/ гр. Поморие /

„Съпружеската любов размножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.”

 – Фр. Бейкън, „Опити”

                                              / София /

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инстументите тук са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това няма бърза работа… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

Снимам двамата  сиди (господа), а те са изразителни и продължавам да ги следвам с обектива:

Диалогът е безкраен, поглеждам встрани и сменям сюжета:

Объръщам се наляво:

… след това малко по в дясно:

… не са толкова интересни и се упътвам към близкото кафене да опитам местния силно подсладен ментов чай.

Споделям го с двамата марокански бербери на масата.

На излизане от кафенето откривам фризьорски салон:

а малко отстрани:

Този слънчев ден в планината Атлас на Мароко се оказа ден на диалози. Не знам доколко фотографиите ви изглеждат комични, но за мен беше забавно и ги в „хумористична фотография“ на блога.

Весели Новогодишни празници на читателите на блога! Тази година кризата си каза думата и за първи път над айфеловата кула няма да има заря.

      Не обичам да си стоя в къщи. До такава степен, че когато отивам на гости и ми кажат: “чувствай се като у дома си”, бързам веднага да се прибера.

Реймон Девос