Лицата Химба

Лицата на номадите Химба са запазили естествения си израз с директен поглед, рядко срещани по други места на планетата. Подобно излъчване се среща понякога високо в Хималаите, в някои недеформирани от китайците кътове в Тибет, в някои провиции на Индия… Сравнението е невъзможно с Маорите в Нова Зеландия, с аборигените в Австралия или с етническите групи в Северна и Южна Америка, които често излъчват болка, страх, обърканост, дори омраза… Егоизмът, агресивността и технологиите на модерния свят е отрова за  този близък до природата свят за съжаление на доизживяване.

Някои приемат човека за “необходима невъзможност”, други го поставят като звено между безкрайното и крайното в материята,  връзка между дух и материя (между винна и груба материя). При Химба  духът е  в равновесие с Природата. Тези пастири живеят и оцеляват естествено, подобно на животните в нормалната за тях среда. Човешките тела заредени с  витални енергии, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно с  вибрациите в света на животни и растения. Ловецът използва езика на животното, за да стане невидим. При среща избегнал силов контакт, взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Всяка грешка наказва и поучава. Неутралната сила на природата прави законите недвусмислени, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящи племето видими и невидими светове и възобновява нарушената хармония. Мостът е тялото, в което грубо и субтилно се срещат без деформации, предизвикани от безкрайни дълбокомислия. Човекът респектира Природата и заедно с нея се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбиции и апетити на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествения начин.

На границата между Намибия и Ангола сред силната, все още чиста Природа се намират хора все още сляти с Нея. Именно тази стабилност и не друго се чете в лицата им.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лица и Шапки

Jerusalem407 Adriana copiechapeau-2-3Iana24 Le Mur23 copy

42 Paris Champeret - copieChapeau visge1

02 Ballet copy07 Ladak copy07 Island Amantany copy

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицето, основа на мисълта

Лицето на човека пред мен основава мисълтаЛицето на човека пред мен основава мисълта.  Левинас

Какво крие едно лице ми се изплъзва, но това ме кара да мисля.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите, огледало на Душата

Близо седем милиарда лица на земята, а колко човешки Души блещукат ясно в погледите на тези хора? Казано различно, колко  хора са осъзнали Душата в себе си, която да намери израз в погледа им?

Loulou 2014

Какво е душа? Какъв душевен израз откриваме в очите на околните?  Понякога, макар рядко, потъваме в бистрия, бездънен кладенец на нечий поглед. Какво ни пленява? Колкото по-дълбоко навлизаме, повече богатства разкриваме. Защо в очите на някои деца е възможно да прочетем толкова много? Също при някои възрастни хора имали богати преживявания. И колко по-трудно в средна възраст, когато очите на хората са напрегнати, бягащи от чужди погледи,  търсещи нещо непостигнато или загубено.
Милиони погледи ви поглеждат без да ви виждат. Дори ни ви отбягват или ви отбягват, защото не искат да видят никой. Къде се крие Душата ? Има ли такава ? Ако не, какво друго търсим в ближния или в себе си?
Когато не откъсвате поглед от нечии очи, какво ни е притеглило? Чаровният, обаятелният, студеният поглед, мразещият, убиецът, президентът, влюбеният, поетът, артистът, имат ли същата душевност ? Ако не, какво таят в себе си ?

И какво остава накрая ? С какво си отиваме? Явно с повече от просто настроение, умуване или психическо състояние.

очете огледало на дМисълта отслабва, емоциите стихват, външната форма се сбръчква, но дълбоките, изразителни очи продължават да говорят. За хора с богат вътрешен живот искрящото “отвътре” остава. Хармонията, широкият мироглед не се крият. Просторният, изразителен, вътрешно спокоен поглед също.

Понякога за животно, куче, слон, кон, маймуна … казваме: „сякаш има човешки очи!“ Какво има скрито зад тях?

Колкото и безизразни очи да срещаме във всекидневието,  чуждият поглед е винаги интересен.  Понякога се получава взаимно проникновение. Разпознаваме себе си в друг. Ако търсим съзнателно, възможно е да срещнем необятния, дълбок поглед на Голям Човек, толкова рядък сред хората. Среща незабравима, понякога неповторима. Възобновени, поглеждаме живота с различен поглед. Нещо отвътре се е променило.
11 Sanaa copie copyА когато всичко се стопи, остава надеждата за Нещо. Във Вселената загуба не е възможна. Съдържанието на последния ни дъх се превръща в какво ?

Ако няма още Нещо, Нещо друго, има ли смисъл да се напрягаме толкова в живота?!

Какво по-прекрасно от две хубави очи !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: