Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, че компанията на един овчар понякога може да се окаже  по-интересна от тази на някой първи министър. Разбира се нямам предвид овчар, който псува стадото на майка, а естествената връзка с хора сред Природата, обитавани от жив дух, които напомнят на първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ви разправям е свързана с български овчар от времето, когато окривах Планината.  Понякога се губех, заедно с Природата откривах себе си. Вечер се лучваше да избутам жарта, за да преспя на топлата земя. Рано сутрин се събуждах опушен и измокрен от росата се сушех под живите лъчи на изгряващото слънце.

bergers-2 - copie 2                                                   / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                                   / Гужарат, Индия /

Веднъж се загубих в Родопите. Бях прегладнял, а в такъв момент няма по-хубаво от това да чуете лопатарите на овце с вика на овчар. Той беше възрастен, със засукан мустак, като излюпен от вековете. Заговорихме се, той разбра, че съм гладен и от протърканото си торбе извади питка с пресен сминдух, повит във вестник. Приседнахме до шумящия наблизо поток, аз топях от домашната питка в сминдуха, а той ме наблюдаваше с одобрителен поглед. По едно време му стана любопитно на къде съм ръгнал из пущинака наоколо. Мястото беше наистина забутано. Казах му как ме тегли скритото зад всяко бърдо и чукар, колко обичам да катеря висините, да гоня слънцето и да губя поглед зад хоризонта. Приготвих се да тръгвам, а овчарят занарежда: „ Синко, обичаш го ти животот… – Гласът му се смесваше с подрънкването на лопатарите и шума на потока. – Фащаш го ти как си мош, пустио  му живот!“ Гледах учудено, но така си беше. Дори да не знаех за какво живея, чудесни моменти се намираха. Сега разсъждавам различно, но тогава не мислех кой каквофаща“ от „пустио му живот“.

След кратка пауза овчарят провлачи отново: „Момче, со се животот, да знаш, помъкнал си я и нея…, тази от дека не се е отървал никой. Oни сé си одят заедно.“ – стоя малко така, загледан в потока продължи – « Па и Светлио! Сé и него си подгонùл нагоре, от чернилката си побегнал, зло да те не лòви. Ама Светлио те пази тебе! Насекаде те пази, да знаш… Вълчулята они, са сé насекаде. Бегаш, не бегаш, не мож им убега! » – замълча и повтори – « … Ама светлио, он си те пази теб. Па ти…, ти требе да си… – и ме загледа по-втренчено – Ти сигур си от пазачите! От па-за-чите, кажувам ти…! » – Повтори като провличаше думите. За кои пазачи говореше така и не разбрах. Изпроводи ме с « дал ти Бог добро » – най-хубавите български думи

Такива срещи по онова време бяха естествени. Шаманството, дори забранено, пулсираше скрито във вените на народа ни. А вертикалата на Планината отговаряше на духовното в мен. А на какво бях пазител, не ми беше ясно. Днес защитавам идеята, че човешкото лутане, колкото да изглежда непродуктивно, не е напразно. Ако можех да бъда пазител на нещо, стига да имах повече качества, бих искал да пазя всичко, което не ни принадлежи.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

 

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Ако харесвате Индия и обичате фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 има пресно направени фотографии от Гужарат и Раджастан. 

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Красотата

La beauté Gujarat                                            / Гужарат, Индия /

Красотата не е красива поради човешкото благоволение.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите на децата

очите, огледало на душата                                                     /Rajastan, India/

Детските очи понякога са отворени прозорци към неизмерими човешки величини.

очите, огледало на душата-2                                                    /Gujarat, India/

Думите се превръщат в метафори, често ненужни.

очите, огледало на душата-27                                                    /Gujarat, India/

Минава време, погледът се воалира от възпитания, култури и наложени величини, които променят израза.

Едва в есента на годините там, където истинското отвътре не се е задушило, става възможно да надникнем отново в дълбокия, широко отворен поглед на душата, поела към меандрите на вечното.

