„О Боже, мога ли да бъда жив когато умирам?“ – Виникот

Мисълта на Виникот ми дойде на ум, когато посетих гробищата в градчето Сапанта в областта Марамюр в Северна Румъния, недалеч от границата с Украйна. Първите гробове в тези,така наречени „Щастливи гробища“, имат епитафи и са скулптирани от Стан Патрас още от 1935 година. В 1960 е имало над 800 гроба, а днес те са много повече.

Гробовете изразяват култа на даките към тържествената, щастлива смърт, свързана с безсмъртие на душата.

Артистът Патрас (1907-1977) обучавал своите последователи, един от които е Димитриу Поп (на фотографията), който продължава с успех това изкуство и днес.

Епитафите са изпълнени с хумор свързан с преживелиците на всеки, тръгнал след перипетиите от ефемерното към вечното във Всемира.

                                                      / Париж /

„Да правиш фотография означава да поглъщаш напрегнато живота всяка стотна от секундата.“ – Марк Рибу

                                                             /Северен Виетнам /

Ако изобщо търся някаква история, тя е връзката ми с обекта. По-скоро онова, което той ми говори, а не какво аз казвам . – Брус Дейвидсън

                                               / Сафед, Израел /

“Нали знаеш, самият евреин е въпрос, който до безкрай запитва себе си в отговора, който провокира ?” – М. А. Уакнин