е Аллах.” Това се харесва, но нещо си говорят и спорят… Момчето пита отново с недоверие в гласа си: “в България сте мюсюлмани, нали?”. “Не всички”,  запазвам спокоен тон.  Някой от групата губи търпение и спасява неудобния момент, като ни кара всички да побързаме за джамията. Случаят е чудесен да открадна някоя фотография особено с децата, на място където съм несигурен във вида си.  Усещам втренчения поглед на  момчето с неудобните въпроси, което спира и се вторачва в мен: “Прочел си Корана, нали ?!”. Помислих си за татковците в джамията и реших да не си играя с огъня: “Уважавам написаното в Корана, но… не съм мюсюлманин.” Спираме всички. Момчето с директните въпроси ме поглежда презрително и казва нещо, което преводачът премълчава. Нямам право да продължа с тях в Джамията! В очите на няколко деца чета съжаление за новото приятелство, казвам им „селям алейкум“ – а те бързат без да ми отговорят.

Йемен Ал Хаджара На другия ден случайно срещам момчето с английския. Питам го за думите на момчето, което държеше да разбере дали съм прочел Корана. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме гледа в очите.

Красотата на стария, запазен автентичен, както в приказките, Йемен е забележителна. Не отричам, че предпочитам прямотата на простия, обикновен човек, пред претенциите и изкуственото лустро на цели общества, с които споделяме живота.

В джамията не успях да снимам, адът не ме плаши, а Йемен остана между най-интересните страни, които съм посещавал.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*