МИСЛИ, ВЪПРОСИ, ЧУВСТВА

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

19 Ani Ivanovska-1                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

Четиво                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнал до въпрос, човек е близо и до отговора. В противен случай не би могъл да формулира въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който е асимптота към цялото.

Ani Ivanovska-1                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно политат в смесица от безкрайни емоции и въображения. Всяка вибрация, приета като енергия, води до промяна в материята, която също е енерегия. Това е и причина човек да може да гради или да руши с мисъл. Пример от ежедневието е колко лесно соматизираме.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

/ Асорти, Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Живопис

Фотография

От вкус към живописта искам фотографиите ми да приличат на картини. В добрата фотография те могат да приличат, но да се превърнат в живопис е невъзможно. Материята, която художника налага върху платното, израз на вътрешно усещане е творческа. Във фотографията разполагаме с външния свят, правим избор според вътрешния си багаж и го материализираме на хартия. Художникъг напластява материя върху платното, дава си времето, необходимо да извади от себе си, да създаде нещо ново, единствено по рода си. Превръща го в картина,  Материята, релефът, боите имат своя език. Това, което снимаме, съществува предварително, има собствен живот, от който открадваме нещо и го полагаме на хартия. Образът е плосък и зависи от качеството на тиража. Това, което приближава картината с фотографията (като картина) е безвремието на разказа, който може да се чете в тях. Но една добра фотография въпреки всичко е несравнима по богатство на израза с добрата живопис. Сравнете например Щиглиц с Рембранд  – пред кого ще останете по-дълго или ще се връщате по-често да видите отново…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Натюрморт във фотографията

27-new-zealand-copie1Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство, в случая във фотографията. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места и този стил се развива. Във Франция през 1763 година жанрът „натюрморт“ благодарение на Шарден става на мода, а Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи…

В природата няма нищо “мъртво”. Във изкуството още по-малко, то изразява динамиката на живота. Определението на англичаните still life, “спокоен, спрян живот” сякаш звучи по-приемливо.

Когато снимам натюрморт не мисля за „умряло“, а за моменти, стимулиращи живота.

bandole-copie3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: