Реалност – Желание – Фотография

Vietnamжелание фотография                                                                               / Виетнам /

Желанието в най-общия случай се уповава на липса, която приемаме за реалност. Започваме да търсим образа, който сме си създали и преследваме. Но нито такова желание е задоволимо, нито подобна реалност съществува. Позиция, от която бихме показали каква е реалността не съществува. Как да излезем от „реалността“, за да я определим като такава?! Живеем това, което ни се случва под мотора на непрекъснато сменящи се желания. Когато излизаме от сферата на личното, вълната на всеобщото ни грабва в социалния климат на моди, реклами и масови желания от съответната култура, с която дори се гордеем.

Реалността няма грижа за това, че съществуваме. Светът не е тук, за да ни прави удоволствие и в крайна сметка самата реалност като такава  не е център на интерес. Ние живеем в навици, на които реалността убягва, а самата тя във всеки момент е различна.  Много хора виждат фотографията като представена реалност. Действително, докосваме се до миг, фрагмент от реалността в представите ни за реалност. В това е магията и тя е най-добре изразена през музиката, вероятно единствено доказателство за реалност. Ловим звука със слух, за момент го преживяваме духовно и физически. Тоновете в пространството вибрират в тялото, намират конкретен материален израз.

Добрата фотография, макар фрагмент от реалността, въздейства, приближава до изплъзващата ни се реалност. Ефектът е толкова по-силен, колкото е по-искрено желан и търсен извън наложените кодове на поведение. Водещо е вътрешното желание, а не егоизма на протагониста. Вероятно в най-висшата си форма изкуството остава достатъчно за себе си, подобно на розата, която не си задава въпроси.

Vietnamжелание фотография-4                                                                    /Angkor, Cambodia /

Този блог за фотография съвсем реално е номер двеста.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

                            / Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография – изкуство

                     / Мачу Пикчу, Перу – фотографията е обърната в профил /

“ Голямата разлика между мен и другите фотографи е, че с фотографиите си интерпретирам, тълкувам, но никога не правя документация. Показвам това, което усещам в даден момент, не каквото виждам, а каквото усещам. Оставам винаги като начинаещ, който открива света отново и отново. “ – Андре Кертез

Без претенции мога да кажа същото за себе си като допълня с думите на големия Бейкън:

„Всяка фотография, картина, всяко нещо, което виждаме, променя погледа ни към другите неща.“- Францис Бейкън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Изкуство

Очите на всеки виждат с различен поглед, съответно  различни истини. Всеобща истина няма. Ако съществува такава, тя не е в обсега на нашите усещания. Което не изключва всеки да разполага с частица от нея. Изкуството ни помага да се протегнем отвъд привидния свят.

Когато снимам нямам определена мисъл, не търся истина, не сравнявам, не определям случилото се в момента. Всяка мярка ограничава фотографските плановете, прави разказаната история изкуствена. Мярката за идкуство не е в истинност, а в чувство за безвремие, пространство и време се сливат в усещане, в което  еманентно и трансцендентно, временно с безвлеменно са заедно. Красотата е недвусмислена, неопределима и различна за всеки, тя отваря, променя, помага ни да дишаме различно. Въздишката след болка разведрява, но от красивото губим дъх. Грозно, сбръчква, задушава, разболява, а “Красотата ще спаси света”, се провиква Достоевски. Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво.

Светът, винаги различен, се пресъздава във всеки миг, преустройва,  минава през хармония и разбърква, за да преустрои отново… В момента на хармония кадрираме,  клик и мигът е уловен.

На изложените фотографии: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин. В даден момент хората се подреждат в хармония, следва видим хаос и нов, винаги различен момент отново в хармония…

Очевидно, за да уловим мига, трябва да сме забравили себе си, свободни от диктатора, налагащ “истини”. Да излезем от клишетата на за- или на-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции. Вътрешният усет се слива с външния свят. Осъществена, тази връзка създава винаги нов език, нова поглед, творчески  –  изкуството е винаги различно, винаги ново.

Големите портретисти изчакват момента, когато лицето изразява частица истина, вътрешна хармония, красота, присъщи на всеки. Децата, примитивните хора без претенции, възрастнитеу доволни от живота, както и добрите артисти, истински в ролите си, те са по-лесни за фотографиране. Но в добрата фотография най-вече е постигната  връзката между вътрешната истина на фотографа и тази на обекта.

В изложението през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, снимал в продължение на двайсет години войната във Виетнам. Показаха фантастични черно-бели тиражи-икони, в които погледът на фотографа, забит в реалния ужас на войната, в лицето на смъртта без да товари впечатлява подобно на иконите на Капа – и двамата са направили смъртта привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Зад многообразието на добрия фотограф стоят зрителите с погледите си самите те, превърнати в творци. По същия начин в литературата, музиката…, във всички изкуства ролята на твореца е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма на съответната епоха.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО

Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за ЗАОБИКАЛЯЩА РЕАЛНОСТ, за нея даваме единствено своите концепции. Пространство и време са взаимно свързани, но те са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ на определена дължина на вълната) е  характеристика на цветето, наречено минзуар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори да приемем вътрешното проникновение на някого за по-обективно, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представи обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е  да отразим събитие със субективен, платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа, но не и в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е  различен на вид. А самото събитие следва ред други незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития…

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи мисленият и измислен от нас свят е интерпретация. Това не намалява интереса към живота с налагащата се отвсякъде, неизяснена обективност, както и с разнообразните възможности на мозъка да създава и да интерпретира творенията си за открития. В такъв смисъл фотографията се превръща в изкуство.

Казано различно, да приемем фотографското клише за предаване на реалност, все едно под каква форма,  е  банализиране на изкуството. А изкуство, доведено до видима баналност, губи предназначението си да отваря прозорец към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също разбират че правят изкуство. Както казва Айнщайн: „Физиката е вид метафизика, защото няма допир до реалността“.

Какво се крие зад привидното от пръв поглед – вгледайте се в скала в Тасманово море.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: