Лицата Химба

След преживяни моменти с племето Химба човек не може да не се впечатли от спокойствието и хармонията в живота им, как запазват естественото си изражение и директен поглед в една съвсем негостоприемна природа. Подобни лица се срещат високо в Хималаите, в непосещавани кътове на Тибет, Индия… Сравнение е невъзможно да се направи с Маорите в Нова Зеландия, с аборигените в Австралия или с някои етнически групи в Северна и Южна Америка…, при които се забелязва по-скоро болка, страх, обърканост, дори омраза… Смесването с модерния свят е отровило автентичното в корените им, докато тук всичко е чисто, все още непокътнато.

Някои приемат човека като “необходима невъзможност”, докато Природата сама по себе си е изцяло „възможна“. Други поставят човека между безкрайното и крайното в материята, връзка между дух и материя. Тук  сред силната природа на Намибия, човешкият дух, когато го има, сякаш е още по-ясно изразен. В лицата Химба не видях “необходима невъзможност”, а дух в равновесие с Природата. Тези пастири живеят и оцеляват естествено, подобно на животните в нормална за тях среда. Човешките тела, пресечени от виталните енергии наоколо, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно с обмена на вибрации в света на животните и растенията. Ловецът използва езика на животното, за да стане невидим. При среща избягва силов контакт, взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Всяка грешка наказва и поучава. Неутралната сила на природата прави законите недвусмислени, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  осъществява връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове. Възобновява нарушена хармония. Мостът е тялото, в което грубото и субтилното се сливат. Човекът, с респект към Природата остава мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбиции и апетити на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествен начин. Маори, индианци и други, остават ограбени, объркани от “културния” подход на агресивния, нахлуващ от векове егоистичен свят на завоевателите. Отрязани от миналото си, те се адаптират лошо към изискванията и дръстичните промени на настоящето.

Тук, на границата между Намибия и Ангола, откривам силна, чиста Природа, заедно с хора, все още сляти с Нея. Именно тази стабилност и не друго се чете в лицата им.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лица и Шапки

Jerusalem407 Adriana copiechapeau-2-3Iana24 Le Mur23 copy

42 Paris Champeret - copieChapeau visge1

02 Ballet copy07 Ladak copy07 Island Amantany copy

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицето, основа на мисълта

Лицето на човека пред мен основава мисълтаЛицето на човека пред мен основава мисълта.  Левинас

Какво крие едно лице ми се изплъзва, но това ме кара да мисля.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите, огледало на Душата

Близо седем милиарда лица на земята – колко човешки Души се отразяват погледите на тези хора? Казано различно, колко от тези Души, осъзнали себе си, намират израз в погледите на хората? Това разбира се, ако влагаме реален смисъл в понятието Душа.

Loulou 2014

Какъв душевен израз откриваме в очите на околните? Какво е душа? Понякога, макар рядко, потъваме в бистрия, бездънен кладенец на нечий поглед. Какво ни пленява? Колкото по-дълбоко навлизаме, повече богатства разкриваме. Защо в очите на някои деца може да се чете толкова много? Както понякога при възрастни хора с богати преживявания. Това се среща по-трудно в средна възраст – често очите на хората са напрегнати, отбягващи погледи, сякаш търсят нещо загубено или непостигнато…
Има хиляди, милиони погледи, които ви поглеждат без да виждат. Когато се взираме някои, те ни отбягват. Къде се крие Душата ? Има ли такава ? Ако не, какво търсим отвътре дълбоко в ближния или в себе си?
Когато не откъсвате поглед от нечии очи, какво ви притегля? Чаровният, обаятелният, студеният поглед, мразещият, убиецът, президентът, влюбеният, поетът, артистът…, дали носят същата душевност ? Ако не, какво таят ? Какво остава ? Нещо повече от просто настроение, умуване или психическо състояние.

очете огледало на дМисълта отслабва, емоциите стихват, външната форма се сбръчква, но дълбоките, изразителни очи продължават да говорят. За хора с богат вътрешен живот искрящото “отвътре” остава? Хармонията, широкият мироглед не могат да се скрият, погледът е просторен, изразителен, вътрешно спокоен.

Понякога за животно, куче, слон, кон, маймуна … казваме: „сякаш има човешки поглед!“

Колкото и безизразни очи да срещаме във всекидневието, не спираме да търсим чуждия поглед.  Понякога се получава взаимно проникновение. Разпознаваме себе си в друг. Ако съзнателно го търсим, случайно или не, възможно е да срещнем необятния, дълбок поглед на рядкия Голям Човек сред хората. Получава се незабравима, понякога неповторима среща. Продължаваме  възобновени, виждаме живота с различен поглед. Нещо отвътре се променя.
11 Sanaa copie copyКогато в нас всичко се стопи, пак остава надеждата за Нещо. Загуба във Вселената е невъзможна. Съдържанието на последния ни дъх дали се губи? Ако не, къде отива, превръща се в какво ?

Ако няма „още“ или нещо „друго“, защо да се напрягаме в живота?!

Какво по-прекрасно от две хубави очи !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: