Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото на майка, а близките до библейските притчи с дъх на вечност. Силата на природата и естествената връзка на хората с животинския свят, когато са обитавани от дух дават идея за първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Днес в подобна атмосфера ще намерите технологии, достигнали всички кътчета на планетата. Тези овчари изградили своето щастие, достатъчни на себе си се променят от неудържимата вълна на новото.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните студенски години. Окривах Планината и това беше времето, когато  Пирин остана в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с природата преоткривах себе си. Палех огньове, отварях око за баба Меца, избутвах жарта, за да спя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата ловях живите лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Веднъж попаднах на възрастен овчар след като се бях се загубил. Той ме нахрани и ме упъти как да се прибера. Още помня шарената бохча до шумящия наблизо поток. От торбето си той извади домашна питка с пресен сминдух, скътан в стар вестник. Бях свършил храната, изгладнял топях изгладнял залъците в сминдуха. Овчарят ме наблюдаваше, пък му стана любопитно и поиска да разбере какво търся из този пущинак. Мястото беше наистина забутано. Говорих му възторжено как обичам да си пъхам носа зад всяко било и чукар, да търся все някакво « отвъд » и нагоре… Да разбера какво виждат върховете зад хоризонта. 

Тъкмо си затръгвах, овчарят възкликна:

« Синко, обичаш го ти животот!… Фащаш го ти как си можеш, пустио  му живот!.. » 

Цъкаше с глава, а аз гледах с почуда. Вярно, с цялата си незадоволеност, дори да не знаех за какво живея, очевидно обичах живота. Сега разсъждавам различно, но тогава, за това кой какво и защо « фаща » не мислех. Той мълча, мълча, после продължи провлачено: 

« Со се животот, момче да знаеш, помъкнал си и Нея…, тази от дека никой не се е отървал. Oни сé си вървят заедно… » – замълча за момент и продължи – « Па и Светлио, подгонил си го нагоре…, сакаш да бегаш от чернилката…, зло да те не лови! Ама Светлио те пази теб, насекаде те пази, да знаеш… Вълчуля ги има насекъде. Бегаш, бегаш, ама не мож им убега… » – замълча за малко и пак повтори – « … аАма светлио те пази теб… Па ти…, да знаеш…, сигур си от пазачите! От пазачите ти кажувам…» 

Повтори го два пъти, не знам защо. А и от кои пазачи, така и не разбрах. Накрая ме изпроводи с « дал ти Бог добро », най-хубавите български думи. 

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия и обичате фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 има пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Красотата

La beauté Gujarat                                            / Гужарат, Индия /

Красотата не е красива поради човешкото благоволение.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите на децата

очите, огледало на душата                                                     /Rajastan, India/

Детските очи понякога са отворени прозорци към неизмерими човешки величини.

очите, огледало на душата-2                                                    /Gujarat, India/

Думите се превръщат в метафори, често ненужни.

очите, огледало на душата-27                                                    /Gujarat, India/

Минава време, погледът се воалира от възпитания, култури и наложени величини, които променят израза.

Едва в есента на годините там, където истинското отвътре не се е задушило, става възможно да надникнем отново в дълбокия, широко отворен поглед на душата, поела към меандрите на вечното.

Тези фотографии са лесни и са подарък от небето. Трудното става, когато трябва да извадите душичката там, където тя едва мъждука. Тези примери не са такива.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Перу

Светът е едновременно ужасен и прекрасен, и всеки го живее според погледа, с който го вижда.

ПеруСлед Индия идва ред на Южна Америка. Сега не търся прилика, както между Израел и Индия, а изпитвам почуда от поразителната разлика. И наистина, в Индия, пропита с духовност навсякъде,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми и беднотията е нещо естествено, докато в Южна Америка беднотията е драматична, грозна и плаши. Контрастът между бедни и богати е подчертан и изпълнен с умраза.

Перу, ЧенчероСлед като излезем от очарованието на пейзажите и богатата история на индианците, ако успеем да откъснем очи от колоритните наметала и шапки на местните жители, не може да не се запитаме “защо и откъде идва неприкритата болка в очите на хората?”. Дали е от далечна носталгия към нещо невъзвратимо, от конфликт или от друга голяма липса?

