/ Йерусалим /

Разправят как тцадик (мъдрец евреин) питал свой последовател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил последователят – купувам брашно, добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът обяснил, че не пита как прекаря прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът загубил търпение и му казал: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?!”.

На еврид думите хляб и сън се изразяват с едни и същи букви. Може да кажем: сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В тази приказка тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът го месим, втасва после го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, необходимо е преди това да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. На разположение имаме по 24 часа всеки ден.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Останалото са навици и механика.

Неотдавна сънувах родния си дом на улица Нефит Рилски, облечена в бял, пухкав сняг. В квартала има хлебарница с хляб, омесен с мая и всичко, както трябва по традиционен начин.  Да, вкус към истинско. А Истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатия сън и истинския хляб…