Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Връзката музика-фотография е интересна. С обектива търсим да фиксираме хармонията в  света около нас, а тя се руши и изгражда, подобно на музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними по величина. Музиката стои откъм върха на пирамидата, а фотографията е едва приета като последно от изкуствата. Общ терен е мига и въображението. В музиката изплъзващия се миг посредством звука се свързва с идващия следващ момент. В това движение във времето бъдеще и настояще се сливат в хармонична динамика, която  задържаме за момент в усещането си. Музиката, когато я чуваме, ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията закования момент е геометрична статичност, която в избрания случай развинтва въображението и създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря хоризонти. Добрата фотография е ненагледна.

03 музиката поглед в бъд-3

И ето на какво ме навя последната книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”). Авторът дава цяла глава на музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Идеята е, че музиката на всеки народ дава възможност да разберем какъв поглед имат съответните хора спрямо бъдещето. В музикалното  произведение колкото повече музикални елементи се повтарят, толкова по-малко хората са готови да приемат бъдещето позитивно, с отворен боглед и смело да погледнат заливащите ги новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим в виртуално бъдеще.”, твърди Жак Атали. Тази идея се връзва с преживяванията ми в Китай, част от които описвам в предишните блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Идеята на  Атали потвърждава усещането ми за този милиард и половина китайци, обзети да строят отново „центъра на света“ около себе си, както са наричали винаги Китай: “Империята в Центъра”. Но ето, както музикалните им произведения за нас са по-скоро монотонни елементи, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи и земята, с която е вековно свързан, така продава и зеленчука, който е отгледал или най-прагматично упорито строи пътища и градове. Във всичкото това външния човек не съществува и ако ви забележат, то е за да ви покажат успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Има ли бъдеще тази страна? Въпреки експанзията, това общество е затворено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Общество, изпълнено е с болка и катаклизми, както преживяното досега и непрекъснато повтарящо се минало. Това усетих и в пътуването си, но въпреки студените душове, в тази страна ви грабва, нещо силно, което ви кара да се върнете. Нещата в страната са толкова противоречиви (за нас), че ви се иска да се уверите, че не бъркате.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографията ми в случая е илюстративна без претенция за  художествена стойност.

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момента

Dali                                                          / Дали, Сишуан, Китай /

Моментът, който дава случайността е по-ценен от избрания момент.

Към това се допълва популярната китайска поговорка: „В едно ново за вас място може да не си взимате веждите, но не си забравяйте очите!“

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай

В Китай за нас всичко е особено или нека да кажем различно.

40 Beijing advertising - copieМисълта е чудесен инструмент на еволюцията, основен фактор за развитие на съзнанието. Мисълта същевременно ни затваря, задушава в системи, изградени с качестваото да мислим. Изпаднали от „Райската градина“ на хармонично регулирана Природа,  обрекли сме се на правото да взимаме на решение. „Мисля, следователно съществувам“, казва Декарт. Каквато градина посаждаме, това ще берем и пресаждаме. Но ето, че в китайските глави същите неврони обработват информацията с наложени образи. Асоциациите, логичния път на милиард и половина от населението на земята е различен. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. В първия етимологичен речник от епохата на Хан (25-250 год. пр. н.е.), авторът Ксю Зен е вложил само 9353 идеограми. Не съм синолог, за да развия компетентно тази интересна тема, но се сблъсквам с фрапантните междукултурни различия. По модел на Сталин, в името на „прогреса“  Мао Дзедун разтърсва феодалния Китай и не по малко дивашки разтърсва една от най-старите култури. 07 Yunan - copieВидимо обезличен китаец плюс различно мислене, с това се сблъсквам в няколко дълбоки китайски провинции. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес. Китай строи и надстроява с невероятен ентусиазъм, примесен с безличие към външния свят. Основната цел е богатство и за първи път експанзия, която по-скоро е за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“ – за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

Пътуваме от Париж с колега и приятел фотограф. Снимаме  последни стари квартали ( Хутонг ) около Забранения град в Пекин, подлежащи на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Освен в туристическите обекти, рядко срещаме говорещи чужд език. Единствено в Бейжинг намираме местни студенти с коректен английски и нещата потръгват. Припомням си времето, когато да срещнеш чужденец в София, беше опасна привилегия и колкото  да ни следяха, бяхме готови на всичко,  само да се докоснем до информация, идваща отвън. Тук сега каним младите хора в местен ресторант и вече не се разделяме. В продължение на няколко дни говорим, спорим, ядем заедно. Опитваме се да разберем какво представлява Китай за самите тях. Те от своя страна внимават, спестяват си въпросите за нашия живот. Доколко се пазят помежду си или просто не могат да формулират какво ги интересува, е трудно да предценим. За разлика от френския си колега, мисля, че влизам в тяхния стил и игра.