Веднага след първото ми голямо пътуване в Индия посещавам Санто Доминго. Спя при богати хора, след което тръгвам из страната, за да потърся естествения обмен с хора от народа. Впечатляват ме погледи, в които се чете страх и омраза. Има някакво противоречие между чудесната енергия на старата, пропита с история доминиканска земя и живота на хората, сякаш лишени от нещо основно. Отговорът дойде на следващата година в Перу.

Перу, остров АмантаниВ Перу искам да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу… Навътре в страната, извън комерсиалната част, се пътува лесно с нормални приятелски отношения. Красотите на Перуанската природа, както и останките от Инките са много интересни. За известно време забравяте проблемите, които ме разтърсиха в началото на пътуването.

ПеруЕдин слънчев следобед спирам до малко селце, където изглежда има празник. Хората са излезли на голяма поляна и на дълги маси има небрежно разхвърляни храни. Бира се лее на воля, пият и нещо по-хард, защото всички са здраво дръпнали. Оркестърът поддържа ритъм, но това, което привлича вниманието ми е петела, висящ с главата надолу, вързан за краката на въже между два пръта. Зад близка ограда нервно потропват коне. Никой не ми обръща внимание, нито на нещастния провиснал жив петел. Снимам, колкото да маркирам мястото и поемам към колата със съжаление за загубеното време. Но ето, че ме застигат няколко дечица. Обграждат ме да разберат от къде идвам, а аз ги питам за петела, „защо е вързан така?“. Обясняват ми, че който го достигне и откачи, минавайки с кон между прътовете, ще стане герой на празника. Хайде, връщам се обратно, колко му трябва на човек, още повече, че обхванати от по-сериозни занимания, местните нямат вид да ги е грижа за животинчето в йогистка поза.

ПеруПодавам фотоапарата на шофьора до мен и яхвам първия по ръка жребец. От фотографиата с коня се вижда, че шофьорът ми има око за снимане.

Малко след това с петел в ръцете и в особеното положение на герой-чужденец се намирам обграден от пийналите господа на селото. На средно добър испански обяснявам, че не искам да прекъсна тържеството, но децата са ме подскокоросали… Да не говорим, че по бира не си падам, а още по-малко по разни местни бъркочи! Свалят ме тържествено от коня, без особена церемония вдигат наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът с коня беше чудесен, но за всичко останало не влизам в дължината на вълната. Но мърдане няма. Хващат ме под ръка директно към църквата, колим петела пред Христос на кръста.  Оркестърът се съдира да свири полувесели, леко меланхолични мелодии. От този момент сме свързани кръвно, грешка няма. Обявяват, че Падриното, освен пари за петела, трябва да остави малко песос за добрата сполука на селото. Реагирам и обяснявам, че в нашето село София имаме също чудесен кмет, който ще им стане баш Падрино, ще укрепим вече осъществената връзка между двата града…, ще си помагаме, очаква ни голямо бъдеще. Ударям дори една свръх кисела бира и говоря, както комсомолски секретар преди години в училище. Всички са пияни и не разбират какви глупости им говоря. В момент на взаимен екстаз, управният ми шофьор, незабелязано приближил колата до църквата, деликатно ме изтегля от милото тържество…

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. След представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както и всички мили човеколюбци-хриситяни след него. Днес индианците живеят в някакъв миш-маш от християнство и стари отдавна прекъснати традиции, без да вярват в друго, освен в местното питие. То ги вади от празнотата, характерна за всички хора без ясна идентичност и вяра. Това обяснява разликите в беднотията на Азия и Южна Америка.  В Индия, страна изпълнена с дух, където всичко е традиция, индийката, чаровната и женствена, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии, е сърдечно усмихната, защото ще положи жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са подкожни инжекции, които не изчистват тъга в очите. Това не пречи добрият човек да бъде навсякъде добър, а страната пропита от история с една прекрасна, разнообразна природа да бъде чудесна дестинация.

Перу, Мачу Пичу На фотографията виждате рано сутрин как изглежда Мачу Пикчу, когато завъртях апарата на деветдесет градуса и открих профил на човешка глава. Поздрав на старите Инки!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да го бъде (да просъсществува)!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresОт важните ключови за развитието на света страни, след малкия по площ и население Израел от предишния блог слагам Майка Индия (или Бара), както я наричат индусите. В тази най-голяма, трудно управляема демокрация, в близко бъдеще с най-многобройно население на земята, най-богата на етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с най-много бедни и богати, с още много най-най… чужденецът се чувства у дома си.

29 Kerala

Индия има толкова лица, колкото всеки да намери нещо според вкуса си. Колкото и стремглаво да се развива напред, тя е загадъчна страна, дори за самите индийци.

Екзотиката на Индия е разкрита едва през деветнайсети век. Добавя се и интереса на големи философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер… Създалата се индомания не пречи включително английските колонизатори да отминават същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

През двайсетия век философи и историци в интереса си към Далечния Изток, без да ползват достатъчно добре санскритски, на все още повърхностно ниво опитват да представят в Европа тази изключително комплексна култура. В анализите им повечето от тях неволно са проектирали европейския начин на мислене. Всъщност страната остава трудно разбрана и до сега.

Hanuman New Delhi

Относно Индия европейският поглед среща тотално различна култура и по картезиански път се стреми да направи непознаваемото познаваемо. Големите грешки в санскритските преводи са вероятно по-лесно поправими, но в дребните нюанси двусмислията се наслагват. Замъгляват се много концепции. например западното мислене често смесва понятието религия и философия. Ако вземем думата “дхарма”, която на санскритски има религиозен смисъл, установяваме, че същата дума е свързана с юриспруденция, с начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции в Индия, само една се занимава с идеята за Бога.

Индия е толкова рационална, колкото и ирационална, без това да пречи да бъде съвсем прагматична спрямо реалността. Нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” вървят ръка за ръка. Всъщност каквото и да кажем, обратното може да се приеме също за вярно. И отново прилика с Израел: в юдаизма водещо значение има писмото, идеята за Бога остава абстрактна. Тората по същия начин се грижи човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието, а Бог остава неназоваем. В Индийската култура божественото има нужда от нас, както и ние от Него, и  две неща са съществени: санскритските писания и човекът с действията и отношението си към заобикалящия го свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също нещо. Важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНапредъкът сред младите хора в Индия е невероятен. Ако идвате от Китай –  единствена равностойна по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия – и сте срещали китайски студенти, както и други будни млади хора, ще се учудите на голямата им работоспособност и качество на работа. Забележително е как китаецът, без да знае защо и къде отива, сляпо напредва, устремен да надмогне себе си, следва наложените му закони. Ако има интерес, същият ще ви забележи, но при случай ви изоставя, за да продължи според наложените му директиви. В Индия отношението е обратно. Приемат ви за добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Ще срещнете будни, приятелски настроени погледи, изпълнени с въпроси. Ще ви показват снимки на семейството си с желание да разберат повече за вас. Тази разлика е толкова очебийна, че човек с поглед, обърнат на Изток, не може да не се замисли за манталитета на голяма част от населението по другите континенти.

21RishikeshИндия недвусмислено е най-духовната страна в света. Живеем в епоха, в която икономиката е цар. Навсякъде по земята всичко се продава. Купувачът, най-често ненаситен, ако изключим базовите необходимости, запълва празноти в себе си. Средният американец, още преди да разбере къде се намира, прави шопинг. И не само той.

За съжаление след втората половина на миналия век Индия успешно започва да продава от своята духовност. Ашрамите процъфтяват, гурувци, добре адаптирани към нуждите на всеки, може да намерите навсякъде в и извън Индия.

Залитнал по богатата литература в езотеричните книжарници, също имах период на залитане.  Търсещ по-пряк път към света, който казват “всеки носи в себе си”, тръгнах да откривам  как стоят нещата на място. В Путапарти посетих прочутия Сай Баба. Три дни и три нощи медитирах, пях баджани, цитирах мантри, завирах се максимално под носа на великия Гуру. Вярно е, прави “чудеса”, материализира предмети по вкуса и вярата на всеки. Хора от цял свят, облечени в бяло, фанатично се вторачват в “божеството”. Някои идват с частни самолети до близкото летище, построено за случая. Намирах се в Дисни Ленд в индийски стил. Сай Баба строи болници, училища, пише книги, преведени на много езици, но зад всичко това се вижда голямо его. Истинският гуру не се афишира и прави необходимото там, където е необходимо. Това намираме при всички Големи сред хората.