Тези фотографии са лесни и са подарък от небето. Трудното става, когато трябва да извадите душичката там, където тя едва мъждука. Тези примери не са такива.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Перу

Светът е прекрасен или ужасен, според очите с които го гледаме. Може също да се каже, че самите ние го правим да бъде такъв.

ПеруВ този аспект опитвам да сравня Южна Америка с Индия, където беднотията боде в очите. Но докато в пропитата с духовност Индия,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми и приема беднотията естествено, в Южна Америка тя изглежда грозна и плашеща. Контрастът между бедни и богати е изпълнен с омраза.

Перу, ЧенчероАко изключим очарованието си от пейзажите и богатата история на индианците и откъснем очи от колоритните им наметала и шапки, не може да не се запитаме от къде идва неприкритата болка в очите на по-голямата част от населението.

Малко след първото си пътуване в Индия посетих Санто Доминго. Бях отседнал известно време при богат приятел, всичко беше чудесно, в един вълшебен за живот свят, но ме теглеше да вкуся повече от разнообразната природа на Караибите и да потърся обмен с хората от народа. Много скоро бях впечатлен от страха и омразата, която се четеше в погледа на голяма част от хората. Домениканската земя, пропита с история,  излъчваше силна енергия, но в живот на жителите, липсваше нещо основно.

Перу, остров Амантани Отговор намерих следващата година в Перу, където се упътих да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско и Мачу Пикчу. В страната се пътува безпроблемно, прави се лесен контакт с местните, създават се приятелски връзки. Красотите на перуанската природа и остатъка от културата на инките ме накараха да забравя за известно време проблемите, които ме бяха разтърсили в предишното пътуване.

ПеруВеднъж, кръстосвайки страната, шофьора ми  спря до малко селце, където на голяма поляна до пътя, се развихряше шумен празник. На дълги маси имаше небрежно  разхвърляни храни и бидончета с бира, която се лееше на воля. Имаше явно и нещо по-хард, защото всички бяха здраво дръпнали. Оркестърът поддържаше един и същ ритъм, но това, което най-вече привлече вниманието ми беше шарения петел, вързан за краката с главата надолу на въже, опънато между два пръта. Съвсем наблизо няколко коня нервно потропваха с копита. Оставихме колата на шосето и с шофьора се приближихме да разберем какво става, но никой не ни обърна внимание.  Снимах, колкото да маркирам мястото и тръгнах към колата с известно съжаление за изгубеното време, но се появиха дечица, които ми пресякоха пътя и ме  обградиха без да ме пускат да продължа. Попитаха ме от къде идвам, а аз ги запитах защо петелът е вързан по такъв начин. Обясниха ми, че който с коня си го достигне между прътовете, ще стане герой на празника. Прииска ми се да  опитам децата ми се зарадваха и се върнах обратно. Не беше трудно, обхванати от по-сериозни занимания, местните нямаха вид на угрижени за петела, заел царската йогийска поза (ширшасана).

ПеруПодадох фотоапарата си на шофьора и с помощта на две по-здрави момчета яхнах първия ми под ръка жребец. Шофьорът ми явно имаше око за снимане, уловил момента във фотографията.

Последва следния сценарий:

С петелът в ръце, заемам ролята на герой-чужденец. Пийналите сеньори от селото ме обграждат, а аз на средно добър испански обяснявам, че не искам да прекъсна тържеството им, но децата са ме накарали… Прекъсват ме и ми подават бутилка с неизвестно питие. По бири не си падам, а още по-малко по местните бъркочи! Да, но местните без особена церемония вдигат шумни наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът ми с коня беше добър, но за останалото не успявам да се влюча на необходимата дължина на вълната. Мърдане няма, хващат ме под ръка и се упътваме към църквата на селото, където колим петела пред кръста на Христос. От този момент ставаме кръвно свързани, грешка няма. Оркестърът през цялото време не спира да свири меланхолични мелодии.  Обявяват също, че като Падрино, освен пари за петела, трябва да оставя малко песос и за сполуката на селото. Обяснявам, че в нашето село София имаме чудесен кмет, който може да бъде още по-Падрино от мен и така ще укрепим създадената вече връзка между двата града. Няма как, изпивам една свръх кисела бира, главата ми се завърта още повече и виждам как говоря, както комсомолския ни секретар преди години в училище. Наоколо всички са пияни и разбира се не разбират глупостите, които разправям. По време на екстаза, оправният ми шофьор е успял незабелязано да приближи колата най-близо възможно до църквата и деликатно ми прави знак да изляза. Баньо, баньо, питам за тоалет, напускам милото тържество в църквата и се спасявам.

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. Едва след представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както всички човеколюбци-християни след него. Индианците живеят в смесица от християнството, с което са ги задължавали да живеят испанците и старите им, отдавна прекъснати традиции, без да спират да си помагат с местните домашни питиета. Това ги вади от празнотата, характерна за хората без изяснена вяра и идентичност. В Индия, страна пропита от духовност и традиции, индийката, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии, е женствена и чаровна. Тя всекидневно полага жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че самата тя е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са подкожни инжекции, които не запълват липсата на нещо основно (логоса) в живота на хората, нито да изтрият тъгата в очите. Това не отнема от добрината на добрите сред хората в тази прекрасна страна, пропита с история и разнообразна природа.

 

Перу, Мачу Пичу На фотографията – Мачу Пикчу рано сутрин, обърнат, с профил на човешка глава.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да бъде!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresСлед малкия по площ и население Израел в предишния блог, тук искам да споделя няколко идеи за Индия, Бара, както я наричат индусите, която също играе важна роля в развитието на света. В тази най-голяма по жители, трудно управляема демокрация, с най-голям брой бедни и богати, с най-много етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, и с още много други най, чужденецът навсякъде е добре приет.

29 Kerala

Индия има безброй лица, в които всеки може да намери нещо според вкуса си. Същевременно,  дори да се развива в тон с останалия свят, тази страна остава загадъчна, включително за самите индийци.

Екзотиките на Индия са се разкрили за западния свят едва през деветнадесети век. Към това се е добавил и интереса на големи философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер, но индоманията и особено на английските колонизатори, не помогнало да се разбере същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

 

 

 

 

 

 

През двайстия век европейски философи и историци, без да ползват достатъчно добре санскритски, се захванали да обяснят и представят комплексната Индийска. За съжаление в анализите им те проектирали европейския начин на картензианско мислене, една от основните причини Индия да остане повърхностно разбрана и до днес.

Hanuman New DelhiГолемите грешки в санскритските преводи са по-лесно поправими от безбройните дребни нюанси на мисълта, с двусмислия, насложени с многобройни други замъглени концепции. Западното мислене също често смесва понятието религия и философия. Думата “дхарма” например, която на санскритски има религиозен смисъл, има връзка също с юриспруденция и начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции, само една се занимава с идеята за Бога.

Индия е еднакво рационална и ирационална, което не пречи да бъде прагматична спрямо реалността – нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” вървят заедно. Всъщност каквото да кажем, обратното се приема също за вярно. В индуизма, както в юдаизма, водещо значение има писмото, а идеята за Бог остава абстрактна. Те имат грижата човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието като дават различни имена на божествената енергия, според начина и мястото на проявлението й. За тях божествения свят има нужда от нас, както и ние от него. Санскритските писания са еднакво съществени, както хората с техните действия и отношение им към околния свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също, важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНапредъкът сред младите хора в Индия е забележителен. Ако идвате от Китай,  единствената по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия и сте се срещнали китайски студенти, не може да не се учудите от голямата им работоспособност и качество на работа. Китаецът следва наложените му закони без да знае накъде отива и напредва, устремен да надмогне себе си. Той ще ви забележи, ако има интерес и ще ви изостави, за да продължи  наложените му директиви. В Индия младите хора ви приемат за добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Те са любопитни да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Индийците са будни, приятелски настроени и пълни с въпроси, ще ви покажат снимки на семейството си с желание да разберат повече за вашето.

21RishikeshВ епохата ни, където икономиката е цар, Индия недвусмислено е най-духовната страна в света. За съжаление след втората половина на миналия век, тя също започна да търгува със своята духовност. Ашрамите процъфтяха, гурувците, добре адаптирани към нуждите на всеки, станаха на разположение на всички.

Аз също имах период на залитане и се упътих към Индия, за да потърся пряк път към това, което нося в себе си. Отзовах се в градчето Путапарти, до което се намира ашрама на прочутия, Саи Баба. Той имаше амбицията да обедини вярващите по света с идеята, че всяка религия е лъч към върха на една и съща планина. Ашрамът му в Южна Индия притежаваше болница, университет и дори летище за частни самолети. Облякох бели одежди, медитирах, пях баджани, цитирах мантри, в пуджите преди изгрев се завирах под носа на великия Гуру, за да усетя Божествената енергия. Закръгленият гуру с огромни, гъсто сплетени коси във формата на ореол, минаваше пред всеки да раздаде благословия. Облечен в широка оранжева роба, с артистичен замах той материализираше златни кръстчета и други свещени предмети според вярата на всеки и така завърташе главите на последователите си, които бяха готови да вярват всичко, за да се почувстват по-добре. И защо не, но за мен истинският гуру без да се афишира прави необходимото, както всички Големи сред хората.

Sik Temple Delhi2

09 Benares4В духовната фабрика на Сай Баба не усетих нищо Божествено и продължих на юг. Спрях в Тируванамалаи, селце, скътано до планината на Шива в Ашрама на Шри Махариши, свят човек, живял в началото на миналия век. Тук за първи път усетих Индия в цялата й духовна прелест, с усещане за мир, хармония и духовност, които ви изпълват и отварят към нещо различно.

С радостно чувство и нова енергия продължих на юг към Индийския океан град Кошин и Гоа. По пътя отседнах в Пондишери, където ме  насочиха към стара колониална къща, превърната в музей – Ашрамът на Шри Оробиндо и Мер. В обширния двор с разнообразни растения, сред крясъци на непознати екзотични птици, най-впечатляващ беше огромният банян, извисен като пазител над широка, обилно отрупана с цветя гробница. Към нея се проточваше дълга редица от поклонници с по едно цвете в ръцете. Всеки от тях отиваше до гроба, заменяше го с друго и се оттегляше с поклон. Във въздуха витаеше особена тържественост. Лицата на индийците излъчваха мир и благоговение. В Самадхи (името на гробницата и състояние на свръхсъзнание) са положени телата на Шри Оробиндо и спътницата му Мер,– сподели възрастна индийка от опашката и допълни – Мер даряваше всеки с цвете, излъчващо вибрацията, която му помага. Днес продължаваме да разменяме цветя с тази, която знаеше да обича безусловно. Наричахме я Майка.“

Ашрамът се оказа временно затворен за посетители, но произведенията  на Шри Оробиндо и Мер можеха да се закупят в книжарницата от другата страна на улицата. До плейадата на Шри Оробиндо от двадесет и два тома, бяха наредени други издания на английски и френски. Библиотекарката, приказлива, възрастна индийка, с жив спомен за Мер ме изчака да се огледам и сподели няколко думи за Божествената майка, създателката на ашрама, която се грижела за Шри Оробиндо и за всичко свързано с наречената от нея „Лаборатория за естествено човешко развитие“. Названието „ашрам“ не отговаряло на техните цели.

За Шри Оробиндо разбрах повече от собственика на  Гест хауза, където преспах. След дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд, той се прибрал в Индия. Загрижен за освобождаване на страната, той приложил първи принципа за ненасилие и със съмишленици организирал революционното движение в страната. На първо място изисквал осъзнаване на народа, а революционните действия трябвало да се извършат без агресия в рамките на закона.  След много перипетии, включително затвор, за него станало ясно, че Индия ще се освободи. По-важна била нарастващата опасност човечеството да се самоунищожи от настъпващата сянката на национал-социалистите, както и от галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Той се оттеглил от политиката и социалния живот, и с постулата, че човешкият вид не е статичен, започнал да експериментира по естествен, физически път, възможността видът ни да мутира с възможност за ново, разширено съзнание. Той превел и анализирал непознати дотогава текстове от времето на ведическите риши, съпоставил експериментите си с вече правени в далечното минало и създал Интегрална Йога. Малко преди да напусне тялото си, той довършил на блестящ английски език, с „думи, които виждат“ епопеята Савитри от 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

Rishikash6

22 Rishikesh Възможността човек да мутира по естествен път, а не да бъде превърнат в робот с повишени качества от трансхуманистите, съвременните инженери на бъдещето, ме грабна.

Посетих създадения по идея и планове на Мер град Уровил, символ на свят без ограничения и граници, където на всеки човек се дава възможност да се изрази според ценностите, които носи в себе си, при положение, че го прави съзнателно.

От французите, които срещнах, разбрах че в Париж е създаден Институт за „Еволютивни търсиния“, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Оказа се, че директорът на Института в Париж е бил близък приятел с Людмила Живкова. Други двама си спомниха за нея и ми разправиха как Людмила посадила в центъра на града 1300 рози по случай годишнината на България. Добавила и българска пръст към тази на стотина държави, символизиращи единството на света без граници и ограничения. Людмила била възбудена и в речта си говорила за наближаващия край на диктатурите и дивашките отношения между хората. Спомних си веднага как българските власти оповестиха, че на връщане от Индия Людмила е паднала с емболия в банята си. Малко след това Големият Съветски Брат за утеха дари татко Тодор с медал и названието Генерален секретар на Партията (единствената Партия).

В Париж се запознах с творчеството на Сатпрем,и с Дневника на Мер от 13 тома (6000 страници), труд феноменален за  опита на Мер с усвояване на супраменталната енергия, повод да преведа за българските читатели три книги от Сатпрем.

India highway Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия между 4500 и 5400 метра между областта Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещах млади индийци мотористи, наели мотори и топли екипи, запалени да откриват родината си. В заледената обстановка те бяха групирани, за да си помагат и опазят от премръзване. На някои липсваше бензин, други лепяха спукани гуми, но бяха винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места можеха да се видят само камиони от армията.

Femme-1И една интересна статистика: в Индия изнасилена жена има през всеки 22 минути, докато във Франция през всеки 9 минути.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщеря, за да послужи като чеиз при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива, в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър конкурира Дарий, стигна до същото място и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единствените ерудирани в страната, не са се интересували от минало. Те нямали отношение към история и това е причината да имаме оскъдна информация за миналото. За тях бил важен митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Това е причината да не разполагаме с написана история за далечното минало на тази фантастична страна. Наименованието Индия идва от англичаните, наричана от тях „Индиите“, на френски – „Les Indes“, които включвали Бангладеш, Пакистан, по-рано и Афганистан.

В сънищата си виждам Марко Поло с фотоапарат да пресича тези фантастични места, пълни с традиции и мистични фигури…, пък дори епохата преди руснаци и американци да разбият афганската култура и китайците да унищожат Тибетската, а днес и уигурската… Да не говорим днес за Путин, който иска да унищожи най-близката до руската, украинска култура… (Добавям последните изречения 13 години по-късно, препрочитайки този блог по време на руската агресия в Украйна.)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: