/ Йерусалим /

Разправят как тцадик (мъдрец евреин) питал свой последовател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил последователят – купувам брашно, добавям вода, мая; меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът обяснил, че не го пита как прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря историята от своето ежедневие. Тцадикът загубил търпение и му казал: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?!”.

На еврид думите хляб и сън се изразяват с едни и същи букви. Може да кажем: сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В приказката тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

Все пак понятията желание, мечта, интуиция и сън са различни.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът го месим, втасва после го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, необходимо е преди това да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. На разположение имаме всеки ден по 24 часа… Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Каквото остане са навици и механика.

Скоро сънувах родния си дом на улица Нефит Рилски, облечена в бял, пухкав сняг. В квартала има хлебарница с хляб, омесен с мая и всичко, както трябва. Някои ще кажат носталгия към стари навици, към познати неща. Да, вкус към истинско. А Истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатия сън, истинския хляб…