Sik Temple Delhi2

09 Benares4Не усетих нищо Божествено в духовната фабрика на Сай Баба и продължих на юг. В Тируванамалаи, селце, скътано при планината на Шива,  усетих Индия в цялата й прелест. В Ашрама на Шри Махариши – свят човек, живял в началото на миналия век, няма обмен на пари, нито чудеса, само духовност, която ви изпълва и отваря, нещо във вас се променя. Изпълнен с нова енергия продължих на юг към Кошин.

В Пондишери се нататък на нещо, за което дадох няколко години от живота си и сега, когато става дума за Индия не мога да го отмина.

Шри Оробиндо след дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд се прибира в Индия, където за първи път прилага принципа за ненасилие. Съчетава го с осъзнаване и с действия в рамките на законите, без агресия. Заедно със съмишленици той успява да организира революционно движение. След много перипетии, включително затвор, му станало ясно, че Индия ще се освободи. На преден план била нарастващата опасност от самоунищожаване на човечеството. Настъпвала сянката на национал-социалистите, заедно с галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Това накарало Шри Оробиндо да се оттегли от политиката и социалния живот. С постулата, че човешкият вид не е статичен, той започнал да експериментира по естествен, чисто физически път възможността за ускоряване на естествената мутация на вида ни. Успява да намери, да преведе и анализира текстове от времето на ведическите риши и съпоставя физическите си експерименти с тези, правени в далечното минало. Създава Интегралната Йога, различна от всички други дотогава. А малко преди да напусне тялото си на блестящ английски с « думи, които виждат » не пропуснал да довърши епопеята Савитри, 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека

Rishikash6

22 RishikeshДнес „лабораторията“ на Шри Оробиндо и Мер е превърната в Ашрам с не лош бизнес. Нещо като мавзолей, подобен на много други от миналото… Единствен интерес представлява гроба на Мер и Шри Оробиндо (самадхи) с възможността да оставите цвете и на тръгване да вземете друго. Мер е давала на всекиго цвете с вибрация, която да му отговаря. Дочух, че наскоро тази хубава традиция е прекратена. Колкото до Ашрама и хората в него, за съжаление те напомнят на времето, когато са унищожили Мер в експеримента й с клетъчния мантал.  В представянето на Ашрама, в който егото е отново цар компрометиращите неща от миналото са добре камуфлирани.

От това пътуване идеята за нов човек на бъдещето ме грабна, освен това се оказа, че в Париж е създаден Институт за Еволютивни търсиния, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Преди години Людмила Живкова като представителка на „Източна Европа“ (била единствена) занесла родна пръст в близкия до Пондишери Уровил, символичен град на бъдещето без граници и диктатори. Малко прибързано е държала кратка реч за  наближаващия край на диктатурите и на дивашките отношения между хората. Знаем как  на връщане от Индия Людмила „получава удар“ в банята си. Малко след това татко Тодор получава от Големия Брат златен медал… Интересен факт за тези, които се интересуват от миналото ни. Французинът в Пондишери, близък приятел Людмила, сега се оказа директор на Института в Париж, писател и издател на „Дневника на Мер“ в 13 тома (6000 страници). Труд феноменален за първите стъпки и опита на Мер с енергиите свързани със супрамантала. За мен това беше повод да преведа и подаря на българските читатели с интерес към подобни теми три книги.

India highway Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия – 4500 и 5400метра – между областите Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещнах млади индийци мотористи. Наели са мотори и екипи, неотговарящи на условията. В заледената обстановка те се групират, за да си помогнат и запазят от премръзвания, често без бензин, със спукани гуми… Виждам как остават винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места се срещаха единствено камиони от армията, а сега тези млади хора са тръгнали да си откриват родината, чисто нов феномен

Femme-1И една интересна статистика: в Индия през всеки 22 минути има изнасилена жена, докато във Франция – през всеки 9 минути.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщерите им, нещо като чеиза при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър конкурира Дарий, стигна до същото място и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единстевните ерудирани в страната, не са се интересували от конкретното минало, нямали са чувство, отношение и съзнание за история. Интересували са се от митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Наименованието „Индия“ на страната идва от англичаните, наречена от тях „Индиите“, преведено на френски – „Les Indes“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: