Кашмир, Ладак, Нубра, Рупшу, Спити

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир преди 15 години не ми позволяваха да посетя този кът от “земния рай”, не случайно така наричан в Индия и в Пакистан. Знаем, Рай на земята не е възможен, но това не пречи да има вълшебни кътчета, където човек продължава да си задава въпроса какво липсва, за да стане рай. Отговорът е банален: липсват хората, които да го живеят. Човек е още в шестия месец от периода на изграждането си.

Dal LakeБез да правя метафизичен анализ за изгубен или непостигнат Рай, споделям противоречията, с които се сблъсквам в това пътуване. Търся места с история и култура, запазени от варваризма на туристи и модернизми. Търся автентичност. Без корени няма история, няма настояще, нито нови истини. Свидетел съм на прехода между стария и новия свят, който интензивно живея без да съм безразличен.

Развитие без номадизъм е невъзможно. През новия век той е електронен, компютърен, телефонен, самолетен, туристически… Това подписва края на вековните, свързани с природата класически номади. „Изворната“ вода е различна.

nomads kashmirПогледът на номада – по дефиниция човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура – е обратен на повърхностните стойности на промяната, която туристът във ваканция предлага, за да се освободи от ежедневието. Той е във ваканция = вакуум, празнота. В общия случай туристът инстинктивно търси да изпразни препълненото в себе си, за което e платил предварително. Да се научиш да пътуваш е толкова трудно, колкото да се научиш да работиш.

08 PrayНомадът се интегрира в околната среда, обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Той живее, както птицата лети. За човекa във ваканция светът се превръща в сцена, където  представлението се заплаща. Участието от едната страна забавлява, от другата провокира. От това идва  арогантността на вечно изискващия турист-зрител, в контраст с подтиснатото възмущение на неволно превърналия се в играч (или обект, продукт на пътната агенция) автохтонен жител или номад. Ето го парадокса: туризмът развива културно и икономически обществото, но обърнал обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които градят обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Невъзможността да се адаптира към обкръжаващата среда, туристът откупва със средствата, с които разполага. Най-лесен е бакшиша, който освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, привлекателно и екзотично. Духовното заменяме с материално. Следва очуждаване, дори ненавист. Макар с изключения, отровата е навлязла.

06 Zu Chun Tso Глобалната промяна на климата, ускореното развитие на технологиите са също фактори. По покривите на вековно сгушени, скрити от света села и манастири, до удобните слънчеви акумулатори стоят закачени огромни параболни антени.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds След Кашмир, Ладак, Нубра, Спити.., прекрасни места в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет),  поемам към Рупшу. През 1996 година по тези места бях срещал номади със стада от Тибет. Тогава все още не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Днес срещата с подобни номади е въпрос на късмет. Слизащите от Тибет са вече покитайчени. Огнени, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра са рядкост. На височина четири-пет хиляди метра вятърът през юни е изненадващо силен, понякога яростен. Не се разчита на стабилно време – феномен, който забелязваме планетарно. Възрастните не издържат, а младите мечтаят за друг, нов свят, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири откривам стада и палатки на три-четири семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, щом е искрена – очите и мимиката са достатъчни. Допълвам с десетина думи на местен диалект. По тези  височини въздухът и думите са редки, въздействието дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як. Става приемлив след третата чаша. Планините се оглеждат в кристалното езеро. Орли се вият в небето. Далеч зад тюркоазените води хоризонтът провокира въображението. В своя полет Душата не мери. Беднотията в палатките не дразни. Гостоприемните овчари с усмивка и топли сърца поделят с пътника насъщното. В палатката мястото на госта е свещено.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен, с топъл чай в ръка, всеки жест ме стопля, идва младо момче със странно втренчен поглед и без видим повод ми прошепва: “gо out“! В тона на гласа острото “махай се” е автентично! Без да реагирам нещо ме свива под лъжичката.

Сърдечно благодарим на сбогом. Възрастните Чанг-па, видимо не са разбрали за инцидента. Водачът ми, също огорчен, споделя как новото поколение не понасят живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, ненавиждат чужденците и понякога стават агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Виждаме стадата на последното поколение номади. Старите стилови къщи на отдалечени в планините села са вече покрити с практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Без да драматизираме белите мечки също са на изчезване.

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за красивата част на това чудесно пътуване с най-старите будиски манастири, но това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал – на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга – с амбицията и въображението да открия “края” или по-скоро “началото на света”, място, където предполагах, че турист не стъпва, едно детенце ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това не обезцени долара.

Изворната вода променя вкуса си, но Човекът си остава най-интересения фактор в природата.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*