28 Beijing Flee Market - copieВзаимно сме си интересни, но внимаваме какво говорим. На въпроса: “Защо продължавате да държите портретите на Мао?” –  погледите са очудени, сякаш без Мао днес не бихме  се срещнали. Всички внимават да не се каже нещо различно или в повече. “Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай”, почти с упрек в гласа поради директния ни въпрос, отговаря момиче от групата. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивал глад, разрушено стопанство, икономика…” упорито изреждам. “Всичко това е минало! Важни са целите. Бъдещето. Резултата…, ето, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж. Всъщност този смазан народ се оказва до голяма степен доволен от новата форма на комунистически капитализъм (или както го наричат „централизъм“, адаптиран към пазарната икономика). Неугасващата надежда за “светло бъдеще”, каквато ни натрапваха с години в Източния блок, днес заедно с необходимите компромиси продължава да грее на китайското небе. Китай с невероятно количество резерви има десет процента прираст, правещ световните икономики все по-зависими. Едновременно с това по-голямата част от народа тъне в мизерия без здравни осигуровки и образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът, силно свързан със земята, след толкова години глад, кланета, лагери и катаклизми, както винаги досега е готов за саможертва и страдание. Избор няма, освен примамката за свободна икономика и опиума за изграждане на Голям, Световен Китай, реплика на Старата империя. Такива са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до най-голямата язовирна стена, най-големия строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци, дошли отвсякъде. Възхваляват гордостта на страната. Никой не се съмнява в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни. Народът се гордее без да има думата. Стигаме до обекта. Освен огромна стена в строеж, за виждане няма нищо особено. Корабът слиза тържествено през дълбоки шлюзове, за да погледнем чудовището отвсякъде.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, неочаквано възкликва китаец на добър френски. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ и английски. “Интересно!?”, отговарям с лек въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без средства за препитание, по времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега не е ли вече различно?”. Докторът се засмива, свежда поглед. Близките генерации имаме по-общ език и се разбираме по-лесно. Деликатно добавям: “В България няма подобни строежи, но при нас също… някои вярваха, други измряха, трети печелят много и манипулират прогресивно обедняващия народ, докато децата им учат в чужбина. Въпреки всичко страната се развива, опитваме да се приближим към Европа…”. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му. Помагат ни да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. Без тяхна помощ на гарата, освен на местен мандарински диалект, нямаше как да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, разположили стоките си на полето. Снимаме внимателно без да натрапваме присъствието си. Става ясно, че поне привидно никой не го е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от хора! Обхванати от желание да продадат стоката си, не ги е грижа, така са научени. Участваме като фигуранти в  строго установен  ред, без напрежение,  крясъци, без емоция. Намираме се в колоритно, почти безжизнено пространство, в което човешката стойност е свързана със земята, крие се зад изложения за продаване продукт. Свят чисто прагматичен и различен. По-късно в някои увеличени снимки виждам погледи, които не са ме пропуснали.

Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е заменена със страх или безразличие. Най-неочаквано пред нас гордо се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Единствените, които ни обърнаха внимание, горди с диктатурата от миналото!

29 You SO, Yunan

 

Близо до огромния селски пазар е построена голяма асфалтирана магистрала. Качваме се в ултрамодерен автобус. В две посоки се движат няколко реда коли. Автобусът намалява скорост, защото две жени с дълги метли усърдно метат летящи хартийки по магистралата…

Дългогодишната диктатура е убила инициативата, пропила е народа със страх и с чувство за вина. Тези хора досега са били свързани с циклите на природата и все още издържат всичко. Едновременно с това настоящата експанзия и новите възможности за пазарна икономика дават на китаеца нов имидж, подхранват нов ентусиазъм. Олимпийските игри го показват. Зад всичко това прозира някакъв абсурд, възможност всичко да се преобърне, но това няма да е ново за хилядолетната империя. Стени падат и светът е все по взаимносвързан и зависим от икономическите прищевки на стоящите отгоре на пирамидата.

21 Xi Zhu, Yunan - copieЗа бъдещето на човека, при положение, че мондиализацията продължава, необходима е инициативнана, непрекъснато подобряваща се в хуманитарно отношение демокрация с разрешения за все по-крещящите глобални проблеми. Когато сте в Китай започвате да се замисляте сериозно за бъдещето на страна с подобен силен контраст между свръх модернизиращия  бум, и реалното състояние на стотици милиони манипулирани китайци. Социалният мир е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, зад който се крие липсата на осигуровка за сегашните, както и съвсем скоро на тези 450 милиона застаряващи преди да могат да забогатеят китайци. Добавяме и обедняващите за сметка на градовете селски стопанства, където не остават млади хора. Външният прогрес дава надежда, развинтва главите на средния китаец, за да продължи да работи робски, осъжда страната на бъдещи огромни социално-икономически проблеми. Да не говорим за събитията в Тибет, вече напълно китайска провинция, за всички масови убийства и мъчения на стотици хиляди невинни души, в поредното унищожаване на тази стара култура!

В продължение на две години останахме в контакт с Лиан Танг, жената на любезния доктор. Планирахме как да пътуваме заедно с новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. От своя страна те искаха да дойдат в Париж за евентуална докторска специализация. Лиан дори си даде френско име Елиан и започна да учи интензивно френски. След това им се роди дъщеря, но много странно възникна проблем, мейловете прекъснаха. Връзката се загуби.

В Китай не ни се случи нищо особено, което да ни притесни. В цялата си противоречивост Китай не може да бъде напълно разбран без проникване на останалото от идеите на триото Конфуций, Буда, Лао Дзъ. Въпреки историческите промени, дълбокото им скрито влияние започва да дава глас… В тази страна всякакъв вид изненади са възможни, а повърхностния ми поглед няма претенция да разбира тази толкова различна измежду най-старите световни империи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: