Реалност – Желание – Фотография

Vietnamжелание фотография                                                                               / Виетнам /

Желанието в най-общия случай се уповава на липса, която приемаме за реалност. Започваме да търсим образа, който сме си създали и преследваме. Но нито такова желание е задоволимо, нито пък подобна реалност съществува. Позиция, от която бихме показали каква е реалността не съществува. Как да излезем от „реалността“, за да я определим като такава?! Живеем това, което ни се случва под мотора на непрекъснато сменящи се желания. Когато излизаме от сферата на личното, вълната на всеобщото ни грабва в социалния климат на моди, реклами и масови желания от съответната култура, с която дори се гордеем. Реалността не я е грижа за това, че съществуваме. Светът не е тук, за да ни прави удоволствие и в крайна сметка самата реалност като такава  не е център на интерес. Ние живеем в навици, на които реалността убягва, а самата тя във всеки момент е различна.  Много хора виждат фотографията като представена реалност. Действително, докосваме се до миг, фрагмент от реалността в представите ни за реалност. В това е магията и тя е най-добре изразена в музиката, вероятно единствено доказателство за реалност. Ловим звука със слух и на момента го преживяваме духовно и физически. Тоновете в пространството за момент вибрират в тялото, намират конкретен материален израз. Добрата фотография, макар фрагмент от реалността, въздейства, приближава до изплъзващата ни се реалност. Ефектът е толкова по-силен, колкото е по-искрено желан и търсен извън наложените кодове на поведение. Водещо е вътрешното желание, а не егоизма на протагониста. Вероятно в най-висшата си форма изкуството остава достатъчно за себе си, подобно на розата, която не си задава въпроси.

Vietnamжелание фотография-4                                                                    /Angkor, Cambodia /

Този блог за фотография съвсем реално е номер двеста.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

                            / Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография – изкуство

                     / Мачу Пикчу, Перу – фотографията е обърната в профил /

“ Голямата разлика между мен и другите фотографи е, че с фотографиите си интерпретирам, тълкувам, но никога не правя документация. Показвам това, което усещам в даден момент, не каквото виждам, а каквото усещам. Оставам винаги като начинаещ, който открива света отново и отново. “ – Андре Кертез

Без претенция бих казал същото за себе си. Това също ме навежда към думите на големия Бейкън:

„Всяка фотография, картина, всяко нещо, което виждаме, променя погледа ни към другите неща.“- Францис Бейкън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Изкуство

“Има всякакви очи, съответно съществуват всякакви, различни истини, което означава, че не можем да говорим за истина.”, казва Ницше. А какво да разправи окото на фотографът, който неминуемо влияе на обществото с погледа си? Всички търсим Истина! И все пак, ако съществува, тя не е в обсега на нашите усещания. Същевеременно всеки разполага с частица от нея, а някои живеят с надежда да я достигнат. Изкуството ни помага да разкъсаме воала, да бръкнем зад привидния свят. Но за каква, за коя истина става дума?

Когато снимам не мисля, нито търся истина, не сравнявам, не определям случилото се в момента. Всяка мярка фиксира, ограничава плановете, които ме привличат, това да се докосна до история без край, по възможност красива, която променя. Мярката не е в истинност, а в чувството за безвремие, когато пространство и време се сливат в усещане  за еманентно и трансцендентно едновременно. Красотата е неопределима и различна за всеки, но остава недвусмислена. Тя отваря, променя, прави да дишаме различно. Въздишката след болка разведрява, но от красивото губим дъх. Грозно, сбръчква, задушава, разболява. “Красотата ще спаси света”, се провиква Достоевски. Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво.

Светът, винаги различен, се пресъздава във всеки миг. Всичко се преустройва, разбърква, но за миг минава през хармония. Кадрираме, клик и мигът е уловен.

На изложените фотографии: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин. В даден момент хората се подреждат хармонично. Следва видим хаос до новия, винаги различен момент отново в хармония…

Очевидно, за да уловим мига, трябва да забравим себе си, да се освободим от диктатора, налагащ “истини”. Да излезем от клишетата на за-на-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции. Сливаме вътрешния усет с външния свят, есенцията на вътрешното с есенцията на външното. Осъществена, тази връзка създава винаги нов език, нова визия, нов почерк.. творене – изкуство. То е винаги различно, винаги ново.

Големите портретисти изчакват момента, когато лицето изразява частицата истина, вътрешна хармония, красота присъщи на всеки. Лесни за снимане са децата, примитивните хора без претенции, възрастните с години, изразяващи успял живот, както и големите артисти, винаги истински в ролите си. Мостът между “вътрешната истина” на фотографа и тази на обекта прави добрата фотография.

В изложението си през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, снимал в продължение на двайсет години войната във Виетнам. Показаха фантастични черно-бели тиражи-икони, в които погледа на фотографа, забит в реалния ужас на войната, в лицето на смъртта не товари, а отваря подобно на иконите на Капа – и двамата са направили смъртта привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Зад многообразието на добрия фотограф стоят зрителите, самите те с гледането си превърнати в творци. По същия начин в литературата, музиката…, във всички изкуства ролята на твореца е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО

Добрият фотожурнализъм е нож с две остриета. Знаем, изображението действа по-силно от думите – « една картина (изображение) струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за ЗАОБИКАЛЯЩА РЕАЛНОСТ, за нея даваме единствено концепции. Пространство и време са винаги взаимно свързани и са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, отговарящ на определена дължина на вълната, е само характеристика на цветето, наречено минзуар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори да приемем вътрешното проникновение на някого за по-обективно, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които му даваме субективно. От тук и деликатната позиция на фотожурналиста, търсещ да представи някаква обективност в събитията, които заснема. Но как е възможно да съдим за събитие, погледнато субективно от съответното дори платено за тази цел „око“. Естетизма и качествата на това „око“ ще ни заведат в света на фотографа, но не и в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет в различна светлина и от различни фотографи, има съвсем различен вид. А самото събитие следва ред други незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития…

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи мисленият и измислен от нас свят е интерпретация. Това не намалява интереса към живота, веднъж с налагащата се отвсякъде неизяснена обективност, както и с разнообразните възможности на мозъка да създава и да интерпретира творенията си за открития. В такъв смисъл фотографията се превръща в изкуство.

Казано различно, да приемем фотографското клише за предаване на реалност, все едно под каква форма, е  банализиране на изкуството. А изкуство, доведено до видима баналност, губи предназначението си да отваря към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също са наясно, че правят изкуство. Както казва Айнщайн: „Физиката е вид метафизика, защото няма допир до реалността“.

Какво се крие зад привидното от пръв поглед тази скала в далечното Тасманово море?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: