Гробища в Марамюр, северна Румъния

О Боже как да бъда жив когато умирам-8

„О Боже, мога ли да бъда жив когато умирам?“ – Виникот

Мисълта на Виникот ми дойде на ум, когато посетих гробищата в градчето Сапанта, областта Марамюр в Северна Румъния, недалеч от границата с Украйна. Първите гробове на така наречените „Щастливи гробища“ са с епитафи и са скулптирани от Стан Патрас още от 1935 година. В 1960 е имало над 800 гроба, днес те са многоповече.

О Боже как да бъда жив когато умирам-7

Гробовете изразяват култа на даките към тържествена, щастлива смърт и безсмъртието на душата.

О Боже как да бъда жив когато умирам-3

Артистът Патрас (1907-1977) обучавал своите последователи, един от които е Димитриу Поп (на фотографията), който успешно продължава това изкуство до днес.

О Боже как да бъда жив когато умирам-23

Епитафите са изпълнени с хумор от преживелиците на всеки, упътил се след перипетии от ефемерното към вечното във Всемира.

О Боже как да бъда жив когато умирам

О Боже как да бъда жив когато умирам copie

О Боже как да бъда жив когато умирам-4

О Боже как да бъда жив когато умирам-2 copie

 

Фотографии от тази интересна област в Румъния ще намерите в 55 галерия от сайта www.pastoukhov.com

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*