Йемен

Yemen-1Често се питаме кой човек е добър, кой лош. Най-вероятно между добро и зло има равновесие, в противен случай нямаше да се съществуваме. Привилегировани места няма и ако изключим войните, диктатурите и тероризма, оплакванията, че светът е лош, са винаги от личен характер. Понятията етика и морал са относителни според културното ниво на всяко общество. Битието определя съзнанието, точно колкото и съзнанието определя битието. Те са взаимно свързани. Вече никой не вярва на комунистическите излияния за битие или общество, класа, определящи съзнание. Все едно на какво ниво, добрият човек развива добро зърно, а лошият отровни корени. Статика в природата няма, но промените изискват време, понякога цели поколения. Светът с цялото си разнообразие и различия неминуемо се развива.

Йемен Сана2Колкото една страна е по-примитивна,  съответно назад във времето, толкова лустрото и воала от натрупани култури е по-незначителен. В известен смисъл хората, останали извън световните проблеми, са по-малко натоварени, по-директни, по-ясно разбираеми. В Йемен, както и в много арабски страни, не-мюсюлманите сме осъдени да завършим с гниене в ада. Нещата са опростени – в отношенията доброто и злото се изразяват директно, без културни надбавки. Добрият човек, без да ви познава, ще сподели залък с вас, ще ви упъти с добро чувство, пък Аллах има грижата за останалото. Лошият ако не може да ви елиминира, ще ви попречи с каквото може, ще ви покаже, че сте нежелан. В Европа същият “лош”, например французин, няма причини да ви вкарва в „правия път“ или да ви елиминира. Но ако ви блъсне или му създавате проблем, в “пардон”, който ще чуете, носи нотката на “махай се от пътя ми, пречиш!”. Въпрос на култура. Не давам примери с български език…

13 Sanaa В столицата Сана снимам от най-старите сукове на Ориента. Шмугвам по тесни кълдъръмени улички, за да се прибера в хотела. Вали ситен дъжд.

Сана Йемен Загърнати в черно две женски фигури, прибягват между локвите. Открадвам няколо кадъра. Усещат ме, но вниманието ми ги забавлява. Опитвам се да завържа разговор от разстояние: “Къде мога да изпия кафе?” провиквам се под сурдинка на английски. Жените уверени, че наоколо няма други погледи, отвръщът на чудесен английски да ги следвам. На въпроса “до къде”, без да се обръщат промълвят „for а good coffee!“. Че няма да го пием заедно е ясно, което не пречи на въображението ми да се развинти. Следвам ги приятно възбуден. Снимам без притеснение. Взаимни усещания са в развитие, но ето, явава се мъжка група. Връзката е прекъсната, поемаме в различни посока. Опитът да ги пресрещна в съседна улица е неуспешен.

Йемен Сана

Налага се да забравя за кафето, както и загадъчните погледи с хубави гласчета. Трудно се отрича, че големи, хубави очи, приятен женски тембър и всичко друго скрито е по-предизвикателно от западните секс дефилета. Въпрос на чувствителност.

Рада ЙеменЗабележително е, че жените в бавно развиващи страни, са по-прогресивни от мъжете. Ако не се лъжа Сталин казваше, че за успешната диктатура на пролетариата, след унищожаването на интелектуалния свят, трябва да се  превъзпитат жените…

Шибам ЙеменНа следващия ден се намирам на малко площадче в Шибам, друг старинен град. Деца играят на топка, други въртят гуми от колела. Включвам се с тях, макар несръчно. Заобикалят ме и благодарение на момче, говорещо английски, става приказка. България не е позната, не е ясно доколко съм “неверующ”. Разправям им колко сме добри на футбол. След това се упражняваме, снимаме заедно. Идва ред за молитва.

ЙеменЧувстваме се близки и децата най-мило ме канят да ги придружа в близката джамия. Колебая се каква роля да заема, докъто едно от тях ме пита: “Вярваш ли в Аллах?”. “Да“, отговарям ясно. После добавям: „да, навсякъде, всичко е Аллах.” Това се харесва, замислят се… Друго момче пита малко недоверчиво: “в България сте мюсюлмани, нали?”. “Не всички”,  запазвам спокоен тон. Това леко ги обърква. Някой от групата губи търпение и спасява неудобния момент: “Ами добре, да вървим!”. Упътваме се бавно към джамията. Решавам, че се явява случай да открадна някоя фотография там, където сам сред възрастни трудно бих доказал вероизповеданието си. Освен това още нямам достатъчно смелост, несигурен във вида си, поне вътрешно не се чувствам достатъчно “добър мюсюлманин”, за да мина за такъв. Усещам втренчения поглед на първото момче с неудобните въпроси, което спира и неочаквано изтърсва: “Прочел си Корана, нали ?!”. Реших да не си играя с огъня, още повече, че татковците ни очакват в джамията. “Вярвам в написаното в Корана – всичко е Божествено, но… аз не съм мюсюлманин.” Спираме всички. Момчето с директните въпроси ме поглежда презрително и казва нещо, което преводачът премълчава. Пътищата ни се разделят: нямам право да влизам в Джамията! В очите на няколко деца се чете съжаление за хубавото ни приятелство. Слънчеви лъчи, пробили сянката на облаците, проблясват наоколо.

Йемен Ал Хаджара На другия ден случайно се сблъсквам с момчето-преводач. Питам го за думите на момчето, което държеше да разбере дали вярвам в Корана. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме погледне в очите.

Красотата на стария, още автентичен Йемен е забележителна. Не отричам, че предпочитам прямотата на простия, обикновен човек, пред воалиращото лустро на някои от европейските си съграждани. Колко опростен би бил живота ако си позволим да сме истински без да претендираме за това, което не сме. Все пак, прикриването на същността на много от хората, не променя процента на добри и лоши хора по-света.

В джамията не успях да снимам, но оставам с чудесен спомен от Йемен.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*