/ Йерусалим /

Тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил човекът – купувам брашно, добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът допълнил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът изгубил търпение и пояснил: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?”.

На еврид думите хляб и сън се пишат със същите букви. Може да се каже, че сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В тази приказка тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът месим, той втасва и го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. Имаме на разположение 24 часа всеки ден.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Останалото са навици и механика.

Неотдавна сънувах родния си дом. Улица Нефит Рилски беше облечена в бял, пухкав сняг. В квартала имаше хлебарница хлябът, омесен с мая и всичко традиционно, с вкус на истинско. А истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатият сън и истинският хляб…