/ Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и ловенето на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

                     / Мачу Пикчу, обърната в профил /

“ Голямата разлика между мен и другите фотографи е, че с фотографиите си интерпретирам, тълкувам, но никога не правя документация. Показвам това, което усещам в даден момент, не каквото виждам, а каквото усещам. Оставам винаги начинаещ, който открива света отново и отново. “ – Андре Кертез

Без претенции бих казал същото за себе си като добавя думите на големия Бейкън:

„Всяка фотография, картина, всяко нещо, което виждаме, променя погледа ни към другите неща.“- Францис Бейкън

Всеобща Истина няма. Тя е различна за всеки, но не в обсега на нашите възможности. Това не изключва всеки да разполага с частица от нея.

Изкуството не претендира за Истина, то ни помага да се протегнем отвъд привидния свят и да извадим нещо от себе си, на което да дадем стойност извън времето.

Когато снимам нямам определена мисъл или цел. Не търся истина, не сравнявам, не осмислям какво се случва в момента. Играя със светлината, геометрията и вътрешното усещане в съгласие с външния свят.  За част от секундата през визьора са преминали интуитивния въпрос и отговор. Досещате се, става дума за street photography.  Изискванията ми са за автентичност, която предполага анонимност. Такъв е моят случай, но се възхищавам фотографите творци, които създават сценична обстановка, атмосфера, понякога с чудесен резултат.  Изискванията за това са големи и такива фотографи, когато са добри, са единици, като Ник Брант, Ервин Олаф. Два основни вида фотография – тази, която черпи от живота, какъвто се представя и тази, която създава постановка, понякога с материали, стигащи до границите на възможното.

При всички случаи Красотата е недвусмислена, неопределима, различна за всеки, тя отваря, променя, помага на всички да дишаме различно. Въздишката след болка разведрява, но от красивото губим дъх. „Красотата ще спаси света“, се провиква Достоевски. Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво за всички.  

На фотографиите: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин.

З да уловим мига, трябва да сме забравили себе си, да сме изгонили диктатора, налагащ истини. Веднъж излезли от клишетата на за-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции, уповаваме се на вътрешният си усет, обърнат към външния свят, който е винаги нов и различен.

Добрият портретист лови момента, когато лицето изразява нещо от скритата истина, присъща и различна за всеки. Фотографията е успешна, когато истината на обекта се свързва с вътрешната истина на фотографа.

По-лесни за фотографиране са децата, хората сред Природата и някои възрастни, доволни от изминатия път в живота, както и добрите артисти, които са еднакво истински и извън сцената.

В изложението през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, който в продължение на двайсет години снимал войната във Виетнам. В реалния ужас на войната и лицето на смъртта, погледът на фотографа без да товари, впечатлява, подобно на иконите на Капа. Във фотографиите и на двамата смъртта е само привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Многообразието на добрия фотограф превръща зрителите също в творци. Това е така и в литературата, в музиката, и във всички изкуства. Ролята на твореца във всяко добро изкуство е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма на ежедневието.

Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за заобикаляща реалност, за нея даваме най-вече свои концепции. (Става дума за демократично общество, в което фотографът журналист е свободен да представи събитието със собствения си поглед.)

От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представи обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е  да отразим обективно събитие с платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа и само донякъде в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е различен, а изборът на журналиста, който публикува събитието зависи от политизирания му поглед. Самото събитие следва ред други, незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития.

Добрият фотожурналист е в сърцето на действието, където изискванията за представяне на добър материал са много големи и особено във военно време изискват изключителни качества.

В общия случай пространство и време са взаимно свързани, но те са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ само на определена дължина на вълната) е  характеристика на цветето, наречено минзухар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори някои фотографи да имат по-обективно вътрешно проникновение, то също е функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи представения от нас свят е интерпретация и когато е добре направена, тя се превръща в изкуство. А ако приемем фотографското клише за реалност, това  банализира изкуството и то губи предназначението си да ни отваря прозорец към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също правят изкуство. Физиката, казва Айнщайн, е вид метафизика, защото няма допир до реалността.

Какво се вижда зад привидното в скалата от горната фотография в Тасманово море?